Джуд Деверо
Завоевание (13)

Тринадесета глава

Зарид седна внимателно на стола до масата. Съпругът й я погледна така самодоволно и надменно, че тя се намръщи. Но беше щастлива, много, щастлива.

Търл й се усмихна.

— Какво искаш да правим днес?

— Научи ме да пиша — отвърна тя, без да се замисля, и той се усмихна още по-широко.

Двете седмици, които последваха, й се сториха, като че ли беше в рая. Цялата бе изпълнена с чувство. Сякаш искаше да навакса всичко, което бе изгубила през годините, когато бе принудена да се облича и държи като момче. Искаше да прави всичко, което правеха жените. За разлика от всички останали мъже, които бе познавала през живота си, Търл бе щастлив да я учи.

Помагаше й да си избира рокли, които той смяташе, че ще й стоят добре. Всяка вечер й решеше косата, като и двамата се надяваха, че така тя ще порасне по-бързо.

Играеха различни игри само двамата или с останалите хора от къщата. Яздеха, ходеха на лов, понякога просто мързелуваха. Той започна да я учи да пише и й показа някои от нотите на лютнята. Написаха заедно няколко стихотворения и Търл й каза, че има талант.

През цялото време се любеха. Всичко, което правеха, имаше като че ли нов смисъл и за двамата. Когато видеха малко дете, започваха да мислят за собствено. Музиката ги караше да се оттеглят в покоите си. Четенето на книги ги изпълваше със страст, особено след като някои от стихотворенията, които Зарид съчини, бяха доста неприлични.

Зарид показваше на Търл как да си служи с нож и демонстрациите й го караха да подлудява от желание. Не защото тя му показваше нещо ново, а защото през цялото време бе гола.

Цял един ден, тъй като валеше, те играха на криеница, като който откриеше другия, се любеше с него там, където го е намерил.

Търл, който в миналото бе принуден да прави любов с други жени основно тайно, бе очарован от свободата, която му се предоставяше. Той можеше да има съпругата си, когато и където пожелае.

Той бе очарован и от Зарид. Тя не бе учена какво трябва и какво не бива да правят дамите и изпитваше желание да опита от всичко. Тя беше толкова издръжлива, че от време на време го караше да се чувства стар и грохнал. Катереше се по дърветата с ловкостта на гущер. Той я настигаше и после се любеха на някой клон.

У нея липсваха страховете, с които той смяташе, че се раждат жените. Тя не се страхуваше от височина, от оръжия, от диви прасета или от неговите хора.

Една нощ, когато двамата лежаха потни и изтощени, той я попита за този неин изблик на чувства.

— Не разбираш ли, че съм свободна? — каза тя. — Никога не съм била така свободна преди. Ти си живял свободно и леко, и затова не можеш да разбереш какво означава да бъдеш затворник, какъвто бях аз. Много си изнежен.

— Може би сега ти изглеждам такъв, но невинаги съм така — отвърна той обидено.

— Не, глупчо, нямах предвид това. Имам предвид, че си толкова нежен и добър и не си обладан от омразата.

— Думите ти ме карат да чувствам, че не съм истински мъж. Видя белезите по тялото ми. Аз мога да се бия.

— Можеш да се биеш на турнири, но можеш ли да убиваш? Можеш ли да гледаш един човек в очите и да го убиеш?

Той хвана ръката й и се загледа в нея.

— Ще убия всеки, който те докосне.

— Да, сигурно ще го направиш — въздъхна тя. Не знаеше как да му обясни какво има предвид. Той не разбираше омразата. Той нямаше представа какво означава да си закърмен с омраза — да виждаш как омразата е унищожила душите на всички около теб.

— А ти би ли могла да гледаш един човек в очите и да го убиеш?

— Ако е Хауърд — отвърна тя, без да се замисли, но после го погледна ужасена.

— Аз съм Хауърд — отвърна той нежно. — Можеш ли да ме убиеш?

Тя не знаеше какво да му отговори. Знаеше, че не може да го убие. Дали наистина не можеше? Ако той застрашаваше някой от братята й, какво щеше да направи?

Тя потрепери, после се обърна към него.

— Много пъти съм те гледала в очите и мислено съм те убивала. Ти не си издръжлив. Ти си немощно и слабо същество, което крещи „стига“, само след няколко часа любов. Ние, Перегрин сме… — тя не може да каже нищо повече, защото той започна да я целува отново.

 

 

В средата на третата седмица щастието на Зарид се срути. Откакто живееше с Търл, тя бе станала доста мързелива, така че те бяха още в леглото, когато една сутрин — едва се беше зазорило, вратата на стаята им се отвори с трясък.

Един от хората на Търл влезе с почервеняло от напрежение лице, вените му пулсираха върху челото. Той бе толкова задъхан, че едва говореше.

— Той идва!

Зарид го погледна със сънени очи. От толкова дълго се чувстваше сигурно, че опасността й изглеждаше като далечно минало. Видя как Търл кимна на мъжа.

— Колко са?

— Стотици. Въоръжени са за битка.

Търл отново кимна.

— Приготви хората. И запомни — не трябва да използват оръжие! Тези хора сега са ми роднини и не искам да се пролива кръв.

При споменаването на кръв Зарид се разсъни напълно и се изправи в леглото, придърпвайки нагоре завивките.

— Какво се е случило?

Търл освободи мъжа и се обърна към жена си.

— Брат ти е дошъл с хората си. Мисля, че възнамерява да ме убие и да те заведе у вас.

Зарид не каза нищо, но се почувства сякаш кръвта изтича от тялото й. Тя започна да се оттегля към далечния край на леглото, но Търл я хвана за ръката.

— Ей, какво мислиш да правиш?

— Ще отида при брат ми. Няма да му позволя да те убие. Ти беше добър с мен.

Той я стисна силно за китката.

— Въпреки че съм Хауърд, бях добър с теб — имаше сарказъм в гласа му. — И сега възнамеряваш да ме изоставиш?

— Искам да спра войната — изкрещя тя.

— Искаш ти да се погрижиш за това, така е? — попита той меко.

— Да — умът й работеше трескаво. — Ще кажа на брат ми, че аз съм искала да се омъжа за теб. Ще му кажа, че страстта е надделяла. Той би могъл да разбере това, въпреки че Роган е човек с изключително чувство за чест. Той никога не би позволил страстта да го принуди да извърши такова безчестно нещо, каквото направих аз. По-скоро би умрял, отколкото да се ожени за своя враг. Той ще мрази врага си до края на живота си.

По време на речта й Търл стоеше безмълвен и просто я гледаше.

— Да не смяташ да стоиш тук през целия ден? — тросна му се тя. Не искаше да мисли, че това вероятно щеше да бъде последният път, когато го вижда. Не се съмняваше, че брат й никога не би й разрешил да живее с един Хауърд. Роган щеше да анулира брака, като каже, че тя не е получила разрешение от братята си. — Защо ме гледаш толкова странно?

— Ти все още гледаш на мен като на Хауърд и не виждаш това, което съм всъщност. Все още мислиш, че аз съм някакво безпомощно същество и че брат ти с неговата жестокост, е всесилен. Не можеш ли да разбереш, че жестокостта невинаги е изход.

Тя поклати глава.

— Интересно дали ще можеш да кажеш тези думи, когато мечът на брат ми се движи към главата ти.

Тя отиде при шкафа до прозореца, извади дрехите, които бе взела от сина на готвача, и започна да ги облича.

— Не — каза Търл, скачайки от леглото. — Ти вече не си момче. Ти не си момче от рода Перегрин, ти си жена от рода Хауърд.

— Не съм! — изпищя тя, хвърляйки дрехите на земята. — Аз никога! Никога! Никога няма да бъда Хауърд! Не мога да бъда Хауърд. Хауърд са ми врагове!

Търл я взе в прегръдките си.

— Тихо, любима. Няма защо да се страхуваш, брат ти не може да ме отдели от теб.

Тя се дръпна рязко от него.

— Той ще се бие с теб. Нищо ли не разбираш? Братята ми мразят Хауърд. Роган ще умре, опитвайки се да те убие. Само ако аз тръгна с него, той няма да ти обяви война.

Търл й се усмихна.

