Джоана Линдзи
Прелъстяването (32)

Глава 31

— Какво изпускам тук? — Антъни попита учудено брат си, докато гледаше към зейналата врата, през която жена му току-що беше излязла. — Кой съм бил довел в тази къща?

Нещо изглежда хрумна на Джеймс, защото започна да се смее.

— Вярвам, че тя си мисли, че Кейти Тайлър ти е дъщеря. Това е много забавно.

— По дяволите е — изръмжа Антъни — Откъде ти хрумна тази глупост?

— Защото току-що се сетих, коя е Летиша — след празния поглед на Антъни, Джеймс продължи — Мили Боже, не знаеше ли, че Кейти е била в Глочестършир, за да посети семейството, което никога не е срещала? Семейството на майка й?

— Да, знам това.

— И?

— И какво? — каза Антъни раздразнено — Не е време да увърташ.

Джеймс завъртя очи към тавана.

— Но това обяснява всичко, мило момче. Дори аз чух Джуди и Джак да говорят за това. Именно за това Кейти беше в Хавърс Таун, защото семейството й живее там. Никой ли не ти спомена кое е семейството й?

Антъни се намръщи.

— Нека помисля, не, не мога да си спомня. Както и да е, да, знам, че затова Кейти беше поканена да отседне в Хавърстън за посещението си, тъй — като семейството и живееше наблизо. Но нищо повече не се каза затова, а аз не бях достатъчно любопитен, за да попитам, като допуснах, че семейството й трябва да са някакви американци, които са се установили в околността. Рослин може да си е мислела да ми спомене… За кого става дума, Джеймс?

— Семейство Милърд.

Антъни се отпусна в стола и пребледня. Джеймс, виждайки реакцията му, вече не беше развеселен.

— Не смей да ми казваш, че имам племенница, за която никога не съм знаел!

— Виж кой го казва! — изрева Антъни — Ти не знаеше за съществуването на Джереми, докато не стана на шестнадесет!

— Това няма нищо общо — измърмори Джеймс, после каза със суховат тон — Значи е истина? Просветна ли ти сега?

Спомени нахлуха в главата на Антъни. Стари, повече от двадесет годишни, приятни и неприятни. Беше възможно. Беше повече от възможно. Можеше всичко да е съвпадение, и все пак добрите му инстинкти му казваха обратното.

Той затвори очи и извика образа, който почти беше забравил. Образът беше неясен, беше толкова отдавна, но очите бяха, като смарагди, косата гарваново черна, толкова хубава с нейните възхитителни трапчинки и усмихнати очи. Аделин Милърд. Единствената жена в младините му, за която се бе изкушил да се ожени. И Кейти Тайлър имаше тези очи и тази коса, дори трапчинките… О, Господи.

— Звънеца в главата ти звучи проглушително, нали? — каза Джеймс все още вперил поглед в брат си.

— Все едно току-що си гръмнал с пистолета си до ухото ми — отговори Антъни с леко благоговение.

— Почакай. Мисля, че имам нужда да седна — правейки го, Джеймс добави саркастично — Добре, нека чуем, как обстоятелството, че имаш пораснала дъщеря просто се е изплъзнало от ума ти през всичките тези години.

Антъни не му даде обичайния отговор. Той все още не можеше да повярва и бе доста шокиран от спомените и вероятните последици от тях, които бавно стигаха до съзнанието му.

— Боже, не съм бил на повече от двайсет и една, мисля — каза той на брат си — бях у дома в Хавърстън за Коледа онази година. Като се замисля и ти беше там и лазеше по нервите на Джейсън, както обикновено. Яздихме от Лондон до там заедно.

Джеймс сви рамене.

— Винаги го правехме, преди да тръгна по море. И няма защо да ме приспиваш с дългата версия. Кратката ще свърши работа.

Антъни му отправи раздразнен поглед този път, преди да продължи.

— Не си спомням, какво правех в Хавърс Таун този ден, вероятно съм купувал някакви дрънкулки за младите. Аделин беше там и също пазаруваше. Бях виждал момичетата на Милърд тук-там през годините, когато бяхме деца, но тогава за първи път я видях откак беше пораснала.

Джеймс несъзнателно повдигна ранената си дясна вежда, трепвайки леко, но каза все пак остро:

— Срита те по задника, нали?

— Може и така да се каже. Определено се увлякох по нея и се поддадох на чара й, ако ме разбираш. Докато се усетя започнах да се навъртам наоколо по празниците и не след дълго бях напълно влюбен. Както и тя. Дори си мислех — по дяволите, да не си посмял да се изсмееш Джеймс, но дори си мислех да се установя с нея, беше ме завладяла напълно. Ако не си мислех за брак, никога нямаше да легна с нея. Все пак беше наша съседка.

— Представям си.

— Но после замина на обиколка из Европа, без да ме предупреди! Никой не ми каза, нямаше никакви улики, че е планирала това пътуване. И не се сбогува. Не го допусках, бях съкрушен. След години чух, че се е омъжила за някакъв барон в Европа и се установила в неговата страна, и нямаше да се върне.

— Лъжа, която семейството й е измислило, за да заблуди клюкарите?

— Очевидно.

— Тогава обясни ми това: защо не са те вързали, след като са знаели, че ти си бащата на детето й? Това е доста добра причина, за да се ожениш. Джейсън щеше да поиска, ако беше разбрал. Знаеш го какъв е. А и вие вече сте искали да се ожените. Не разбирам.

Нито пък Антъни, с изключение…

— Те никога не ме приеха.

На което Джеймс изсумтя съмнително.

— Ти си Малъри. Бил си чудесна плячка.

Този път Антъни повдигна вежда.

— Паметта ли ти изневерява, старче? Ти и аз бяхме започнали да създаваме скандали през тази Коледа и Джейсън беше шокирал всички, като направи копелето си законен наследник. Може да не си забелязал или да не ти е пукало, което е по-вероятно, но вече бяхме презирани от повечето прекалено благопристойни хора в Лондон.

— Милърд са те презирали?

— Не беше толкова лошо. Нека кажем, че родителите на Аделин се държаха добре с мен, но беше очевидно, че предпочитаха да не ухажвам най-малката им дъщеря. Дори имах чувството, че ми се присмиват и са сигурни, че ще изгубя интерес и ще се скрия обратно в Лондон. Сигурно са си мислели, че само си играя с Аделин, но тъй като бях Малъри, а и техен съсед, не ми показаха вратата. Летиша от друга страна, беше твърде изразителна в неодобрението си и никога не се опитваше да го скрие.

— Значи си я спомни сега?

— Твърде ясно — каза Антъни с въздишка — Меко казано беше студена кучка.

Джеймс се засмя.

— Наричаш това меко?

— Точно така, студена, като лед. Всеки път щом говорех с Аделин, трябваше да се справям с унищожителните забележки на сестра й. Беше толкова злобна, все едно я бях обидил лично.

— А така ли е?

— Разбира се, че не. Бях в разцвета на първата си любов, Джеймс. Бях дяволски мил с всички! Мислел съм си, че е било, защото самата тя не беше омъжена, а беше поне с шест години по-възрастна от Аделин.

— А, изпуснала е лодката, нали? Значи е било просто горчивината на стара мома, изливаща се върху любовника на по-малката й сестра?

— Както казах, и аз си мислех така, но тя беше хаплива само с мен. А аз имах подходящи случаи да я наблюдавам в компанията на други хора. Тя можеше да е толкова сладка, колкото и Аделин… е, добре, малко преувеличавам. Не беше толкова сладка, но схвана мисълта ми.

— Е, не че има значение, освен да обясни, защо беше толкова злостна в бележката, която ти е пратила. Е, какво е заключението ти? Кейти твоя ли е?

Антъни отново затвори очи и се замисли. Все още му беше трудно да повярва, че може да има пораснала дъщеря.

— На подходящата възраст е, за да е моя. Има дори лека прилика с Аделин. Недостатъчно, за да се забелязва отдалеч, но има нейните очи, нейната коса, дори нейните трапчинки.

— Защо долавям „но“ в тона ти?

— Защото това нищо не означава. Трябва да се съгласиш, че може да е само съвпадение.

Джеймс кимна, но добави:

— Не е съвпадение, че Аделин е майка на Кейти.

— Не е, така е, но ние не знаем точната възраст на Кейти, нали? Трябва да е на двайсет и две, за да съм аз баща й. И Кейти е казала на Джуди, че майка й е избягала с американеца Тайлър и семейството й се е отказало от нея заради това. Кога изобщо е срещнала американеца? Тя се срещаше с мен по това време!

