Ан Болтън
Франк (4)

4

На следващото утро Франк и Том се опитаха заедно да приготвят закуската. Нямаше и следа от Джинджър и Натан. Дан сигурно също беше вече закусил. Един лъщящ от мазнина тиган издайнически показваше, че някой е пържил в него шунка с яйца.

— И аз бих искал шунка с яйца — облиза се Том. — Знаеш ли как се приготвя?

— Сигурно не е трудно. Плочата на печката е още гореща. Така че постави тигана, счупи яйцата и прибави шунка — подкани го Франк. — Аз ще направя кафе.

Две от яйцата, които Том счупи, се приземиха до тигана, направо върху печката. Другите две паднаха под формата на жълто-бяла каша в тигана. Том изруга и добави две парчета шунка.

— Не знам дали сме на прав път. Когато майка ми прави закуска, като че ли изглежда по-различно — констатира Франк, щом Том изсипа в чинията му разварената каша.

— Престани да ми мърмориш! Готово ли е кафето?

— Разбира се.

Франк изсипа нещо подобно на черен бульон в една от чашите, които стояха на етажерката.

— Какво е това? — Том изплю мътилката в канала. — Ако това е кафе, то значи досега съм пил нещо друго.

Франк вдигна рамене. В апартамента си имаше кафе машина, с която се справяше добре. Тук разполагаше със смляно кафе, вода и джезве. Така че бе сложил водата да заври и изсипа на око толкова кафе, колкото му се стори нужно. Очевидно бе надхвърлил няколко пъти нормалната доза.

— Поне ще ни ободри — защити се той. — След като тъй или иначе ще останем гладни. Къде е всъщност Джанет?

Точно в този момент Джанет влезе, като че ли бе чакала да се сетят за нея. Беше облечена в ефирен, съвсем прозрачен пеньоар. Ужаси се, когато видя какво са направили двамата.

— Но аз съм гладна! — захленчи тя.

Отряза няколко дебели филии от още топлия хляб, намаза ги с мармалад и започна да закусва с голям апетит.

— Можеш ли да приготвяш шунка с яйца? — предпазливо попита Том.

— Може би. Никога не съм опитвала. Знаеш, че внимавам за талията си — отвърна тя, като в същото време си гребваше мармалад от бурканчето. Явно доста й се услаждаше.

— Мисля, че трябва да подадем молба за курс по готварство при Джинджър Камерон: Как се приготвя закуска. Или ще ставаме сутрин по-рано, за да закусваме заедно с нея — установи Франк.

— Да, но тогава ще се наложи да ставаме много рано! Видях я още преди шест часа да отива с баща си на езда — възрази Том.

— Накъде заминаха? — полюбопитства Франк, който вече бе станал.

— Не зная. Изчезнаха някъде в гората. Но това беше преди цели три часа!

— Тези хора имат отвратителен начин на живот — констатира Джанет. — Освен че е ужасно скучно, но е и много напрегнато. Не е за мен това.

— Мога да си представя — ядосано каза Франк. — Впрочем бих ви помолил в бъдеще да идвате по-нормално облечена в кухнята. Не вярвам будоарното ви облекло да бъде посрещнато с въодушевление в този дом.

Още не бе привършил с изказването си, когато Дан се втурна шумно в кухнята. На лицето му се изписа изненада, заместена от пълно изумление, когато видя Джанет да дефилира гордо из кухнята в символичния си пеньоар от розова коприна. Около устните й се виждаха следи от къпиновия мармалад, който толкова много й хареса.

Дан се стъписа и измърмори нещо неразбрано под носа си.

— Какво казахте, скъпи Дан? — изчурулика Джанет и направи няколко крачки към него.

Той се завъртя на токовете си и като подгонен изхвърча от кухнята.

— Видяхте ли какво направихте! Накарахте дори този гигант да побегне! — побесня Франк. Джанет се нуждаеше от едно истинско конско евангелие, иначе щеше да му създава само неприятности. — От днес ще се заловите за работа! — отсече рязко той.

