Ан Болтън
Франк (8)

8

В студиото в Ню Йорк като че бе пристигнал самият дявол. Някакъв мъж великан се появи във фоайето и повтаряше само едно изречение: „Къде е Джанет Лангдън?“ Друго не можеше да се изкопчи от него, освен предупредително ръмжене, което издаваше при всеки опит на някой от служителите да го доближи.

За първи път в живота си Дан пътува със самолет.

След като няколко пъти бе спал с Джанет, огромният полуиндианец гледаше на нея като на свое момиче. Тя бе отлетяла за Ню Йорк, а сега той идваше да си я вземе.

Най-сетне някой откри Джанет в едно кафене и я довлече в приемната. Когато видя Дан, тя стремително се спусна към него и му се хвърли на врата.

Колегите й с изненада видяха как този исполин нежно сключи могъщите си ръце около Джанет, която едва стигаше до джоба на ризата му.

— Мис Лангдън, бихте ли ми обяснила какво означава всичко това! — Макгавърн се приближи към двамата.

— Защо? Какво има тук за обясняване? — с лъчезарна усмивка попита Джанет.

— Кой, за бога, е този човек? И какво прави тук?

— Това е Дан Милър. Индианец е — тържествено обяви тя, като че с тези й думи се изчерпваше всичко.

— Този факт не е достатъчен, за да има достъп до студиото. Какво иска от вас?

— Дан, шефът ми иска да знае какво търсиш тук — обърна се тя към мъжа, който покровителствено бе обгърнал с ръка раменете й.

— Идвам да те взема, Джанет — изръмжа в отговор той. — Трябва да дойдеш с мен! Ще се женим!

Джанет погледна триумфално колегите си.

— Чухте ли? Дан иска да се оженим. — След това се обърна към шефа си. — Разбирате, сър, че няма още дълго да работя за вас. Трябва да се преместя във Върмонт.

Макгавърн се плесна по челото.

— Този забравен от бога щат изглежда подлудява всички! Надявам се, че знаете какво правите, Джанет. Разбира се, няма да ви задържам.

Студиото преживя една малка сензация — Джанет, цветчето от големия град, изглежда бе намерила най-сетне мъжа, за когото мечтаеше и за когото си струваше да отиде в горите на Върмонт…

 

 

Макгавърн седеше в огромния си кабинет и размишляваше. Нищо не стана така, както той искаше. Първо тази невероятна история с Джанет и нейния индианец, малко по-късно обаждането на Франк, който явно си бе загубил ума, а Том го уведоми писмено, че ще се жени в Уиндъм и ще си търси работа там.

— Никога вече няма да изпращам екип в провинцията — с яд просъска редакторът.

В това време телефонът пак иззвъня. Отново беше Франк.

— Филмът този път наистина е готов, шефе — съобщи той.

— Беше крайно време! Очаквам ви утре сутринта тук.

— Не мога, Джери. Не утре.

— Какво означава това? Отново ли ще искате отпуск?

— С удоволствие. Ще бъде чудесно, ако ми дадете два-три дни. Имам още малко работа тук.

Макгавърн вече не издържа и избухна. През последните дни доста му се беше събрало.

— Прекалявате, Франк! Явно сте забравил какво означава добър репортер! Том превъртя и ме уведоми, че ще се жени във Върмонт, а твоята асистентка Джанет се остави един индианец да я завлече в гората. И изглежда, че за всичко е виновна тази проклета провинция!

— Касае се само за няколко дни почивка, шефе! Най-добре е да се качите на самолета и да дойдете при нас. Тук има езера, гори, приятни хора и спокойствие, много спокойствие…

Франк не успя да довърши мисълта си, защото прогърмя една от любимите псувни на Макгавърн. След това връзката прекъсна.

Влезе в кухнята, където Том и неговата Вера, истинска красавица от съседния град, Джинджър и баща й пиеха кафе. Усмихна се и каза:

— Знам къде е изчезнал Дан.

И действително темата на деня в къщата бе Дан, който от вчера бе неоткриваем.

— И къде е? Хайде, Франк, кажи ни! Не ни измъчвай повече — помоли Джинджър, а и другите гледаха напрегнато.

