Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Братя Мормареви. Задача с много неизвестни

Рецензент: Николай Янков

Редактор: Ваня Филипова

Художник: Виолета Минчева

Художествен редактор: М. Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Лилия Вълчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1976

ДП „Тодор Димитров“, София, 1976

История

  1. — Добавяне

14.
Нова задача с много неизвестни

Майорът стана и с бавни крачки прекоси стаята. Загледа се за миг през прозореца, после се върна обратно. Разхождаше се не защото искаше да си придава важност, а за да поразмисли малко. И като размисли, отиде при децата, които седяха с наведени глави на канапето. Патри пръв вдигна очи и срещна погледа на майора.

— Виновни сме — каза Патри и се обърна към приятелите си. — И те да кажат, ама аз съм виновен.

Майорът се засмя добродушно, за да прогони натегнатата атмосфера, която го караше да се чувствува неудобно в собствения си кабинет.

— Че какво пък толкова сте виновни? Искали сте да помогнете на милицията.

— Е, да, точно това искахме — каза Патри.

— Похвално! — каза майорът и тримата почувствуваха как някаква тежест се смъква от раменете им. — А готови ли сте все още да помагате?

— Разбира се! — отвърна с надежда Досьо.

— Свободно време имате ли? — попита майорът.

— Да.

— Е, да, ама в свободното време помагате в къщи.

— Няма такова нещо — отби атаката Досьо.

— Тогава как искате да помагате на милицията?! — вдигна рамене майорът. — Аз, дето съм майор, помагам в къщи и чинии мия, ако се наложи, и задачи решавам, защото имам двама такива като вас. Задачите с разни неизвестни им са съвсем мъгла. А вие? Трябва да помагате в къщи, да!

Досьо гледаше разочарован. „И този, уж майор, а разсъждава като журналист!“, сравняваше той майор Петров с баща си. „Изглежда, че това е дефект не на професията, а на възрастта.“

Майорът стана внезапно и изкомандува, сякаш командуваше цял полк:

— Стани!

Децата се изопнаха като струни.

— Слушайте заповед: Да си гледате уроците и да помагате в къщи — това е първата ви задача. За следващите ще ми се обадите след шест години, като завършите. И да си носите дипломите. Ясно ли е?

— Ясно е! — отвърнаха нестройно тримата.

— Свободни сте! — каза майорът и отиде да ги изпрати до вратата.

 

 

Така завърши цялата история. Впрочем има още малко. След като прескочим тъжните събития същата вечер по домовете на тримата, ето какво се случи на следващата сутрин:

Досьо, Патри и Живко се срещнаха отново на улица „Васил Мулетаров“ и „Шипченски проход“ с чанти в ръка. Потеглиха към училище.

— Разбрахте ли какво било нумизмат? — попита мрачно Досьо.

Двамата кимнаха.

— Да намериш един речник на чуждите думи! — нареди Досьо на Живко.

— За какво ти е?

— Ще го научим целия наизуст, пък после ще видим…

— Без мене обаче! — обади се Патри.

Влязоха в училищния двор.

zadacha-3chast_end.png
Край
Читателите на „Задача с много неизвестни“ са прочели и: