Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
И дольше века длится день…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2011)

Издание:

Чингиз Айтматов. Денят по-дълъг е от век…

Рецензент: Пенка Кънева

Руска. Първо издание

Литературна група — художествена.

Редактор: Гюлчин Чешмеджиева

Художник: Любомир Михайлов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Марипович, Грета Петрова

Дадена за набор: октомври 1981 г.

Подписана за печат: февруари 1982 г.

Излязла от печат: февруари 1982 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 21,50. Издателски коли 18,06. УИК 18,10.

Цена 2.09 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

 

Чингиз Айтматов. И дольше века длится день… Изд. „Киргизстан“, Фрунзе, 1981

История

  1. — Добавяне

III

По същото време в Тихия океан, в северните му ширини, беше вече утро, към осем часа сутринта. Ослепителното слънце щедро разливаше лъчи над безбрежната, притихнала и блестяща водна шир. И освен вода и небе наоколо нямаше нищо друго. Но именно тук, на борда на самолетоносача „Конвенция“ се разиграваше засега никому неизвестна извън пределите на кораба световна драма във връзка с необикновения за историята на усвояването на космоса случай в американо-съветската орбитална станция „Паритет“.

Самолетоносачът „Конвенция“ — научно-стратегическият щаб на Обединения център за управление в съвместната планетологична програма „Демиург“, — който незабавно прекъсна по същата причина всякаква връзка със света, не беше променил постоянното си положение в Тихия океан, южно от Алеутските острови, а, напротив, още по-точно се координира в този район на съвсем еднакво по въздуха разстояние между Владивосток и Сан Франциско.

И на самия кораб станаха някои промени. По указание на Генералните съръководители на програмата — американския и съветския — двамата дежурни оператори от блока за космическа връзка — единият съветски, другият американски — приели информацията за извънредното произшествие в „Паритет“, бяха временно, обаче строго изолирани, за да се предотврати изтичането на информация за случая…

Сред персонала на „Конвенция“ бе въведено положение на бойна готовност, макар че корабът нямаше нито военно предназначение, още повече пък въоръжение и се ползваше със статуквото за международна неприкосновеност по специалното решение на ООН. Това беше единственият невоенен самолетоносач в света.

Към единадесет часа сутринта се очакваше да пристигнат на „Конвенция“ с интервал от пет минути отговорните комисии от двете страни, упълномощени с безусловното право да вземат екстрени решения и практически мерки, каквито сметнат за необходими в интересите на безопасността на своите страни и на света.

И така, в същото време самолетоносачът „Конвенция“ се намираше в открит океан, южно от Алеутите, на съвсем еднакво разстояние между Владивосток и Сан Франциско. Изборът на мястото не бе случаен. Този път се проявиха изключително, с цялата си очебийност характерната прозорливост и предвидливост на създателите на програмата „Демиург“, защото дори местоположението на кораба, върху който се реализираше съвместно разработеният план за планетологични проучвания, отразяваше принципите за пълното равноправие, за абсолютно паритетните начала на това уникално научно-техническо международно сътрудничество.

С цялото си съоръжение, обзавеждане и енергийни запаси самолетоносачът „Конвенция“ принадлежеше поравно на двете страни, така че беше кооперативен кораб на държавите-участнички. Той имаше пряка и едновременно действаща радио-телефонно-телевизионна връзка с Невадския и Сарозекския космодруми. Върху самолетоносача бяха на база осем, по четири от всяка страна, реактивни самолети, които редовно осъществяваха всички транспортни превози и прехвърляния, необходими на Обединения център за управление в неговите ежедневни връзки с континентите. На „Конвенция“ имаше двама паритет-капитани — съветски и американски: паритет-капитан 1–2 и паритет-капитан 2-1; всеки от тях беше главен по време на дежурство. Целият екипаж на кораба бе съответно дублиран — помощник-паритет-капитани, щурмани, механици, електротехници, моряци, стюарди…

По същата система бе изработена структурата на научно-техническия персонал на Обединения център за управление в „Конвенция“. Като се започне от Генералните съръководители на програмата от всяка страна — главните паритет-планетолози 1–2 и 2–1, всички следващи научни работници от всички специалности съответно се дублираха, представяйки в еднаква степен двете страни. Ето защо и космическата станция, която се намираше този път на най-отдалечената от земното кълбо орбита „Тамплин“, се наричаше „Паритет“, отразявайки същността на земните взаимоотношения.

Всичко това, разбира се, бе предшествано от продължителна и разнообразна подготвителна работа на научните, дипломатическите, административните институции в двете страни. Трябваше да минат доста години, докато на безбройни срещи и съвещания двете страни постигнат съгласие по всички общи и частни въпроси на програма „Демиург“.

Програмата „Демиург“ поставяше най-колосалната задача от космологичните проблеми на века: проучването на планета Хикс с цел да се използват минералните й ресурси, съдържащи немислими според земните представи запаси от вътрешна енергия. Сто тона хиксианска минерална маса, която лежи почти свободно на повърхността на звездното тяло, може да освободи при съответна обработка толкова вътрешна енергия, колкото, превърната в електричество и топлина, би била необходима на Европа за цяла година. Такъв се оказа енергийният характер на материята на Хикс, възникнала при специални условия на Галактиката под въздействие на продължителната планетна еволюция в течение на милиарди години. За това свидетелстваха пробите от почвата, нееднократно доставяни с космически апарати от повърхността на Хикс, за това говореха и резултатите от експедициите, изпратени на няколко пъти за кратко време на тази червена планета от нашата слънчева система.

А решаващ фактор в полза на проекта за усвояването на Хикс се оказа онова, което нямаше на никоя друга известна на науката планета, включително Луната и Венера — наличието на свободна вода в недрата на това толкова пустинно на вид звездно тяло. Безспорното наличие на вода на Хикс се потвърди от сондажните проби. Според изчисленията на учените под повърхността на Хикс можеше да има слой вода с дебелина от няколко километра, задържан в неизменно състояние от по-долу разположените пластове студени скални маси.

Именно наличието на такова огромно количество вода осигуряваше реалното осъществяване на програма „Демиург“. Водата в дадения случай бе не само източник на влага, но и изходен материал за синтезиране на другите елементи, необходими за поддържането на живота и нормалната функция на човешкия организъм в другопланетни условия, преди всичко на въздух за дишане. Освен това от производствена гледна точка водата играеше основна роля в технологията на първичната флотация на хиксианската порода преди натоварването й в транскосмическите контейнери.

Обсъждаше се и въпросът къде трябва да се извлече хиксианската енергия: дали на орбиталните станции в космоса и след това да се изпраща на Земята по геосинхронни орбити, или непосредствено на самата Земя. Но работата не беше бърза.

Подготвяше се вече голяма експедиция за продължителен престой на група сондажници и хидролози, които трябваше да съоръжат постоянен и автоматично управляем приток на вода от недрата на Хикс чрез система от водопроводи. Според терминологията на алпинистите орбиталната станция „Паритет“ беше главен базов лагер по пътя към Хикс. На „Паритет“ бяха монтирани вече необходимите конструкции за акостирането, товаренето и разтоварването на космическите „лодки“, които щяха да циркулират между Хикс и „Паритет“. След време, с довършването на всички блокове, в „Паритет“ можеха да бъдат настанени повече от сто души в твърде комфортни условия, включително и редовното приемане на телевизионните програми от Земята.

В това голямо космическо начинание добиването и анализът на хиксианската вода щяха да бъдат първата стъпка в една производствена дейност, за първи път приложена от човека извън пределите на неговата планета…

И този ден наближаваше. И всичко водеше към това…

На Сарозекския и Невадския космодруми приключиха последните подготовки за хидротехническата операция на Хикс. „Паритет“, намирайки се в орбита „Трамплин“, беше готов да приеме и да прехвърли на Хикс първата работна група космически пионери.

Фактически съвременното човечество бе пред прага на своята извънземна цивилизация…

Тъкмо в този момент, непосредствено преди изпращането на първата група хидролози на Хикс, двамата паритет-космонавти, които бяха на дългосрочно космическо дежурство в „Паритет“, на орбита „Трамплин“, безследно изчезнаха…

Изведнъж престанаха да отговарят на каквито и да било сигнали — нито в определеното за сеанси време, нито в друго. Впечатлението беше потискащо — освен датчиците, които редовно означаваха местоположението на станцията и канала за корекция на движението й, всички останали системи за радиотелевизионна връзка бездействаха.

Времето минаваше. „Паритет“ не отговаряше на никакви повиквания. Тревогата в „Конвенция“ растеше. Правеха се най-различни догадки и предположения. Какво ли е станало с паритет-космонавтите? Каква е причината за тяхното мълчание? Дали не са се разболели, дали не са се отровили от някаква развалена храна? И изобщо живи ли са?

Накрая бе приложено последното средство — изпратиха сигнал за включване на системите за обща пожарна тревога в станцията. Никаква реакция и на това внушаващо страх действие.

