Джуд Деверо
Завоевание (14)

Четиринадесета глава

Жената на Роган, Лиана се отпусна на възглавницата и притвори очи, за да преодолее болката. Преди два дни тя роди едно голямо, чернокосо бебе и едва не умря при раждането. Все още изпитваше болка, когато се движеше.

— Как са те? — попита тя прислужницата си Джойс, която подреждаше стаята.

— Същото положение — каза Джойс тежко, после погледна господарката си. — Не може да продължава така.

Лиана кимна в съгласие. Близо месец бе минал откакто Зарид и съпругът й бяха дошли да живеят при тях и омразата бе станала още по-дълбока и страшна. Лиана не бе в състояние да убеди Роган, че не бива да мрази този човек.

— Той е съпруг на сестра ти — обясняваше му тя, но Роган отказваше да го приеме, отказваше да приеме каквото и да е относно този мъж, освен това, което му бе удобно. А то беше, че този човек е негов враг.

За последните четири седмици Роган направи всичко възможно, за да го сломи. Караше го да тренира, докато капнеше от умора. Подлагаше го на ужасни изпитания, като например, това — шестима здрави рицари го нападаха от шест страни и то след тежки целодневни тренировки. Това, което Роган наричаше тренировка, можеше да убие този Хауърд.

Но мъжът изпълняваше всичко и никога не се оплакваше. Лиана често забелязваше решителност в погледа му, сякаш искаше да каже на Роган, че ще оцелее, независимо от опитите му да го убие.

Последните седмици на бременността й бяха много тежки и тя не бе в състояние да напуска стаята си, затова научаваше какво се е случило от другите. Но дори да седеше и шиеше в стаята си тя знаеше много повече, отколкото бе желала.

Когато разбраха, че Зарид се е омъжила за този Хауърд, тя помисли, че съпругът й ще получи удар. Никога до този момент не го бе виждала така разярен. Когато преди години Оливър Хауърд я бе взел за заложница, й разказаха, че Роган бил изпаднал в подобно състояние.

Независимо че Лиана се стараеше да го спре, той вдигна малката си армия и тръгна към къщата на Хауърд.

— Може да се е омъжила за него, защото го обича — му бе казала тя. — Избрала е него, както аз избрах теб.

Но Роган не желаеше и да я чуе. Нищо не бе в състояние да го накара да промени решението си. Той продължаваше да събира армия, за да прибере сестра си.

— Това ще е краят ни! — му бе казала Лиана.

Много дни тя седеше в параклиса, молейки се за неговата сигурност, тъй като знаеше, че това са последните дни, когато го вижда жив. Дори и най-голямата армия на Перегрин бе недостатъчна, за да се справи с хората на Хауърд.

Тя стоеше и гледаше как Роган извика брат си Севърн и го принуди да остави жена си в замъка Бевън. Севърн бе също толкова бесен и разказваше как е бил излъган и изигран от този Хауърд. Той твърдеше, че този човек го е уверил, че е изпратен от Лиана, за да им помогне на турнира.

Отне им няколко дни, докато се приготвят за похода към дома на Хауърд. В последния момент Роган настоя брат му да остане, тъй като Оливър Хауърд може да атакува замъка им, докато има само малко хора за охрана.

От момента, когато тръгна, Лиана непрекъснато се молеше на бога да спаси съпруга й и да го върне жив.

Тя не бе подготвена за подобно завръщане. Редом с него яздеше чернокос млад мъж, облечен много изискано. До тях бе Зарид, доста променена от дните, когато я изпрати с момчешките й дрехи на турнира.

Тя наблюдаваше малката група, докато слизаше от конете и когато съпругът й се приближи, се изпълни с надежда, че женитбата между Перегрин и Хауърд ще спре кръвопролитието. Но в очите на Роган нямаше щастие, а ярост.

Тя стоеше на прозореца и сърцето й започна да бие силно, тъй като усещаше, че нещата няма да се оправят.

— Извикай Зарид при мен — каза тя на прислужницата. Тя знаеше, че съпругът й може да почака, но нетърпението, изписано на лицето на Зарид, бе нещо, което я озадачи.

Зарид дойде, препъвайки се, в стаята на снаха си и без да каже нищо, се хвърли в обятията й. Лиана бързо освободи всички, които бяха в стаята и погали Зарид.

Думите се изливаха като порои от устата й, докато разказваше за турнира, за сделката с него, че ще се омъжи за него, ако успее да осигури лейди Ан за съпруга на Севърн.

