Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая (6)

VI.

Мартин Бек беше стар служител и знаеше добре: ако в сводките нещо не си пасва, то в деветдесет и девет случая от сто причината се крие в това, че някой е работил през куп за грош, допуснал е грешка, оформил е небрежно протокола, не е уловил сърцевината на работата или просто не е съумял да изложи както трябва мислите си.

Втората част от историята за покойника в дома на Бергсгатан накара Мартин Бек да застане нащрек.

В началото всичко вървяло както трябва. Тялото изнесли в неделя вечерта. Квартирата дезинфекцирали в понеделник; същия ден сътрудниците на полицията оформили и нужния протокол.

Аутопсията била направена във вторник, заключението пристигнало в полицейското управление на следващия ден.

Да се изследва стар труп не е никак интересно, особено ако знаеш предварително, че човекът е свършил сам със себе си или е умрял от естествена смърт. А като се прибави към всичко това обстоятелството, че той не е заемал видно място в обществото, а е бил, да речем, само някакъв си обикновен работник в склад, всичко става съвсем безинтересно.

Подписът под протокола за аутопсията беше непознат на Мартин Бек: изглежда, някакъв временен работник… Текстът беше изпъстрен с научни термини и беше трудно да го проумееш.

Изглежда, именно поради тази причина и делото се е придвижвало толкова бавно. Тъй като, съдейки по всичко, документите са попаднали в отдела за насилствени престъпления, при Ейнар Рьон, едва след седмица. И май едва там са направили нужното впечатление.

Мартин Бек придърпа телефона към себе си, за да набере за пръв път след много месеци служебен номер. Вдигна слушалката, постави дясната си ръка върху диска и се замисли.

Беше забравил номера на съдебно-медицинската амбулатория. Наложи се да погледне в указателя.

— Но да, разбира се, че си спомням — В гласа на експерта (беше жена) прозвуча почуда. — Изпратихме заключението преди две седмици.

— Знам.

— Нещо неясно ли има в него?

— Просто не всичко ми е ясно.

— Неясно? Че как така?

Тя май се оскърби.

— Съгласно вашия протокол изследваният се е самоубил.

— Точно така.

— По какъв начин?

— Нима това не се разбира от заключението? Или аз съм го написала неясно?..

— О, моля ви, какво говорите.

— В такъв случай какво не сте разбрали?

— Честно казано, доста. Но, разбира се, виновно е моето невежество.

— Имате предвид терминологията?

— Нея също.

— Е, това е неизбежно, щом като нямате медицинско образование — утеши го тя.

Висок, звънлив глас — сигурно е съвсем млада.

Мартин Бек замълча. Искаше му се да каже: „Слушай, мила девойко, това заключение не е предназначено за патологоанатоми. Заявката е постъпила от полицията, значи, трябва да се пише така, че всеки оперативен работник да може да го разбере“.

Лекарката прекъсна мислите му.

— Ало, слушате ли?

— Да, слушам.

— Имате ли други въпроси?

— Да. Преди всичко бих искал да знам на какво се основава хипотезата ви за самоубийството.

— Уважаеми господин комисар — отвърна тя озадачено, — тялото ни беше изпратено от полицията. Преди да го аутопсирам, разговарях по телефона със сътрудника, който, доколкото разбирам, отговаря за следствието. Той каза, че случаят е обикновен и на него му е нужно отговор само на един въпрос.

— На какъв?

— Става ли дума за самоубийство.

Мартин Бек потърка сърдито с юмрук гърдите си.

Допусната е елементарна грешка. Аутопсията трябва да се извърши абсолютно обективно. Да се подхвърля версия на съдебния лекар, особено когато патологанатомът, както е в случая, е млад и неопитен, е, кажи-речи, служебно престъпление.

— Запомнихте ли името на сътрудника, който е говорил с вас?

— Следователят Алдор Гюставсон. Направи ми впечатление на опитен и сведущ човек.

Мартин Бек нямаше никаква представа за следователя Алдор Гюставсон и неговите професионални качества.

— И така, полицията ви даде определени предпоставки? — попита той.

— Във всеки случай дадоха ми да разбера, че се подозира суицидум. Позволете ми да напомня, че суицидум означава „самоубийство“.

Мартин Бек не обърна внимание на иронията.

— Срещнахте ли трудности при аутопсията? — осведоми се той.

— О, не. Ако не се смятат значителните органични изменения. Това винаги дава своя отпечатък.

Интересно, колко ли самостоятелни аутопсии е направила?