— Ако Кейти е на двайсет и две, бих казал, че някъде в тази история има лъжа. Но ако не е, по дяволите, Аделин може да се е върнала от Европа по-рано, да е срещнала американеца, да е избягала с него и да е забременяла на кораба на път за Америка, без изобщо ти да си разбрал, тъй като си бил в Лондон тогава. И самата Кейти казва, че Тайлър й е баща. Само Летиша Милърд загатва, че си ти.

— Но Летиша би трябвало да знае, нали? — каза Антъни — А Кейти, вярва само в това, което Аделин й е казала. Не е необичайно за майка с извънбрачно дете да крие този срамен факт от детето си. Моли е прекрасен пример. Тя отказваше през всички тези години да позволи на Джейсън да каже на сина им, че му е майка.

— Долавям ли нотка на надежда тук?

Антъни леко се изчерви. Част от шока се бе разсеял и той не можеше да отрече страхопочитанието и да, дори радостта, които започваше да изпитва. Ако трябваше неочаквана дъщеря да се появи на вратата му, той не би могъл и да мечтае за по-мила девойка. Момичето беше смело, имаше кураж и вече бе спечелила семейството му. Осъзна, че би бил горд да признае Кейти Тайлър за своя дъщеря.

На брат си каза:

— Джудит би се развълнувала. Тя прие Кейти, сякаш са…

— Сестри? — прекъсна го Джеймс със смях — Съжалявам, старче, но не можеш да приемеш дъщеря, която не е твоя, само за да зарадваш тази, която имаш.

Антъни леко се сви на мястото си с въздишка.

— Знам. Знаеш ли това определено ме извади от равновесие. Вече не мисля ясно.

— Че кога ли изобщо си мислил ясно?

Антъни пренебрегна предизвикателството, за да добави:

— Аделин щеше да ми каже, нали? Можеше да дойде при мен по всяко време. Аз си стоях в Хавърстън. Не беше трудно да ме открие.

— Няма да получиш никакви отговори, преди поне да отидеш до Милърд. Осъзнаваш това, нали?

— Да.

— И вероятно сам ще трябва да изкопчиш истината от тях. Те няма да те посрещнат с добре дошъл.

— Наясно съм и с това.

— Е, имай си едно на ум. Това може да е измислица, скалъпена от Летиша по някаква причина. Признаваш, че тя не те е харесвала, без никаква причина. И изведнъж Кейти се появява и й дава средство за малко отмъщение.

— Отмъщение?

— Точно така. Как би се почувствал, ако приемеш Кейти, повярваш, че е твоя, обикнеш я, а след няколко години Летиша пуска бомбата, че е излъгала и че момичето изобщо не е твое?

Антъни завъртя очи.

— Това е малко пресилено, но разбрах замисъла. Все още нямам идея, защо Летиша ме ненавижда, но няма просто да приема думите й безрезервно. Оливър Милърд е починал, но майката на Аделин е все още жива. Ще отида директно при нея.

— Ако ти позволят да влезеш. Знаеш, Кейти нищо не каза, но съдейки по бележката на Летиша, смея да предположа, че не е била сърдечно посрещната от тези свои роднини. И тя отчаяно бързаше да напусне Англия, толкова много, че се съгласи да свали янкито от бесилото на вината, като наеме кораба му. Най-вероятно, за да остави зад себе си тази неприятна среща.

Антъни ахна и скочи на крака. Споменаването на Бойд му припомни последния им разговор с него. О, мили Боже, той не беше съветвал наистина Андерсън, как да прелъсти собствената му дъщеря, нали?

Джеймс разбра, точно какво си мисли Антъни по убийствения поглед, който му хвърли и започна разумно:

— Чакай малко, Тони…

Но Антъни беше загърбил всякакво чувство за разум:

— Ако вече я е прелъстил, ще трябва да го убия.

— Говорим за брата на Джордж в момента — напомни му Джеймс.

— Не, говорим за дъщеря ми.

— Дъщеря, която току-що разбра, че е твоя. Ако изобщо е така. Е, момъка се е увлякъл по нея. Защо не? Тя е хубава девойка. Ако той успее да изкара късмет, просто ще трябва да се ожени за нея и това е. Ти дори каза, че ще стане добър съпруг, ако си спомняш.

— Не, ти го каза. И дяволски добре знаеш, че ще трябва да го убия, ако дори веднъж я докосне.

Джеймс въздъхна. Знаеше това. Беше изтъкнал аргументите, за които се сети само заради жена си, но беше факт, че ако Кейти се окажеше негова племенница, той щеше пръв да помогне на Антъни да убие янкито.