— Но разбира се, Франки, момчето ми! Какво трябва да правя?

— Най-напред ще съставите съвсем точен график на дневния режим на Натан. В него искам последователно да отбележите кога става, какво прави след това, кога излиза на езда и накъде заминава, кога пише и въобще — всичко. Разбрахте ли?

— Да, Франк. Но в такъв случай ще трябва да ставам при изгрев-слънце — захленчи Джанет.

— Щом се налага, трябва да се приучите на това. Може би така ще свикнете да лягате вечер в по-нормално време, вместо с Том да изпразвате по бутилка уиски.

— Франк, не ставай досаден! В тази пустош човек се нуждае от известно разнообразие — опита се Том да овладее положението.

Франк се канеше да продължи с мърморенето, когато се появи Джинджър. Бе обула ботуши за езда, носеше тесни джинси и бяла блуза, а върху дългата си руса коса бе нахлупила жокейска шапка. Изглеждаше свежа и в добро настроение.

— Има ли още кафе? Нуждая се от едно. Първите ми пациенти ме чакат вече — каза весело и взе каната с мътилката на Франк.

— О! — изохка тя след първата глътка. — Нюйоркчани обичат силното кафе.

— Съжалявам. Това беше първият ми опит да сваря кафе без кафе машина — призна Франк.

— Ако сутрин в седем часа всички сме тук, ще правя обща закуска — каза тя, след като откри хаоса на печката. — Явно приготвянето на омлет не е ваш специалитет.

Бързо изсипа жълто-кафявата каша в един съд и го постави пред вратата.

— Може да се услади на някое животно. А сега ме извинете. Имам работа.

Тя тръгна и Франк отново почувства празнината в стомаха си.

Тя дори се увеличи, когато няколко часа по-късно видя Джинджър, седнала на пейка в двора, в компанията на много приятен мъж. Двамата изглежда разговаряха доста оживено. Чу дълбокия смях на Джинджър и видя с ярост как мъжът я прегърна и я привлече към себе си.

Франк се намираше до прозореца в кабинета на Натан Камерон. Двамата тъкмо обсъждаха задълбочено въпроса за алиенацията сред интелигенцията, когато той забеляза сцената в двора.

— Кой е този? — попита своя домакин.

Камерон пристъпи до прозореца.

— Ах, това е Тим Робъртс. Не знаех, че Джинджър го очаква днес.

— А кой е Тим Робъртс? — със заплашителен блясък в очите продължи да разпитва Франк.

— Той е учител в местното училище. Мисля, че е влюбен в дъщеря ми — отговори Натан и отново седна зад бюрото си.

— А дъщеря ви? Тя също ли е влюбена в него?

Гласът на Франк звучеше толкова раздразнено, че писателят го погледна с изненада.

— Не вярвам. Поне досега отклоняваше всичките му предложения за женитба — отвърна той.

Франк въздъхна облекчено.

— Защо тогава я посещава? — не успя да се въздържи да не попита, макар да бе сигурен, че няма да получи задоволителен отговор.

— Защото е влюбен в нея, много ясно. Не се е примирил с отказа й.

С това за него темата бе приключена и той започна да говори за основните персонажи в новия си роман.

Но Франк вече не слушаше внимателно. Остана до прозореца и видя как Джинджър най-приятелски целуна учителя за сбогом.

— Има почти един час до обяда — прекъсна внезапно изложението си Натан. — Бих искал преди това да свърша още нещо. Ще ме извините ли, скъпи Франк? Довечера можем да продължим разговора си.

Франк беше повече от съгласен, и без това в главата му се въртяха мисли, съвсем различни от онези, с които го занимаваше домакинът му.

Напусна кабинета и излезе навън с надежда да срещне Джинджър. Тя обаче отново бе изчезнала.

Може би поради кипящата ярост, която изпитваше към конкурента си, появил се изневиделица, а може би само заради очарованието на необичайното, той спонтанно грабна брадвата, опряна на купчината дърва в задния двор. Плю си на ръцете и се опита да превърне дебелите клони в малки разпалки. Непривичната дейност бързо му достави удоволствие. През последните няколко години рядко му се бе удавала възможност да покаже силата си. Той замахваше с брадвата, стиснал я здраво в дясната си ръка, а отскачащите трески го радваха. Заниманието му продължи, докато брадвата изведнъж отскочи и попадна върху лявата му ръка. Не почувства силна болка и в първия момент не можа да проумее какво се е случило, но когато видя бликналата кръв, се уплаши.

Притича Дан, хвана го за ръка и го повлече към пристройката, където Джинджър преглеждаше четирикраките си пациенти. Без да се церемони, той го тласна в манипулационната, пред която чакаха няколко фермери с болните си животни. Джинджър тъкмо се готвеше да шинира предната лапа на едно овчарско куче.

— Господи, Франк, какво се е случило? — попита ужасено, когато видя раната.

Отпрати набързо пациента си и неговия стопанин обратно в чакалнята и се наведе над раната, която наистина изглеждаше ужасно.

— Дан, моля те, дръж го здраво! — каза тя и якият мъж стисна рамото на Франк като в менгеме.

Болката беше доста силна, докато Джинджър почистваше и зашиваше разреза, но Франк не помръдна. Следеше с поглед дългите й пръсти и усещаше по рамото си дланите й. Сведената й глава бе точно пред лицето му, така че той вдишваше аромата на косите й.

— Боли ли? Съжалявам. Скоро ще мине — каза тя, докато превързваше ръката. — Дан, благодаря ти. Нямаме вече нужда от теб.

Франк се облегна назад и затвори очи. Най-после бяха сами.

— Не ви ли е добре? Можете да полежите малко. — Джинджър го поведе към кушетката.

Явно там лекуваше животните. Преди малко кучето със счупената лапа бе клечало на нея. Беше му все едно къде ще легне. С лице, сгърчено от страдание, се отпусна на хладната тапицерия. Тя се наведе над него.

— Това се случва често. Реакцията понякога идва едва след това. Вероятно в момента изживявате шока от нараняването — заговори му тихо и успокояващо.

— Благодаря, докторе! — промълви той и отвори очи.

Само на няколко сантиметра от себе си видя сериозното лице на Джинджър и загрижеността, която струеше от очите й, го изпълни с тиха радост. Привлече я към себе си, като внимателно държеше наранената си ръка опъната, и потърси устните й.

Първо я целуна нежно и внимателно, а след като не усети съпротивата й, впи жадно устни в нейните.

Целувката им продължи доста дълго и в нея той усети недвусмислено обещание. Останала без дъх, Джинджър се освободи от прегръдката му.

— Това не е най-подходящото място, Франк. Навън ме чакат още няколко пациента. Стопаните им ще се чудят защо отделям толкова време на един болен човек — меко каза тя и го целуна леко по устните и бузите.

— Но аз съм тежко болен, Джинджър! Трябва да ме успокоиш — възпротиви се Франк, отказвайки да я пусне.

— Добре, но по-късно. Сега трябва да се погрижа за кокошки, кучета и котки. — Джинджър се засмя и се изправи.

— Какво означава „по-късно“?

— Да кажем, довечера, когато, уморени до смърт, търсим стаите си — предложи тя.

— Великолепна идея! Но аз няма да бъда уморен до смърт — заяви убедено той и спусна дългите си крака на земята. Моментално му се зави свят, но скоро премина. Стана и сияещ погледна Джинджър.

— Вече съм добре. Нито за миг няма да забравя за обещанието ти — увери я, преди да излезе.

