Сандра Браун
Дете, родено в четвъртък (8)

Осма глава

Държа се като истински джентълмен през цялата вечер. Но Алисън знаеше, че това му струваше много усилия. Никога не би помислила, че мъж с изтънчеността на Спенсър може да се вълнува толкова. Беше раздразнителен и нервен. Погледът му пробягваше често покрай гърдите й, а лицето му имаше огорчено изражение. Алисън щеше да го съжали, ако не чувстваше женската гордост при мисълта, че тя бе отговорна за страданието му.

— Виждам, че не си алергична към месото на морските животни с черупки — отбеляза той, след като Алисън се справи с цяла чиния сочни едри скариди.

Тя се засмя.

— Не съм. Не обичам особено много червено месо, затова можеш да си представиш как се чувствах, когато трябваше да ям онова почти сурово говеждо филе онази вечер. А да не говорим за баничката с пастет от черен гъши дроб — тя потрепери.

— Затова ми хареса веднага. Не загуби кураж и се шегуваше през цялото време — Спенсър посегна към ръката й през осветената от свещи маса. — Единствено не можех да проумея защо беше готова на всичко, за да доставиш удоволствие на годеника, когото не обичаш. За мен поне бе очевидно, че не обичаш Дейвис.

— Ти си човек с невероятна интуиция.

— И аз мисля така. А ако знаете всичко това, което инстинктивно чувствах към теб, щеше да се изчервиш.

Тя се изчерви дори без да е чула нещо.

Разхождаха се бавно из Харбър Таун, хванати за ръце. Градът се оживяваше, след като слънцето залезеше. Ресторанти и фантастични бутици оформяха един лабиринт, в който кредитните карти се изкарваха на показ. Деца и по-възрастни граждани, семейства и любовни двойки ядяха и пиеха, пееха и танцуваха в благоуханните нощи.

Спенсър намери места върху ниската каменна стена, която ограждаше пристана. Забавляваха се с представлението, което се играеше на сцената под разперените на всички страни клони на вечнозеления дъб — Дъбът на свободата^[1]. Пристанищните власти бяха построили тази сцена. Гласът на младия певец беше ясен, а веселото му настроение — заразително. Ръкопляскаха в такт с музиката и се смееха на познати шеги от водевили.

Спенсър седеше близо до Алисън и вниманието му бе раздвоено между нея и представлението. Тълпата ги погълна, след като спектакълът свърши. За да не загуби Алисън в навалицата, той я премести пред себе си и постави ръцете си от двете страни на талията й.

Тя усещаше силните му пръсти в ребрата си. Дланите му сякаш бяха паснали върху извивката на кръста й. Лятната й рокля имаше дълбоко изрязано деколте отзад на гърба и тя можеше да усети допира от тънката материя на ризата му до кожата си. На едно място от пътя на движението на тълпата напред я притиснаха плътно до него. Гръбнакът й се докосна до гърдите му, тъй като първите три копчета на ризата му не бяха закопчани.

Беше благодарна, че той не може да види лицето й. Затвори очи и се наслади на случайната ласка. Спенсър не остана безучастен към нея. Ръцете му се извиха по-силно около талията й и тя усети движението на устните му върху косата си. Сякаш и двамата мислеха толкова усилено за това, че то се случи — задните й части прилепнаха плътно към ципа на панталона му.

Когато бяха най-после на път обратно към яхтата, и двамата дишаха неравномерно и се опитваха напразно да изглеждат така, сякаш нищо не се е случило. Алисън стана отново срамежлива и скована, след като пристигнаха на палубата на „Дабъл Дийлър“.

— Искаш ли малко вино? — попита той.

Беше изпила две чаши вино заедно с вечерята и това нямаше лоши последици.

— Не. Вече пих достатъчно — усмихна се тя с желание да се извини. — Не съм много добра в нищо, дори в пиенето.

Той сложи ръце върху бедрата си и зае поза на ядосан човек.

