Терънс Маккена
Храната на боговете (18) (Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция)

Епилог: да погледнем навън и в себе си, за да съзрем море от звезди

Ето че стигаме и до онази точка в нашия разказ, където историята се слива с политическите тежнения на момента. Днешните спорове, посветени на употребата и злоупотребата със субстанции, би трябвало да споделят обществената сцена с други, не по-малко значими проблеми: бедността и пренаселеността, разрушаването на околната среда и неоправданите политически очаквания. Те са неизбежни спътници на властническата култура. В борбата с тези социални проблеми трябва да си припомним, че нашите корени се крият другаде, в шеметния скок на съзнанието, осъществен от човечеството преди десетки милиони години — говоря за способността да назоваваш, класифицираш, сравняваш и помниш. Всички тези функции могат да бъдат проследени до онези квазисимбиотични отношения с псилоцибните гъби, на които сме се радвали в рамките на африканското партньорско общество от праисторията.

Това, че сме се отметнали от растителните халюциногени, ни е направило податливи на още по-невротични реакции към другите и света около нас. Този разрив, случил се преди няколко хилядолетия, ни е превърнал в почти психотичните наследници на една планета, затрупана от токсичните отпадъци на индустриализацията.

Кой друг, ако не ние? Кога, ако не сега?

Време е да започнем един диалог, основан на обективната оценка на това, което нашата култура представлява и върши. Немислимо е да продължаваме още някой и друг век по стария начин. Догмата и идеологията вече са анахронизъм; техните отровни постулати ни позволяват да затваряме очи пред собствената си деструктивност, за да изчерпим и тези ресурси, които на практика принадлежат на нашите деца и внуци. Нашите играчки вече не ни носят разтуха; религиите ни не са нищо повече от мании; политическите системи са само гротескна имитация на онова, което някога сме искали да бъдат.

Как можем да се надяваме, че нещата ще потръгнат на добро? Въпреки че страховете от ядрен катаклизъм намаляха след промените в Източния блок, светът все още страда от глада, пренаселеността, расизма, сексизма, както и от религиозния и политическия фундаментализъм. Имаме възможността — индустриална, научна и финансова — да променим света. Въпросът е можем ли да променим себе си, да променим собственото си съзнание? Убеден съм, че отговорът е „да“ — но не и без известна помощ от природата. Ако с обичайните призиви към добродетелност можеше да се постигне нещо по въпроса, щяхме вече да сме станали ангели. Ако отговорът се криеше в съответната законодателна дейност, щяхме отдавна да го знаем.

„Помощ от природата“ означава да признаем, че удовлетворението на религиозния импулс идва не от ритуала, още по-малко от догмата, а по-скоро от едно фундаментално преживяване — да изпиташ от личен опит симбиозата с халюциногенните растения, а чрез тях и симбиозата с целия планетарен живот. Но колкото и радикално да звучи, това предложение се среща още в творбите на един от най-трезвите наблюдатели на западната култура, Артур Кьостлер:

Природата ни е изоставила, Бог май нещо се сърди, а времето изтича. Надеждата, че спасителният лек ще бъде синтезиран в химическите лаборатории, може да звучи материалистично, нелепо или наивно, но ако трябва да бъдем искрени, в нея се долавя и юнгианска нотка — защото тя отразява древния алхимичен блян за извличането на еликсира на живота. Но онова, което очакваме от него, не е вечният живот, нито пък превръщането на низшите метали в злато, а преобразяването на homo maniacus в homo sapiens. Когато човекът реши да поеме съдбата си в собствените си ръце, тази възможност ще стане реалност.^[1]

Разглеждайки нашата история на институционализираното насилие, Кьостлер стига до извода, че ще ни е нужна някаква форма на фармакологична интервенция, преди да можем да се помирим помежду си. След това излага своите доводи в полза на целенасочената и научно обоснована фармакологична интервенция в живота на обществото, която е от съдбоносно значение за съхраняването на идеалите за човешка автономност и свобода. Кьостлер очевидно не е бил запознат с шаманистичните традиции или богатството на психеделичния опит. Затова не си е давал сметка, че една подобна епохална задача — постигането на хармония и щастие за цялото човечество — би могла да включва и опознаването на вътрешния хоризонт на трансцендентното.

Намирането на изхода

Без спасителния изход към селенията на трансценденталното и трансперсоналното, който ни предлагат индоловите халюциногени, бъдещето пред човечеството може да се окаже доста мрачно. Ние сме изгубили способността да се омайваме от силата на мита, а нашата история би трябвало вече да ни е убедила в измамността на догмата. Нуждаем се от едно ново измерение на самоидентичността, което би придало автентичност — в индивидуален и колективен план — на демократичните обществени форми и на начина, по който стопанисваме тази мъничка част от вселената.

Откриването на едно такова измерение предполага риск и съобразителност. Диренето на отговора е задачата на простодушния, непосветения и глупавия. С такава нагласа трябва сега да подходим; ние сме тези, които ще се изправят пред отговора. А да го приемем означава да признаем, че светът, който се каним да предадем на идните поколения, не е нищо друго, а купчина боклуци. Страдат не лишените от собствената си земя жители на съсипаните джунгли, нито пък бирманските селяни, които стоически обработват своите опиумни ниви, за да поставят под угроза въжделенията на далечни народи — ние страдаме.