Заради хората, които го наблюдаваха в чакалнята, бързо смени щастливия израз на лицето си със страдалчески, и изхвръкна навън.

 

 

По време на обяда — този път Джинджър бе приготвила блюдо от различни зеленчуци — Франк се опита да погали с босите си ходила краката й. Отново седяха един срещу друг и той бе зает повече с това, да открие в зелените й очи надежда за предстоящата нощ, отколкото да участва в разговора. Имаше очи и уши само за жената, която седеше срещу него.

— Тази вечер бих искал да си легна рано — оповести на всички, без да гледа в определена посока. — Страхувам се, че нараняването ме е изтощило.

Том нагло отбеляза, че всяка жаба трябва да си знае гьола, Джанет потвърди многословно, че съжалява за раната му, Натан го посъветва в бъдеще да предоставя тази дейност на Дан, който и без това бе обиден, че едно от тези крехки и несръчни същества се е ранило в неговото имение. А Джинджър любезно се усмихна на Франк и му даде да разбере, че вечерта има среща с Тим.

— Вероятно ще се върна късно вкъщи, но ще се опитам да бъда тиха и да не ви събудя — обеща тя и се държеше така, като че целувките й бяха само един прекрасен сън за Франк. Изглежда бе забравила за обещанието си.

— Но, Джинджър, довечера трябва отново да превържете раната ми! — припомни й той.

Тя се засмя.

— Разбира се. Преди вечеря елате в манипулационната ми. Няма да се забавим повече от десет минути.

Той наведе глава и се замисли над думите й. Преди обяда бе напълно сигурен, че няма да срещне нейното несъгласие. Бе отвърнала на целувките му и се бе притиснала в него. В края на краищата му обеща, че хубавите им мигове ще продължат и вечерта. А какво означаваше това сега?

Дали и Джинджър не бе като другите жени, които си крояха игричките, подлудяваха мъжете и след това ги оставяха на сухо, усмихвайки се студено? Не му се вярваше. Следователно трябваше да има друго обяснение на поведението й. Но какво?

Масата бе вдигната и всеки се зае със заниманието си. Том изчезна с въдицата си към езерото и обясни на Натан, че трябва да води дневник за живота му. Дан без коментар се захвана с работата си, а Франк и Джинджър останаха на масата и се наблюдаваха известно време. Когато и Натан стана и излезе, Франк каза:

— Не разбирам играта ти, Джинджър.

— Няма игра, Франк. Не обичам да се впускам презглава в каквото и да било, без да помисля. И от теб не очаквам това. Тази сутрин се уговорих с Тим и трябва да спазя уговорката.

— Но защо? Междувременно се уговори и с мен — й припомни той.

— По някакъв начин трябваше да се отърва от теб. Знаеш, че имах още работа.

— Но аз копнея за теб! — настоя той.

Джинджър плъзна ръката си по масата и я сложи върху неговата.

— Дай ми още малко време. Не искам предварително да правя планове, когато се касае за важни неща. Остави ги те просто да се случат — помоли го сериозно.

— А целуваш ли и учителя?

— Понякога. Но не както теб. А сега ме остави да вървя. Имам още няколко визити, а следобедът ще мине бързо. — След тези думи тя стана.

На Франк не му оставаше нищо друго, освен да я пусне. Изглежда Джинджър винаги правеше онова, което смяташе за правилно. Доколкото я бе разбрал…

 

 

Франк се опита да направи връзка между мислите си по Джинджър, болната си ръка и факта, че е във Върмонт за изпълнение на възложена задача. Следобед отиде в кабинета на Натан и се опита да се концентрира върху разговора с писателя. За всеки случай включи и касетофон.

— Явно ви харесва да живеете в уединение — заключи той от това, което Натан му разказа.

— Да, наистина ми доставя удоволствие. Не искам повече да живея в голям град — отговори Камерон и му предложи чаша червено вино.

— Донякъде ви разбирам — отсъди Франк. От фотьойла си имаше възможност да се наслаждава на природата около къщата.

