Читателски коментари (за „Малкият принц “ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Спомням си как другите деца ме убеждаваха, че ракетите летят само през нощта защото… „денем звездите не съществуват“. Но тогава аз също бях дете и рисувах ракети излитащи през деня. :-)

Затова не бих казал, че онова за „невидимото“ важи за всички деца, имам предвид този коментар… „Та именно децата твърде малко оценяват «невидимото», дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува“.

Все пак, това е въпрос на развито въображение и фантазия. Без тях не можеш да станеш нито художник, нито писател, нито истински учен… а защо не и хармонично развит човек — пък бил той и счетоводител, адвокат и т.н.

Книгата е това което е. Едва ли е уместно да се очаква книгите да са съобразени с моя начин на мислене. Точно обратното — ако искам да разбера (и усетя) автора — аз трябва да се настроя на неговата „вълна“. Как иначе ще вникнем в казаното от древните автори, например уж „скучните“ разговори на Сократ, или пък някой коан от семплият и неразбираем Дзен.

Както е казано в евангелието „който чете нека разбира“ — лошото е, че четящите намаляват. Хубаво е, че има места по света където това не е така.

Благодаря за хубавия сайт.