Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая (28)

XXIX.

В понеделник сутринта Мартин Бек се яви на работа, тананикайки си някаква песенчица, с което изненада доста срещналия го в коридора служител. Той прекара отлично двата свободни дни, макар че не се срещна с никого. Отдавна не се е чувствувал така добре, просто не може да си спомни откога.

Изглежда, че като попадна в заключената стая на Свярд, в същото време той сякаш се измъкна от собствения си затвор?

Той сложи пред себе си извадките от складовите книги, отбеляза с „лястовички“ фамилиите, които най-много съвпадаха по дати, и се зае с телефона.

Пред застрахователните дружества стои отговорна задача, а именно — да натрупат колкото се може повече пари, поради което хората при тях работят като каторжници. По същата причина те поддържат документацията си в образцов ред.

„Това е невъзможно, нямаме време. Много ли е срочно?“

„Извънредно срочно. Вие сте длъжни да го свършите“.

„Но нямаме време“.

„Кой е непосредственият ви началник?“

След като получеше отговор на въпроса си, Мартин Бек правеше отметка в бележника си. Вярно, не навсякъде го съпътствуваше сполука, но все пак в бележника му се появиха вече достатъчно много отметки.

При осмия разговор той изведнъж се досети:

— А какво става с повредената стока след като компанията изплати застраховката?

— Естествено стоката се проверява. И ако е съвсем повредена, нашите служители могат да я закупят с намаление.

Ама, разбира се. Оттук също: може да излезе нещо.

Не му се наложи да набира деветия номер.

Изведнъж телефонът сам иззвъня. Мартин Бек е притрябвал на някого.

Нима?… Не, не позна.

— Бек слуша.

— Елм се обажда.

— Здравей, благодаря ти, че позвъни.

— Което си е вярно, вярно е. Но ти, както се казва, днес се държа напълно прилично и аз реших да ти окажа последна услуга.

— Последна?

— Ами, че да, докато не са те направили началник-канцелария. Виждам, че ти си намерил своята гилза.

— Изследвахте ли я?

— Че за какво, мислиш, ти звъня? — остро каза Елм. — Ние нямаме време за празни приказки.

„Май че ми готви някаква изненада“ — помисли Мартин Бек. Елм обикновено звънеше тогава, когато искаше да шашне човека с неочаквана новина. Във всички останали случаи трябваше търпеливо да се чака писменото заключение.

— Смятай ме за твой длъжник — каза той на глас.

— И още как — отвърна Елм. — А сега слушай какво ще ти кажа за твоята гилза: доста е препатила. С такъв материал не се работи лесно.

— Разбирам.

— Какво ли разбираш ти… Но очевидно искаш да знаеш дали гилзата е свързана с куршума, който е намерен в тялото на самоубиеца?

— Да.

Мълчание.

— Да — повтори Мартин Бек. — Много искам да знам.

— Свързана е — каза Елм.

— Това сигурно ли е?

— Нима не ти казах, че ние тук не се занимаваме с догадки?

— Извинявай. Значи гилзата е от този куршум.

— От него е. Пистолетът да е случайно при тебе?

— Не. Нямам представа къде е.

— Затова пък аз знам къде е — сухо произнесе Елм, — Той лежи пред мен на бюрото.