Фридрих Хьолдерлин
Сбогуване

Ако безчестно загина, ако душата ми

Не отмъсти на безсрамните, ако надвит

От враговете на гения, вече съм паднал

В страхливия гроб,

 

Забравѝ ме тогава, о, само от гибел спаси

Моето име и ти, отзивчиво сърце! Нищо друго,

Тогава поруменявай и ти, която

Бе мила към мене, но не и по-рано.

 

Ала не го ли предчувствам? Трижди проклет ще си,

Ангел-хранител! Далеко от тебе навярно

Всичките демони на Смъртта ще засвирят раздиращо

Върху струните на моето сърце.

 

О, побелейте тогава, къдрици на смелата

Младост! И по-добре днес, отколкото утре.

 

… тука, където на този уединен

Кръстопът горестта,

Смъртоносната, ме покоси.

 

1798