— Ти си дяволски самокритична — като се обърна с гръб към нея, прекоси палубата до носа, който бе насочен навътре към океана, и после се върна до мястото, където тя бе застанала в предната част на яхтата. — Ако не желаех да бъдеш тук, нямаше да си тук, разбра ли? А сега ще кажа това за последен път. Престани да се правиш на толкова скромна и почтена и ми кажи какво искаш да правиш през останалата част от вечерта. Да гледаш телевизия или да слушаш някои от грамофонните плочи в колекцията ми, или да играеш карти, или какво?

Ядът му я беше засегнал. За кого се мисли той, та й крещи така?

— Искам да си легна — отговори студено Алисън. — Прекарах един дълъг ден.

Плъзна се покрай него, а леката й пола прошумоля около босите й крака. Докато минаваше бързо покрай него, запътена надолу, той хвана ръката й и я завъртя. Дръпна я силно към себе си и стиснал в юмрук косата й, дръпна нежно главата й назад.

Луната се отразяваше в дълбоката синева на очите му. Лицето му беше в сянка. Една бавна дяволита усмивка разтегна устните му. Зъбите му изглеждаха поразително бели на фона на тъмното му лице.

— Много си добра в едно нещо — да побесняваш. Вбесяваш се по-бързо от всички други жени, които съм познавал някога. Ти си като клечка кибрит, която може да се възпламени всеки миг. Това сигурно е от червената ти коса — гледаше я замислено той, търкайки между пръстите си плътните кичури коса. — Но на мен ми харесва — изръмжа тихо. — Гневът ти ме възбужда до полуда.

Погледът му обходи жадно лицето й, обхващайки повдигнатата й високомерно брадичка, предизвикателно зелените очи, къдравата й коса. После се спусна надолу, за да се наслади на гърдите й, които бяха излезли малко над деколтето на роклята, тъй като той я бе хванал здраво.

Цялото му тяло я желаеше силно. Но Спенсър помнеше обещанието си. При вида й сега, ако я целунеше, нямаше да може да спре, докато не я обладае. Тогава Алисън нямаше да му вярва повече. Трябваше да спечели доверието й, преди да завладее тялото й.

Отмести я нежно настрана. Забеляза някакво блещукане в очите й и остана с надеждата, че може да е било разочарование.

— Ако се нуждаеш от нещо, което не можеш да намериш, извикай ме. Ще остана за малко тук, на палубата. Лека нощ, Алисън.

— Лека нощ.

Тя се обърна, когато стигна до входа на каютата. Спенсър не бе помръднал и гледаше след нея. Алисън навлажни устните си, засрамена от предишното си отношение.

— Прекарах чудесна вечер, Спенсър. Благодаря ти.

Той се усмихна бързо и рязко. По същия начин кимна признателно с глава. Тя слезе долу до спалнята, която беше прекалено разкошна, повече, отколкото трябваше да бъде. Когато махна покривката от леглото, остана изумена от белите сатенени чаршафи отдолу. Никога не бе спала върху нещо друго, освен перкал^[2]. Облече една от ефирните пижами, които Ан бе настояла да купи.

Представляваше две части от черна коприна. Горнището беше с изрязано остро деколте отпред, придържано от две тънки презрамки. Долнището бе бикини, толкова оскъдни, че тя се чудеше защо изобщо си бяха направили труда да го ушият.

Комбинацията от коприна, непокритата й кожа и обгръщащите я сатенени чаршафи бе едно чувствено изживяване, което никога не би могла да си представи. Почувства се така, както Распутин сигурно се чувстваше всеки път, когато го докосваше с кожената си ръкавица. Въздъхна тихо от удоволствие, протегна се бавно, обхваната от невероятно усещане, което сякаш стигаше до всяка частица от цялото й същество.

Когато чу Спенсър да слиза долу, за да ползва тоалетната, легна настрана, като му обърна гръб, и се направи на заспала. Чу сифона, чу плискащата се вода, чу го да загася лампата, преди да отвори вратата и да излезе. Лежеше абсолютно неподвижно.

