Ан Болтън
Франк (5)

5

Постепенно тричленният телевизионен екип от заклети питомци на големия град се превърна във въодушевено трио почитатели на природата и спокойния селски живот.

Франк бе наддал няколко килограма, а изтощеният израз на лицето му бе изчезнал. Придоби хубав тен и с лъчезарна усмивка кръстосваше околността, а нощем се наслаждаваше на прекрасните часове с Джинджър. Том почти не се задържаше в имението, отдаден всецяло на риболовната си страст, а може би бе открил и някоя селска красавица. Когато се появяваше от време на време за обяд, твърдеше, че е извънредно доволен от заниманията си.

А Джанет буквално бе увиснала на врата на Дан. Където и да отидеше, следваше го като кученце. Промяната у нея бе най-очебийна. Сега тя приличаше на млада и здрава селянка, загоряла от слънцето, а къдриците й бяха прибрани в дебела плитка. Бе отмъкнала няколко панталона на Джинджър и вече се обличаше съвсем семпло.

Така минаха две седмици. Натан наблюдаваше промяната, но не коментираше. Гостите не му създаваха проблеми и затова компанията им му бе приятна.

В средата на третата седмица, когато Франк и Джинджър тъкмо се връщаха от визитата й, хванати за ръка, разхождайки се в двора, като че се намираха на брега на Атлантика, към тях развълнуван се приближи Том.

— Трябва да се обадиш на стария — разтревожено каза той. — Човече, наистина е бесен!

— Имаш предвид Макгавърн, предполагам? — без особен интерес отвърна Франк.

— Да, него. И се подготви. Мисля, че е способен да прелети цялото това разстояние до тук, само за да те обезглави.

— Значи трябва да се обадя. Къде да те намеря след това? — обърна се към Джинджър. Макар че знаеше какво го очаква, бе изключително спокоен.

— Ще се къпя, а след това ще се погрижа да не умрете от глад — усмихна се тя, целуна го и се запъти към дома си.

Франк отиде в кабинета на Натан и избра номера на студиото.

— Моля те, свържи ме с Макгавърн — съобщи на телефонистката.

— Кой го търси? — попита тя.

— Не ме ли позна, Бабс, Франк се обажда — нетърпеливо отвърна той. — Хайде, свържи ме.

— Боже мой, Франк, от една седмица по три пъти на ден се опитвам да се свържа с теб. Старият ти е вдигнал мерника, можеш да си сигурен в това — каза жената. След това се чу пращене и бучащия глас на Макгавърн.

— Франк Дженингс е на телефона. Поръчал сте да ви се обадя — възможно най-безразлично каза той.

Първо се чу силно пръхтене, като че на другия край на линията имаше кон, а след това страхотен крясък.

— Какво си въобразявате, нещастнико? От една седмица звъня във Върмонт! И какво чувам? „Дженингс е с дъщеря ми на път, Том е на риболов, а Джанет се разхожда с някакъв индианец“. Как да разбирам това? Все пак се надявам, че между тези отпускарски занимания сте намерили време и за репортажа! — изрева шефът в слушалката.

Франк отдръпна малко глава, за да спаси тъпанчето на ухото си.

— Не съм готов още — вметна той, когато Макгавърн за момент спря да реве като разярен бик.

— Какво означава това? Кога ще бъдете готови?

— Не знам. Може би след две-три седмици, а може и нищо да не излезе от цялата история.

— Вие се подигравате с мен! Предоставих ви цели три седмици! Те вече минаха. Ще ви анулирам заплатата! Ще ви уволня! — Макгавърн вероятно бе на прага на сърдечен пристъп.

Франк си представяше как изглежда в момента. Всеки в студиото познаваше интересната цветова гама на лицето му. Сега сигурно бе между виолетово и тъмночервено.

— Правете каквото искате, Джери. Не мисля, че ще се разплача за службата си — каза Франк и затвори.

Тъкмо мислеше да си налее чаша уиски, когато телефонът иззвъня, Франк знаеше кой е, но въпреки това вдигна слушалката.

— Да говорим като разумни хора, Франк. Колко време ви е необходимо още?

— Та аз не съм започвал, по-точно — имаме няколко метра филм и работен проект. Никак не е лесно да се прави портрет на Камерон — обясни Франк.

— Тогава зарежете всичко и се върнете! Още днес! Настоявам за това! — извика Макгавърн.

Франк усети повторния прилив на ярост у шефа си.

