Валмики
Рамаяна (15) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Двубой между Рама и Равън.
Рама отсича десетте глави и двайсетте ръце на Равън, но те порасват отново.

Чопай

След словото си към мъжете

отиде Рама и почете с поклон премъдрите брамини,

та битката му да премине под тяхната закрила свята.

Владетелят на тъмнината отсреща гневно зарева:

„Отшелнико, не е това, което е било дотука —

завършва твоята сполука. Уби мнозина мои войни,

и то могъщи и достойни. Но знай, че аз не съм такъв,

а между първите съм пръв и техен цар на име Равън.

И не на боговете равен, а по-могъщ съм, че у мене

в тъмницата лежат пленени мнозина богове, затуй

светът е толкоз мрачен. Чуй ти, който победил си Кхара

и със една стрела откара на оня свят добрия Бали,

Кабандха и Душан. Една ли

душа погуби и един

отряд? А с тях и моя син и брат ми Кумбакарън. Днес

ще ми платиш, ако ли с чест излезеш да приемеш тая

борба и водиш я докрая, а не по някакви причини

офейкаш, както ми се чини. Сега си в мойта пълна власт.

Съдбата ти решавам аз!“ Помисли Рама: „От избава

самичък Равън се лишава.“ Усмихна се и каза: „Знам,

че си по сила най-голям от демоните, но това

в дела да видим, не в мълва!

Чанд

Недей погубва славата си с думи щедри,

а потърпи и чуй какво ти казвам аз:

на три мъжете по делата си делят се

като дърветата патал, расал, панас.

Цъфти едното, другото цъфти и ражда,

а третото дори без цвят направо върже.

Един говори, друг говори, но и прави,

а трети мълком важното си дело върши.“

Доха

Засмя се Равън: „Ти ме посвещаваш в познанието, но защо до вчера

не се боеше, почвайки враждата,

а щом ме срещна, май се разтрепера?“

Чопай

След тези ядни забележки

стрели като тризъбци тежки запрати Равън, та покри

земята цяла и дори

небесния простор засени.

Тогава Рама с разгневени ръце лъка си опна. Светна

стрела пламтяща, искрометна. Подпали цели милиони

от Равъновите. Подгони, които бяха оцелели,

назад към вражите предели. Лишил се от стрели, злодея

огромна пика взе и с нея замахна да го прободе.

Обаче пиката дорде летеше, Рама прати град

стрели и върна я назад. С огромни дискове ракшасът

замеря го, но не нанасят на Рама даже драскотина —

сече ги Рама по стотина. Не го достигат боздугани,

ни копия, макар отбрани, макар изострени и точни,

тъй както людете порочни не стигат нивга своите цели,

макар и да са люде смели. Владетелят десетоглави

тогава сто стрели отправи към кочияша. Зле ударен,

се свлече храбрият коларин и падайки, извика: „Слава

на Рама, който побеждава!“ Великият го вдигна сам.

Натам погледна с гняв голям.

Чанд

Когато Рама с гняв голям погледна Равън, стрелите от колчана тръгнаха сами,

лъкът самичък си опъна тетивата

и грозният му звук вразите изуми.

Гръдта на Мандодари трепна и земята

залюшка се, без малко да се раздвои,

та слоновете на световните посоки

я взеха в зъби, за да се успокои.

Доха

Лъка си Рама опна до ухото

и своите безмилостни стрели запрати към вражеската рат. Подобно змии засвириха стрелите му крилати.

Чопай

В коларя впиха се веднага

стрелите и раздраха флага на Равън. Паднаха конете.

От ярост, че са му отнети отличията царски, ревна

злодеят, но макар и гневна, душата му бе вече слаба.

Стрела, секира, пика, сабя — захвърля, за да се забият

в гръдта на Рама, а самият прехвърля се в двуколка друга

с подпруга друга и прислуга. От яд задавя се, понеже

напразно стреля, муши, реже — целта си не постига тази

душа, която само мрази, а няма помисли велики.

Накрая смогна с десет пики конете да свали. Уви,

какво спечели? Разгневи врага си двойно. С мишци здрави

конете Рама в миг изправи и грабна страшния си лък.

Главите Равънови, в кръг на раменете му, приличат

на цвят от лотос и привличат

бръмчащите като пчели

натам политнали стрели.

През деветте глави в десета

по десет люти остриета

минават, правейки дълбок

отвор, от който на поток

кръвта тече, но пак изправен

се носи през полето Равън. Избра си Рама три десетки

стрели най-остри и най-редки по своя точен прицел. Те

свалиха мигом десетте глави на Равън долу в прах

и двайсетте ръце след тях. Но тъкмо Рама ги отсече,

на мястото им нови вече го чакаха да почнат бой.

И новите отсече той, но тях ги замениха трети.

И тия бяха му отнети, но Равън пак бе подир миг

двайсеторък, десетоглав. Растат отново — той сече ги.

Растат отново — после е ги? Кръжат главите по небето

като безбройни Раху-Кету да хвърлят сянка по лицата

на слънцето и на луната.

Чанд

Кръжат главите по небето и се стича

от раните кръвта им гъста по земята,

а те не падат, тъй като отдолу Рама

към тях стрелите си непогрешими мята.

Забиват се ужасните стрели на Рама

в главите Равънови пак, и пак, и пак,

и пак — като че слънцето с лъчи безбройни пронизало е Раху — своя вечен враг.

Доха

И колкото глави сечеше Рама,

все по-безчислени растяха те.

Когато повече наслади плътски

изпитваме, страстта към тях расте.

Чопай

Владетелят десетоглави

изобщо за смъртта забрави, а горд, че раснат му глави

неуязвими, улови десятка лъкове в ръчища

огромни. Хукна да насища гнева си в битката. Със дъжд

стрели обсипа изведнъж двуколката на Рама. Скри я

зад тях. Така мъглива сприя в небето втурва се и чезне

светилото небесно в бездни, преставайки света да топли.

Нададоха отгоре вопли уплашените богове

към Рама — да ги отърве. Ядосан, прати той стрела,

стрелите вражи разпиля и ново множество глави

при старите се появи. Кръжаха в орбити главите.

Оттам крещяха страховити несвестни възгласи: „Победа!“

Замира, който ги съгледа. А те кръжат и всяка вика:

„Къде си, армийо велика? Лакшман и Хануман къде са?

Май битката не им хареса. Елате де, защо ви няма?

Защо и теб те няма, Рама?“

Чанд

Крещейки „Где е Рама“, носят се главите.

Маймунската войска разбяга се страхлива. Усмихнат Рама, перла на рода си слънчев,

започна пак стрели в главите да забива.

Богинята Калика затанцува лудо —

с гирлянди от отрязани глави се мята.

Изкъпана в реката кървава, отива

оттам да напои дървото на войната.