Сандра Браун
Дете, родено в четвъртък (7)

Седма глава

Не беше нещо необмислено да признае, че го обича. Колко ли други жени бяха отстъпвали пред чара му? Без съмнение бе оставил след себе си много разбити сърца навсякъде по света. Алисън щеше да бъде още една брънка в цялата верига.

Сигурно не я обичаше, но я желаеше. По някаква причина, която будеше недоумение, Спенсър я считаше за достатъчно привлекателна, за да я преследва. Дали липсата на изтънченост го беше притеглила магнетично? Може би това само по себе си я бе направило един необикновен и привлекателен обект.

Алисън се впускаше в тази любовна авантюра с ясно съзнание. Не се залъгваше за характера на чувствата му към нея. Спенсър бе авантюрист и донжуан. Скоро щеше да си отиде. Ако тя забременееше, щеше да го вижда периодично, когато идва при детето. Нямаше никога да се хвърли на врата му и да му тежи като воденичен камък. Но завинаги до нея щеше да остане една жива частица от него — детето.

А ако нямаше дете, все пак щеше да запази един спомен за него, който да изпълва самотата на живота й и да оживява мрачните часове. Алисън Лемън се нуждаеше от спомени, свързани с времето, когато за пръв и последен път бе опознала любовта и привързаността на един мъж. Имаше отчаяно нужда от това.

Затова без никакво колебание щеше да отиде в Хилтън Хед. Ако по-късно съжаляваше за нещо, тогава щеше да му мисли.

Телефонът я събуди рано сутринта.

— Ало.

— Не мога да повярвам. Просто не мога да повярвам.

Алисън седна в леглото, опитвайки се да се разсъни.

— Здрасти, Ан. Какво не можеш да повярваш?

— Не мога да повярвам, че заминаваш със Спенсър в Хилтън Хед.

— Не си е губил времето и веднага се е похвалил за завоеванието си, нали?

— Не започвай да се отбраняваш. Обади се тук, за да съобщи на Дейвис, че заминава днес. Дейвис го притисна да каже защо и когато той ни съобщи, не можахме да повярваме.

— Вече каза това. Много повдигаш и без това ниското ми самочувствие, Ани.

Нима беше нечувано Спенсър да я покани да остане няколко дни на яхтата му? О, господи, нали не им беше казал за бебето?

— Ето пак започваш да тълкуваш по войнствен начин нещо, казано толкова безобидно. Мога да повярвам, че Спенсър те кани. Това, което не мога да повярвам, е, че ти си приела.

Алисън въздъхна с облекчение и благодарност. Имаше нещо джентълменско у него, за да не им спомене истинската причина, поради която тръгваха заедно.

— Мисля, че за мен ще бъде малко развлечение да се махна оттук за няколко дни. Никога не съм ходила в Хилтън Хед и…

— Алисън, не искам да слушам това. Искам да разбера всички пикантни подробности около вашата вихрена любов.

— Няма вихрена любов.

— По думите на Спенсър съществува такава любовна история. Когато най-накрая изплю камъчето и каза на Дейвис, че отиваш с него, продължи да говори надълго и нашироко колко си красива, как се е увлякъл по теб още първия път, когато те е видял. Между другото напомни ми после да ти се ядосам страшно затова, че не ми каза всичко, което е ставало. Пропуснала съм цялото вълнение. Както и да е — тя спря, за да си поеме дълбоко въздух. — Трябва да побързам…

— Аз също, Ани. Трябва да свърша милион неща преди обяд. Колко е часът? О, господи, минава девет. Чао, Ан. Ще ти се обадя…

— Секунда само. Вземи си душ и се облечи. Ще дойда в десет, за да те изведа да пазаруваме. Ще тръгнем по магазините веднага след като отворят.

— Да пазарувам? Какво?

— Дрехи, подходящи за една любовна авантюра. Недей да спориш. Чао.