— Нито днес, нито утре! Не съм имал нито ден отпуск през тази година. Така че искам една седмица, считано от днес. А ако не сте съгласен с това, можете да ме уволните.

В този момент наистина му бе все едно как ще реагира Макгавърн. Главното бе, че още една седмица ще бъде близо до Джинджър. Имаше куп неща, които трябваше да изяснят помежду си. А Том и Джанет също щяха да са доволни на едноседмичния отдих.

— За Том и Джанет също впишете отпуск — добави той. — Следващата сряда ще долетим обратно в Ню Йорк.

Тишината в слушалката стана застрашителна. Едва след известно време Франк чу Макгавърн да вика секретарката си. Щеше да излее гнева си върху нея. Франк я съжали, но нищо не можеше да промени.

— Ако следващата сряда точно в десет часа не сте в кабинета ми, можете да се считате за уволнени. И тримата! — изрева главният редактор.

След това връзката прекъсна.

Франк се усмихна. Сега поне нямаше да има угризенията на съвестта, които се появяваха от време на време през тези три седмици. Вече бе в отпуска, без служебни задължения. Колко бе хубаво!

Потърси Джинджър и я намери в обора. Тя тъкмо показваше на Дан двете кокошки, които трябваше да заколи. Франк не преставаше да й се чуди как се справя с всички свои задължения.

— Защо трябва да умрат бедните създания? — попита той.

— За да вечеряме — с усмивка отвърна Джинджър.

— Аз няма да вечерям. Не искам да ям тези кокошки. И повече няма да близна месо. — Мислеше го сериозно. Неотдавна на масата бе сервирано агънцето, което дни наред бе милвал, а онова прасе, с което се срещна първия ден у Камеронови, също бе изчезнало по тайнствен начин. — Не разбирам как може животните първо да бъдат лекувани, а после изядени.

— А какво, извинявай, ядеш в Ню Йорк? — агресивно попита Джинджър.

— Каквото ядат и другите — хамбургери, пиле с ориз, понякога риба…

— Аха. И мислиш, че всички тези говеда, пилета и риби са родени в камерата за дълбоко замразяване, така ли? Или направо в микровълновата печка? — Джинджър явно бе в лошо настроение. — След като не обичаш да ядеш месо, стани вегетарианец. Имаш подкрепата ми! — му каза тя, докато Дан с един удар обезглави първата кокошка, Франк побягна, за да не бъде свидетел на тази сцена, и толкова сериозно се замисли над идеята да стане вегетарианец, че съвсем забрави да съобщи на Джинджър за отпуската си.

Обърна се. Джинджър тъкмо потапяше кокошката в гореща вода и започна да скубе перата й. С усилие задържа погледа си.

— Джинджър, скъпа, в отпуск съм до следващата сряда.

— Радвам се за теб — кратко отвърна тя. Изглежда още му се сърдеше.

— Мислех си, дали не би могла да ми покажеш Върмонт през тази седмица? Имам голямо желание да разгледам по-обстойно този чудесен край. — Идеята му бе хрумнала току-що.

— Не мога, Франк. Знаеш, че съм трудов човек. Не бих могла просто така да зарежа всичко и да си взема почивни дни — отвърна тя и продължи да скубе кокошката.

— А ако много те помоля? Би било чудесно да сме само двамата цяла седмица.

Джинджър прекъсна заниманието си и го погледна сериозно.

— А след това, Франк?

— Какво след това? Ще дойдеш с мен в Ню Йорк. Мисля, че това е ясно.

Тя поклати глава.

— Въобще не е ясно. Няма да изоставя работата си. И няма да напусна това място! Тук се чувствам добре, а в Ню Йорк не бих била. Зная го от опит.

Франк измъкна с два пръста кокошката от ръцете й и се опита да я придърпа към себе си.

— Джинджър, нали искаме да живеем заедно? А аз трудно бих намерил работа в Уиндъм.

— Тогава ще промениш професията си. Тук всички хора работят. Нали не е задължително да си в телевизията?

Франк се замисли. От две седмици с Джинджър бяха неразделни и това го правеше щастлив. Мислеше, че тя също е щастлива. Досега и за миг дори не бе допускал, че няма да дойде с него в Ню Йорк.

— Не знам. Не мога да си представя да върша нещо друго — каза той след известно време.

— Тогава просто ще трябва да си идеш, Франк. Не бих могла да те задържа. Аз обаче със сигурност няма да тръгна с теб.