— Дълго мислих върху това, преди да се реша. И сега не съжалявам.

Франк кимна замислено. Колкото повече опознаваше Натан, толкова по-симпатичен му ставаше. Спокойното му поведение допадаше на Франк, а така също и острия ум, който личеше както в книгите му, така и в разговори те им.

Отдавна отделил се от семейството си, той изведнъж почувства дълбоко приятелско чувство към този човек, който бе твърде млад, за да му бъде баща, но пък бе доста мъдър за годините си. Имаше доверие в него, затова се реши да му зададе въпрос, който бе от съществено значение за него.

— Натан, ще имате ли нещо против, ако се опитам да спечеля дъщеря ви за себе си?

Посрещна го острият поглед на умните кафяви очи.

— Зависи какво имате предвид. Ако искате само да убиете времето си, ще си имате неприятности с мен. Но ако чувствата ви към Джинджър са по-дълбоки, то ще й предоставя възможността сама да избере. Все още не съм натрапвал съвети на дъщеря си.

— Не искам да нараня Джинджър — сериозно каза Франк. — Но съм безумно влюбен в нея.

— Сигурно е така — сухо отвърна писателят. — Извинете, но не се занимавам с проблемите на другите.

— Знам. Няма да направя нищо, което би могло да обиди Джинджър — обеща Франк и се разделиха. Касетофонът остана включен на масата.

 

 

Джинджър изчезна веднага след вечеря, а Франк без настроение седна на пейка в двора. Проклинаше учителя, който бе застанал на пътя му. Не питаеше приятелски чувства и към шефа си, когото считаше виновен за всичко. Ако не бе получил тази поръчка, нямаше да срещне Джинджър.

Джанет се приближи към него. За два дни бе успяла да почернее малко. Отиваше й.

— Можете ли да си представите, Франки, този Дан Милър е наполовина индианец — съобщи тя и се пльосна до него.

— Много интересно. И откъде знаете? — отегчено я попита той.

— Каза ми — не без гордост отвърна тя.

— Значи сте изпушили вече лулата на мира? Това е добре. Не бих искал да ми създавате усложнения, Джанет — каза Франк с надежда, че тя ще се махне.

Нямаше настроение да си бъбри с нея. Всъщност нямаше настроение за нищо. Тишината започна да му действа на нервите. Изведнъж почувства, че му липсва оживлението на любимия град.

— Тръгвам. Дан иска да ме води при свои роднини — обясни Джанет.

— При индианци?

— Не знам. Може би. Във всеки случай живеят на няколко мили оттук, някъде в гората.

Франк погледна Джанет, която бе облякла бежов гащеризон с тигрова апликация.

— На ваше място щях да се облека по друг начин. Не ми се вярва роднините на Дан да намерят костюма ви достатъчно подходящ — приятелски я посъветва той.

— Така ли? Та аз го облякох специално за случая! Изглежда подходящ за гора, не намирате ли?

Франк се предаде. Нямаше смисъл да я убеждава, а и не беше негова работа. Имаше си достатъчно свои проблеми.

Недоволен се затътри към къщата, в която живееше временно. Качи се горе и влезе в стаята на Джинджър. С любопитство прочете заглавията на книгите върху етажерката. В единия ъгъл на стаята, облицована в светло дърво, бе поставено широко грубо легло, Франк се подсмихна. „Твърде продълговато“ — си помисли и мислено сравни атмосферата на тази стая с нюйоркските апартаменти на жените, които бе посещавал. Тази беше по-малка, по-скромна, но в нея много по-силно се усещаше присъствието на обитателката й, отколкото в модерните студиа на приятелките му.

Взе нощницата на Джинджър от леглото и усети мириса й. От нея ухаеше на сапун и отчасти на жена, но никаква следа от парфюм. След това премести няколко листа с бележки, които лежаха на малкото писалище, и се учуди, когато видя, че почти всички бяха изпълнени със стихове.