Едва след като чу шума от свалянето на ризата му, скърцането на ципа му, тупването на обувките му върху пода, очите й се изцъклиха. А когато другата страна на леглото потъна под тежестта му, тя се обърна и седна в леглото.

— Какво правиш?

Спенсър спря в момента, в който дърпаше завивката върху себе си. Лунната светлина нахлуваше през прозорците и обливаше цялата стая в сребристи оттенъци. Стори й се, че тялото му е част от еротичен сън. На фона на загорялата от слънцето кожа белите, обезпокоително плитки слипове само привличаха вниманието към щедрата му надареност. Космите по тялото му представляваха сексуален стимул сами по себе си — плътни и къдрави на едно място, редки и меки на друго, а по останалите части като мъх.

— Лягам си — отговори спокойно той.

Беше толкова объркана от този развой на събитията, че забрави остро изрязаното деколте на горнището на пижамата и начина, по който свободните й гърди се люлееха под прилепналата коприна. Едва когато скритият под гъстите вежди поглед на Спенсър се спусна към тази част от тялото й, Алисън сграбчи единия ъгъл на чаршафа и се покри.

— Не можеш да спиш тук.

— Само гледай.

Той пъхна дългите си крака между чаршафите и отпусна главата си върху възглавницата, въздъхвайки със задоволство. После сплете пръстите на ръцете си и ги обърна с дланите навън, протягайки се като мързелива пантера. След това подпря главата си с ръце, изви гърба си като дъга над дюшека и се прозя широко. Едва след като отново се отпусна, погледна Алисън и повдигайки вежди, я попита съвсем невинно:

— Седнала ли възнамеряваш да спиш?

Тялото му се движеше като добре смазан механизъм. Алисън беше толкова смутена, че не можеше да отговори. Бе очарована от играта на мускулите, цвета на кожата, изяществото и координацията му. Когато гласът й се възвърна, тя каза натъртено:

— Изобщо нямам намерение да спя, поне не тук.

Само за части от секундата отметна чаршафа, сякаш искаше да избяга от лапите на нещо съблазняващо и опасно. Мятайки босите си крака, за да се освободи, тя се претърколи до края на леглото и седна на ръба му. Стъпи върху пода и започна да се изправя.

— О, да, разбира се, че ще спиш тук.

Той се опита да сграбчи ръката й, но това, което хвана, бе еластичната връзка на долнището на пижамата й. Пръстите му се извиха около нея в един здрав юмрук, в който остана шепа черна коприна.

Алисън замръзна на място, защото ако мръднеше, бикините й щяха да останат в ръката му, а задните й части…

— Пусни ме — изрече задъхано тя.

Спенсър започна да се смее. В началото бе само едно глухо боботене в гърдите му, след което смехът му екна гръмко.

— Ще те пусна на куково лято, миличка. Но ти можеш да се дръпнеш, когато пожелаеш. Продължавай, мърдай. Хайде, тръгвай де.

— Ти си ужасен.

— Хайде, хайде, без обидни епитети — той дръпна закачливо бикините й и тя остана с отворена уста. — Ъ-ъм, много хубаво. Заоблено, гладко, меко. Ако не искаш да видя в действителност всичко това, по-добре ще е да върнеш малкото си сладко дупе обратно в леглото.

Тя омекна постепенно и унизявайки се с всеки изминат сантиметър, започна да спуска задните си части обратно върху леглото. Спенсър пусна долнището на пижамата й, но ръката му се уви около ребрата на Алисън, преди тя да успее да отскочи настрани. Той я дръпна към себе си и Алисън тупна върху него. Горнището на пижамата се усука в борбата и голият й корем се опря в стомаха му, покрит с извити косъмчета. Спенсър я притисна към себе си, обгръщайки я през гърба. Тя се подпря здраво с ръце от двете страни на раменете му и погледна свирепо тържествуващото му сатанинско лице.

— Гледката оттук също не е лоша — размишляваше на глас, втренчил се безсрамно в гърдите й през горнището на пижамата.

