Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Владетелят ми, брат в полето,

намери дама на сърцето,

изящна, със снага омайна.

Коя бе тя, остава в тайна.

На нея предан, тръгна той

честта й да опазва в бой.

От мощната му длан разбит,

в прахта лежеше всеки щит.

Красивият и храбър мъж

воюваше на шир и длъж.

Покри ли се с достойна слава

във всяка рицарска държава,

не ще узнаем в този миг.

Бе „Amor!“[1] бойният му вик.

Но този вик не бе смирен

за рицар, в битки закален!

И ето, кралят тръгна сам

(бе свитата му в смут голям)

да се пребори със смъртта:

повела бе го любовта,

наслади тайни го плениха.

Но на турнира го раниха,

отровно копие го спря

(той повече не оздравя),

че ударът не бе в гърдите,

а го прониза в слабините.

 

ок. 1200/1210

Бележки

[1] „Любов!“ (лат.) — Б.пр.

Край
Читателите на „Из „Парцифал““ са прочели и: