Емилио Салгари, Джовани Бертинети
Призракът на Сандокан ^[0] (16)

ТАЙНСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ПОРТУГАЛЕЦА

На другия ден групата напусна пещерите на Деогарт и потегли на юг. Четири грамадни слона служеха за превозно средство. На първия бе авангардът начело с Хирундо. На втория — Еллора, Нандар, Яниш, Сандокан и две тигърчета. На другите два — останалите съзаклятници.

Групата прекоси джунглите, които заобикаляха плътно Гондвана, като се спираше за почивка под набързо приготвени палатки.

Яниш, Сандокан и Еллора снабдяваха приятелите си с дивеч, биеха го дръзко и умело, а тези места бяха препълнени с него.

След шест дни път, незаплашван от никаква сериозна опасност, малкият отряд навлезе в земята на гондите, могъщо старо племе, което англичаните не бяха успели да покорят напълно.

Нито една от многобройните разбойнически шайки не посмя да нападне пътниците.

Като се върна в родината си, старият Нандар сякаш се подмлади с десет години. Въпреки напредналата си възраст и умората, той понасяше търпеливо несгодите на пътуването.

Новината, донесена от Хирундо, че добрият принц Амравати е още жив, вля сякаш нов живот у него. Да, трябваше на всяка цена да освободят Амравати и да хвърлят в прегръдките му неговата дъщеря!

Само тази мисъл бе успяла да направи от доскоро умиращия старец енергичен човек, готов за решителна борба.

Всички заобикаляха Нандар с най-дълбоко уважение, надпреварваха се да изразяват своето уважение.

Благородната фигура на стареца с дългата сребристо, бяла брада вдъхваше почит дори и у диваците.

Съзаклятниците дойдоха до бреговете на Варда и тръгнаха по течението и. Теханда не беше далече.

В спомените на Нандар бе запазена представата за храма, където господарите на Гондвана затваряха, онези, които им пречеха да потискат себеподобните си, но които не искаха по една или друга причина да убият.

Дойдоха до края на гората, сред която се издигаше мрачният храм на Теханда.

Гората бе почти непроходима, но през средата й преминаваше път, който водеше за храма.

Отрядът спря на полянка, на около сто метра от пътя, и тигърчетата започнаха веднага да разпъват палатките.

Готвачите, двама пъргави малайци, бързо приготвиха печени фазани и сочни плодове от рода на бананите.

— Спомняш ли си за храма на Теханда? — Сандокан се обърна към Нандар.

— Ходил съм един път с принц Амравати — отвърна Нандар, — ходихме на лов из тези места. Изненада ни силна буря и се приютихме в храма.

— Има ли много пазачи? — запита Яниш.

— Тогава имаше двадесетина — отвърна Нандар, — но имаше и малко затворници. Принц Амравати бе добър и затваряше само убийците. Сега, при царуването на Дола и Ситасива, не знам…

— Може би Хирундо ще може да ни обясни — каза Сандокан, — научи ли нещо за пазачите на храма? — обърна се към момъка.

— В Кампти разправяха, че в храма на Теханда е само нещастният Амравати — отвърна Хирундо, — но никой не можа да ми каже как се чувствува бащата на Еллора. Жителите на Гондвана се страхуват до смърт да говорят не само по тоя въпрос… Ако ги чуят, завеждат ги веднага при палача, който им отрязва езика и ги пуска на свобода…

— Ето една сигурна мярка да се забрани роптанието срещу правителството — каза Яниш, — ако аз бях приложил тази мярка в Асам, всички асамийци щяха да бъдат без езици и във владенията ми нямаше да има каквито и да било смутове… Значи има само един затворник? Ами колко пазачи го охраняват?

— Не успях да узная, но сигурно не са много. Те се сменят всяка седмица и техният началник носи на принца новини от Амравати, от този, който поданиците смятат за негов баща … Но както вече ви казах, Дола е разкрила всичко на Ситасива…

— По този начин тя се е отървала от Амравати и сега управлява сама — каза Яниш, — само че няма да управлява дълго!

— Тя принуждава принца да върши кръвопролития — каза Хирундо, — в Кампти се говори, че за големия празник на Сива на статуята му ще бъдат вързани двеста жертви.

— Двеста жертви за един ден?! По дяволите! — извика Сандокан.

— И всички около една статуя? — учуди се и Яниш.

— Да, това е истината.

— Тогава ще бъде необходима страхотно голяма статуя!

— Сто работника я строят вече — каза Хирундо, — това ще бъде най-голямата статуя на Сива, построявана досега. Ще има петдесет метра колела. Ще я влачат двадесет чифта зебу.

— Искат да имитират грамадната „ходеща“ статуя на Буда, която се движи из Източна Индия — забеляза Яниш, — този колосален Буда го разнасят от страна в страна. Най-чудното е, че мнозина индуси лягат под колелата му, за да ги прегази и по този начин да издъхнат съвършено щастливи. Тези фанатици измислят хиляди начини, за да навлязат в нирвана. Сега строят в Кампти колосална статуя на Сива, за да предложат на своя ненаситен кръвожаден бог двеста прерязани гърла. Отлично! — Яниш си потърка ръцете, сякаш тази новина го забавляваше много.

— Как така отлично? — попита Сандокан.

— Отлично, защото съм много доволен, че се строи такава статуя! — каза многозначително усмихнат Яниш.

— Защо?

— Можеш ли да си представиш каква величествена гледка ще бъде един Сива, висок петдесет метра? — попита Яниш и се обърна към Хирундо: — От какво ще бъде построена тази статуя?

— От камък — каза момъкът, — но вътре ще бъде празна.

— Много добре! — възкликна Яниш. — Ние ще напълним тая празнина!

— Какво искаш да кажеш? — запита Сандокан.

— Искам да кажа, че празнината трябва да се запълни. Не си ли на същото мнение, Сандокан? Не усещаш ли празнината в корема си, която трябва да се запълни? Миризмата на печеното е много апетитна. Хайде да накараме зъбите ни да поработят, убеден съм, че докато работят, всички ще се досетите какво съм намислил.

Яниш се усмихна още по-тайнствено.

Насядаха на земята около вкусното печено.

Яниш продължаваше от време на време да се усмихва все така. Правеше му удоволствие да ядосва Сандокан, който се досещаше какво си е наумил Португалеца, но не съвсем.

— Хайде кажи сега — рече Тигъра на Малайзия — какво точно възнамеряваш да направим.

— Мисля, че всички индуси обичат извънредно много забавленията — каза Яниш, леко придавайки си важност, — и сега обмислям по какъв начин ще можем да забавляваме по-добре придворните на принц Ситасива, но като използуваме статуята… Хирундо, знаеш ли кога ще бъде празникът на Сива?

— След три седмици — отговори младежът.

— Много добре! След три седмици нашето съзаклятие от Дяволските рифове ще изкачи стъпалата към трона! Царице на Гондвана! Наздраве! Яденето е отлично!…

— Господин Яниш — каза Нандар, — вие говорите за някаква изненада спрямо принц Ситасива, но ние не бива да забравяме, че преди всичко сме длъжни да освободим Амравати!

— Не съм го забравил, драги Нандар! — каза Португалеца. — И той ще вземе участие в празненството, само дано го намерим в добро здраве.