Алисън се помъчи да се освободи.

— Ти си извратен тип, сексманиак, един…

— С твоя гняв скоро ще си навлечеш огромни неприятности, червенокоске — скара й се тихо той, цъкайки с език.

— Пусни ме да стана.

Спенсър се засмя с усмивката на хедонистичен деспот.

— Сега аз ще се разсърдя. И ако не си готова да се справиш с последствията от това, ще е по-добре да престанеш да се въртиш.

Алисън спря веднага всякакво движение. Очите й бяха отворени широко и гледаха втренчено и изплашено надолу към него.

— Сега готова ли си да чуеш това, което искам да кажа и което щях да ти обясня, ако не беше излязла от кожата си?

— Да — отговори с дрезгав глас тя.

Той не се шегуваше. Сама можеше да усети възбудата му. А и нейното тяло не бе имунизирано срещу това, което можеше да бъде резултат от положението им. Две голи тела, прилепнали едно към друго — това сигурно е върхът на човешкото удоволствие. Изпитваше странното желание да се плъзне покрай дългото му тяло, да го докосне със своето на всяко възможно място.

— Добре.

Спенсър отпусна бавно ръката около гърба й и остави Алисън да се претърколи от него. Но все още държеше свободно ръцете си около нея, докато лежаха с лице един към друг. Тя отмести бързо краката си настрани от неговите като проява на благоразумие, но той се усмихна. И двамата дишаха неравномерно. Ако знаеше нещо за жените — а Спенсър знаеше доста за тях, — щеше да разбере, че и тя като него беше възбудена.

— Това е единственото легло на яхтата — започна той.

— Можеш да спиш на някой от диваните.

— Мога, но нямам такова намерение.

— Тогава аз ще отида там.

— Не, Алисън — Спенсър стисна брадичката й в дланта си и снижи поверително глас: — Тук сме, за да изпълним една мисия, нали така?

Не можеше да откъсне поглед от голите му гърди. Сведените й надолу очи се наслаждаваха на гледката под прикритието на свенливостта.

— Да, така е. Но при тези обстоятелства не бих те заставила да изпълниш обещанието си.

— Аз все още искам да създам това дете. А единственият начин да се надяваме на успех е да скъсаш със своите задръжки и страхове.

— Не знам дали изобщо ще успеем.

— Остави това на мен — каза той и я целуна нежно по челото.

Напрежението й спадаше постепенно. Вече не се дърпаше от него. Разбира се, гърдите й се докосваха до тялото му и това го влудяваше приятно. Можеше да усети ароматния й дъх, проникващ между косъмчетата на гърдите му. Но той потисна чувствата си.

— Първото, с което трябва да свикнеш, е да има мъж до теб в леглото, да привикнеш към допира на телата ви. Съгласна ли си?

— Предполагам, че да — преглътна тя.

— Добре тогава. Целуни ме хубаво за лека нощ и да заспиваме.

Тя го целуна леко по устните.

— Лека нощ.

— Алисън — изрече с комична нотка в гласа си, когато тя се обърна на другата страна.

— Хм?

— Това ли наричаш целувка? Така ли те целувам аз?

Алисън отново се обърна към него, притискайки към възглавницата зачервената си буза.

— Не.

— Целуни ме така, както аз бих те целунал. Правила си го много пъти.

— Знам, но тогава беше различно.

— Защо?

— Защото просто ти отговарях, а не започвах първа.

— Не мислиш ли, че мъжете искат да бъдат ухажвани от време на време вместо обратното?

— Наистина ли?

— Аз искам — той взе ръката й, сложи я върху сърцето си и драсна леко опакото й. — Целуни ме, Алисън.

Тя погледна лицето му. Веждите му хвърляха дълбока сянка върху очите, но въпреки това те светеха като сапфири. Харесваше формата на носа му и начина, по който ноздрите му се разширяваха леко над чувствената му уста. Челюстта и брадичката му я бяха привличали винаги с твърдата си решимост. Те му придаваха вид на човек с характер. Бръчките, които се разклоняваха от очите му, доказваха, че е духовит и чаровен мъж.