— В Ню Йорк. Отлетял е, за да доведе Джанет. А Макгавърн е докаран почти до инфаркт. Днес е получил твоето предупреждение за напускане, Том, а аз му казах, че ще остана още няколко дни, въпреки че филмът е готов.

— Наистина много му се е събрало — потвърди Том и се усмихна на Вера.

Беше на път да стане фермер. Дори вече изглеждаше като такъв: седеше на стола, разкрачил крака, облечен в стари вълнени панталони, които бог знае откъде бе намерил, и износена карирана риза.

Въдицата му бе винаги в бойна готовност. Скоро пак щеше да изчезне по езерата, където бе недосегаем за всички — освен за Вера, следваща го неотлъчно навсякъде.

— Все пак свършихме едно добро дело, Джинджър — каза Натан. — Погребахме трудовия морал на цял телевизионен екип.

— Но може би им отворихме очите за друг морал, татко — отвърна тя. — Остава да убедим и Франк, че тук животът е по-хубав, отколкото в Ню Йорк, и ще можем всички да си заживеем щастливо и задружно.

Единствената тема, по която Франк и Джинджър спореха, бе отново на дневен ред.

Като добър психолог Натан добре схващаше развитието на събитията. Не му убягна, че дъщеря му, въпреки че отношенията между нея и Франк се изясниха, не бе напълно щастлива. И знаеше защо.

— Значи искате да се върнете в Ню Йорк, Франк? — попита го Натан.

— Не искам, но трябва. Там си изкарвам прехраната.

— Само там ли можете да вършите това?

Франк вдигна рамене.

— Боя се, че е така. Не мога да си представя да работи нещо друго.

— Жалко. Мисля, че и тук щяха да се открият възможности за работа, ако наистина искахте да останете във Върмонт — каза писателят.

— Имам богата фантазия. Но съм репортер и както се твърди — доста добър. Друго не умея. В Уиндъм няма телевизионно студио. Какво бих правил, ако остана тук? Ти трябва да дойдеш с мен, Джинджър, щом искаме да живеем заедно. А ние искаме, нали?

Погледна я настойчиво, като че изброените причини бяха наистина основателни.

За Джинджър обаче не бяха.

— Какво ще правя в Ню Йорк? — попита тя.

— Ще бъдеш моя жена.

— Да, и какво друго?

— Как така какво друго? Това е достатъчно. Няма да умрем от глад. На месец вземам повече от 10000 долара. Това ще ни стигне, дори и в Ню Йорк.

Джинджър го изслуша и се надигна бавно. Излизайки от стаята, заяви:

— Не се продавам, Франк Дженингс! Въобще не ми харесва, когато някой получава повече от 10000 долара и забравя, че в живота има много по-ценни неща от парите. Със сигурност няма да стана съпруга на репортер и да мухлясвам, затворена по цял ден в апартамента му.

Франк скочи и я улови за ръката.

— Би могла и в Ню Йорк да упражняваш професията си!

— И как си го представяш? Ще подстригвам сребристи пудели, ще уча папагали да говорят или ще шинирам краката на канарчета? — извика възмутено тя. — Не, Франк! Тук се чувствам полезна и нужна някому.

Изтръгна се от него и хлопна вратата зад гърба си. Франк обидено погледна баща й, като че той можеше да разреши проблема им.

Писателят поклати глава.

— Няма да стане, Франк. Ако я заведете в Ню Йорк, наистина ще бъде нещастна.

— Просто не разбирам. Самата Джанет, която е нюйоркчанка до мозъка на костите си, последва мъжа, когото обича. Защо Джинджър да не направи същото?

Франк изглеждаше толкова нещастен, че предизвика съжаление у другите.

— Може би трябва да вземете компромисно решение — предложи Том.

— И какво да бъде то? — попита Франк.

— Да дойде с теб в Ню Йорк за няколко седмици. Нещо като пробен период. И ако работата ти не бъде особено напрегната, не закъсняваш вечер и не ходите често по партита, сигурно ще успееш да я убедиш да остане.

Франк се обърна към Натан.

