Хайнрих Хайне
Не зная какво означава…

Не зная какво означава,

че ме гнети тъга.

Старинна легенда смущава

неволно ума ми сега.

 

Прохладно е и тъмнее,

и тихо плиска Рейн.

Планинският връх светлее

в залязващия ден.

 

Девойка с лице непознато

висока скала краси;

облечена с дреха от злато,

и вчесва златни коси.

 

И златен е нейният гребен,

и песен пее тя.

Гласът й е глас вълшебен

и властна е песента.

 

С уста от мъките бледа

лодкарят губи покой;

нагоре гледа, не гледа

подводните рифове той.

 

Аз знам, че лодкарят потресен

намира тук своя край.

Това със своята песен

направи Лорелай.