Алисън продължи да го изучава още няколко дълги мига, мислейки си колко много я привлича изваяното му лице, колко много й харесва дяволито разрешената тъмна коса и колко много обича този мъж дори с неговото високомерие и властност. Това я улесни да се наведе напред и да притисне устата си към неговата.

Спенсър лежеше покорно и неподвижно. Устните му останаха затворени. Отначало тя само притисна още повече устата си. Но той не я беше целувал така дори и първия път.

Алисън докосна смело с език устните му и след това го отдръпна бързо.

— Да, Алисън, точно така — простена той, като повдигна едната си ръка към гърба й и разпери пръстите си върху него.

Когато тя отново се притисна към устата на Спенсър, устните му бяха разтворени и жадуваха за нейната любов. Един тих стон се откъсна от Алисън в мига, в който устните им се сляха. Без да се замисля или да преценява благоразумието на постъпката си, тя се настани малко по малко върху него, по-високо и по-близо, и когато наведе глава над неговата, косата й се спусна като завеса от двете страни на лицата им. Той зарови свободната си ръка в меките като коприна кичури коса.

Алисън повдигна двете си ръце и прокара в косата му пръстите си. Стисна здраво главата му, преодолявайки бариерите пред жадните си за ласки устни. Те страстно сляха устните си в чувствена целувка. С всяка измината секунда започваха да се целуват по-пламенно, докато се понесоха вихрено в буря от страсти.

Бедрата й се разтвориха и се оплетоха около неговите. Целувката им извършваше магия, която възбуждаше всяка частица от телата им.

Разбивайки преградите, които беше оформила с ръцете си около него, Спенсър изрече една яростна ругатня и я отблъсна настрана. Седна изправен, както Алисън бе направила от обзелата я паника в мига, когато го усети да се пъха в леглото. Той повдигна колене, подпря лактите си върху тях и отпусна глава в ръцете си. Гръдният му кош се свиваше и издуваше като мях при всяко негово вдишване и издишване.

Алисън се опря във възглавницата. И тя дишаше неравномерно. Колко дълго се бяха целували? Минути? Часове? Време, пространство — нищо нямаше значение, освен вкуса на устните му, докосването на ръцете му, топлината и силата на тялото му, която действаше като притегателна сила за нейното. Някаква струна в нея беше дръпната и в отговор тя се бе понесла във въздуха, стигайки до края, преди да загуби контрол.

Спенсър въздъхна най-после и се сгромоляса по гръб. Той се загледа нежно в нея и прибра кичур коса зад ухото й.

— Не го ли направих както трябва?

Той се усмихна тъжно.

— Направи го перфектно. Дори прекалено. Разбираш ли?

Когато първите проблясъци осветиха съзнанието й, тя легна бързо до него, но на известно разстояние.

— Да, мисля, че разбирам.

Спенсър повдигна ръката й от завивката и я поднесе към устните си, за да я целуне ласкаво.

— Лека нощ, любима.

— Лека нощ.

Той се обърна с гръб към нея и се премести към края на леглото. Повече нито проговориха, нито помръднаха, но Алисън не предполагаше, че Спенсър ще заспи по-бързо от нея.

Събуди се от лекото поклащане на яхтата и вибрациите на мощния й мотор. Отвори широко очи и се обърна настрана. Беше сама в леглото. Слънцето бе изгряло скоро и времето не бе много ясно.

Стана от леглото, отиде с леки стъпки до прозорците и успя да види бреговата линия в далечината. Наметна халат и след като се отби набързо до тоалетната, се осмели да се качи на палубата. Спенсър стоеше зад кормилото, загледан втренчено във водите на Атлантическия океан, докато носът на яхтата пореше леко вълните. Беше с гръб към нея и тя не го обезпокои.

Изведнъж й хрумна идеята да отиде до малката кухня. Една каничка с кафе върху масата вече оживяваше атмосферата. Беше много силно за нея, но бучка от сметаната, която бяха купили предния ден, го направи поносимо за пиене. Нямаше други признаци, че приготвянето на закуската е започнало. Затова тя се зае със задачата.

Докато беконът се пържеше, Алисън се вмъкна обратно в спалнята и облече къси панталони и някакво горнище. Събра косата си на конска опашка и я върза с ярко шалче. Босонога, изтича обратно в кухнята тъкмо преди беконът да започне да загаря. Петнадесет минути по-късно се провикна към кабината на щурвала:

— Капитанът на тази черупка закусил ли е вече?

Спенсър се обърна, а когато я видя, очите му светнаха по начин, който накара сърцето й да подскочи.

— Не, приятелче.

— А иска ли да закуси?

В отговор той спря мотора и я последва долу в кухнята. Масата беше наредена; отрупана с подноси бухнали пържени бъркани яйца, хрупкав бекон, препечени английски кифлички, сладка и желета и нарязан на парчета ароматен пъпеш.

— Това за мен ли е?

— Вие ли сте капитанът?

— Тъй вярно.

— Тогава това е за вас.

Капитанът кавалерства на помощник-капитана да се настани на масата, след което се зае със закуската, като даваше възторжено оценки за нея.

— Страхотно е. Наистина. Защо не си ми казала, че можеш да готвиш?

— Не си ме питал.

— Не съм се интересувал от това.

— Не ме попита също дали мога да се любя.

Той вдигна рязко глава и преглътна, преди да каже:

— Не съм се интересувал от това — пресегна се през масата и пое ръката й. — Всъщност по някакъв старомоден начин съм доволен, че не си била с друг мъж. На мен се пада честта да бъда първият.

Въздухът около тях бе наситен с емоции. Той казваше фактически, че намира за привлекателни сковаността и неопитността й. Още една причина да се влюби в него. А броят на доводите растеше със застрашителна скорост.

— Къде отиваме? — попита тя.

В действителност пет пари не даваше за посоката, щом като можеше да остане с него.

— Просто ще кръстосваме из океана няколко часа. Исках да се изфукам с навигаторските си умения.

— Мога ли да карам яхтата?

— Да я направляваш — поправи я той.

— Да я направлявам. Мога ли?

— Първо трябва да измиеш чиниите.

— Добре — каза Алисън, изправяйки се да занесе чиниите до мивката. — Но ти трябва да оправиш леглото.

— Това е бунт.

— Това е справедливост.

— Дадено — отстъпи той. За да скрепят сделката с печат, Спенсър я тупна нежно по дупето.

Видяха само няколко плавателни съда и то от разстояние. Накара я да седне в скута му, докато тя въртеше кормилото. Беше шеметно усещане да направлява толкова голяма яхта. Но нищо не можеше да се сравни с възбудата, която почувства, когато Спенсър сложи ръцете си върху голите й бедра и захапа леко рамото й.

— Не се сблъсквай с нещо по-голямо от нас — предупреди я той.

— Не съм свикнала с това — не знаеше дали говори за милувките му или за управлението на яхтата. — По-добре ми помогни.

Той я обгърна с ръце изотзад, като сплете пръстите си върху стомаха й и облегна брадата си върху рамото й.

— Справяш се добре. Само я води внимателно и спокойно — прошепна той, докато палците му проследиха долната извивка на гърдите й. После продължиха нагоре. Започнаха да галят по-смело. — Тя ще отговори на най-лекото докосване.

Когато палците му преминаха бързо по гърдите й, той се оказа прав.

— За яхтата ли говориш? — попита задъхано Алисън.

— Разбира се — увери я Спенсър, но остави ръцете си да се плъзнат надолу по ребрата й към по-неутрална територия.

След като се беше наситила да управлява, той изключи мотора.

— Морето е спокойно, а денят — прекрасен. Защо не пуснем котва и да помързелуваме през останалия следобед?

— Звучи прекрасно.

