Джоана Линдзи
Прелъстяването (10)

Глава 9

— Очаквам племенницата си и нейните прислужници. Пристигнаха ли вече? — Бойд описа Джудит на съдържателя и добави — Тя е необикновено красиво дете. Ако сте я видял, никога няма да я забравите.

Това бе едва втората странноприемница, в която Бойд идваше, но имаше още много да обиколи.

Той вече бе платил за стая, само за да предразположи мъжа. И си беше приготвил още няколко въпроса, в случай, че получеше отрицателен отговор относно историята с племенницата му. Бойд предполагаше, че Джудит може да е влязла през предната врата на странноприемницата, но не смяташе, че наистина е така.

Така, че той не очакваше да чуе:

— Да, сър, втората врата на горния етаж. Точно до вашата.

След като Бойд се отърси от изненадата, попита:

— Колко прислужници има с нея този път? — Той прозвуча, сякаш очакваше някоя внушителна бройка, но всъщност се надяваше да разбере, с колко хора трябваше да се справи, докато освобождава Джудит.

— Само две жени пристигнаха с нея, сър. Ако има и други слуги, не са взели стаи за тях.

Бойд кимна благодарствено на мъжа. Добър късмет, като този, не му се падаше обикновено. И сега трябваше да вземе решение. Да чака около час, докато Антъни пристигне в града и му каже, че е открил, къде държат Джудит, или да я измъкне оттук сам? Той предпочете второто и беше вече по средата на стълбището, когато Джереми връхлетя.

Бойд изчака младежа да го настигне, преди да попита:

— Какво правиш тук?

— Късметлия съм. Първата странноприемница, която проверявам и си тук — и тогава Джереми се подсмихна — Всъщност разпознах коня ти отпред.

— Мислех, че се бяхме разбрали, да не си показваш физиономията наоколо, защото твърде много приличаш на чичо си?

— Успокой се, янки. Свърши се, или поне почти. Братовчедката ми е успяла да се измъкне от това сама. — Джереми обясни какво им беше разказал Джорди Камерън. — Сега чичо Тони претърсва главния път на Юг, от мястото, където настигнахме Камерън. Мен ме прати на Север да направя същото.

— Затова ли гласът ти звучи пресипнал?

Джереми кимна.

— Знаейки, колко умна е братовчедка ми, ако е нямала късмет да пътува с някой и е изморена, е по-вероятно да се крие между дърветата, когато види, че някой идва към нея по пътя. Но аз не се скъпих за виковете си, така, че тя вероятно е далеч на Юг в момента. Чичо Тони би искал да останеш за ден тук, просто за всеки случай. Той ще изпрати известие.

Бойд се смръщи.

— Бих казал, че сме точно в този „за всеки случай“. Тя е тук.

— Кой?

— Кой мислиш?

— Не бъди раздразнителен — каза Джереми. — Току-що ти казах, че е избягала.

— А аз тъкмо описах Джудит на съдържателя. Той каза, че е тук.

— Дяволска работа, шотландеца лъже?

— Защо му е да казва истината? — отговори Бойд.

— Защото чичо ми беше на път да го разчлени.

— Много добра причина да лъже, ако ме питаш.

— По дяволите! — но тогава Джереми завъртя очи. — Чакай малко. Само защото е била тук, не означава, че все още е. Е, тук са я държали и оттук е избягала. Ела, нека видим дали все още има някой.

Те застанаха пред стаята. Бойд тъкмо щеше да опита да отвори, когато чуха от другата страна на вратата:

— Пак съм прегладняла.

Джереми незабавно издърпа Бойд надолу по коридора.

— По дяволите, — прошепна той — Това беше гласът на братовчедка ми.

— Чух — отговори Бойд, вече с пистолет в ръка. — Ще го направим, без да застрашим Джуди.

— Тогава махни това. Добър си с юмруците. Не е необходимо да размахваш и оръжие, което може да гръмне само.

Бойд се съгласи.

— Смятах да ги сплаша, за да не предприемат никакви действия, но си прав. Според съдържателя, с Джуди има само две жени, така че няма да е нужно оръжие.

— Жената на Камерън? Изглежда шотландецът не е излъгал все пак.

— Във всеки случай трябва да се справим само с две жени за сега, така че ето го плана. — Бойд прошепна — Аз ще разбия вратата. Ти взимаш братовчедката си и я водиш при баща й. Не спирай докато не я заведеш у дома каквото и да стане. Има много пари замесени в това, така че не знаем колко главорези може да са наели да помогнат и къде може да са се установили в града. Аз ще се погрижа за останалите в стаята и ще ги предам на властите, преди да ви настигна.

— Шшшт — каза Джереми, когато вратата, която смятаха да разбият започна да се отваря.

Те обърнаха гръб на вратата, докато Бойд се опитваше, без да буди подозрение да отключи вратата на неговата стая. Той чу една жена да казва:

— След малко ще донеса нещо хубаво за ядене. Заключи вратата след мен.

Отговорът на жената дойде от вътрешността на стаята.

— Тревожиш се твърде много, Грейс.

Жената, която слизаше за храна, дори не погледна надолу по коридора към тях. Тя просто се запъти към стълбите и изчезна надолу по тях.

— Сега ще е най-подходящия момент да отведем Джуди, когато в стаята има един човек по-малко, с който да се справя — каза Бойд.

Не се наложи да разбиват вратата. Преди да се заключи отвътре, те нахълтаха. Елементът на изненадата проработи.

Джереми отиде право при братовчедката си. Тя започна да повтаря името му развълнувано, но той запуши устата й с ръка, за да я накара да притихне и след секунда я метна на рамото си и изчезна.

Бойд остана втренчен невярващо в останалия обитател на стаята. Тя също се бе втренчила в него. Жената от неговите чувствени сънища, майката на две деца — или това бяха други деца, които също бе отвлякла? — бе отвлякла дъщерята на Антъни Малъри. Той хвана ръката й и запушвайки устата й я задърпа към съседната стая.