Джоана Линдзи
Прелъстяването (37)

Глава 36

Кейти се засмя, докато излизаше от водата. Тя и Бойд си бяха играли вътре, като малки деца, въпреки, че нямаше нищо детско в многото целувки, които си разменяха, докато вълните се плискаха върху тях. Но това беше първия й път в океана, или в който и да е голям воден басейн, освен предната нощ, когато Бойд я бе довел на острова, което все още не си спомняше.

Бойд беше удивен, когато тя му каза:

— Добре е, че не съм се събудила напълно, когато съм паднала от кораба. Най-вероятно щях да се паникьосам, тъй като не мога да плувам.

— Какво имаш предвид под не мога?

— Никога не съм имала възможността да се науча, тъй — като живеехме във вътрешността на страната.

Разбира се, той щеше да намери неумението и да плува, за странно, след като беше израснал в пристанищен град. Тя вече знаеше, че семейството му и корабната им компания бяха от Бриджпорт. Беше й разказал много за родното му пристанище, докато споделяха рибата за обяд.

Тя дори му каза:

— Почти посетих града ти едно лято с баща ми. Стоката, която бе поръчал за магазина си от Бриджпорт се беше забавила и той отиде, за да разбере защо. Предложи ми да ме вземе със себе си и щяхме да тръгнем на следващата сутрин, но тогава пристигна каруцата със стоката му и не се наложи да ходим. Бях крайно разочарована.

Беше невероятно, че бяха израснали толкова близо един до друг и същевременно в два различни свята. Баща й беше поръчал стока от Бриджпорт само веднъж. Денвър беше много по-близко и от там той си набавяше повечето от нужното за магазина. Но какво щеше да е, ако се бяха срещнали много по-рано? Щяха ли да станат приятели? Щяха ли дори да се забележат един друг? Вероятно не. Той беше поне с десет години по-голям от нея, в началото на тридесетте. Въпреки, че възрастта им не пораждаше много различия сега, нямаше да е така, когато тя все още е била дете, а той вече мъж.

Но тя наистина го бе изненадала с това, че не може да плува и той я попита:

— Не те ли е страх да влизаш във водата?

Те вече бяха влезли до кръста, когато изникна този въпрос и тя дори не беше помислила за някаква опасност, когато влезе с него ръка за ръка.

— Когато ти си наблизо, разбира се, че не. Вече знаем, че ти плуваш достатъчно добре за двама ни.

Тя се шегуваше. Просто не й бе хрумвало да се страхува от океана. Но той погледна към брега при споменаването на героизма му. Това й се стори странно, но само за секунда. И после той се опита да я научи да плува. Какъв провал беше само! Тя беше твърде заета да се забавлява, за да обърне внимание на уроците по плуване и скоро той се отказа да опитва.

Тя легна на пясъка, за да остави слънцето да я изсуши. Той падна на колене до нея и изтърси водата от себе си, като куче. Тя изпищя, когато водата от косата му заваля отгоре й.

— Направи го нарочно!

— Нима? — засмя се той без да се разкайва.

Тя също се засмя. Той беше толкова различен мъж! Отпуснат, игрив, закачлив, щедър на усмивки, момчешки усмивки, чувствени усмивки. Тя харесваше този Бойд. Може би го харесваше повече отколкото трябва.

— Къде ти е нощницата? — попита той, гледайки над нея към малкия им лагер — колкото и да ми харесва факта, че несъзнателно парадираш с красивото си тяло пред мен, не искам да изгориш от слънцето.

— Парадирам? Това ли правех? Нямах нищо подходящо за обличане за плуване сега, нали?

— Знам, нито дори гащички. За мен беше приятна изненада, да открия, че не носиш нищо под нощницата си.

— За спане? Моля те! — каза тя остро — Щях да спя гола, ако нямах прислужница, която нахълтва повечето сутрини, за да ме събужда.

— Хубавото на брака е, че прислужниците спират да правят това.

Кейти се скова. Той нямаше да съсипе тази идилия, ставайки отново сериозен, нали?

— Тайръс може законно да бракосъчетава в морето.

Така беше.

— Колко мило от негова страна, но освен ако Грейс не пожелае флиртът и с новия ни кочияш да стигне дотам, което съм почти сигурна, че няма да се случи, допълнителните услуги на Тайръс няма да са необходими.

Той просто се взираше в нея. Тя леко се смути. Защо не можеше да се наслади на този миг с нея и да остави нещата да отминат?

Тя се опита да го върне към предишната му закачливост.

— О, имаш предвид мен? — каза тя шеговито, но той нямаше намерение да сменя темата.

— Кейти…

— Не започвай. Моля те. Това беше забавно. Може дори да го повторим някой път, без драмата с падането от кораба първо. Но нищо не се е променило. Вече ти казах, защо още не съм готова за брак.

— Не можеш да се придържаш към този план, който си начертала за живота си. Не и след голямото отклонение, което направи днес.

— Изобщо не съм се отклонила. И ако говориш за моята девственост — тя изсумтя — Наистина ли изглеждам, като някоя благородна госпожичка, която ще припадне от загубата и?

— Изглеждаш, като най-вбесяващата жена на света, така изглеждаш!

— Благодарение на теб. Аз се опитах!

Тя скочи на крака и отиде да потърси робата си. Да спори с него, когато нямаше никакви дрехи върху себе си, не й се струваше редно. Те дори не биваше да спорят. Защо трябваше да е такъв инат?

Очакваше, че ще я последва, за да наложи мнението си, но той не го направи. Когато се обърна, го видя да седи точно там, където го беше оставила и имаше чувството, че знае защо. Дори това я вбеси, защото подозираше, че има много общо с упорството му.

Тя беше твърде развълнувана, за да закопчее повече от половината копчета, преди да се върне и да го обвини:

— Криеш доказателството, че дори когато си ми ядосан ме желаеш? Ха! По-лош си и от котарак! Признай си, че постоянно ме дебнеш!

Той се изправи, за да й покаже, колко вярно беше предположението й. Тя се изчерви до корените на косата си. Но това не беше единствения ефект, който желанието му оказа върху нея.

— Наистина ли мислиш, че това има нещо общо с друг, освен теб?

Думите му сложиха край на спора. Тя се хвърли отгоре му, обви ръце около врата му и крака около бедрата му. Целта й беше постигната и тя се усмихна доволно. Беше, точно където искаше да е.

— Сега те предизвиквам да продължиш да спориш с мен — каза тя, преди да го целуне.

След това просто трябваше да се държи за него. Той направи всичко останало. Но тя никога не бе правила нещо толкова агресивно в живота си. Беше негова вината, че я разпали така. Това ли изпитваше той толкова често, копнеж толкова силен, че едва го контролираше? Той определено имаше по-силна воля от нея.