Никога през живота си не се бе качвала на океански плавателен съд и въпреки това необятността на Атлантическия океан не я плашеше. Чувстваше се в пълна безопасност на „Дабъл Дийлър“ и се чудеше откъде идва тази новооткрита неустрашимост. Трябва да е вторичен продукт на любовта, която бе започнала като тънка струйка, а сега се бе превърнала в извор, бликащ вътре в нея.

Облече един от новите си бански костюми, докато Спенсър напълни подноса с парчета студено месо и сирене, една франзела, нарязан пъпеш, пресни ягоди и кутия бисквити. Качи на палубата и хладилната чанта с безалкохолни напитки и бира, за да не им се налага да слизат често долу.

Замалко не изпусна тежката хладилна чанта върху големия пръст на крака си, когато се качи на палубата и завари Алисън, изтегната в един шезлонг, да се маже с плажно масло. Банските й с цвят на бронз едва ли можеха да се нарекат бански. Представляваха просто четири ленти, които се придържаха от няколко връвчици.

Дори зад големите слънчеви очила, които Алисън носеше, той успя да забележи стеснението й, когато го погледна и улови жадното му изражение.

— Ан ме накара да го купя.

— Напомни ми да й благодаря — каза хрипкаво Спенсър, втренчил се в триъгълниците, които не можеха да приберат напълно гърдите й. Измамният триъгълник между бедрата й прикова вниманието му и той не можа да откъсне поглед оттам.

— Спенсър, престани! — извика тя, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Ако не спреш да ме гледаш така, сякаш ще ме глътнеш, ще отида да се преоблека. Караш ме да се чувствам неудобно.

Веждите му помръднаха нагоре-надолу в стил „мърморко“ и той размаха въображаема пура.

— Ако си мислиш, че ти е неудобно…

— Може ли едно студено питие, моля — помоли официално тя.

Смеейки се, Спенсър отвори хладилната чанта и зарови из натрошения лед, за да извади кутийка безалкохолно. Отвори я и я подаде на Алисън толкова отдалеч, че да не може да я стигне. Трябваше да се наведе напред, за да я вземе и когато направи това, гърдите й се разляха извън малките чашки на банския й.

— Благодаря ти — каза рязко тя, грабвайки кутията от ръцете му.

— Аз ти благодаря.

Алисън го стрелна със злобен поглед, докато заемаше по-благоприлично положение. Но мусенето й премина в очарование, когато Спенсър се изправи и започна да съблича ризата си. Почти беше свикнала с голите му крака… почти. Беше ходил само по плувки под ризата си цяла сутрин. Но видът му — обут само с морскосини бански гащета, които му стояха много добре — беше възбуждащ. Бе мускулест, макар и слаб, с лъскава кожа, така както винаги си бе представяла. Кожата върху горната част на ръката му покриваше плътно изваяни извивки, които ръцете й жадуваха да погалят.

Гръдният му кош беше голям, с плоски тъмни гръдни зърна, сгушени сред сплетени косми. Между вълнисто очертаната ребрена кухина стомахът му беше твърд и стегнат. Коремът му се събираше в тесен ханш. Имаше стегнат задник, здрави бедра и прасци на бегач.

— Искаш ли нещо за обяд? — попита той, отпускайки се върху шезлонга до нея.

За да ангажира устата си, а не да стои отворена и да отделя слюнка, тя отговори:

— Разбира се. Всичко това изглежда толкова апетитно.

Докато се хранеха, Алисън го разпитваше за времето, прекарано на яхтата.

— Не си ли самотен понякога?

— Да — беше приключил с яденето и си играеше лениво с пръста нагоре-надолу по вътрешната страна на ръката й, която лежеше неподвижна върху шезлонга. — Казах ти, че съм изморен да обикалям света. По същия начин можеше да барабани лениво по стомаха й, защото именно там усещаше леките тупкания.

— Някога било ли те е страх в открито море? Например по време на буря?

— Няколко пъти. Но съм прекалено внимателен и се опитвам да избягвам лошото време. Работата ми не е толкова спешна, че да не мога да отложа срещите си с няколко дни, ако това се наложи.