— Тогава при всяко едно положение трябва да тръгнеш с него. Но няма да се обличаш като момче. Тези времена отминаха. Ще облечеш златната си рокля. Ще накараш брат ти да разбере, че вече си станала жена.

— Ще накарам брат ми да разбере, че парите на Хауърд могат да купят дрехи по-скъпи от годишния приход на цялото ми семейство — измърмори тя. Бе обидена, дълбоко засегната, защото изглежда него не го интересуваше, че те няма да бъдат никога повече заедно. Тя щеше да отиде при брат си и брат й… Господи, тя не искаше и да мисли какво би направил брат й, за да я накаже за постъпката й.

— Какво да облека? — попита Търл.

— Какво ме интересува какво ще облечеш! Аз няма да съм тук, за да те видя.

„Няма да съм тук, за да видя как се обличаш. Никога няма да се науча да чета! — помисли си тя. — Сега вече никога няма да имам деца и съпруг, който да ме прегръща и да ме кара да се смея.“

— Какво мислиш, че ще впечатли брат ти? Мислиш ли, че богатствата ще могат да го впечатлят или да си сложа доспехите. Не знам дали да сложа дрехи от сребро или ризницата си. Ние ще бъдем чудесна двойка, ти облечена в злато, а аз в сребро. Но се страхувам, че брат ти ще иска да се бие с мен, а среброто не е подходящо за това.

Тя хвана главата си с ръце.

— Брат ми идва срещу нас с армия, а ти стоиш тук и ми говориш за дрехи. Ти си си изгубил ума! Не разбираш ли, че няма никога да те видя повече? Че днес трябва да се върна при брат си — тя едва се сдържаше да не заплаче. — Знаех си, че този хубав живот не може да продължи дълго. Знаех си, че не ми е писано да живея така. Знаех, че рано или късно това ще свърши.

Търл я хвана за ръцете.

— Погледни ме и ме слушай какво ще ти кажа. Можеш да си мислиш, че брат ти е най-силният човек на света, но той не е. Тъй като ми напомняш това непрекъснато, изглежда сега забрави, че съм Хауърд. Аз имам на свое разположение достатъчно хора и богатство, за да се справя с брат ти и неговата нищожна армия, когато пожелая.

Тя се отдръпна от него с разширени от ужас очи, но той отново я придърпа към себе си.

— Казвам ти какво бих могъл да направя, а не какво възнамерявам. Това, което възнамерявам да направя, е да се предам на брат ти.

— Не можеш — прошепна тя. — Той ще те убие!

— Така ли? Ти каза, че той е човек на честта. Мислиш ли, че ще убие човек, който му е не само братовчед, но вече и зет? Мислиш ли, че ще убие човек, който се е предал доброволно?

— Не можеш да се предадеш, аз ще отида. Той иска аз да се върна. Ти не познаваш Роган. Семейството означава всичко за него.

Търл я притисна до себе си.

— А ти означаваш всичко за мен. Мислиш ли, че ще те пусна да си тръгнеш? Мислиш ли, че ще те оставя да си заминеш, след като се борих толкова дълго и усилено, за да те спечеля?

— Аз… Аз… Не знам какво да мисля. Брат ми ще те убие! Това е единственото, в което съм сигурна!

— Ще му бъде доста трудно да убие един Хауърд. — Той се засмя, когато тя го погледна втрещено. — Сега се обличай, защото брат ти ще е тук, а ние още няма да сме готови. Ще си облека дрехите от сребро. Като знам буйния нрав на брат ти, мисля, че ако съм с ризница, той ще го приеме като покана за двубои, а аз съм твърде изморен от снощната битка в леглото с друг Перегрин.

— Ти не можеш да победиш Роган. Той е като…

— Да, да, спести ми описанието на изключителните качества на брат ти. Дали някои ден ще говориш за мен по друг начин, освен като за някое слаботелесно, което едва събира сили да стане сутрин от леглото. — Той се завъртя около нея и я плесна отзад. — Хайде сега обличай се и се подготви да посрещнеш брат ти с грациозността на дама от рода Хауърд.

Всеки път, когато я наричаше Хауърд, сърцето й се свиваше. Тя все още не можеше да го приеме. Търл я остави и след малко Маргарет дойде да й помогне да се облече. Малко по-късно той дойде да я вземе. Сияеше в сребърните си одежди. Така тъмната му коса изпъкваше и тя не бе виждала по-красив мъж в живота си. Той й се усмихна.

