Включено в книгата
Оригинално заглавие
Алло, Парнас!, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Форматиране
gogo_mir (2014)

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 10 от 1965 г.

 

 

Издание:

Автор: Артър Конан Дойл; Еремей Парнов; Цончо Родев

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1965 г.

Преводач: Цвета Пеева; Спартак Хаджиев

Година на превод: 1965

Език, от който е преведено: руски; английски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник разкази

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7036


— Ало, Парнас, Парнас! Как ме чувате! Приемам.

— Чувам ви добре. Какви нареждания ще дадете за евакуацията? Минавам на приемане.

— Същият график. След три часа всички да бъдат на космодрума. Разбрахте ли?

— Разбрах, докладвам обстановката, колекциите не се побират! Дванадесетте камери са претъпкани. Прометей[1] предлага някои неща да раздадем на ахейците, а мястото, което ще се освободи, да попълним с колекции. Твоето мнение, шефе?

— Парнас! Парнас! Разрешавам да настаните колекциите в тринадесета камера. Машините и уредите да се взривят! Да не остане никаква следа. Възложете това на Прометей. Разбрахте ли? Приемам.

— Разбрах много добре. Машините и уредите ще взривим. Хефест моли за разрешение да подари велосипеда си на Херакъл.

— Повтарям: не бива да останат никакви следи от пребиваването ни на тази планета. Хефест е идиот! Нима не разбира, че велосипедът е нужен на Херакъл за политически цели?

— Зевсе[3], ти се сърдиш — значи, не си прав.

— Що за шеги? Приемам.

— Шефе, аз съм, Мелпомена. Кажи на Аполон[4] да ми заеме за половин час вертолета. Трябва да направя още някои снимки на театъра в Епидавър.

— Шефе! Шефе! Извънредно произшествие! Отвлякоха Хименей[5]. Пак го замъкнаха на сватба.

— Ти ли си, Арес[6]? Пусни няколко ракети да се разбягат. Мелпомена, никакви вертолети, да си мислила по-рано. Аполон, какво гледаш? Девет лаборантки[7] имаш, а ред — никакъв.

— Шефе, обажда се пак Арес. Имам само червени ракети. Те ще схванат това като сигнал за война.

— Време е да разберат, че причините за войните са социални. Какво общо има това с цвета на ракетите? Действувай!

— Татенце, обажда се Афродита[8], да знаеш каква статуя товарим сега! Нали помниш, че позирах на един скулптор? И представи си в храма нямаше никой.

— Върнете веднага статуята в храма. Тя е шедьовър на човек и принадлежи на хората.

— Татенце, отде такава почит към храмовете? Ти си атеист.

— По-добре вместо богиня на любовта да бяха измислили богиня на уважението. Парнас! Парнас! Къде е Хименей? Къде е Прометей?

— Хименей вече се върна. Прометей отиде в склада да вземе взрив. За да не изплашим местните жители, предлагам ненужните машини и уреди да хвърлим в кратера на Везувий и там да ги взривим. Така ще помислят, че е обикновено изригване.

— Ти ли си, Хефест? Добре си го измислил. Действувай.

— Шефе, обажда се Аполон. Дали все пак да не оставим, нещо, а? За спомен. Да знаят, че сме били тук.

— Ще превърнат уредите ни в идоли, фетиши. Ще мажат телевизорите и вертолетите ни с кръв от бикове и ще им се кланят. Всичко да се взриви!

— Да заровим ли поне таблиците? Клио вече ги е приготвила. Ще ги разкопаят, когато почнат да се занимават с археология, ще ги прочетат, когато открият кибернетиката — когато станат като нас.

— Разбирам те, Аполон. Но предишното ми нареждане остава в сила. Те имат странно свойство да обясняват хикс с игрек. Къде е гаранцията, че не ще се опитат да припишат на нас всички свои постижения? Всичко, което са създали и ще създадат, трябва да бъде дело на собствените им ръце. И няма защо да намесват в това свръхестествени сили, например нас. Всичко да се взриви!

— Докладва Посейдон[9]. Океанографският отряд привърши работата си. Батискафът е потопен. Тръгваме към космодрума.

— Докладва Хадес[10]. Геолозите взеха последните проби. След петнадесет-двадесет минути тръгваме за космодрума.

— Причина за забавянето ви?

— Цербер[11], безобразникът, погна яребици.

— Чакайте, чакайте, момчета, не прибирайте още предавателите. Обажда се Аполон. Шефе, кажи на момчетата нещо приятно.

— Какво да ви кажа? Слушайте всички. Вие поработихте… е-е… добре. Добре, казвам, поработихте. От името на ръководството на експедицията ви благодаря и поздравявам целия колектив…

— Внимание! Извънредно съобщение. Прометей е задържан на космодрума, опитал се да взриви ракетата.

— Той е полудял. Ескулап[12], прегледай веднага този безумец!

— Говори Ескулап. Енцефалограмата е добра. Отклонения от нормата незначителни. Здрав е.

— Нека той да се обади. Прометей, слушам те. Приемам.

— Шефе, исках да останем на Земята и да помогнем на хората. За да бъдат щастливи.

— Хлапак! Те още не са дорасли. Трябва сами да постигнат всичко. Аз вярвам в тях. А ти, както виждам, не вярваш.

— Шефе, аз ще остана на Земята. Ще отдам на хората знанията си, огъня си.

— За твое сведение те искаха от нас всичко друго, но не и знания.

— А ти предлага ли им знания?

— Добре, за това ще поговорим по пътя. Марш в ракетата! Отстранен си от работа.

— Казах вече, аз оставам, на Земята.

— Ще те убият и ще обвинят нас.

— Готов съм на всичко.

— Не мога да те позная, момчето ми. Забрави родната си планета. За малко не ни лиши от възможността да се върнем. С какво те упоиха? Какво направиха с теб?

— А с теб какво направиха? Защо скри от тях, че не сме безсмъртни? Защо допусна да ни се кланят като на божества?

— Слушай, това бе сторено изключително в интерес на експедицията, за да бъдат в безопасност сътрудниците. И въобще в сегашния етап на развитие те още не са способни да проумеят кои сме.

— Те не разбраха кои сте и ви обявиха за богове. Аз ги разбрах и станах човек.

— Какво-о?! „Ви“? „Човек?“ Вържете го и го натикайте в ракетата? Ще го съдим.

— Говори Темида[13]. Давам справка. Ако той е човек, нашите закони не действуват върху него. Ние нямаме право да го вземем със себе си.

— Разбирам, Темида. Законът си е закон. Развържете го. Нека да имаме поне един изпращач.

— Говори Темида. Давам справка. На планети с неразвита цивилизация не се препоръчва при излитането на ракетите да присъствуват местни жители, защото не се знае как ще възприемат това.

— Ясно, изпратете го някъде, например в Кавказ.

— Шефе, тук е Арес. Да му дам ли револвер?

— Говори Темида. Давам справка. Забранено е да се дава техника на същества с неразвита цивилизация. Тъй като не се знае в чии ръце в края на краищата ще попадне тя и как ще бъде използувана.

— Шефе, но той е наш?

— Уви, той вече не е наш. Чу ли какво каза Темида? Сбогом, Прометей. Надявам се, че…

— Внимание! Говори Хермес[14]. Започвам според графика ликвидиране на свързочните средства. Всички радиостанции на Земята прекратяват работата си.

— Говори шефът. Поправка. Временно прекратяват. Гръм и мълнии! Те вече си имат своя Прометей!

Бележки

[1] Прометей — бог на огъня, създател на човешката цивилизация, сътворил човека от глина и му вдъхнал частица от небесния огън, който откраднал от небето. Зевс го наказалІ, като заповядал на Хефест[2] да го прикове към една скала на Кавказките планини.

[2] Хефест — бог на огъня и метала.

[3] Зевс — най-главният бог — баща на боговете и хората.

[4] Аполон — древногръцки бог на поезията, изкуствата и оракулите.

[5] Хименей — бог на брака.

[6] Арес — бог на войната.

[7] Деветте музи — Клио — на историята; Евтерпа — на музиката; Талия — на комедията; Мелпомена — на трагедията; Терпсихора — на танца; Ерато — на елегията; Полимния — на лиричната поезия; Урания — на астрономията; Калиопа — на красноречието и героичната поезия. Заедно с Аполон те обитавали планината Парнас.

[8] Афродита — богиня на красотата и любовта.

[9] Посейдон — бог на морето.

[10] Хадес — бог на подземното царство и на мъртвите.

[11] Цербер — голямо триглаво куче със змии по гърба, което пазело вратите на ада.

[12] Ескулап — бог на медицината.

[13] Темида — богиня на правосъдието и справедливостта, пазителка на реда във вселената.

[14] Хермес — бог на Красноречието, търговците и крадците.

Край
Читателите на „Ало, Парнас!“ са прочели и: