Еми Елизабет Сандерс
Сладка лятна буря (10)

Глава 10

В съня си, Кристиана се намираше някъде навън в студената октомврийска нощ в провинцията във Франция. Миришеше на дим.

— Къде е брат ми, господине?

Жан-Клод й се хилеше. Виждаха се развалените му изпочупени зъби.

— Има време. Първо ще се видим с моя брат.

Тя трепереше, увита в дебелата си пелерина, и се притесняваше. Притискаше цигулката до сърцето си и меката кожа на калъфа се беше затоплила.

— Нали казахте, че ще ме отведете при брат ми?

— Я влизай в колибата, госпожице Аристократко, докато не са ни арестували. И без това тук е опасно. Или си забравила, а?

Габриела… слепите й очи и кръвта по златната й коса…

— Не, не съм забравила.

Тя пристъпваше напред и се спъваше по неравния път. Калта бе започнала да замръзва. Земята беше твърда и тя усещаше всяка неравност под меките си обувки. Тънкият лед блестеше на луната светлина… Вратата на колибата се беше отворила. Беше я обзела паника. „Не влизай там — казваше си, — бягай далеч, където и да е, само не през тази врата…“

Тя се събуди изведнъж от силните движения, които извършваше заспалото й тяло и от вика, спрял в гърлото й. Дърпаше се от ръцете, които я обгръщаха. Около рамото й се бе увила една здрава ръка, а друга я държеше яко около кръста…

— Кристиана! Това съм аз, Гарет!

Тя изтръпна. Сърцето й биеше силно и за момент дори не можа да си поеме дъх. После лека-полека се върна в реалния свят. Ароматът на сапун и чисто, на узрели треви пълнеше нощния въздух. Тя видя чашата с букета рози, който Поли бе поставила на полицата. Свещта хвърляше меки отблясъци наоколо. На масата стоеше недописаното писмо до Артоа…

„Мили приятелю Артоа,

Днес помислих, че може би си мъртъв, но въпреки това ти пиша…“

… И Гарет, ухаещ на слънце, топлота и свежест, който я притискаше до ризата си. Чуваше ясно ударите на сърцето му и бързото му дишане. Опита се да престане да трепери, но не успя. Винаги, когато сънуваше кошмари, това й се случваше. Тя се тресеше силно. Ръцете и краката й трепереха, като че ли й беше студено. Знаеше, че е изморена, и не би могла даже да се задържи на краката си, и затова само затвори очи и зачака да спре треперенето.

— Проклятие! — хрипкаво прошепна Гарет. — Болна ли си?

— Не — поклати тя глава и се опита даже да се усмихне. — Извинявай.

— Няма за какво — той не се и опита да я пусне. Загледа се в лицето й с потъмнели и изплашени очи. — Какво беше това?

— Нищо — каза тя тихо. Не й се говореше. Иначе трябваше много да обяснява, а и не искаше отново да разказва цялата история.

— Доста ужасяващо „нищо“, ако питаш мен…

Тя отново замълча и след минута той пресече стаята и я положи върху леглото, като все още я наблюдаваше внимателно. Дръпна дървения стол и седна наблизо, като изпъна удобно крака. Свещта хвърляше отблясъци върху косата му. Постоя така мълчаливо, а Кристиана му завидя на спокойствието. Той й се усмихна и белите му зъби светнаха върху златистия загар на лицето. Наведе се напред и взе ръката й. Погали леко напуканите, зачервени пръсти.

— Какво си направила с меките си бели ръце, моя малка? — попита той нежно и трапчинката на бузата му се усмихна към нея.

Кристиана изпита благодарност от това, че той смени темата на разговора, и че седи до нея в тишината на стаята, където кошмарът й беше се появил толкова ярък и реален… А Гарет седеше до нея истински и земен, и толкова отдалечен от света, който тя бе познавала преди…

— Пренесох проклетите ти парцали — отвърна тя. — И всички боклуци, които беше струпал тук.

— Много мило — каза Гарет. — Но момчетата ще бъдат разочаровани. — Той не се помръдна и не пусна ръката й, а Кристиана беше благодарна за успокояващата топлина, която й отдаваше. Беше приятно чувство.

— Защо ще са разочаровани? — Тя продължи разговора, защото не й се искаше той да си тръгне. Нямаше нищо лошо в желанието й, особено след кошмарния сън. Не искаше да остава сама и пак да потъне в ужаса на спомените.