Следващите няколко часа бяха изпълнени с трескава дейност и хаос. След като изпи утринното си кафе, Алисън направи списък на нещата, които трябваше да извърши, за да подсигури апартамента си, докато отсъства. Взе набързо душ, изми си косата и започна да преглежда оскъдния си гардероб, за да намери нещо, което човек може да носи на яхта. Когато търсенето се оказа безрезултатно, започна да си мисли, че идеята на Ан да пазаруват е била божествена.

Ходиха в най-изисканите бутици в града. За час и половина Ан доведе до полуда продавачите, докато Алисън си купи три нови летни панталона, две много приятни летни рокли, три ефирни нощници, четири бански костюма и половин дузина къси панталони и горнища. Това, което Алисън нямаше време да премери, Ан пробва на себе си, като вземаше предвид новата пълнота на бюста си.

Отбиха се също на щанда за козметика в един универсален магазин, за да минат един експресен курс по гримиране, воден от някаква изтормозена козметичка, която рухна от нервно изтощение, след като те си тръгнаха. Купиха и парфюм — лек, с аромат на цветя, една приятна миризма, за която продавачката се кълнеше, че е „само за теб, миличка“.

Пристигнаха в апартамента на Алисън само няколко минути, преди да дойде Спенсър. Ан започна да сгъва дрехите в куфара, като клъцваше бързо етикетите с цената. Алисън облече една от новите си премени — чифт широки бежови памучни панталони и обемисто горнище, което падаше на дипли и върху раменете и покрай бедрата й и бе оформено само от един зелен мрежест колан на талията.

— Нали няма да вземеш тази отвратителна стара риза на татко?

— Не.

— Добре. Опакова ли всички нови гримове, Алисън?

— Да.

— Кълнеш ли се? Ако отидеш в Хилтън Хед и се оставиш да заприличаш на старомодна жена, повече няма да ти проговоря.

— Опаковах ги, опаковах ги и… О, боже! — ахна тя, кръстосвайки ръце върху гърдите си, когато звънецът изписука. — Ето го и него.

— Иди да му отвориш. Аз ще затворя куфара — предложи Ан.

Алисън остана за миг до вратата, за да си поеме дъх. Не можеше да направи нищо, за да успокои тупкащото си сърце. Беше учудващо как една прагматична жена като нея бе завладяна от романтичния ентусиазъм на Ан. Почти си представяше, че цялата работа е един вид приставане или меден месец. Когато отвори вратата, Спенсър не промени нагласата й. Сините му очи буквално разсъблякоха новия й тоалет и той я изяде с поглед.

— Здрасти!

— Здрасти!

Спенсър пристъпи навътре, но се спря неуверено, когато Ан излезе през вратата на спалнята. С разпусната коса, грим и нови дрехи, Алисън бе отново пълно копие на своята сестра-близначка. За известно време очите на Спенсър отскачаха ту към едната, ту към другата жена, след което се усмихна, обгърна с ръце Алисън и я целуна страстно.

— Готова ли си? — попита, когато освободи най-накрая устните й.

Ан сложи ръце на хълбоците си. Изглеждаше войнствено настроена.

— Как така ти успя да ни различиш, а Дейвис се хвана на въдицата за смяната на местата?

Те й се засмяха, макар че Алисън стори това по-вяло и несигурно. След тази целувка не беше в състояние да се включи в един безцелен разговор.

— Лично се обадих на доктор Хайдън — надяваше се гласът й да не прозвучи толкова несигурно, колкото усещаше цялото си тяло.

— Знам. Той каза, че е говорил с теб.

— Ти също си му се обаждал?

— Нямаше да ти дам никаква възможност да се откажеш от пътуването.

— Във всеки случай аз нямаше да я оставя — каза Ан. — Чантите й са готови. — Кимна с глава по посока на спалнята.

След минути Ан ги изпращаше, махайки за довиждане, след като прегърна набързо Алисън и прошепна в ухото й: „Не казвай не на каквото и да било.“ Алисън се озова в колата, седнала до мъжа, когото бе срещнала преди по-малко от седмица, на път към неговата океанска яхта. Там щяха да бъдат сами с една-единствена цел в ума — да правят любов.

— Харесва ми как си облечена — каза Спенсър, като пръв започна разговора.

— Благодаря.

— Дрехите нови ли са?

— Да.

— Косата ти изглежда чудесно днес.

— Благодаря.

— Климатикът да не духа много студено?

— Не.

— Да очаквам ли само едносрични отговори през цялото време, докато сме извън града?

Алисън го погледна и забеляза блясък на раздразнение в очите му. Засмя се и наведе бързо глава от смущение.

— Извини ме.

— Страхотно. Имаме напредък. Това е отговор от две думи — той посегна към нея и постави ръка върху бедрото й. — През цялото пътуване ли ще седиш толкова далеч?

Спенсър натисна леко бедрото й, подръпна я и Алисън осъзна нещо, чийто отговор знаеше вече, без да се налага да задава въпроси. Тялото й се плъзна по седалката, докато се доближи толкова до Спенсър, че лявото й бедро се опря в неговото дясно. Той прехвърли ръката си върху раменете й, плъзна я в широкото деколте на горнището и погали рамото й.

— Направи ми една услуга — каза той.

— Каква?

— Сложи ръката си върху крака ми.

Очакваше да й каже: „Погледни пътната карта“, „Включи радиото“, „Заключи вратата си“. Очакваше да й каже всичко друго, но не и: „Сложи ръката си върху крака ми.“ Съгласи се, защото не можа да измисли някакъв остроумен отговор, иронична забележка или аргумент срещу молбата му.

Той носеше обикновени панталони — скъпи, но обикновени. Бяха от сиво-синя лятна материя. Дланта й усещаше гладкия плат, но и мускулите на бедрото му, които бяха твърди като стомана. Изкушаваше се да свие пръстите си, да ги плъзне нагоре-надолу по здравия му като колона крак, да ги извие към вътрешността му. Но ръката й остана неподвижна, след като веднъж бе намерила удобно място.

— Благодаря — промърмори той, като отклони погледа си от пътя достатъчно дълго време, за да успее да потърка носа си в ухото й.

Започна да й разказва за своето детство, родителите си, приятелството си с Дейвис, дните в университета и спортовете, с които се беше занимавал. Гласът му звучеше успокояващо и тя почти привикна към твърдите връхчета на пръстите, които си играеха с ключицата й и изучаваха основно гръдния й кош. Изведнъж попита:

— Знаеш ли какво става, когато имам ясното съзнание, че само някакви оскъдни двадесет сантиметра делят върха на пръста ми от върха на бюста ти?

Дъхът в гърлото й спря.

— Ан не ми позволи да сложа сутиен днес.

— Не знам дали да й благодаря, или да я проклинам. Това е мъчение. Блажено мъчение, но все пак мъчение.

Спенсър махна ръката си. Алисън изпита смесени чувства във връзка с това негово действие. Беше й харесало усещането от милувките му, но се изплаши от това, което те предизвикваха у нея, превръщайки тялото й в сетивен рецептор, който се нуждае от нещо повече. Още по-страшно беше, че бе готова да допусне тези ласки. Тази любовна връзка беше временна. Нито за миг не можеше да забрави това.

Ръката й все още лежеше върху бедрото му. Със свободната си ръка той я вдигна до устните си. Целуна дланта й, милвайки интимно чувствителната й плът с ласка, която тя усети под лъжичката си. След това постави обратно ръката й върху бедрото си, този път по-нагоре, и я притисна.

Пътуваха бавно и спираха, когато им скимнеше. През една от почивките си поделиха кока-кола и пакетче фъстъци, а през друга — сладолед във фунийка. Ближеха фунийката и се целуваха. Ближеха, целуваха се. Смеейки се, Спенсър попи с хартиена кърпичка брадичката й, когато едно късче шоколад не попадна на място.

Алисън му разказа смешни истории за тях двете с Ан като деца и объркването, което са причинявали често. Опита се да обясни дълбоката и трайна връзка, съществуваща между близнаците. Призна също и някои от недостатъците да си един от тях.