— Дълго ли трая процедурата?

— Не, не много. Тъй като ставаше дума за самоубийство или за остро заболяване, започнах с отварянето на торакса.

— Защо?

— Покойникът беше възрастен човек. При скоропостижна смърт естествено е да се предположи самоубийство или инфаркт.

— Защо сметнахте, че смъртта е била скоропостижна?

— За това намекна вашият сътрудник.

— По какъв начин?

— Каза, че старецът или е свършил сам със себе си, или е получил удар.

Още една невероятна грешка. В делото няма никакви данни, които да изключват възможността, че Свярд е пролежал преди смъртта няколко денонощия парализиран или обезсилен.

— Е, добре, вие разтворихте гръдния кош.

— Да. И веднага получих отговора.

— Самоубийство?

— Именно.

— По какъв начин?

— Свярд се е застрелял в сърцето. Куршумът беше останал в торакса.

— В самото сърце ли беше попаднал?

— Почти. Всичко е било решено от засегнатата аорта. — Тя замълча. След това попита не без яд: — Достатъчно ясно ли се изразявам?

— Да.

Мартин Бек се постара да формулира по-внимателно следващия си въпрос:

— Имате ли достатъчен опит с огнестрелните наранявания?

— Предполагам, че е напълно достатъчен. При това този случай не е чак толкова сложен.

Колко ли убити от огнестрелно оръжие е аутопсирала? Трима? Двама? А може би само един?

Сякаш доловила неизказаните му съмнения, тя направи справката:

— Преди две години бях на работа в Йордания по време на гражданската война. Там се нагледах на огнестрелни рани.

— Но едва ли е имало много самоубийства.

— Това е вярно.

— Вижте какво, самоубийците рядко се целят в сърцето си — обясни Мартин Бек. — Повечето стрелят в устата, някои в слепоочията. Как мислите, колко ли е могъл да живее Свярд с подобна рана?

— Много малко. Минута, най-много две или три. Вътрешният кръвоизлив беше обширен. Това има ли някакво значение?

— Може и да няма. Но аз имам още един въпрос. Вие изследвахте трупа на двадесети?

— Да, на двадесети.

— Според вас, колко дни са минали преди това от смъртта му?

— Как да ви кажа…

— В заключението този пункт не е формулиран много ясно.

— Това е доста труден въпрос. Може би по-опитен паталогоанатом би отвърнал с по-голяма точност.

— А вие как мислите?

— Не по-малко от два месеца, но…

— Но?

— Всичко зависи от условията в помещението. Температурата и влажността на въздуха играят голяма роля. Например, ако е било горещо, срокът би могъл да бъде и по-малък. От друга страна, както вече ви казах, процесът на разлагане беше твърде обширен…

— Какво ще кажете за входното отверстие?

— На този въпрос също е трудно да се отговори пак по тази причина.

— В упор ли е стреляно?

— Според мен, не. Но имайте предвид, че мога да греша.

— И все пак какво мислите?

— Мисля, че се е застрелял по друг начин. Ако не бъркам, съществуват два основни способа?

— Точно така — потвърди Мартин Бек.

— Или дулото се притиска плътно до тялото и се натиска спусъкът, или пистолетът се държи с опъната ръка, с насочено към тялото дуло. В този случай, доколкото разбирам, спусъкът се натиска с палеца.

— Така е. И вие сте склонна да приемете тази версия?

— Да. Естествено това не е окончателен извод. Много е трудно да се определи дали изстрелът е направен в упор при толкова изменени тъкани.

— Разбирам.

— Затова пък аз не разбирам — произнесе девойката. — Нима е толкова важно да знаете кога се е застрелял?

— Като че ли, да. Свярд е бил намерен мъртъв в квартирата му, прозорците и вратата са били зарезени отвътре, лежал е до електрическа камина.

— Ето ви и причината за разлагането — оживи се тя. — При това положение може да е минал и месец.

— Наистина?

— Разбира се. Оттам идва и трудността да се разбере дали изстрелът е бил в упор.

— Ясно — отвърна Мартин Бек. — Благодаря за помощта.

— Няма за какво. Ако нещо не е ясно, позвънете пак.

— Довиждане.

Той постави слушалката на вилката. Обясненията й бяха отлични. И все пак един въпрос си остана неизяснен. Наистина този въпрос е твърде странен.

Свярд не би могъл да се самоубие. Че как иначе, за да се застреляш, трябва да има с какво да свършиш тази работа.

А в квартирата на Бергсгатан не е намерено огнестрелно оръжие.