— Изглежда най-после ти хареса нещо, което направих — той й подаде ръката си. — Хайде да отидем да посрещнем брат ти.

Зарид трепереше, когато слизаха по стълбите, и за първи път започна да оглежда къщата — не за да види красотата й, а за да разбере дали могат да се отбраняват в нея. Това бе невъзможно: нямаше дебели стени, които да ги защитят, нито здрави врати, които да спрат нашествениците. Цялата къща бе построена от камък и дърво и само една огнена стрела би я запалила цялата. Къщата вече не й се струваше толкова красива, тя изглеждаше едно безполезно жилище. Зарид спря в края на стълбите.

— Сега ме остави и аз ще кажа на брат ми, че ще тръгна с него, ако той се закълне, че няма да те нарани.

Търл я целуна нежно по устните.

— Не — каза той нежно. — Въпреки че както изглежда си убедена, че съм страхливец, аз не съм такъв.

Хвана я здраво през кръста и те продължиха.

— Въпреки че го превъзнасяш, брат ти не е бог. Той е просто един човек като всички нас. Опитай се да изглеждаш по-малко уплашена. Иначе той ще помисли, че съм те бил.

Да, помисли си тя, по-добре да държа главата си изправена. Роган бе достатъчно ядосан. Нямаше нужда да подхранва гнева му допълнително.

Когато разбра какво възнамерява да направи съпругът й, тя помисли, че ще припадне от страх. Мислеше, че смята да посрещне армията на Роган със своята, но вместо това той излезе сам с нея, пред къщата, в двора, където цъфтяха крехки цветя. Стояха и чакаха. Той я бе прегърнал, слънцето, което вече се показваше, блестеше в косите им.

— Не можеш да стоиш така беззащитен! — каза тя, когато земята затрепери под тропота на копитата. — Роган ще те премаже!

— Не вярвам, че брат ти е толкова глупав. Кралят ще нареди да бъде изтърбушен, и разчекнат и обесен. Идват! Сега, спокойно и се усмихвай. Не се ли радваш да видиш брат си?

Този човек е луд, помисли си Зарид, напълно луд. Ако бе достатъчно силна, щеше да го отнесе някъде на сигурно място, но всичко, което можеше да направи в момента, бе да стои до него. Сърцето й биеше в слепоочията, тялото й трепереше, краката й бяха вкочанени от страх.

Роган яздеше начело на около триста души и тя се чудеше, откъде ги бе събрал. Някои познаваше, но повечето й бяха непознати. Опита се да стои изправена, но тялото й сякаш бе направено от восък.

Роган и хората му яздеха направо към къщата, конете им тъпчеха красивите цветя и храсти. Въпреки сериозността на положението й стана тъжно — за Роган цветята не означаваха нищо.

— Добро утро, братко — каза Търл ведро. — Ще влезеш ли да обядваш с нас?

Роган спря коня си. Червената му коса го правеше да изглежда ядосан, дори когато не беше. Изглеждаше по-едър, отколкото го помнеше Зарид.

— Дойдох за сестра си! — каза той с тон, на който Зарид винаги се бе подчинявала.

Тя се опита да тръгне, но Търл я задържа.

— Скоро ще сме готови — каза Търл. — Дрехите и домакинските вещи се опаковат. — Ела да починеш, докато се приготвим. Наредих да убият половин дузина крави и те скоро ще бъдат сготвени. Предполагам, че конете ви също са уморени.

Зарид погледна брат си и разбра, че и за него Търл е луд.

Роган не му обърна внимание, а се обърна към сестра си.

— Качвай се и да тръгваме!

Зарид се опита да тръгне, но Търл я задържа. Роган извади меча си.

— Насилваш я! Ще те убия!

Търл пусна Зарид, застана пред нея и хвана дръжката на кинжала, който носеше отстрани на колана си. Зарид изскочи помежду им.

— Не ме е насилвал! — каза тя колкото може по-високо. — Никой мъж не ме е насилвал. Роган, не го убивай. Аз дойдох тук по моя воля. Не го наранявай!