— Ами защото тук беше мястото, където сваляха местните момичета. В къщата не е много удобно — няма къде да се усамотиш.

— Забелязах — каза Кристиана. Тя направи гримаса. — И съм доволна, че изгорих онези одеяла.

Гарет тихо се засмя:

— Наистина ли ги изгори? Това не ме изненадва. Но ти днес работи много…

— Поли свърши повечето работа — призна Кристиана. — Тя е много силна, нали?

Свитите пръсти на Гарет топлеха ръката й. Палецът му нежно галеше дланта й. Топло и приятно усещане се излъчваше от докосването му. Кристиана се прозя и се опита да си спомни за какво си говореха преди малко.

— Липсваше ни снощи на вечеря. Беше приятно. Бяхме голяма компания. Имаше много бира. Стрижбата на овцете е като празник. Оттук нататък работата вече намалява. Докато узрее реколтата.

— Бях много изморена — извини се Кристиана. — Пък и наистина не се чувствах като… една от вас. Май аз ви създавам неприятности и само ви се пречкам в краката.

Той се усмихна:

— Вярно е, че създаваш неприятности. Даже когато те няма. Даниел ми поиска обяснение защо си решила да се преместиш. Какво да му кажа?

Кристиана се изчерви.

— Всичко, освен истината — бързо отговори тя.

— Лесно е да се каже, но всъщност няма да бъде толкова просто. Аз никога не съм лъгал брат си, а и той не е крил нищо от мен. А сега май и двамата го правим.

— Кажи му каквото поискаш — каза тя. — И без това всички си мислят за мен най-лоши неща. Какво ме засяга? — В думите й звучеше насмешка и горчивина. Тя издърпа ръката си от Гарет и отмести поглед настрани.

— Джефри ни каза, че си намислила да работиш в „Счупеното гърне“. Струва ми се, че няма да ти хареса. Не мога да си представя как ще се справиш с онази сбирщина пияници.

— Поли мисли, че ще се справя. Тя каза, че ще спечеля много пари. Може би ще бъдат достатъчно, за да си платя билета до Ню Орлеан. Защо това трябва да те тревожи?

Гарет приглади назад косата си и се замисли.

— Тревожи ме — най-после каза той. — Поради различни причини. На първо място, защото брат ти те остави под нашите грижи и аз не мисля, че той би желал ти да поднасяш бира в кръчма. От друга страна, не мисля, че на теб ще ти хареса компанията там. Не говоря за Поли. Към кръчмарските момичета не се отнасят с особено уважение, миличко. Тях ги пощипват и целуват, когато им скимне. И най-накрая, на мен лично това не ми харесва.

Сърцето на Кристиана трепна и тя го погледна внимателно, за да разбере дали не се шегува.

— Въпреки желанието си да отрека — довърши той тихо, — аз все пак установих, че се тревожа за теб. Независимо от лошия ти характер. Господ знае защо. Може би обичам да ме измъчват…

Тихите му думи накараха сърцето й да запърха бързо и тя усети как я облива топла вълна. „Тревожа се за теб“. Прости думи. Но колко странно я трогнаха те и как накараха душата й да звънти като струните на нежен инструмент! Тя вдигна поглед към Гарет и видя, че той разглежда с нарочен интерес ръцете си, а хубавото му лице изглеждаше натъжено на трептящата светлина на свещта.

— Добре — той бутна стола си напред и й се усмихна леко, почти тъжно. — Трябва да си ходя. Дойдох само да видя как си, а ти спеше навън на стъпалата. Помислих, че трябва да те внеса вътре, защото иначе щеше да се събудиш замръзнала.

На нея не й се искаше той да си тръгне. Не искаше да остава сама… „Не — поправи се тя. — Искаш той да остане и да докосва ръката ти отново и да те гледа със зелените си очи. Ти искаш той да те целуне, ах ти, глупачка такава!“

Спомни си за езерото. Как облите й, напрегнати гърди се докосваха до неговите, как краката й се бяха увили около здравите му бедра, как езикът му докосваше нейния. Заля я гореща вълна и усети как бузите й пламват. Устните й се разтвориха.

„Кой ли би могъл да разбере? Някога и аз бях девствена. Веднъж. И съм «била» отново поне десетина пъти“ — бе казала Поли. Как ли би могло? Сигурно Поли знае.

Кристиана въздъхна на пресекулки и погледна към Гарет. Той все още седеше тихо и я гледаше, а над челото му бе паднал кичур коса.