— Какво мислите за това?

— Поне си струва да опитате, макар че на ваше място много не бих залагал на тази възможности — отвърна Камерон.

— Ще предложа на Джинджър този вариант. Все още не е ползвала отпуск за тази година.

— Не. И без това трябва малко да си почине. Всичко й дойде наведнъж — каза Натан. — Но внимавайте да не направите дъщеря ми нещастна. Няма да ви простя! — извика той след Франк, който вече бе излязъл от стаята.

Том взе Вера в обятията си и със задоволство установи, че нямат подобни проблеми. Щеше да работи като фотограф в местния вестник на Монпелие, и то колкото се може по-малко. Предпочиташе да се занимава с любимото си хоби — риболова. Освен това искаше в най-скоро време с Вера да се оженят.

 

 

Франк остана още два дни, през които единствената му работа бе да убеди Джинджър да тръгне с него.

Най-сетне, когато късно вечерта на втория ден седяха в стаята й, безкрайно изтощени от многобройните разговори, от аргументите, които всеки представяше в защита на мнението си, Джинджър се предаде и отстъпи.

— Добре, съгласна съм, Франк. Нека да опитаме тази възможност. Но ще остана само три седмици. За толкова време успях да си намеря заместник. Не искам да изоставям хората, които ми имат доверие.

— Благодаря ти, любима! Ще те нося на ръце из целия Ню Йорк! — възторжено обеща той.

Най-сетне успя! Джинджър ще тръгне с него. Всичко друго ще си дойде по-късно на мястото.

— Няма да стане. Имам си здрави крака, които много добре ми служат — отвърна тя.

— Имаш, разбира се. И те са не само здрави, но и невероятно хубави — каза Франк и нежно започна да милва загорелите й от слънцето бедра.

Това мигновено й достави огромно удоволствие и тя като котка се изви и намести под опитните му ръце, които се плъзгаха нагоре под полата й, достигнаха до мястото, където се сливаха бедрата й. Пръстите му се вмъкнаха под ръба на бикините и потърсиха нежната чувствена гънка, за да я дарят с влудяващи ласки.

Джинджър затвори очи и звуците, които започна да издава, наистина наподобяваха доволното мъркане на котка.

— Виждаш ли, Джинджър, дори и само заради това трябва да дойдеш с мен в Ню Йорк. Как бих издържал и един ден без теб? — прелъстително измърмори Франк, когато тя го прегърна и го притисна към себе си.

— Но, Франк, там сигурно пак те чака онази Сюзан, или някоя Джейн или Ан. Сигурна съм, че и без мен ще си прекарваш добре времето — тихо започна тя, но не успя да довърши, защото той й запуши устата с целувка.

Още преди да се освободят от дрехите си, Джинджър вече тръпнеше в сладостно очакване. Познаваха се достатъчно добре е знаеха как най-пълно да си доставят радост и удоволствие.

Докато Франк нежно галеше с език гърдите й, тя тихо стенеше и притискаше главата му към тях. Ръцете му влудяващо бавно се спускаха надолу, към най-чувствителните й места. Целуваше я, хапеше я страстно и Джинджър много скоро усети напора на бликналото желание. Разтвори бедра и го прие дълбоко в себе си. Сляха се в една съвършена хармония, която караше телата им да вибрират във все по-ускоряващ се ритъм. Всеки негов тласък изпращаше вълни от огнени импулси до последната фибра на благодарно разтварящото се подобно цвят на лотос, разтърсено до дъно нейно същество. Тя стенеше, викаше името му, извиваше се в сластните конвулсии на приближаващото еуфорично кресчендо, докато накрая дълбок спазъм възвести достигнатия хребет на неповторимата любовна наслада.

— Франк, не бих издържала, ако всеки ден се любим толкова страстно. Способен си да ме влудиш — прошепна тя, когато изтощени се отпуснаха в меките завивки.

— Това е само защото много те обичам. Повярвай ми, към никоя друга жена не съм изпитвал толкова силни чувства!

— Надявам се да е така — промълви със замиращ глас Джинджър и се унесе в дълбок, несмущаван от тревожни мисли сън.