Валмики
Рамаяна (4) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ТРЕТА
Първата стрела на Рама полита срещу Ланка. Десетоглавият е смутен,
но гордостта му си остава безмерна.

Чопай

Пред боя Рама бе извел

войските си на връх Сувел — висок, в треви обраснал, равен,

от тоя миг насетне славен. Лакшман самин се залови

цветя да трупа и треви — на брат си да направи ложе.

Застла го с антилопски кожи. И Рама там се прислони —

съсъд на всички добрини. Глава положи да почива

на коленете на Сугрива. Лъкът отляво, а колчанът

отдясно — в миг да бъде хванат. С ръцете си великолепни

стрели реди. Съвет му шепне съюзникът му Вибхишан,

допрял ухото дивно с длан. Ангад и Хануман нозете

му галят, от възторг обзети. Лакшман зад царственото рамо

приседнал е покорно. Само колчанът му на храбър воин

се люшка вечно неспокоен.

Доха

Така на връх Сувел седеше Рама —

на милост и на доброта съсъдът.

Блажени бяха воините, дето

до него близко можеха да бъдат.

От изток се подаваше луната,

по свода тъмен своя път поела.

И каза Рама: „Пак не се уплаши

луната. Вижте — като лъв е смела.

Чопай

Далече в източна посока

луната в пещера дълбока

живее, откъдето всяка

привечер втурва се към мрака, тъй както лъв към слона бесен.

Разкъсва го. В леса небесен след туй отива на разходка,

пристъпвайки с походка кротка.

Блестят седефени звезди —

красавицата-нощ реди

на шия бисерни гердани,

та по-пленителна да стане.

А виждате ли там едно

на месеца личи петно?

Да каже кой каквото смята

за туй петно върху луната.“

Сугрива рече: „Тая сянка

връз светещата й осанка

я хвърля нашата земя —

не си я прави тя сама.“

Отвърна други малко плахо:

„Разправят, злият демон Раху

побой нанесъл на луната,

та туй петно е синината.“

А трети: че когато Брама

създавал Рати, за да няма

от нея по-красива дева

за брак със бога Камадева —

от шепа лунна пръст лицето

изваял й. А там, където е гребала дланта на бога,

тъмнее мракът през разтрога. „От друго, братя, са петната,

засенчващи така луната. Отровата й е сестра.

Луната нали е добра — на свойта гръд подслон й дала

и там на нея заживяла отровата в голяма яма.

И оттогава — каза Рама — чрез лунните лъчи отрова

изсипва се връз оногова съпруг, осъден на разлъка

със своята любима. Мъка наливат те в душата

и на съпругата, горката.“

Доха

Синът на Вятъра тогава рече:

„Луната като предана робиня в гръдта си твоя светъл образ носи —

от него пада тая сянка синя.“

С усмивка лека отговори Рама

на тая Хакуманова възхита и гледайки на юг, домът на добрините

обърна се към цялата си свита:

Чопай

„Погледайте приятна гледка:

на юг светкавица засветка сред гъсти облачни грамади.

След блясъка й се обади тътнеж, като че ли вали

порой от падащи скали.“ Отвърна Вибхишан: „О Рама,

ни гърмел там, ни облак няма,

ами сред двора на палата

на остров Ланка по средата е седнал Равън людоеда

и зрелища забавни гледа. Прилича неговият шатър

на облак чер, издут от вятър. Светкавицата беше само

от обеците на жена му. И гръм не тътне, а цимбали,

във чест на Равън зазвучали, и лютни слушаш в тоя миг,

о господарю наш велик.“ Засмя се Рама, че такава

огромна гордост обладава врагът му и с ръка изкусна

стрела към столицата пусна.

Доха

И шатъра, короната и двете

блестящи обеци на Мандодари

пред смаяните погледи на всички

с една-единствена стрела удари.

И чудото извършила, стрелата

обратно се завърна във колчана.

Вместо веселие в дома на Равън уплаха и съмнение настана.

Чопай

Не беше земен трус, ни буря.

Какво тогава прекатуря корони, шатри, обеци?

Мълчат смутените бойци на Равън, невидели даже

оръжие да блесне враже. И страх сърцата вледени,

че туй е знак за лоши дни. Но царят им десетоглави

съвзе се бързо и направи

шега за бодрост от това:

„Да беше паднала глава, а то корона падна само.

Не е нещастие голямо, на място щом са ни главите.

Идете си сега да спите!“ С поклони всички се стопиха

в нощта, сега тревожно тиха. Откак стрелата запокити

на Мандодари обеците, жената нямаше покой.

Замоли пак: „Съпруже мой, навреме с Рама спри враждата,

за смъртен ти недей го смята!

Доха

На Слънчевия род е чедо Рама

и казват ведите, че съчленена във частите на неговото тяло,

заключена е цялата вселена.

Чопай

Опрял е Рама нейде доле

нозе в подземните подоли, додето челото на Рама

е горе в царството на Брама. Когато с вежди заиграе,

играта на смъртта това е. Слънца сияещи — очите.

Косите — облаци сърдити. А ноздрите му са двоица

звезди — Вечерница, Зорница. Когато с клепки зажуми,

припадат над света тъми. Когато сутрин ги отвори,

сияят земните простори. А ветровете са дъхът му.

Самите веди са гласът му. А устните му — алчността.

Зъбите — богът на смъртта.

Смехът му — туй е суетата

измамлива на съществата. А огънят е негов лик.

А океанът е език. А в лесовете дървесата

са космите му на косата. А канарите извисени

са неговите кости. Вени —

реките сини. А под тях

морето негов е стомах. А адът — задното черво.

Защо гадаем, за какво, когато знае стар и млад,

че Рама е самият свят.

Доха

Сърце — Луната. Брама бог — умът му.

Самосъзнанието — богът Шива. Стихиите са негова природа.

Изпълва всяка твар, дорде е жива.

Така мисли за него, господарю,

съпруже мой, опора на живота.

Падни в нозете на добрия Рама,

не ме прави вдовица и сирота!“

Чопай

Засмя се Равън: „О съпруго,

сега разбирам, че без друго

били са прави мъдреците,

когато казват, че в жените се крият осем тъмни сили,

ако добре са ги броили: припряност, страх, лъжа, измама.

Жестокостта им е голяма, а пък умът им — теснотия.

Измяната им е стихия. И безразсъдството то.

И ти показа кое-що.

Едва ли друг така, едва ли

врага ми може да възхвали във всички негови прояви,

та в страх духа ми да удави. Но тъй като е победен

завинаги страхът от мен и Рама в образа на тия

стихии мога да надвия, разбирам аз, че си желала

на мен да отдадеш възхвала. Съпруго моя сърноока,

макар че с тайнственост дълбока изпълнена бе твойта реч,

прогони ми страха далеч.“ Разбра жена му, че умът

на Равън вече е отвъд и че в отвъдните предели

и тялото ще се пресели.

Доха

До съмване разхвалва се пред нея

с душа от гордост гибелна обзета

и още по-безстрашен от одеве

отправи се направо към съвета.

Не връзва плод безплодната тръстика,

макар че често я поят валежи. Дори и Брама да им е учител,

невежите остават си невежи.