Говоря за това колко плоско са представени нещата в книгата и колко прибързано Малкия принц, а и самия автор, слагат етикети на всички. Например пияницата пие, което е лошо, човекът с фенерите и продавачът вършат безсмислената си работа по цял ден, което е лошо, суетния човек чака единствено комплименти от всеки и това пак е лошо. Така са показани недостатъци, които абсолютно всеки притежава до някаква степен. В книгата са представени в черно и бяло, няма средно положение, което прави прибързаното им осъждане изключително лесно. По същия начин Малкия принц лепва етикет и на розите — тъй като му изглеждат еднакви и са му „чужди“, той автоматично ги окачествява като „красиви, но празни“. Смисъла на книгата е да не забравяме важните неща в живота, но начина по който това е демонстрирано не ми допада. Може би историята щеше да ми хареса ако героите имаха някаква минимална дълбочина….
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.