Читателски коментари (за „Малкият принц “ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Съгласна съм, че е възможно произведението да се интерпретира твърде крайно, което унищожава ценността му, но това си е въпрос на възприятие. Аз лично не знам дали може да се смята, че Екзюпери обобщава всички хора, в образите на Царя, Пияницата и т.н., че това са образи, които могат да бъдат определяни като изцяло лоши. Дали не изразяват по-скоро явления — изчистени, типизирани форми, на определни явления, които виреят в човешкия свят и изглеждат безумни на малкия принц, защото той поглежда на него със съвършено чист поглед? Може би става объркано, ако решим да възприемаме образите изцяло натуралистично (да ги съпоставяме с действителните им прототипи), защото нищо не може да е само черно, нито само бяло. Възприех този тип формиране на явления и процеси като красив и същевременно ясен изказ това, което авторът желае да ми разкаже (покаже). Даде ми усещане за нещо леко и изчистено и същевременно вярно, беше ми приятно да чета. Творбата, обаче, може да бъде разбрана всякак, от всеки, и това си е факт. Така че моля всеки, който не харесва този начин на писане (на Екзюпери), но пък страхотно е схванал идеята, да пише. Да постигне нов връх в литературата, а ние да четем, да плачем, да се радваме, да пляскаме, да плащаме, разбира се, изобщо с кеф да си му кажем ,,Браво!".

П.С. Моля, извинете мен и преподавателите ми по български език за допуснатите правописни и пунктоационни грешки. При налично желание и търпение поправете ги.