— Остани — каза тя бързо. Толкова бързо, че той като че ли не разбра. Трепна и се наведе леко напред. Гледаше спуснатите й клепки, лекото трепване на устните й и горещата червенина, заляла бузите й.

— О, Кристиана — той въздъхна и бутна стола. — Да остана? Просто така… Да остана ли?

Тя се изчервяваше все повече. Той я погледна, без да мигне.

— Защо?

Кристиана не очакваше въпроса. Беше толкова обикновен въпрос, но какво можеше тя да отговори? На ум — да. „Защото си добър и нежен — би могла да му отговори. — И защото погледът на добрите ти очи ме стопля. Защото си толкова силен и жизнен, и истински, че ме караш да забравя напълно миналото. И защото мисля, че ако ти ме обичаш, животът ми отново ще бъде пълноценен.“ Ах! Никога нямаше да може да каже това! Тя трепна и най-после му отговори:

— Не знам защо. Има ли някакво значение?

Дали Гарет изглеждаше учуден от отговора й? Той отново изучаваше пръстите на ръцете си, после я погледна и се усмихна нежно.

— Мисля, че не. Ти ме изненада, това е. „Остани“, ми каза Нейно височество. Мислиш ли, че е разумно? Кажи, за бога!

— Не ме интересува — изморено прошепна тя. — Ти винаги ли си толкова внимателен? Какво значение има това за теб?

При тези думи той се засмя добродушно. Кристиана бе свела поглед и бе прехапала устни.

— Защо да оставам, Кристиана? — гласът му беше нежен и шеговит.

Тя го погледна изпод вежди. Очите му блестяха топло. Тя знаеше какво той иска да чуе от нея. Е, добре, да го вземат мътните, ще го получи! Тя се надигна на лакът, протегна другата си ръка и го прегърна през врата. Преди да заговори, го погледна в очите:

— Желая те.

— А! На това е трудно да се откаже — гласът му беше прегракнал. — Наистина ли искаш? Като че ли си спомням как вчера ме наричаше „гадно копеле“ и ме ругаеше, само защото съм те докоснал… И ме заряза, след като така ме беше възбудила… Имах чувството, че ще мога да пробия стена.

Тя се изчерви до корена на косите си:

— Да, наистина те желая.

Той се наведе над нея и бавно я целуна, като погали долната й устна с топлия си език. Тя остана почти без дъх.

— Докажи го — прошепна той.

Тя вдигна глава. Не знаеше какво да стори. Да го докаже ли? Да не би да иска тя да го прелъсти?

Той се облегна назад и й се усмихна спокойно.

Кристиана се поколеба, после стана от леглото, отиде до вратата и я затвори здраво с резето.

— Както желаеш — каза тя, като се чудеше дали той наистина иска да каже точно това. Ако искаше тя да го прелъсти, добре, тя ще го направи. Опита се да си спомни всичко, което знаеше за прелъстяването. Не беше много, но и не беше съвсем невежа. Във Версай дамите споделяха приключенията си и коментираха любовниците си толкова открито, както говореха и за тоалетите си.

Тя отиде до свещта и се готвеше да я загаси, когато Гарет рязко заговори:

— Не. Остави я да свети. Искам да виждаш, че го правиш с мен. Не искам да ме криеш в тъмнината и да си мислиш, че съм някой от красивите благородници, които си познавала преди.

Кристиана се изсмя:

— Така ли мислиш, че ще направя?

Той не каза нищо, но повдигна вежди и се усмихна.

Тя въздъхна и безпомощно разпери ръце:

— Добре.

Той се надигна, подпря лакти на коленете си и положи брада върху дланите си. Очите му блестяха от любопитство, а тя се почувства като мишка, хваната в капан.

— Е? — въпросително се обади той. — За мен това е нещо ново. Как благородничките прелъстяват своите любовници, Кристиана?

Тя въздъхна притеснено.

— Мадам Алфор — отвърна тихо — се излягаше върху масата на любовника си гола, в сребърно блюдо, покрита само с гроздове плодове. Оставяше само диамантената гривна, която той й беше подарил…

Гарет повдигна учудено вежди:

— Звучи ми доста… скъпо.

— Да, така си беше. Мъжът й изпадаше в ярост.

— Мога да си представя.

— Не заради любовника. Заради цената на сребърното блюдо. Заради слугите, които трябваше да го носят. А пък маркиза Алвар плащаше на цяла балетна група да танцуват съвсем голи. Разбрах, че това имало голям успех.

