Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая (15)

XV.

Хоф и Хаузер — така се казваха германските гангстери, които Малмстрьом и Мурен бяха ангажирали по време на деловото си пътуване до Франкфурт. И двамата притежаваха отлични препоръки, тъй че всичко можеше да се уреди и по пощата. Но ако Рус се отличаваше с предпазливост, то Малмстрьом и Мурен бяха известни със своята взискателност, поради което една от причините за тяхното пътешествие беше желанието им да огледат бъдещите си помощници.

Срещата се състоя през първите дни на юни. Беше уговорено най-напред да се установи контакт с Хаузер в бар „Магнолия“, а след това той да свърже шведите с Хол.

Бар „Магнолия“, малък, мрачен, се помещаваше в центъра на града. Скритите лампи излъчваха оранжево сияние, стените и килимът бяха виолетови, ниските кресла край кръглите масички от плексиглас — розови. Месинговият бар се извиваше в блестящ полукръг, музиката звучеше тихо, деколтетата на едрогърдите блондинки зад бара бяха доста ниски, цените на напитките — доста високи.

Малмстрьом и Мурен седнаха до единствената свободна масичка и макар че в залата имаше двадесетина човека, не повече, барът изглеждаше претъпкан. Всички посетители бяха мъже, слабият пол беше представен само от момичетата зад бара.

След като получиха коктейлите си, Малмстрьом и Мурен се опитаха да разберат кой тук е Хаузер. Те нямаха никаква представа как изглежда той, знаеха само, че е натурален бандит.

Пръв го забеляза Малмстрьом.

Той седеше в далечния край на бара, облечен във велурен костюм с цвят на пясък. В ъгълчето на устата му — тънка пура, в ръката му — чаша с уиски. Висок, строен, широкоплещест, с гъсти бакенбарди, тъмни коси, завити на тила и оредели на темето. Същински Шон Конъри… Каменно лице, студеният поглед на сивите очи, устремен в пространството над буклите на една от блондинките… Той просто не я забелязваше. Не човек, а кремък. Даже Мурен го наблюдаваше с известна почтителност.

Те чакаха кога ще им обърне внимание.

В същото време на масичката им приседна як, нисък мъж в груб сив костюм и бяла найлонова риза с тъмночервена връзка. Имаше кръгло, гладко избръснато румено лице, къси къдрави коси, зад дебелите очила без рамка святкат небесносини, сякаш порцеланови очи.

Малмстрьом и Мурен го погледнаха равнодушно и отново се извърнаха към оня Джеймс Бонд на бара.

Новодошлият каза нещо с нисък глас, но те не осъзнаха веднага, че той се обръща към тях, и мина още известно време, преди двамата приятели да проумеят че именно този херувим, а не онзи маестро на тезгяха е Густав Хаузер.

След няколко минути те излязоха от бара и се отправиха към Хоф.

След като прекараха три дни с новите си компаньони, Малмстрьом и Мурен се прибраха в къщи, за да продължат подготовката на операцията. Германците обещаха, че в четвъртък, шести юли, ще бъдат на уговореното място.

В сряда те пристигнаха в Швеция. Сутрешният ферибот докара Хаузер с колата му в Малмьо. В дванадесет часа той трябваше да посрещне парахода „Абсален“, с който плаваше Хоф.

Хоф още никога не беше идвал в Швеция и не знаеше как изглеждат шведските полицаи. Докато слизаше по трапа на пристанището, той видя насреща му да крачи човек в униформа. „Полицай!“ — помисли си той. Операцията се е провалила, ей сега ще го пипнат…

В същия миг той зърна колата на Хаузер, извади мълниеносно пистолета си и го насочи към объркания митничар. Преди някой да осъзнае какво става, Хоф прескочи оградата, която отделяше пристана от тротоара, шмугна се между две таксита, прескочи още една ограда, заобиколи един камион и се хвърли в колата на Хаузер, все още с пистолет в ръка. Щом Хоф се тръшна на седалката, Хаузер натисна газта докрай и колата се скри зад ъгъла толкова стремително, че никой не успя да забележи номера й. Хаузер спря едва след като се убеди, че никой не го преследва.