— Какви срещи?

— Имаш красиви гърди.

— Променяш темата.

— Не-е. Ти сменяш темата. От дни умът ми е все в бюста ти.

Беше прекалено отпусната и щастлива, за да протестира. Прозя се и се изтегна.

— Нахраних се и ми се приспа. Мисля да се обърна по корем и да дремна. Ти какво ще правиш?

— Ще лежа тук и ще те наблюдавам как дремеш. Тя се търкулна по корем и подпря брадичка върху свитите си ръце.

— Ъ-ъм, толкова е приятно на слънце и… Какво правиш?!

— Развързвам банския ти.

— Разбрах това. Но защо?

— За да не останат някакви грозни следи. Не можем да допуснем това, нали? Нищо върху този гръб не може да бъде грозно — той я целуна по рамото. — Между другото искам да намажа малко гърба ти с този крем, защото ще изгори така. А сега кротувай и заспивай.

— Тъй вярно, капитане — каза тя и отново се прозя.

Усещането от ръцете му, докато нанасяше гела върху кожата й, беше прекрасно. Спенсър знаеше кои места трябва да докосне и да приложи там точно необходимата сила. Цялото й тяло тръпнеше от удоволствие, докато той разтриваше кръста й с бавни кръгови движения. Тя се унесе, усещайки пръстите му да се движат по гръбнака й.

Спенсър се отпусна обратно в шезлонга, изучавайки тялото на жената, която лежеше до него. Косата й беше ослепителна на яркото слънце. Беше вдигната върху главата й, но не на кок като стара мома, както ходеше в лабораторията, а свободно и леки къдрици се спускаха по врата й и върху раменете. Мислеше си, че разбърканият вид на косата й беше показателен. Беше свидетелство, че тя пренебрегва лекомислено обичайния си строг начин на живот. Това му вдъхна надежда.

Кожата й беше с цвят на узрели кайсии, гладка и лъскава от гела, с който я беше намазал. Не можеше да не си представи как я изучава с ръце, как устата му я вкусва.

В профил гърбът й имаше гъвкави очертания. Талията й беше хлътнала, а ханшът — изпъкнал. В плитката долчинка между тези места имаше купчинка бледорозови мъхчета, които се бяха завъртели около две трапчинки. Бедрата й бяха дълги и слаби, прасците — леко закръглени и той знаеше, че те ще паснат идеално на дланите му. Копнееше да притисне с устни извивката на стъпалото й и да целуне всеки един от десетте й пръста.

Някаква странна и приятна топлина сгря сърцето му. Да, той наистина я желаеше. И то по най-похотлив начин. Но също я желаеше по всеки друг начин. Желаеше духа й и онзи силен гняв, който се уталожваше бързо, интелигентността й, несигурността й, невинността й. Искаше да я научи на всички възможни начини за правене на любов. А искаше да научи от нея всяко едно тайнствено нещо, което я правеше неповторима.

Дали беше влюбен в нея?

Струваше му се, че е така. Вече дни наред знаеше, че ако се люби с нея, това няма да е краят, а началото. Беше ли това любов? Беше ли това същността на реалния живот, която му се бе изплъзвала през цялото му смислено съществуване? Досега. Докато този копнеж го завладя и повече не го остави на мира. А най-страшното беше, че той самият не искаше да се измъкне.

Можеше да види извивката на гърдите й под вдигнатата й ръка. Копнееше да ги докосне, да плъзне ръката си под тях и да ги обгърне с длани. Искаше да ги гали, целува, да чува приглушените звуци, които къркореха в гърлото й, докато устните му ги притискаха плътно.

Господи! Той умираше. Беше почти болезнено да стане, но се изправи на крака с голямо усилие. Претършува малката стаичка на склада за стълбата, която се заканваше отстрани на яхтата. Прикрепи я на мястото й. После, поглеждайки за последен път жената, която владееше съзнанието му и напрягаше тялото му, се хвърли зад борда.