— Представям си.

— Все пак не е толкова ужасно да си имаш любовник — каза тя бързо, като се надяваше да си повярва. — Всъщност всички го правят…

— Така ли? Ами, давай тогава. Нямам никакво намерение да те спирам.

Кристиана си беше представяла по съвсем различен начин своята първа любовна нощ. Тя пое дълбоко дъх, пресече стаята и застана пред него.

— Не съм сигурна, че знам откъде да започна.

Той тихо се изсмя:

— Мисля, че няма голяма разлика в прелъстяването на селянин и на лорд, ако оставим настрана сребърните блюда и голите танцьорки. Защо просто не ме целунеш?

Тя се наведе и докосна устните му. Остана почти без дъх от топлината и мекотата им. После колебливо ги погали с връхчето на езика си и усети топлия им, солен вкус и изненадващо приятния аромат на бира.

Той се пресегна и я облегна на рамото си, като прилепи устни в нейните. Силните му пръсти я погалиха по бузата и се заровиха в косата й.

Кръвта във вените й се сгорещи и раздвижи бързо. Тя вплете пръсти в косата му и притисна устните си по-силно в него. Езикът му се движеше между нейните и предизвикваше горещи вълни на удоволствие. Усети ръката му върху гърдите си да развързва шнура на елечето и да се плъзга в деколтето на блузата й. Той докосна леко зърното на гръдта й и тя усети как то се стяга и напряга под пръстите му. Изви се от удоволствие, усети как се сгорещява и навлажнява кожата й и се притисна към него.

— Сладка — шепотът му предизвика тръпка, а устните му се насочиха към меката вдлъбнатина под врата й. — Имаш вкус на ягоди и рози.

Тя не дишаше и чувстваше студ върху устните си, когато не бяха прилепени до неговите.

Той се надигна и сложи длан под брадичката й. Повдигна главата й, за да го погледне в очите:

— Няма пак да ме изпъдиш, нали? Няма да ме отблъснеш и да ме ругаеш, няма да ме гледаш от високо, нали?

— Няма — прошепна тя. Гласът й трепна в тишината и заглъхна като звук на клавесин.

— Съблечи се.

Тя усети как бузите и пламтят, макар че не можа да разбере дали от срам, или от страст. Погледна лицето му с гъсти, високи вежди, красиви зелени очи и силни челюсти. Честно и открито лице, което не крие нищо.

Тя наведе глава и развърза връзките на елечето. После го смъкна от раменете си. Краката й трепереха, докато развързваше тежката зелена пола, която падна на пода. Смъкна тънката бяла риза от раменете си и тя последва полата с тихо шумолене. Изправи се гордо, извади фибите от косата си и я остави да падне по раменете й до кръста — гъста и къдрава. Студеният въздух в стаята и горещината от погледа на Гарет я караха да трепери.

— Кристиана — въздъхна той и прекара пръсти по млечната кожа на корема й, извивката на бедрата и после нагоре към гърдите. Загорелите му ръце изглеждаха тъмни на фона на бялата й кожа. Когато дланите му обхванаха гърдите й, розовите им зрънца се стегнаха и запулсираха. — Господи, колко си хубава! Розова и бяла… — Ръцете му се плъзнаха около кръста и обхванаха закръглените хълмчета под него. Движеха се нежно в кръг. — Красива — прошепна той. Наведе се напред и прилепи устни към меката кожа на стомаха, към извивката на бедрото. Косата му я погъделичка, а устните му докосваха нежната кожа на бедрото отзад. Тя се изви от удоволствие и ръцете й сграбчиха раменете му, като че ли да я задържат на крака.

Без да каже дума, той също се изправи и започна да се съблича. Смъкна ризата си през глава и я хвърли настрани, като откри бронзовия загар на гърдите си — силни, мускулести и твърди. Свали тъмната панделка от косата си и тя се пръсна по раменете му, като му придаде див, почти варварски вид.

Той се усмихна палаво на широко отворените й очи, докато разкопчаваше брича си. С лекота отхвърли и него, и ботушите от себе си. Тя го гледаше, но бързо отмести поглед, почти ужасена от горещото си желание да посегне и да докосне силното, високо тяло, възбудено от желание. Той като че ли изобщо не се притесняваше от голотата си и се насочи към леглото съвсем спокойно, като разтърси глава, за да отметне косата от очите си.