Лиана я галеше по косата и слушаше. Слушаше и се стараеше да открие нещо повече, освен думите. Зарид й разказваше как е била изиграна да се омъжи за този Хауърд, но имаше някаква скрита топлота в гласа й.

— Разкажи ми как живяхте, когато бяхте сами — каза нежно Лиана.

Зарид изтри очите си с копринената кърпа на Лиана и започна да разказва.

— Къщата му е безполезна от гледна точка на защита. Една дузина мъже могат да я превземат — тя спря. — Но е много красива. — Разказа за къщата, описа най-подробно дрехите, които бе носила там, за панаира и за някои места, където бяха ходили, както и какво бе правила.

— И какво сега? Този Хауърд, за когото си се омъжила, смяташ ли го за враг, както мисли Роган?

Зарид стисна зъби, за да спре сълзите.

— Не знам. Не мога да го разбера. Той е толкова нежен и мил. Държи се добре с мен, пее ми песни, прави ми подаръци, чете ми и понякога ми се струва, че бих умряла без него, но…

— Какво но? — настоя Лиана.

— Не знам какво мисли. Не знам дали мога да му се доверя. Той не прилича на нито един от мъжете, които съм срещала преди. Казва, че не желае война, но ако му се доверя и той ме лъже? Ако му се доверя, а той предаде мен и семейството ми? — тя скри лице в ръцете си. — Как мога да преодолея омразата, с която съм живяла, само защото един мъж е бил мил с мен няколко седмици? Трябваше да съм по-твърда! Да съм по-силна! Не трябвате да позволявам на страстта да ме заслепи и да забравя, че е Хауърд.

И Зарид започна отново да плаче, а Лиана усещаше болката в гласа й. Зарид бе наистина много объркана и не знаеше нито какъв е човекът, за когото се бе омъжила, нито дали да му вярва.

— Започнах да му вярвам, но не знам защо се ожени за мен. Понякога вярвам на думите му, а после се плаша от това. Той казва, че иска да спре враждата, но ме е страх, че водя враг в дома си. Ако спечели доверието ни, той може да отвори вратите през нощта и да пусне армията на брат си. Може да ни убие докато спим.

— Но какво ще спечели с това?

Зарид я погледна сякаш бе полудяла.

— Ще наследи спокойно титлата и земите. Няма да има някакви Перегрин да твърдят, че земите не са негови.

При думите на Зарид Лиана също започна да се страхува. Страхуваше се за живота на всички в семейството: сина й, новороденото й дете, мъжа й, сестра му и брат му. Всяка нощ тя питаше Роган какво прави този Хауърд, за да е сигурна, че не е намалил бдителността си. Веднъж Лиана изведе сина си в двора, за да разгледа някакви нови кукли, когато Хауърд мина покрай нея, спря и се усмихна на червенокосото момче, което държеше една кукла. Той все още се усмихваше, когато погледна към Лиана, но усмивката му се изпари, щом тя притисна детето до себе си, сякаш за да го защити. Той въздъхна и продължи.

Лиана нямаше време да мисли как се чувства братът на техния враг. Много повече я интересуваше тревогата, която виждаше изписана на лицата на Роган, Зарид и Севърн. Севърн се чувстваше виновен за случилото се и правеше всичко възможно, за да го компенсира, но изглежда не му се удаваше. Той не напускаше тренировките, но Лиана знаеше, че той иска да е при жена си, която бе на сигурно място при роднини.

С всеки изминат ден очите на Роган хлътваха все повече. Лиана добре знаеше, че той спи малко, тъй като страхът го караше да стои почти през цялата нощ буден. Той се страхуваше да не бъдат нападнати през нощта. Една нощ Лиана само се завъртя в леглото и Роган скочи с меч в ръка, още преди тя да успее да отвори очи.

Но най-измъчена бе Зарид. С дни тя линееше пред очите на Лиана. В началото на втората седмица Лиана видя Зарид и по изтощения израз на лицето й разбра всичко.

— Обичаш го, нали? — попита нежно Лиана.

Зарид се опита да се държи сякаш думите на Лиана не я интересуват.

— Какво значение има любовта? Той е враг.

— Но не е твой враг, нали?

— Аз съм едно, а трябва да мисля и за семейството си.

