Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Марсианские рассказы, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Александър Димитров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- gogo_mir (2011)
- Източник
- kosmos.pass.as
Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 7 от 1976 г.
Издание:
Автор: Пиер Гамара; Валери Циганов; Андрей Балабуха
Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1976 г.
Преводач: Александър Димитров; Русалина Попова; Цвета Пеева; Стефка Христова; Невяна Кънчева; Силвия Борисова
Година на превод: 1976
Език, от който е преведено: руски; английски; френски; полски
Издател: Фантастично читалище
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: сборник разкази
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7047
История
- — Добавяне
Паметникът на марсианеца
Измина необходимият срок и ето, на Марс се появиха поетите. На мястото на суровите първооткриватели винаги идват поети, за да опишат истинските подвизи, а за никога неизвършените да създадат легенди. Така беше на Земята, същото се повтори и на Марс.
Присъщо на поетите е да виждат света различно от обикновените хора, ето защо те виждаха неща, които никой преди тях не беше забелязал. И когато един млад литератор написа фантастична поема, в която изобрази Марс, населен със странни разумни същества, всички я приеха с възторг. Убедително написаното произведение накара читателите да повярват в съществуването на изобразения свят, в това се състоеше причината за успеха. Талантливата книга може да ни накара да повярваме във всичко.
Това беше първата голяма поема на младия автор. Последваха я и други. Изминаха много години и когато поетът умря, го признаха за един от най-великите гении на човечеството. На всяка от колонизираните планети му поставиха паметници, а на Марс издигнаха мемориален комплекс, тъй като тук той бе прекарал по-голямата част от живота си и написа най-значителните си произведения.
Издигнаха паметник и на марсианеца, герой на първата книга на поета. Издигнаха го на най-видното място в новата марсианска столица — на скалата, кой знае защо не взривена на времето, така и останала да стърчи посред града.
Многометровата статуя от неръждаема стомана изобразяваше масивно, неповторимо същество с много голяма глава, големи очи и закривен нос. Марсианецът стоеше, здраво стъпил на късите си крака и гледаше към прострелия се под него град. Някои намираха, че в изражението на лицето му има смут и това не им харесваше, тъй като марсианците създадени от поета бяха студени, безчувствени същества. Но както и да е, скоро паметникът стана местната забележителност и по единодушното мнение на туристите украсяваше столицата. Неслучайно го беше създал най-известният скулптор на Марс. По негово искане около скалата поставиха десетина мощни прожектора, които нощем осветяваха паметника.
Марсианецът гледаше града и в кръглите му очи наистина можеше да се прочете объркване. Градът, над който той се издигаше, му беше чужд. Той не познаваше родната си планета, преобразена от ръцете на хората и най-вече — не познаваше себе си…