— Дори си романтична, Джинджър. Не съм очаквал това — измърмори полугласно. После продължи проучванията си, при това, без да чувства угризения на съвестта. Поне научи нещо повече за жената, която така силно желаеше, че дори не можеше да мисли за нещо друго.

Почти машинално събу сандалите си и се опъна на леглото. Натисна копчето на касетофона, който се намираше върху нощното шкафче, и за своя изненада чу модерна поп музика. Бе очаквал да чуе по-скоро Моцарт. Джинджър наистина бе жена, пълна с изненади. Намали звука на касетофона и се отдаде на мечтанията си, в които Джинджър влиза и ляга до него. С тези мисли Франк неусетно заспа.

 

 

Бе вече полунощ, когато усети топло тяло до себе си. В тъмнината почувства меки хълбоци, които голи се притискаха до джинсите му.

Изненадан, седна в леглото и се опита да открие ключа на лампата.

— Не светвай, Франк, знаеш, че съм аз — прошепна Джинджър.

— Джинджър! Извини ме! Не можех да издържам повече без теб. Затова влязох в стаята ти и без да усетя съм заспал — се опита да обясни той.

Тя сложи пръст на устните му.

— Не е необходимо да се извиняваш, Франк. Ако не бях те намерила тук, щях сама да дойда при теб — каза тя и го целуна.

Ръцете му нежно погалиха голия й гръб, после колебливо продължиха да се спускат надолу по тялото й. Джинджър бе напълно гола. Франк вече бе луд от желание. Впи жадно устни в нейните и прокара дълбоко език в тръпнещата й уста. Тя с желание отвърна на страстната любовна игра. После помоли тихо:

— Махни всички ненужни неща, те само пречат.

Помогна му да съблече ризата си, като внимаваше за болната му ръка. Без никакъв свян смъкна ципа на панталона му и разкопча катарамата на колана, слезе от леглото и издърпа панталона. Същото направи и със слипа. В движенията й нямаше и следа от срам.

— Така е много по-добре — прошепна, когато той остана съвършено гол.

Легна бавно и предпазливо върху него, така че той усети топлината на тялото й, и нежно зарови глава в рамото му.

— Скъпа, сигурна ли си, че ме искаш? — промълви Франк, когато усети венериния й хълм на корема си и дългите й кадифени бедра върху краката си.

— Щях ли да легна тук, ако не те желаех? — тихо отвърна тя.

Почувства възбудата в гласа й и изостави всякакви скрупули. Извъртя се рязко, легна върху нея и започна да я целува диво и страстно. Усети ноктите й да се впиват в гърба му, докато внимателно навлизаше в нея.

Движенията им, в началото меки и плавни, ставаха все по-бързи и по-бързи.

— Прекрасно, Франк, толкова е хубаво! — стенеше тихо тя. Дишането й се ускори и тя изцяло се предаде в плен на щастливото опиянение, което обхвана тялото й. Обви го със стройните си бедра и така се любиха цяла вечност, докато накрая изтощени потънаха в завивките.

Не промълвиха нито дума. Франк положи ръка върху гърдите й и с пръсти погали нежно зърната им.

— Беше чудесно, Джинджър — промълви той след известно време. — Благодаря ти, скъпа!

— Няма за какво, Франк. Бях ти обещала, а и те желаех — отвърна тя.

„Гласът й като че ли е променен“ — си помисли Франк.

После се сети за учителя.

— А Тим Робъртс какво ще каже? — попита и се подпря на десния си лакът. Пръстите на лявата му ръка нервно забарабаниха.

— Това не е важно, Франк.

Въпреки тъмнината той съзираше очертанията на тялото й. Очите му постепенно свикнаха с тъмнината. Бе по-красива, отколкото си я бе представял. Тялото й беше безупречно, имаше завършени форми. Беше стройна, с гърди на младо момиче — пълни и стегнати. Коремът й бе съвсем плосък и завършваше с тъмен венерин хълм. А дългите й крака като че нямаха край.