Лиана не можа да й отговори нищо друго, освен че понякога е по-добре да вярваш на собствената си преценка, а не на мнението на другите. Тя говореше от собствен опит, тъй като преди години се бе доверила на Роган и се бе съгласила да се омъжи за него. Хората говореха, че е глупачка, че той е неспособен да обича, но тя им доказа, че грешат, понеже бе открила у него много нежност, която той иначе прикриваше.

Раждането й продължи три дълги тежки дни, а след това не можеше да се движи много, но наблюдаваше това, което става в семейството колкото можеше по-отблизо.

— Зарид, погледни ме — каза Търл.

Бяха в леглото. Зарид бе легнала, колкото може по-далеч от него. Не искаше да го докосва, не знаеше дали ще може да го докосне. Но все пак й се искаше.

— Уморена съм — каза тя.

— Изглежда всяка вечер си уморена — каза той тежко. Мълча известно време и отново заговори. — Не мога да се справя сам.

Тя знаеше какво има той предвид, но нищо не можеше да му каже. Всеки ден за нея бе ад. Всеки път, когато братята й я хванеха насаме, й показваха конските черепи на стените на замъка. Преди много години Хауърд били обсадили замъка и обитателите му, включително и майката на Зарид, страдали от глад. Преди да умрат били принудени да изядат конете си. Черепите на тези коне бяха закачени на стените, за да напомнят за подлостта на Хауърд.

— Ти си този, който пожела да дойде тук — каза тя накрая.

— Не — каза той нежно. — Не съм искал да дойда в този дом, изграден от омраза. Това, което винаги съм желал е жената, която обичам, да отговаря на чувствата ми.

— Мислех, че желаеш да спреш враждата — каза тя горчиво. Всеки ден тя наблюдаваше как братята й се държат със съпруга й, давайки му задачи, които отдавна биха сломили по-слаб човек, но Търл не отстъпваше. Дори не се ядосваше. Тя се обърна към него. — Що за човек си ти? — почти извика тя. — Не знаеш ли, че всички мъже ти се смеят? Вършиш всичко, което Роган ти нареди и не се съпротивляваш. Хората се обзалагат дали, ако те накара да изчистиш клозетите, ще го направиш.

Той се обърна към нея и на лицето ум бе изписан гняв.

— Ако покажа наяве това, което чувствам, знам, че брат ти, ще ме удари и аз ще му отвърна. Познавайки гнева на брат ти един от нас ще трябва да умре. Това ли искаш? Разрешаване на проблема чрез бой? Да се дебнем и бием за теб като двойка разгонени самци? Искаш да видиш единият от нас мъртъв? Това ще те убеди ли, че и аз съм толкова мъж, колкото и брат ти? — Той се изправи на лакът — Кажи ми, това ли желаеш? Това ли трябва да направя, за да ти докажа, че съм мъж? Изглежда не е достатъчно, че съм готов да рискувам наследството си, като се ожених за теб. Уважението ми не значи нищо за теб. Фактът, че аз един Хауърд, дойдох в твоя дом сам, ако въобще това гнездо на омраза може да се нарече дом, за да се срещна с братята ти, не значи нищо за теб. Каквото и да правя, не е достатъчно. Ти искаш все повече и повече от мен. Каза ми, че не съм достатъчно силен, за да издържа на това, което брат ти ще ме кара да правя, но аз издържах много повече. Изморен съм и огорчен. Уморен съм до смърт от това да бъда мразен. Уморен съм от погледите на всички тук. — Той стана от леглото и продължи да я гледа. — Но би било добре, ако можех да променя отношението поне на един човек. Ако можех да те накарам да гледаш на мен с доверието, което заслужавам, тогава всичко щеше да има смисъл. — Той спря и разтърка очи. — Няма да се бия с братята ти. Не искам да гледам повече как се пролива кръв между двете семейства. И — той я погледна, — и можеш да кажеш на снаха си, че няма да направя нищо лошо на едно дете.

Облече бързо дрехите си и излезе.

Зарид искаше да му каже нещо, но не знаеше какво. Можеше ли да му каже истината? Че всеки ден се насилваше да помни, че е Хауърд? Когато го видеше с Роган и Севърн й се искаше да изтича при него и да го защити, да го предпази от мечовете им, които се насочваха към него зад гърба му, да го защити от насмешките на другите.

Но тя не се намесваше, когато братята й го измъчваха. Тя бе Перегрин, а той неин враг.

Той не се прибра тази нощ, а и тя не можа да спи.

След три дни Търл и тригодишният син на Роган изчезнаха заедно.