— Чувствам се като незавършена, сякаш Ан носи в себе си някаква съществена част от мен и аз никога не ще я притежавам — поглеждайки плахо към него, попита: — Това звучи ли налудничаво?

— Не. Само че аз не съм забелязал някакво несъвършенство у теб. Ти си независима жена и не мога да се сетя за нещо, което Ан притежава, а ти не.

За да повиши настроението, той й доставяше удоволствие с разказите за хора, които беше срещал в чужбина.

Но каквото и да правеха, Спенсър я докосваше постоянно. Някъде, някак си, но ръцете му бяха непрекъснато върху нея. Алисън беше убедена, че за човек, наблюдаващ ги отстрани, те изглеждаха като една двойка лудо влюбени. Беше лесноразбираемо защо Спенсър нямаше проблеми, съблазнявайки жените навсякъде по света. Той беше експерт в това изкуство. Инстинктивно се отнасяше към жената така, както на нея й се искаше. Спенсър караше Алисън да се чувства секси, привлекателна, красива, остроумна, завладяваща, когато в действителност тя беше тази, която бе покорена от него.

Колкото се приближаваха до океана, толкова по-равна ставаше земята и по-голяма — влажността. Извит сив мъх се нагъваше надолу по клоните на масивни дъбове, цветята бяха разцъфнали буйно и изобилно, боровете се издигаха високо в небето. Те пресякоха граничната линия между двата щата от северната част на Джорджия в Южна Каролина и след няколко километра стигнаха до шосето, което водеше до курорта на острова.

Хората, които полагаха усилия за развитието на Хилтън Хед, разумно го бяха опазили от прекомерно комерсиализиране. За да се впише в околната среда, всяка сграда трябваше да отговаря на строго определени стандарти. Курортът представляваше една хармонична комбинация от морски пейзаж и Стария юг. Плажове с цвят на захар граничеха с гъсти елхови гори, обрасли с мъх големи дъбове и крепирана мирта и се простираха към океана.

— Прекрасно е! — възкликна Алисън, след като се беше отдръпнала от Спенсър и наблюдаваше пейзажа през страничното стъкло. — Не мога да повярвам, че никога преди не съм идвала тук. Яхтата ти през цялото време ли стои на док тук?

— Зависи. Ако идвам по работа в тази част на страната, предпочитам това пристанище.

— Точно с какво се занимаваш?

— Изпразних хладилника, преди да тръгна — каза той, като зави към паркинга на един супермаркет. — По-добре ще е да спрем и да купим някои продукти.

Алисън се нацупи, защото беше пренебрегнал въпроса й, и остана упорито в колата, когато той заобиколи и отвори вратата й.

— Защо пазиш в тайна работата си? Нещо незаконно ли е?

— Не.

— Защо тогава правиш така?

— Търгувам с един продукт.

— Какъв продукт?

— Не е твоя работа.

— Какво правиш с този продукт? Произвеждаш ли го? Продаваш ли го?

— Вземам го от една държава и го транспортирам до друга — отговори той загадъчно.

Алисън пребледня.

— Контрабандист? Ти си контрабандист?

— Ще ми помогнеш ли да напазаруваме или ще хапнем каквото дал господ? — попита с мнима строгост той.

С представата за черноборсаджийски диаманти, наркотици и атомни оръжия във въображението си тя излезе от колата.

Както й беше обещал, пристигнаха в залива, където се намираше яхтата, точно когато слънцето потъваше в тесния пролив Калибоуг зад западната точка на острова. Гледката беше величествена. Огромното оранжево кълбо се отразяваше в златисто над водата и оцветяваше небето в яркочервено и виолетово.

— Не ти ли казах, че залезът е нещо грандиозно? — прошепна Спенсър в ухото й и обгърна раменете й, докато стояха на кея.

— Да, но това е повече, отколкото очаквах.

Мълчаливи и леко унесени, те се наслаждаваха на гледката, докато слънцето залезе напълно и денят отстъпи пред виолетово-синя дрезгавина.

— Хайде, готов съм да ти покажа „Дабъл Дийлър“^[1].

— Това името на яхтата ти ли е?

— Нищо друго.

— Името има ли някакво значение?

— Не, нищо, което би желала да знаеш.

— Ето от това се страхувах.

Той се засмя и когато стигнаха до крайната цел на пътуването — яхтата, извика:

— Хей, има ли някой тук?

Момче около шестнадесетте показа главата си иззад един шезлонг.

— Здравейте, господин Рафт. Не ви очаквах днес.

— Върнах се няколко дни по-рано. Всичко наред ли е? — попита Спенсър и помогна на Алисън да се качи на палубата на яхтата.

— В отлично състояние. Здравейте! — Момчето се обърна към Алисън.

— Здравей! — отговори сдържано тя.

Младежът бе любопитен да разбере защо Алисън е тук и това я накара да се почувства видимо неловко.

Спенсър представи момчето, чиито родители притежаваха съседната яхта.

— Наех Гари да наглежда нещата, докато ме няма.

— Можем по-късно да уредим сметките — каза младежът. — До скоро! — Той отскочи от палубата върху кея и се отправи към семейната им лодка.

— Благодарности на вашите, че ми позволиха да ползвам услугите ти.

— Разбира се.

Момчето им махна и изчезна, а те останаха сами в падащия мрак.

— Хайде да те разведа наоколо.

Яхтата представляваше деветнадесет метра само удобства и разкош. Алисън не разбираше от плавателни съдове, но „Дабъл Дийлър“, изглежда, притежаваше всички удобства на един дом, събрани на едно място. Палубата беше безупречно чиста. Нито една откъртена треска не можеше да се забележи никъде по бялата боя. Дървените части бяха хубаво лакирани. Месинговите инструменти блестяха.

Кабината на щурвала беше оборудвана с всевъзможни апарати за навигация и изглеждаше по-сложна от таблото с апаратура в пилотската кабина на „Боинг 747“. Камбузът беше като всяка съвременна кухня. Покрай три от стените на „бърлогата“ бяха наредени бели кожени дивани. Беше застлана с килим в морскосиньо. Имаше чисти стереоуредба, видео, телевизор, мокър бюфет. Единствената каюта за спане бе огромна и екстравагантно обзаведена с бели столове, тапицирани с чортова кожа, черни шкафове, лакирани с японски лак, и едно легло с естествени размери, скътано под няколкото прозореца в предната част на яхтата. В съседното помещение липсваше вана, но душът и другите принадлежности компенсираха това, дори нещо повече.

— Харесва ли ти? — попита Спенсър близо до ухото й, докато тя разглеждаше втренчено спалнята. Напомняше й за ориенталски палат на удоволствията.

— Харесва ми — отговори с дрезгав глас Алисън. След това, раздвижвайки се, се обърна към него с ясна, изразителна усмивка на лицето. — Много ми харесва.

— Добре. Чувствай се удобно. Ще отида да разтоваря колата на няколко курса.

— Имаш ли нужда от помощ?

Той я целуна бързо, но звучно.

— Не. По-добре е да си почиваш колкото можеш повече. Ще ти е необходимо за после.

С това предупреждение, което я накара да се замисли, и като щипна дупето й, Спенсър излезе. Първо донесе от колата чантите с продуктите, за да приберат в хладилника това, което можеше да се развали лесно. Алисън ги разопакова и разпредели нещата, а той се върна за куфарите им. След като остави багажа й в спалнята, Спенсър се приближи до нея и докосна леко устните й със своите.

— Само още един курс.

Беше започнала да нарежда нещата си в празните чекмеджета, които можеше да използва, когато Спенсър се върна с две чаши студено бяло вино.

— Мислех си, че трябва да дадем успешен старт на работата, като вдигнем тост.

Поемайки чашата с вино, която той й предложи, Алисън се засмя.

— Спомням си последната наздравица, която вдигнахме. Аз едва можех да видя чашата си. А теб изобщо не можех да те различа.

— Когато ме видя ясно за първи път, остана ли разочарована?

— Просиш си комплимент, а?

— Да.

Усмивката й изчезна постепенно, докато изучаваше сериозно чертите му, загрубели от влиянието на природните сили, които с часове му бяха въздействали пряко. Очите му бяха някаква мистерия. Непрекъснато възбуждаха любопитството й, прикрити от буйни вежди и очертани от мимически бръчки във вид на слънчеви лъчи. Дълбочината на цвета им възбуждаше, но човек забелязваше най-напред тяхната живост и тя привличаше вниманието му. Те издаваха заинтригуващата личност на мъжа.

Косата му бе разпусната небрежно. Морският бриз я повдигаше и подмяташе. Ризата му бе разкопчана до половината на гърдите. Гъстата мрежа от тъмни къдрави косми покриваше мургавата му кожа и изпъкналите мускули.

— Не, не останах разочарована — изрече тихо тя.

По устните му се плъзна усмивка и ъгълчетата им се повдигнаха. Спенсър чукна чашата й със своята.

— За нас двамата! И за успеха на това пътуване!

Тя отпи от виното, взирайки се в мъжа над ръба на чашата си. След като бяха поели само по една глътка от студеното, освежаващо питие, той взе чашата й и заедно със своята ги остави настрана. После плъзна ръка под косата й и я изви около врата й.

— Цял ден те жадувам — съвсем бавно я притегли към себе си. — Не издържам повече.

Наведе главата си и устните му намериха нейните, отворени леко в очакване на целувката му. Докато палецът му притискаше нежно долната част на челюстта й, устните му изучаваха бавно нейните. Движенията им предизвикваха приятна реакция във всяка част от тялото й и изтръгваха глухи стонове от гърлото й.

Отдръпна се леко назад, ограбвайки устните й от капчиците влага по тях с една нарастваща свирепост, която я възбуждаше. Ръцете му се бяха обвили около нея като стоманени окови. Притискаше я в прегръдките си, а телата им се допълваха подобно на парчета от картинна мозайка.

После ръцете му се настаниха от двете страни на бедрата й. С бавни кръгови движения на палците проучи гладката повърхност на таза й. При неговото докосване някаква топлина се разливаше в долната част на корема й, топлина, която я обливаше цялата като разтопен мед.

— Спенсър — промълви задъхано тя.

Секунда по-късно той махна колана й и я постави полека върху леглото. С един замах разкопча ризата си. Алисън успя да зърне само бегло великолепния му гръден кош, преди той да се наведе над нея за една изгаряща целувка, която прикова цялото й внимание.

Плъзна ръка под горнището й и бавно, измъчвайки я с лъжливи надежди, заиздига пръстите си нагоре по ребрата до извивката под гърдите й. Гърбът й се изви, отделяйки се от леглото, и един жаловит стон се изтръгна от устата й заедно с името му. Тогава вече ръката му обгърна гръдта й и започна да се движи с бавни кръгови движения.

— О, божичко! — простена Алисън, докато грубите върхове на пръстите му разпалваха страстта в нея.

Спенсър седна в леглото и като хвана края на горнището й, го вдигна над гърдите й. Пое си въздух, задържа го и го изпусна едва когато каза:

— Прелестна си.

Насочвайки ръцете й над главата, смъкна горнището й и го захвърли небрежно настрана. Хвана не много стегнато китките й в юмрук и ги задържа далеч зад главата й, за да може свободно да се наслади на гледката.

Гърдите й бяха пълни и заоблени, облени от нежен розов оттенък. Те бяха жадни за ласките му.

— От толкова отдавна исках да усетя вкуса ти.

Наведе главата си над нея. Алисън, която не можеше да повярва, че това се случва с нея, повдигна глава, пъхайки брадичката си в гърдите, тъкмо навреме, за да види как устните му се затварят около гръдта й. Първото им докосване бе като електрически удар, който я прониза цяла. Главата й падна назад върху леглото, а тя нададе остър писък и стисна здраво със зъби долната си устна, за да не извика отново. Бедрата й се повдигаха и падаха неспокойно, докато устните му извършваха вълшебството.

Тя отново вдигна главата си и видя как устните му танцуваха по нежната й плът. Обсипваха я с целувки — бавни, бързи, буйни. Докато тялото й пое влагата им и заблестя. А после нежните му устни, хапейки леко, събраха капчиците влага.

— Скъпа — прошепна Спенсър, когато срещна случайно нейния изучаващ поглед. — Ти си великолепна.

Отново я обгърна с тялото си, притискайки гръд в нейната. Устните му бяха горещи и сладострастни.

Претърколи телата им настрана и вмъкна едното си коляно между нейните. Продължи да я целува непрекъснато, буйно, докато останаха без дъх. Повдигайки от рамото си ръката й, той я постави върху сърцето си. Косъмчетата под дланта й бяха като коприна. Какво удоволствие бе да улавя всяко тупкане на сърцето му с ръката си!

— Сърцето ми ще изскочи — проговори с груб глас Спенсър. — Виж какво правиш с мен тук. — След това свали ръката й през кръста си до ципа на панталоните и я натисна леко там. — Т-тук.

Изведнъж вените й се изпълниха не с желание, а с паника. Паника, която усети толкова силно, колкото страстта прели това. Тя връхлетя тялото й като студена вълна и изпълни гърлото й с метален вкус.

Спенсър бе така застрашаващо и ужасяващо мъжествено здрав и силен, че Алисън издърпа ръката си и се отблъсна от него. Претърколи се до далечния край на леглото, седна и се подпря на ръба му. Опита се отчаяно да възвърне спокойствието си. Посегна към захвърлената блуза, взе я и се покри отпред.

Само тежкото им дишане изпълваше тъмната стая в продължение на няколко дълги, безмълвни минути. Никой не помръдна. Алисън беше наклонила глава и стискаше здраво очи.

Най-после Спенсър каза:

— Алисън, би ли искала да ми кажеш какво не е наред?

Не е наред, не е наред, не е наред — думите кънтяха в главата й. Всеки път, когато жената кажеше „не“, се предполагаше, че нещо с нея не е наред. Е, добре, така ли беше и в този случай?

— Опитах се да ти кажа, че не ме бива в такъв род неща — избухна тя, като продължи да стои с гръб към него. Тялото й отзад беше открито, голо, уязвимо за очите му, които тя знаеше, че я пронизваха. — Но ти не ме послуша.

— Мислех, че си много добра в това — отбеляза хладно той и това само усили страданието й, вместо да го облекчи. — Много бързо ли действах? Обидих ли те?

— Не искам да говоря за това.

— Е, добре, по дяволите, аз искам! — извика той.

Алисън го стрелна с жлъчен поглед над рамото си.

— Ако самолюбието ти е накърнено, искам да те уверя, че спрях не заради теб, а заради мен.

— Какво заради теб? Не искаше да ме докосваш ли?

Тя преглътна.

— Не.

След кратка тишина Спенсър продължи:

— Разбирам. Можеш ли да ми кажеш защо?

— Не.

— Отблъсквам ли те?

Да я ужасява — да. Но да я отблъсква — едва ли.

— Не.

— Очевидно беше, че съм възбуден, нали? Не би се изплашила, като ме докосна.

— Напротив! — Думите й излязоха от устата, преди да успее да ги върне назад.

— Не разбирам. Знаеш как изглежда един сексуално възбуден мъж.

Алисън скочи от леглото и се извъртя с лице към него.

— На теория знам. Знам всичко за техниката. Това, което не знам, е приложението.

Ето! Каза го! За секунда видя смаяното му изражение, след което се обърна отново, мушна ръце в ръкавите на горнището си и го облече.

Чу го да се премества на леглото.

— Ти си девствена?

— Можеше да не го изричаш като някаква болест. Обещавам, че не е заразно.

Алисън отиде до прозорците и вдъхна дълбоко хладния морски въздух, опитвайки се да проясни съзнанието си. Защо не си бе останала в лабораторията, където се владееше спокойно? Защо бе рискувала с нещо, в което нямаше никакъв опит и където непременно щеше да стане за смях?

Не можеше да откъсне очи от хоризонта. Спенсър слезе от леглото и застана близо зад нея. Когато сложи ръце върху раменете й, тя се отдръпна инстинктивно.

— Хей, хей, няма повече. Казах ти вече, че няма да те ухажвам насила.

Говореше нежно, както един родител утешава изплашеното си дете. Обърна я към него, но бе така добър да притисне лицето й към извивката на врата си и да не я принуждава да срещне погледа му.

— Съжалявам, Алисън. Кълна се, че е така. Никога не ми е минавало през ум, че си девствена. Започнах цялата тази работа, предполагайки, че си била с мъж — пръстите му се провираха в косата й и й се стори, че усети нежна целувка върху върха на главата си. — Горкото ми детенце. Аз започнах като бандит. Нищо чудно, че се дърпаше от ласките ми. Отсега нататък ще вършим работите бавно и спокойно. По твоята програма. Съгласна ли си?

Беше притиснала нос в мъхестите му гърди, които излъчваха топлина. Главата й се изпълни с уханието на кожата му. Все още чувстваше вкуса му върху устните си. Сега беше прелъстена от нежността и вниманието му толкова много, колкото бе прелъстена от дивата му страст само минути преди това. Повдигна смело глава и срещна синия му поглед.

— Ще те разбера, ако искаш да ме изпратиш обратно в Атланта.

Очите му пребродиха сплетената й къдрава червена коса, ясните зелени очи, устата, която все още бе подута от целувките им.

— В никакъв случай, лейди — прошепна той. — Оставаш тук с мен. — Искаше му се ужасно да я целуне, но вместо това пое дълбоко въздух и отстъпи назад. — Не мисля, че на някой от двамата ще му е до готвене тази вечер. Защо не излезем да вечеряме навън?

Чувствителността му я трогна. Ако останеха сами на яхтата, щяха да изпаднат в неловко положение. Имаха нужда от хора около себе си, светлини, развлечения.

— Звучи чудесно. Бих желала да взема душ и да се преоблека.

— Разбира се. Изкъпи се първо ти. Ще изчакам горе на палубата, докато свършиш.

Веднага след като си взе душ, Алисън се загърна в кадифен халат и отиде до стълбите да го извика. Спенсър слезе долу, вземайки по две стъпала наведнъж и навеждайки глава, за да не се удари в касата на вратата. Когато я видя по халат, стигащ до средата на бедрата й, се спря на последното стъпало.

— Ще се облека тук, отвън, докато си в банята — каза бързо тя.

— Чудесно — гласът му прозвуча като стържене на захабено острие върху камък за точене.

Алисън облече една от новите си рокли — с къс ръкав, на ивици, с паднала талия, от която се диплеше пола до средата на прасеца й. Беше с цвят, който тя не бе носила никога преди — яркорозов като на цветето обичка. Ан бе настояла, че с подходящ цвят червило и руж ще изглежда много добре. Когато видя отражението си в огледалото, цветът на роклята й беше най-малката й грижа.

Спенсър отиде при нея на палубата след петнадесет минути и също не забеляза цвета на роклята. Косата му беше все още мокра от банята, а той миришеше на сапун и парфюм. Но Алисън го погледна обезпокоено, като кършеше несъзнателно ръце пред себе си.

Сякаш снабдени с радар, очите му попаднаха точно там, където бе предположила.

Роклята й приличаше на трико за танци с пришита към него пола. Трябваше да се прилепи към тялото като втора кожа и наистина изпълняваше успешно тази функция. Именно в това беше проблемът.

— Ан е разопаковала всичките ми сутиени. Вероятно докато съм отваряла вратата, за да влезеш сутринта.

С върховни усилия той откъсна поглед от бюста й и посегна да хване ръката й. Докато й помагаше да се качи на кея, прошепна кисело:

— Надявам се да не ти стане студено довечера.

— Да ми стане студено?

— Да. Ако настръхнеш още повече от сега, всичките ми добри намерения да карам бавно и спокойно ще отидат по дяволите.