Валмики
Рамаяна (7) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ШЕСТА
Демоните прибягват към магия. Рама разпръсва мрака с огнена стрела.

Чопай

Узнал, че Хануман с Ангад

са влезли в демонския град, зарадван Рама ги сравни

със две огромни планини, които скачат в океана

сред стълбове вода и пяна.

Доха

Когато слънцето се скри на запад и крепостта потъна в тъмна нощ,

с един отскок двамината герои

се озоваха пак при своя вожд.

Чопай

В нозете-лотоси на Рама

склониха се смирено двама. А той погледна ги с любезна

усмивка тъй, че в миг изчезна умората им и за нови

победи бяха те готови. Подир двамината юнака

поеха всички към бивака —

за отдих да поспят след боя.

Но демоните сякаш тоя момент очаквали, добили

от тъмнотата тъмни сили, след тях се втурнаха крещящи:

„Ура за Равън! Дръжте! Яжте меса маймунски, кости мечи!

Уплашиха се, бягат вече!“ Великата свещена рат,

съзряла лошия обрат, повърна се и пак начена

борбата, гръмко озвучена от викове на командири,

от звек на саби и секири. Телата демонски са с цвят

на тъмна нощ, на черен ад. Маймуните са многоцветни —

из битката току просветне обагрен гръб, корем, глава

и пак изчезне след това. Войските храбри са и двете.

По времето на дъждовете два облака във небесата

преплитат тъй снага космата.

Но Акампан и Атикай —

зловещи демони — накрай послужиха си със магия,

та стана тъмна тъмнотия. Не виждаше се вече кой

е неприятел, кой е свой. Трещяха падащи скали.

Ечаха викове: „Коли, режи, дери, убивай, дръж!“

От кърви сипеше се дъжд.

Доха

От десетте посоки в мрак увити,

маймуните взаимно се зовяха,

но не към битка, както бе доскоро, а викаха се вече от уплаха.

Чопай

Но Рама сети се, че тия

нещастия са от магия. На Хануман и на Ангад

разкри го той и те от яд подобно слонове вбесени

се втурнаха назад, решени макар и в непрогледен мрак

до крак да смажат своя враг, А Рама взе с усмивка блага

могъщия си лък веднага, изстреля огнена стрела

и мигом мракът просветля. Познанието тъй надвива

съмненията и щастлива душата ни се просветлява.

Маймунската войска тогава духа си върна и подбра

назад врага си с вик „ура“, забравила сега умора.

Ангад и Хануман простора раздираха с победен зов:

„Напред, маймуни, в бой суров!“ Достатъчно бе да ги чуят

ракшасите, за да си плюят

от страх веднага на петите.

Стъписаха се те, разбити — оттука мечка ги захапе,

оттам маймуна с ловки лапи ги хваща и върху земята

ги тръшва или пък ги мята далеч навътре из морето

сред пенести вълни, където

изчезват в някой страховит

корем на змия или кит.

Доха

Остатъци, случайно оцелели

от вражеската армия разбита, под ревове на мечки и маймуни

зад крепостта подириха защита.

Чопай

На Рама четирте отряда

усетиха, че в миг отпада от тях голямата умора,

щом стопли ги на Рама взора.