Валмики
Рамаяна (6) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ПЕТА
Атака срещу крепостта.
Ангад и Хаиуман проникват в Ланка, извършвайки големи разрушения.

Чопай

Посочи Рама н ч Ангад

да седне близо като брат и каза му с любов: „О сине,

постъпката ти порази ни —

на своя род венец е Равън,

навсякъде е той прославян за мускулите си корави,

а толкоз лесно ми направи подарък четири корони.

Разправяй как му ги отрони.“

„Не са корони царски те,

ами това са четирте достойнства — белег на царете,

сега от тоя цар отнети: даруване на приближени;

наказване на провинени; талант за сладкодумни речи;

талант чрез козни да се пречи на вражето единство. Тези

опори, важни за стратези,

сами напуснаха врага ти —

към тебе всяка се упъти.

Доха

Отвърнал се е Равън от нозете твои, смъртта изцяло вече го обсеби,

затуй и всяка добродетел го напусна,

отправяйки се, царю мой, към тебе.“

Изслуша Рама своя вестоносец

и радостно усмихна се на тази

красива мъдрост. После го разпита

каква е крепостта и как се пази.

Чопай

Тогава своите командири

събра водачът да подири от тях съвет с каква атака

да почнат боя, като всяка от четирте врати се пази

така, че враг да не пролази. Сугрива и водачът мечи

оттеглиха се недалече, последвани от Вибхишан,

за да обмислят своя план. Разбраха се, че ще напада

вратите с четири отряда великата свещена рат.

След туй на всеки нов отряд водач отделен назначиха,

комуто пламенно разкриха божествения лик на Рама

и всеки втурна се с голяма решителност към свойта група.

Щастливо множество се струпа край Рама, викайки: „Напред!

Ура! Градът ще бъде взет!“ Крещят, на страшен бой решени.

Отеква рев, бучи ръмжене. Познават те мощта на Ланка,

ала залязва всяка сянка от страх. Огрява ги надежда —

самият Рама ги повежда.

Подобно облак окръжава

града на вражата държава тълпа от мечки и маймуни,

сега превърнали муцуни в тръби, в литаври и тимпани,

тръбящи боят да захване.

Доха

„Ура! Победа за Лакшман и Рама.

Ура! Напред! Победа за Сугрива!“ Крещят маймуни, мечки с цяло гърло.

Викът им облаците чак пробива.

Чопай

Настана в Ланка шум и смут.

Десетоглавият, надут от гордост, се разсмя: „Я вижте —

дошло маймунското пълчище. Това се казва вече смелост.

Сега за всяка наша челюст ще има работа голяма.

Какъв добър баща е Брама — храна ни праща право в къщи.

Излизайте, търчете, дръжте и яжте мечки и маймуни,

сами задали се срещу ни!“ С държанието си превзето,

приличаше на прилеп, дето с нозе нагоре спи и смята,

че тъй подпира небесата. Викът му мигом вън изведе

подвластните му людоеди с тризъбци, с пики, с боздугани

и кой каквото още хване. Търчат подобно на орли,

които рижави скали отгоре счели са за мърши.

Не знаят те, че в тях ще свърши на всеки лешоядец клюна.

Скала е всякоя маймуна.

До х а

Стоят по бойниците милиони

ракшаси, с лъкове въоръжени

и други с копия, с тояги, с брадви, с топори, с алебарди и ръжени.

Чопай

Приличаха по крепостните кули

на облак чер, кога затули със сянка тъмна и бухлата

Сумеру — планината свята. Сърцата тръпнат, разиграни

от екота на барабани, литаврен звън и тръбен вой,

зовящ войниците на бой. И който имал е кураж,

куражът му нараства дваж, а който е с душа страхлива,

уплашен триж сега се свива. Ракшасите отблизо вече

съглеждат полковете мечи и гъстите тълпи маймуни,

понесли се като тайфуни към Ланка, режейки си проход

направо през скалите с грохот. И всеки воин хапе устни,

заканва се да не пропусне врага дори през своя труп.

