Читателски коментари (за „Малкият принц “ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Защо се заблуждавате, че това е детска книжка?!!! Явно, защото не сте осъзнали посланията й! Те са насочени не към децата, а към нас, големите, порасналите вече, който обаче сме забравили истинското, вечното, красивото и непреходното, което само дете може да види, през своя чист, непокварен, незамъглен още „поглед“. Защото истински се вижда само със сърцето! Забравили човешкото в себе си, ние не сме хора, ние сме „гъби“. И е нормално едно дете в шести клас да не долови смисъла на повестта, но е тъжно, че хора, възрастни, опитни, преминали през изпитания, които най- строгият учител, а именно живота, им е възложил, също не могат да достигнат до истинското, до истината, която макар да се чете между редовете на повестта, всъщност е толкова проста и ясна… :)) Веднага правя аналог с „Бай Ганьо“ — и как тези, които повърхностно я четат, им е смешна… А тези, които явно не са байгаьовци, осъзнават, колко тъжна и трагична е съвършено представената от Алеко действителност, тогава.. а и сега… защото виждам, че не се е променила кой знае колко… И в заключение ще ви приветствам да не забравяте никога, че „първо сме Хора, после сме различни“ :)).