Ричард А. Кнаак
Луната на паяка (1)

Пролог

Селин зяпна, когато осъзна какво е направила.

Второто ужасяващо същество се опита да използва шока й. Разперило нокти и с капеща от зъбите му отрова, то се хвърли към гърлото й.

Проблесна ярка синя светлина и краткотрайното зарево разкри някакъв щит, който се озова между Селин и зъбите.

Чудовището нададе вой и издърпа назад крайника си, който изглеждаше напълно замразен. Благородничката отново беше втрещена от собственото си постижение.

Полт бе успял да избегне скока на първото изчадие. Той майсторски го отблъсна с меча си, а след това използва подходящия момент и прониза онова със замразения крайник.

Но после от сенките скочи ново чудовище, което събори гиганта изотзад. Още два демонични паяка се присъединиха в нападението над телохранителя. Заил хвърли кинжала си без колебание. Блестящото острие уцели безпогрешно целта си, потъвайки в гърба на едно от изчадията. Човекът-паяк изсъска и започна да се върти в кръг, като неспирно се опитваше да махне потъналото надълбоко оръжие.

Фактът, че то все още стоеше забито, удиви ратмианина. Кинжалът трябваше да се върне в ръката му веднага щом зловещата му задача е изпълнена. Той бе свързан с волята му преди години чрез кръв и жертви. Ако Заил поискаше оръжието да се върне в ръката му, то трябваше да го стори… но не и сега.

Чак тогава некромантът осъзна, че е попаднал право в нечий капан.