Погледна брат си, после Търл и разбра, че ги е обидила и двамата. Роган смяташе, че единственият начин тя да отиде да живее с Хауърд е насила. Той е мислил, че сестра му има чест, но вече е разбрал, че тя бе предала древното име Перегрин, бе обидила и съпруга си, че една жена трябва да се бори вместо него.

Търл бе този и тя знаеше, че ще е той, който първи направи опит за помирение. Той прибра ножа си.

— Не искам да се бия с теб. Сега сме роднини и желая тази вражда да спре. Трябва да дойдеш и да обядваш с мен, за да обсъдим бъдещето.

Роган изсумтя.

— Колко души си скрил в къщата, Хауърд? Смяташ да ни хванеш, когато сме вътре и ни напиеш?

— Можем да ядем навън и да пием само вода, ако така искаш — каза Търл.

От хората зад Роган се чуха викове при думите на Търл.

— Той няма да те нападне! — каза Зарид. — Той вярва в мира! — Тя, се учуди от себе си. Как можеше да говори за мир, когато пред нея стояха триста въоръжени мъже?

Търл сложи ръце на раменете й.

— Мисля, че е най-добре да ни оставиш. С брат ти трябва да разрешим някои въпроси.

Зарид пребледня.

— Няма да ви оставя двамата сами.

Търл погледна Роган.

— Брат ти може да ме мрази, но не е глупак. Той знае, че ако ме убие и те отведе сега, когато си моя законна съпруга, брат ми ще изтрие останалата част от вашето семейство от лицето на земята. Не е ли така, братко?

— Не съм ти брат — измърмори Роган, но погледна сестра си. — Върви. Няма да го убия. Не сега. Бъди готова да си тръгнеш с мен.

Тя кимна на брат си, после погледна съпруга си и влезе в къщата.

 

 

— Какво правят сега? — попита Зарид Маргарет.

— Същото, както и преди. Мъжете ядат, брат ти седи мълчаливо на масата, но слуша. Лорд Търл говори.

— Да, да знам, че умее да говори. Той може да говори, докато мъртвецът стане и излезе от стаята — спомни си деня, когато Търл извърташе всяка една нейна дума в негова полза. — Но брат ми не може да бъде толкова лесно подведен като мен — измърмори тя на себе си. — Роган няма да се съгласи с това, което казва един Хауърд.

— Да, милейди Хауърд — каза нежно Маргарет, карайки Зарид да се намръщи.

Зарид застана на прозореца и се загледа в прекрасния пейзаж навън.

— Той няма да се съгласи да ме остави тук — прошепна тя. — И аз ще трябва да се върна при него, ще трябва да напусна това прекрасно място и прекрасния си съпруг. Ще трябва да се върна в дома на омразата и разговорите за война. Малко преди залез Търл се върна в стаята им. Тя скочи и отиде до него, но не толкова близо, че да може да я докосне.

— Кога тръгвам?

— Рано сутринта — каза той, протягайки се. — Хората на брат ти си хапват добре. Сега разбирам защо иска титлата и земите обратно. Доста трябва да му струва да ги храни.

— Не се подигравай с нещо, което е смисъл на живота на рода Перегрин.

Той й се усмихна.

— Опитвам се да се шегувам с всичко. Не си ли го разбрала още. Твърдо вярвам, че смехът удължава човешкия живот. Кажи ми, брат ти усмихва ли се някога?

— Лиана може да го накара — отвърна тя нетърпеливо и се обърна. — Значи това е последната ни нощ заедно?

Търл седна на ръба на леглото и започна да се събува.

— Не смяташ ли да спиш с мен в къщата на брат ти?

Трябваше й време, за да осъзнае какво й каза.

— Ти не можеш да дойде с нас!

Той й се усмихна, за да я подразни.

— Ти можеш да живееш там, а аз не мога. Означава ли това, че ти си по̀ мъж от мен?

Тя застана на колене пред него.

— Не се шегувай с това. Брат ми ще те убие! Ако не открито, може някой камък да падне, някой сатър, някоя брадва.

— Мислих за тези неща. Споменах го и на брат ти. — Той спря да се съблича. — Ако не се страхуваше за живота на тези, които обича, той щеше да ме убие още днес. Най-малкото, щеше да се опита. Не съм виждал толкова изпълнен с омраза човек.

