Джим Томпсън
1280 жители (6)

6.

Вечеряхме близо до гарата, като поръчах грамадна порция и за Бък. Сетне влакът пристигна и той ме придружи до моя вагон. Не че не можех да се оправя сам — вече се чувствувах съвсем наред. Но ние си допаднахме екстра, както и очаквах, та си поговорихме за много неща.

Заспах веднага след като дадох билета си на кондуктора. Но не спах добре. Бях уморен като куче и сънувах лош сън — кошмарът, който винаги ме преследваше. Сънувах, че съм отново дете, само че не изглеждаше като насън. Аз бях дете и живеех в старата рухнала къща до плантацията заедно с татко. Мъчех се да го избягвам, но никога не ми се удаваше. Пребиваше ме до смърт всеки път, когато успееше да ме пипне.

Все сънувах, че се крия в един вход с надеждата, че съм се измъкнал от него. Но изведнъж той ме сграбчваше изотзад.

Сънувах, че му поднасям закуска на масата. И се опитвах да вдигна ръце, когато той я запращаше в лицето ми.

Сънувах — преживявах го — как да му показвам наградата, която бях получил в училище за хубаво четене. Защото бях сигурен, че това ще го зарадва, а и трябваше да я покажа на някого. И сънувах — преживявах го — как ставам от пода с окървавен нос от малката сребърна купа. А той ми крещеше, че за мен училището било дотук, защото съм доказал, че на всичко отгоре съм и измамник.

Според мен истината беше в това, че той не можеше да допусне нещо хубаво за мен. Ако бях добър, тогава нямаше да съм долното чудовище, което бе убило собствената си майка при своето раждане. А аз трябваше да бъда точно това. Трябваше да има някой, когото той да обвинява.

Вече не го осъждам толкова, защото съм виждал много хора като него. Хора, които търсят лесни отговори на големи въпроси. Хора, които обвиняват евреите или цветнокожите за всички злини на тая земя. Хора, които не могат да разберат, че в един голям свят като нашия страшно много неща стават не така, както трябва. И ако има някакъв отговор защо е така — а не винаги има, — е, отговорът сигурно не е един-единствен, а съществуват хиляди отговори.

Но баща ми беше такъв — като тия хора. Те си купуват някоя книга, написана от човек, дето не знае много повече от тях (иначе няма защо да пише книги). И си представят, че всичко ще им се изясни. Или пък си купуват шишенце с хапчета. Или пък казват, че другите са им виновни за всичко и единственият изход е да се отърват от тях. Или пък твърдят, че трябва да се обяви война на някоя друга страна. Или… или господ знае още какво.

Във всеки случай баща ми беше такъв човек. Така израснах. Нищо чудно, дето винаги ми е вървяло с момичетата. Мисля, че действително се стараех да се разбирам с тях. Гледах да имам аванта от тая работа, без всъщност да съзнавам, че го правя. Защото едно момче трябва да има някой, който да го харесва. Това му е в природата. А момичетата по природа са склонни да харесват мъжете.

Мисля, че ако погледнем по-надълбоко, аз правех същата грешка като ония хора, за които говорех. Защото няма по-голям проблем от любовта, нищо не се постига по-трудно, а аз търсех лесно решение на този проблем.