Отсам — събират се накуп и викат: „Рама побеждава!“

Отвъд на Равън викат: „Слава!“ Ракшасите захвърлят цели

скали, но ловките и смели маймуни с лапи ги ловят,

обратно мятат ги отвъд.

Чанд

Маймуните и мечките ловят огромни

скали и връщат ги на своите съседи

зад крепостния вал, поваляйки ги долу, заплашвайки останалите людоеди.

Катереха се лесно младите маймуни

по крепостта на Равъновата държава,

по кулите на храмовете нейни даже

и пееха оттам на своя вожд прослава.

Доха

В тълпи големи и поединично

маймуните надвиваха навред.

А рухнеше ли някоя сразена,

тя падаше, държейки людоед.

Чопай

Разбити вече до провал,

напускат крепостния вал печалните бойци на Равън,

подобно облак чер, отвяван от буен вятър напосоки.

Маймуните крещят с високи победни гласове след тях:

„Ура! Не знае Рама страх!“ А пък жените от уплаха

из цяла Ланка заридаха, кълнейки царя си: „Такъв

злодей ни управлява — кръв и смърт способен да стовари

връз къщите ни и пожари.“ Узнал, че войнството му бяга,

Десетоглавият веднага пресрещна ги отвън и с гневна

заплаха викна, не, а ревна: „Тоз, който изостави боя,

аз лично ще пронижа с моя

ужасен меч. О подло племе,

живяхте тука сред големи удобства, вкусвахте наслади,

а битка като се зададе, врагът дори и не срази ви —

сами побягнахте пъзливи!“ И в срам поеха те обратно

със мисълта, че е приятно и сладко да умре войника,

отечеството щом го вика.

Доха

И влизат в боя с пики и секири —

на Равън да покажат те какви са

признателни войници и безстрашни.

Маймунското пълчище се стъписа.

Чопай

Уплашени от тоз обрат,

търчат маймуните назад, макар че после ще успеят

врага си пак да надделеят. И питаха се с глас унил:

„Къде се губят Нал и Нил? И Хануман, Двивид, Ангад —

цвета на цялата ни рат?“ И тъкмо помощ бе му нужна

оттатък при вратата южна, научи Хануман, че бяга

войската му назад. „Поврага!“ — протътна той, пое си дъх,

и грабнал цял планински връх, замери в смъртоносен яд

сина на Равън — Меганад. И колесницата с коларя

премаза, та синът на царя без малко също да умре

от удара му, но добре,

че друг колесничар го метна

в двуколката си бързолетна и го откара у дома му,

и тоя бяг спаси го само.

Доха

Ангад узна, че Хануман самичък

върху стената се е озовал, затича се, присниши се, подрипна

и ето го на вражеския вал.

Чопай

В душите си с лика на Рама

и с гняв велик нахлуват двама в града. Откъртват от палата

кубета в бисер и позлата и правят ги на пух и прах.

Самият цар изпитва страх, а пък жените — те горките

безумно удрят се в гърдите и викат: „Идат две маймуни,

светът събаря се върху ни!“ От стряха скачайки на стряха,

на Рама силата възпяха. След туй от златни колонади

колона всеки си извади и с нея гневно взе да буха

врага до гибел и разруха. Обезумялата войска

с ръце громяха и с крака, крещейки: „Равън не прослави

божествения Рама. На ви сега заслужена награда,

и с лихва, както ви се пада!“

Доха

Залавяйки отделни людоеди,

един о друг ги блъсваха двамина

така, че им отхвръкнаха главите

при Равън като съдове от глина.

Чопай

А хванеха ли някой главен

водач, той биваше отправян по въздуха в самия стан

на Рама, дето Вибхишан изреждаше им имената,

а Рама — дом на добрината — изпращаше във рая всеки

и не за малко, а навеки. Мечтал би само всеки йога,

душата си отдал на бога и праведно живял, да има

такваз съдба недостижима. В ума си Рама тъй си каза:

„Врагът почита ме с омраза, та заслужава той за тая

достойна почит място в рая.“ Не зная в цялата вселена

душа такава извисена? И ако още по всемира

противник неин се намира, умът му е заспал в заблуди

и няма той да се събуди.