Валери Циганов
Марсиански разкази (3)

Аленото цветенце

— Полюбувай се — какво цвете! — каза Хоган.

Дамер се обърна. Цветето наистина беше удивително красиво. Не беше си представял, че може да има такива цветя. Малка, яркоалена камбанка — какво по-просто от това! И в същото време каква нежност, чистота на линиите и наситеност на тона! Като че ли е изтъкано от въздух, огрян от първите лъчи на зората.

Хоган вече се катереше по каменистия склон.

— Какво правиш? — каза Дамер. — Остави го!

— Ще го занеса на годеницата си. Марсианско цветенце виж, това се казва подарък!

— Ще увехне. Откъсни го по-добре преди старта.

— Май че си прав — Хоган спря. — Дали няма да прецъфти дотогава, как мислиш?

Дамер сви рамене.

— На кораба може да опитаме да го консервираме — замислено каза Хоган.

— Навярно има и други тук.

— Добре — каза Хоган, — да рискуваме.

Той се наведе и внимателно докосна камбанката с дебелата си ръкавица. Цветето трепна, сви се и изчезна. Само синкав дим се изви между пръстите му. Хоган отскочи встрани.

— Видя ли?! — изкрещя той.

Дамер кимна. Той видя нещо повече: на голата скала, зад Хоган внезапно се появи точно такова цветенце.

— Ето още едно — каза той, макар да беше уверен, че това е същото цветенце.

Хоган се втурна към него и го побутна с пръст. Отново облаче дим и цветенцето изчезна, за да се появи няколко метра по-нататък.

— Дяволска работа… — промърмори Хоган.

— Остави го — каза Дамер, — то, явно, не иска да го вземеш.

— Глупости! — сопна се Хоган. — Цветето не може да иска. Тук се крие нещо друго…

Той докосна камбанката с върха на обувката си и, когато тя се премести няколко метра встрани, тръгна след нея.

На Дамер му се стори, че в преместването на цветенцето има някакъв смисъл. То се движеше в една посока, като че ли искаше да заведе хората някъде.

— Недей, Хоган! — още веднъж каза той.

— А, не, ще я разбера аз тая работа!

Цветенцето се местеше все по-нагоре и по-нагоре, а Хоган упорито го следваше, скачайки от камък на камък. Неочаквано един огромен скален блок се заклати под краката на Хоган. Той разпери ръце, като се опитваше да запази равновесие.

— Скачай! — извика отчаяно Дамер, но закъсня — огромният камък се преобърна като капак на чудовищен буркан и Хоган изчезна в него.

— Хоган! — закрещя Дамер. — Хоган, чуваш ли ме?!

Мълчание.

Дамер трепна — той почувствува нечий поглед в тила си и рязко се обърна. Нямаше никой. Само аленото цветенце — на същото място, където първия път го забелязаха. Дамер стисна зъби с всичка сила, но не можа да надвие треперенето си. Тогава се обърна и побягна.