От саваната към звездолета

Човешката история представлява едно продължило петнадесет хилядолетия бягство от праисторическата африканска хармония, за да се стигне и до онзи апотеоз на самозаблудата, обезценяването на всички ценности и масовата гибел през XX в. Днес стоим пред прага на вълнуващи открития: полетите до звездите, технологиите на виртуалната реалност и възкресението на шаманизма, с което ще бъде оповестена раздялата с маймунското тяло и племенната група, в които досега сме пребивавали. В зората сме на нова епоха — епохата на въображението. Шаманистичните растения и разкриваните от тях светове са световете, от които някога сме дошли, светове, изпълнени със светлина, сила и красота, които под една или друга форма се крият в есхатологичните видения на всички световни религии. Можем да получим това щедро наследство само ако преобразим, колкото се може по-бързо, нашия език и самите себе си.

Да преобразим своя език означава да отхвърлим онази представа за себе си, наследена от властническата култура — за съгрешилото Божие творение, което напълно заслужено е било прокудено от рая. Раят е наше естествено право и за него може да претендира всеки от нас. Природата не е наш враг, за да бъде поругавана и покорявана. Природата — това сме ние и към нея трябва да лелеем почит и да я изучаваме. Шаманизмът винаги е знаел това и в своите най-автентични проявления винаги е повтарял, че по Пътя ни трябват съюзници. Тези съюзници са халюциногенните растения и онези мистериозни мъдри същества, сияйни и трансцендентални, които обитават паралелното измерение на екстатичната красота и са разбрали, че е крайно време да се завърнем към онова, от което сме се отрекли.

Да съзрем най-сетне себе си

Сега можем да пристъпим към една нова визия за самите нас и нашата роля в природата. Ние сме вид, който се приспособява към всякакви условия, същества, които измислят, създават и разрешават проблеми. Тези щедри дарове, паднали се единствено нам и дошли от еволюционната матрица на планетата, не са за нас — нашата облага, удовлетворение и най-голяма слава. Те са за живота; те са нашата отлика и принос към великата общност на органичното съществувание, ако ще ставаме грижовния градинар и майка на собствената ни майка, каквато е живата планета.

И тук се случва едно велико тайнство. Сред бавно променящата се пустош на неразумната природа ние сякаш за първи път съзираме себе си. Едни такива колоритни, своенравни и изпълнени с надежди и мечти, които, поне доколкото знаем, са нещо уникално във Вселената. Толкова дълго сме спали, смазани от властта, която сме поверили на най-убогите части на телата си, но и на най-убогите сред самите нас. Време е да ставаме, време е да приемем факта, че трябва и можем да променим своето съзнание.

Дългата, нощ на човешката история най-сетне свършва. Вятърът е утихнал, а на изток розовее настъпващата зора. Но затова пък в света, който винаги сме познавали, мракът ще става все по-дълбок и сенките все по-дълги, за да настъпи и онази нощ, която не ще познае своя край. По един или друг начин историята на глупавата маймуна приключва завинаги. Нашата съдба е да обърнем гръб без капчица съжаление на онова, което е било, и тогава ще видим не друг, а самите себе си, своите родители, любими и деца, ще съберем сечивата, добитъка и своите стари мечти, и ще продължим пътя си през умозримите селения на познанието. Да се надяваме, че там, където винаги сме се чувствали най-уютно и най-вече като самите себе си, нашето дирене на смисъла в безкрайния живот на въображението най-сетне ще се увенчае с успех, докато лудуваме на воля по полята на възвърнатия Рай.

Структурни типове на основните халюциногени

Азотосъдържащи (алкалоидни) халюциногени

I. Деривати на фенилетиламина.

R₁=R₅=H, R₂=R₃=R₄=OCH₃: 3,4,5-Trimethoxy-phenylethylamine (съставка на пейота) = Mescaline.

R₁=R₄=OCH₃, R₂=H, R₃=R₅=CH₃: 2,5-Dimethoxy-4-methyl-phenylisopropylamine = STP (синтетично вещество).

II. Деривати на индола.

1. Деривати на триптамина.

a) Alkyl=CH₃: N,N, — Dimethyltryptamine (съставка на Anadenanthera peregrina и др.);

b) Alkyl=C₂H₅, C₃H₇, C₃H₅: N,N, — Diethyltryptamine (синтетично вещество).

2. Деривати на хидрокситриптамина.

1) Деривати на 4-хидрокситриптамина:

a) R=OPO₃H, Alkyl=CH₂: Psilocybin; R=OH, Alkyl=CH₃: Psilocin (съставка на теонанакатъл);

b) R=OPO₃H, Alkyl=C₂H₅: CY-19; R=OH, Alkyl=C₂H₅: CZ-74 (синтетични вещества).

2) Деривати на 5-хидрокситриптамина:

a) R₁=OH, R₂=R₃=CH₃: Bufotenin;

b) R₁=OCH₃, R₂=R₃=CH₃: 5-Methoxy-N,N-dimethyltryptamine;

c) R₁=OCH₃, R₂=H, R₃=CH₃: 6-Methoxy-N-methyltryptamine (съставка на Anadenanthera peregrina и др.).

3. Деривати на цикличния триптамин.

1) Деривати на бета-карболина:

a) Harmine;

b) 3,4-Dihydroharmine = Harmaline;

e) d-1,2,3,4-Tetrahydroharmine (съставка на аяуаска и др.).

2) Деривати на лизергиновата киселина:

a) R₁=R₂=H: d-Lysergic acid amide;

b) R₁=H, R₂=CHOHCH₃: d-Lysergic acid hydroxyethylamide (съставка на Turbina corymbosa);

c) R₁=R₂=C₂H₅: d-Lysergic acid diethylamide = LSD-25 (синтетично вещество).

3) Ибогаин:

(Съставка на Tabernanthe iboga.)