— Той ще те убие, ако му се удаде случай. Не можеш и да помисляш, да ходиш където и да е с него.

Той я хвана за брадичката.

— Не съм толкова крехък, тъп и доверчив, както изглежда си мислиш. Нито пък брат ти е толкова силен. Но знаеш ли, когато бях дете мислех, че брат ми Оливър е най-силният, най-смелият…

— Оливър Хауърд е дебел и слаб… — Тя спря, защото знаеше какво ще каже. — Не можеш да кажеш, че не знам какъв е брат ми. Роган не е нито дебел, нито слаб.

Търл се наведе към нея.

— Нито пък аз.

Тя се изправи. Защо всеки мъж си мислеше, че е непобедим?

— Какво се разбрахте с брат ми? — тя го погледна с присвити очи. — Какво му говори?

— Накрая призна, че има нещо, в което мога да убедя брат ти?

— Кажи ми — повтори тя.

— Той се съгласи на това, което винаги съм смятал да направя. Идвам с теб във вашия замък. Брат ти няма да повярва, че желая сестра му по друга причина, освен като заложник за война. Казах му, че желая единствено тялото ти, но дори и това не го накара да се засмее.

Зарид се намръщи. Да, такова нещо не би накарало Роган да се засмее.

— Защо искаш да направиш всичко това? Защо искаш да напуснеш този разкош и да дойдеш да живееш в бедния ни замък?

Той мълча твърде дълго, тя не издържа и се обърна към него, но нежността в очите му я накара отново да се извърне. Знаеше, че го прави, за да бъде близо до нея. Роган бе такъв инат, толкова твърдоглав, че не би повярвал, каквото и да му каже, дори ако му кажеше, че е с Хауърд, защото тя го желае. Той би направил всичко възможно, за да я върне в Перегрин.

— Не трябва да идваш с мен — прошепна тя. — Може би ще успея да се върна… по-късно…

— Ха! — каза Търл. — Мисля, че брат ти е много по-зле отколкото го описа. Той не признава никакви обяснения. Знаеш ли, че му предложих да вземе тези земи, ако спре войната? Предложих му половината от имението ни след смъртта на брат ми.

— Той е отказал всичко, което притежават Хауърд принадлежи на Перегрин.

Търл й се усмихна.

— Той държи много повече на теб, отколкото на земите. — Търл кимна на учудения й поглед. — Истина е. Каза, че е загубил твърде много скъпи хора и не може да понесе още една загуба. Не би те заменил за всички богатства на света.

Зарид се обърна, за да прикрие усмивката си. Почувства се добре, когато разбра, че брат й я обича толкова много. Обърна се към съпруга си.

— Сам разбираш, че трябва да отида с него.

— Напълно ми е ясно. Но също така знам, че не мога да те пусна да си тръгнеш. Кой ще топли леглото ми нощем, когато те няма?

— Ще си намериш жени. Мъжете винаги си намират.

— Но те няма да ме преследват по дърветата и да вадят мечове срещу мен. Няма да намеря толкова интересна жена като тебе.

Тя скри лице в дланите си.

— Не можеш да дойдеш с мен.

— Мога и ще го направя. Брат ти, въпреки че е твърдоглав, няма друг изход. Ще бъда с теб и ще живея със семейството ти, докато то разбере, че съм се оженил за теб по друга причина, освен родовата омраза. — Той се замисли. — Въпреки, че ме е страх за живота ми, ако той чуе как викаш нощем. Ще си помисли, че те измъчвам.

— Няма да го правя.

Той се усмихна дяволито.

— Ела и ме целуни. Утре ще тръгнем с брат ти и ще видим този твой дом. Не мисля, че е толкова лош, колкото ми го описваш.

— По-лошо е — каза тя, като се сгуши в него. — Няма да издържиш там.

Той я погали по бедрата.

— Направен съм от много по-твърдо вещество, отколкото можеш да си представиш. Всъщност мисля, че съм от стомана. Знаеш ли някакво скривалище, където да скрия меча си?

— О, Търл, глупачето ми — каза тя, смеейки се. Прегърна го и започна да го целува.