— Ела, моя лейди — измърмори той и протегна ръце към нея. — Ела и ме научи на благородни обноски.

Тя се намери в ръцете му толкова лесно, като че ли вятърът я беше отвял и за пръв път усети невероятното чувство от докосването на две голи тела — от глава до пети. Беше усещане, като от докосване на нежно кадифе. Устните му обхванаха нейните, но този път с такава сила и настойчивост, че тя се разтърси от чувства. Усети как кожата и на двамата се навлажнява. Ръцете му се движеха бързо и страстно по тялото й, спираха се върху гърдите, разбъркваха косата й, притискаха я към горещата твърд, точно там, където тя чувстваше, че започва да усеща почти непоносима топлина.

— Моя — прошепна той, когато устните му се отделиха от нейните е тя почувства гореща тръпка. Галеше гърдите и ръцете му и се възхищаваше на силата му, на усещането, което изпитваше, когато здравите мускули се движеха под горещата му кожа. Беше омаяна от аромата на тялото му и прекрасния вкус на твърдите му устни. Тя зарови пръсти в косите му и усети копринената им мекота. Тялото й обхвана неговото с инстинкт, стар като света.

Тя изстена високо, когато той я плъзна под себе си и пръстите му докоснаха онова скрито място между бедрата й и се плъзнаха леко във влажната му тъмнина.

— Кристиана — гласът му беше хрипкав и нисък. Тя отвори очи, но не искаше да се отделя от топлината на обхваналите я чувства. Изплаши я бледата светлина, която струеше от очите му, желанието и страстта, които видя там. Той дишаше тежко и бързо. — Утре — прошепна той, а очите му изгаряха лицето й, — утре ти може да ме мразиш и да ме ругаеш, но тази нощ си моя. — Тя се опита да каже нещо, но чувствата, които я изпълваха, не можеха да се изразят с думи. Повдигна устни към него, а тялото й се извиваше от тъмните желания, които я бяха обзели.

Той я облада рязко, твърдо и бързо и я изпълни до край. Викът й беше заглушен от неговия триумфален възглас. За момент тя успя само да помисли колко чудно, колко странно е усещането от тази болезнена пълнота. А после той обхвана с устни нейните и тя се изпълни със сладък огън, който обхвана цялото й тяло, а ръцете й го притискаха силно.

Те бяха едно. Нейната нежност и неговата сила пулсираха в еднакъв ритъм, чиято сладост бе по-силна от всякаква музика. Беше брилянтна хармония от огън и светлина.

Сърцето му биеше до нейното, бедрата й се бяха увили около неговите, устните им се срещаха отново и отново — горещи и търсещи. Бедрата й се издигаха към него и той я обладаваше отново и отново, а тя бе изпълнена със светлина, която я издигаше все по-нагоре и топлеше тялото й като слънчев лъч. Усещаше вкуса на кожата му, докосването на косата му, звука на дишането му.

Той се понадигна от леглото и притисна тялото й към себе си, като обхвана здраво с ръка закръглените хълмове под кръста й. Тя се притисна към раменете му и усети как се разтваря още повече към него. Ушите й бяха изпълнени с тътен, светли сребърни звуци трептяха по цялото й тяло. Всеки следващ бе по-силен и по-горещ от предишния, докато чу и собствения си вик на страст, а около нея светът избухна в блестящ фойерверк от чувства.

Ответното стенание на Гарет достигна до нея през тъмното богатство на страстта и тя усети пулса на неговото удовлетворение дълбоко в своето тяло.

После той не каза нито дума. Само я притискаше до себе си и целуваше нежно лицето й. Обсипваше с леки целувки клепките и страните й, устата и косата й.

А Кристиана, разтърсена и изтощена от дълбините на страстта, която бяха споделили, и чувстваща се почти като докосната с магическа пръчка, заспиваше, докато мислеше какво благословение и чудо е да имаш до себе си горещо и здраво тяло и да се чувстваш обожавана.

Никога не беше се чувствала толкова жизнена. Никога не беше се чувствала дотолкова принадлежаща на света, който я заобикаля. Оттатък отворения прозорец щурците пееха и вятърът галеше листата на дърветата, а под ухото й биеше със своя уверен ритъм сърцето на Гарет. Така ли се чувстват онези, които са обичани? Ако е така, то е вълшебно чувство, най-хубавото на света. Тя заспа така спокойно, както никога до този ден.