Джинджър хвана двете кокошки за краката и ги отнесе в кухнята. Той се загледа замислено след нея.

На всичко отгоре в този момент се появи Тим Робъртс на колело. Само той му липсваше сега. Не разбираше защо Джинджър още не му е показала пътя. Сега, когато всичко между тях беше ясно.

Ясно ли? Франк се замисли над думите й. Нищо не беше ясно! Тя наистина никога няма да напусне това място, а и той не би могъл да остане тук. Какво щеше да работи? Може би жителите на Уиндъм се нуждаят от още един хранителен магазин? Или би могъл да помага на Джинджър в лекуването на животни? Глупости! Ще трябва на всяка цена да я убеди да тръгне с него. В края на краищата печелеше достатъчно, за да живеят прилично.

Помисли си, че ще е по-добре да се посъветва с Натан. Може би той знае как може да бъде убедена. Почука на кабинета му.

— Влезте, Франк. И без това в момента съм доста разсеян и не мога да работя — сърдечно го покани писателят. Двамата вече се бяха сприятелили.

Франк седна и с удоволствие прие предложеното питие.

— Не изглеждате добре. Да не би телефонният разговор с шефа да ви тормози? — попита Натан.

— Напротив. От днес съм в отпуск. До следващата сряда.

— Това е чудесно! Трябва да използвате пълноценно свободното си време за почивка.

— И аз искам същото, но Джинджър отказва да направим едно ваканционно пътуване. Освен това не иска да дойде с мен в Ню Йорк. Твърди, че е щастлива тук — оплака се Франк.

Нежна усмивка се промъкна по лицето на Натан.

— Щом Джинджър го казва, значи това е така. Никой не би могъл да промени мнението й.

— Но аз не бих могъл да живея без нея! — Франк вече не бе на себе си. За първи път говореше толкова открито за чувствата си към Джинджър.

Баща й въпросително го погледна.

— Струва ми се, че ще имате проблеми. Никой не може да принуди дъщеря ми да прави това, което не желае. Не трябва дори да се опитвате. Ако ви обича, ще намери начин да сте заедно. Ако не ви обича…

— Какво ви е казала, Натан! Че не ме обича? — прекъсна го той.

— Нищо не ми е казвала, но аз познавам дъщеря си.

— Тогава сигурно ще можете да ми обясните защо този селски учител все още я посещава, макар че ние спим заедно! — избухна Франк. — Преди малко го видях отново да идва.

Натан се засмя.

— И защо да не е позволено на Тим да посещава дъщеря ми? Двамата са приятели от доста време.

— По дяволите! Защото не искам да се среща с други мъже! — ядосано каза Франк.

— Тези думи не трябва да стигат до ушите на Джинджър. Ще ви се разсърди. Опитайте се да гледате на нещата по-спокойно. А най-добре да я оставите сама да реши. Тя постъпва винаги много разумно — посъветва той госта си, който изглеждаше толкова нещастен, че събуди съчувствието му.

— Щом е така, ще е по-добре да прекарам на друго място отпуската си. Не бих искал да бъда в тежест на никого — гордо обяви Франк след кратка пауза. — Утре заминавам. Или ще отлетя към морето. Все едно, само да не съм тук.

— Сигурно знаете какво правите. Не мога, а и не искам да ви давам никакъв съвет, освен да не правите опит да налагате волята си на Джинджър. Тя никому не се подчинява — със съжаление повтори Натан.

Франк слуша достатъчно. Излезе потиснат навън и потърси Том и Джанет, за да им съобщи новината. Искрено се учуди, че те пожелаха да прекарат отпуската си в Уиндъм.

— Все още не познаваш Вера за съжаление — многозначително каза Том. — Иначе би разбрал защо искам да остана тук.

Джанет направи гримаса, като че ще заплаче всеки момент.

— Но аз искам да остана тук! Дан…

— Добре. Правете каквото смятате за правилно. Но, моля ви, следващата сряда да бъдете в студиото. Стига ми, че дотук опрах пешкира заради вас. Не искам пак да обяснявам на шефа къде сте останали. — Надяваше се, че думите му няма да отидат на вятъра.

След това се запъти към малката къща. Докато опаковаше нещата си, за първи път почувства отчаяние. Не искаше да заминава, още повече без Джинджър. Но не желаеше да се превръща в идиот, когото можеха да водят за носа.