— Но баща ти ми каза, че този учител искал да се жени за теб — каза той, след като дълго я бе наблюдавал и отново усети желанието да се надига в него.

— Да. На Тим понякога му хрумват такива мисли. Но прекрасно знае, че аз няма да се омъжа за него. При това не заради теб — каза Джинджър и отметна от челото мокрите му от потта коси.

Франк седна в леглото.

— Как така не заради мен? Надявам се, че не гледаш на тази нощ като на единичен случай — обидено отвърна той.

— Все още не знам, Франк. Харесваш ми. Намирам, че си симпатичен, но не мога да обещая, че заради това ще се омъжа за теб. Разбираш ли?

Седна в леглото, Франк изпитваше силна нужда да запали цигара, но знаеше, че Джинджър не пуши, а и кутията беше в неговата стая.

— Не говори за женитба, Джинджър. Но искам да знаеш, че много съм влюбен в теб — й каза той, но никак не остана доволен от изказването си. Жената до него заслужаваше съвсем друго обяснение в любов.

Тя тихо се засмя и каза:

— Зная, Франк!

— Какво знаеш?

— Че си влюбен в мен.

— И откъде? — попита той.

— Първо, това са неща, които една жена интуитивно усеща. И второ — чух касетката. Татко ми я пусна. Ти си му обяснил, че ме обичаш. Всъщност, тези твои думи ме накараха да изоставя съмненията си и да се любя с теб.

— Но това е невъзможно! Ти не можеш просто така да слушаш моите записи! — протестира той, привидно възмутен.

— След като ти можеш да претърсваш стаята ми и да лягаш в леглото ми, то и аз мога да слушам касетата ти — смеейки се възрази Джинджър.

— Добре, убеди ме — капитулира набързо той и я целуна по върха на нослето. — Може би така е по-добре. Поне знаеш как стоят нещата за мен. Така ми завъртя главата, че вече се страхувам за репортажа си. Ако продължаваме по този начин, ще се получи не портрет на известен писател, а на ветеринарна лекарка.

— И как ще ме опишеш? Ти почти нищо не знаеш за мен.

— Напротив, знам доста. Познавам сегашния ти начин на живот — пардон, с изключение на обожателите ти. По този въпрос баща ти нищо не ми разказа. Знам и как изглеждаш, а дори само това би ме вдъхновило за журналистически подвизи. Освен това съм наясно с обстоятелството, че си най-необикновената жена, която някога съм познавал, доктор Камерон. И другото, което знам със сигурност, е, че няма да те оставя да избягаш! Особено при Тим Робъртс. — Внезапно гласът на Франк стана твърде решителен.

Джинджър го шляпна леко по бузата.

— Много знаеш, Франк. Обичам те, но също така обичам баща си, Дан, а по някакъв начин и Тим. Сега с теб се любихме и беше много хубаво. Но това не ти дава право да разполагаш с мен. Съгласен ли си?

— Естествено, Джинджър. Аз и не бих искал да разполагам с теб — отговори той. След това устните му потърсиха нейните и от страстната целувка последва желанието да се слеят отново. Любиха се още веднъж, този път по-нежно и по-всеотдайно от първия път.

— А сега изчезни в стаята си. Трябва да спя. Отдавна мина два часа — каза Джинджър и го избута от леглото си. — Ако за закуска искаш истински яйца с шунка и хубаво кафе, трябва точно в седем да бъдеш в кухнята.

Франк потърси дрехите си, мина през банята и се прибра в стаята си. Легна си и заспа веднага.

Докато в Ню Йорк заспиваше трудно, често се въртеше, а понякога дори му бе невъзможно да мигне, във Върмонт спеше като къпан. Освен това сега бе и напълно изтощен.