Програма „Демиург“ бе изложена на сериозна опасност. И тогава Обединеният център за управление прибягна до последната си възможност да изясни положението. Към „Паритет“ бяха екстрено изпратени за скачване със станцията два космически кораба с двама космонавти — от Невадския и от Сарозекския космодруми.

Когато синхронното скачване се осъществи, което по своя характер бе във висша степен сложна операция, първото известие, получено от проникналите в „Паритет“ космонавти-контрольори, беше зашеметяващо: след като обиколиха всички камери, лаборатории, етажи, всичко до най-забутаното кътче, те съобщиха, че не са открили паритет-космонавтите на борда на станцията. Нямаше ги — нито живи, нито мъртви…

На никого не можеше да мине такава мисъл през главата. И най-силното въображение не бе в състояние да си представи какво се е случило, къде са изчезнали така неочаквано двамата космонавти, които бяха прекарали повече от три месеца в орбиталната станция, стриктно изпълнявайки до момента всички възложени им задачи. Нали все пак не са се изпарили! Не са излезли в открития космос!

Сеансът по огледа на „Паритет“ се провеждаше при пряка радиотелевизионна връзка с „Конвенция“, с непосредственото участие на двамата Генерални съръководители — Главните паритет-планетолози. На множеството екрани в Обединения център за управление се виждаше как космонавтите-контрольори, разменяйки по някоя дума, обикалят, плувайки в безтегловност, всички блокове и помещения на орбиталната станция. Те изследваха станцията стъпка по стъпка, като същевременно постоянно докладваха за своите наблюдения. Разговорът бе записан на магнетофонна лента:

„Паритет“. Виждате ли? В станцията няма никой. Никого не открихме.

„Конвенция“. Има ли следи от някакви счупени предмети, нарушения или повреди в станцията?

„Паритет“. Не. Всичко изглежда както трябва, всичко е наред. Всичко е на мястото си.

„Конвенция“. Не забелязахте ли следи от кръв?

„Паритет“. Абсолютно никакви.

„Конвенция“. Къде и в какво състояние са личните вещи на паритет-космонавтите?

„Паритет“. Струва ни се, че всичко е на мястото си.

„Конвенция“. И все пак?

„Паритет“. Добива се впечатление, че доскоро са били тук. Книгите, часовниците, грамофонът и другите вещи — всичко е на мястото си.

„Конвенция“. Няма ли нещо писано по стената или на хартия?…

„Паритет“. Нищо подобно не ни е попадало пред очите. Макар че почакайте. Бордовият дневник е отворен на някакъв голям текст. За да не плава в безтегловност, е закрепен с щипки и е обърнат с разтворени страници към входа…

„Конвенция“. Четете какво пише там!

„Паритет“. Сега ще опитаме. Има два текста, на английски и на руски език, разположени един до друг в колонки…

„Конвенция“. Четете, защо се бавите!

„Паритет“, Заглавието е „Обръщение до земните жители“, а в скоби — обяснителна бележка.

„Конвенция“. Стоп. Не четете. Сеансът за свръзка се прекъсва. Чакайте. След известно време пак ще ви повикаме. Бъдете готови.

„Паритет“. О’кей!

На това място диалогът между орбиталната станция и Обединения център за управление беше прекъснат. След кратко съвещание помежду си Генералните съръководители на програма „Демиург“ помолиха всички да напуснат блока за космическа свръзка освен двамата дежурни паритет-оператори. Чак след това сеансът за двустранна връзка бе подновен. Ето текста, оставен от паритет-космонавтите на орбита „Трамплин“:

„Уважаеми колеги, тъй като напускаме орбиталната станция «Паритет» при твърде необикновени обстоятелства, за неопределено, по всяка вероятност безкрайно дълго време и всичко ще зависи от цяла редица фактори, свързани с нашето безпрецедентно начинание, смятаме за свой неотменен дълг да обясним мотивите на постъпката си.

Прекрасно съзнаваме, че без съмнение постъпката ни ще ви се стори не само неочаквана, но, разбира се, и недопустима от гледна точка на елементарната дисциплина. Обаче изключителният факт, с който се сблъскахме, докато бяхме на орбиталната станция в Космоса, факт, равностоен на който трудно бихме могли да си представим през цялата история на човешката култура, ни дава възможност да се надяваме поне най-малкото на разбиране…

Преди известно време сред безбройното множество радиоимпулси, идващи от космическото обкръжение и до голяма степен от самата земна йоносфера, наситена с постоянни шумове и смущения, започнахме да улавяме определен радиосигнал с висока честота, който като най-високочестотен и затова лесно отделим, се появяваше винаги в едно и също време и винаги с еднакви интервали. Отначало не му обръщахме особено внимание.

Но той продължаваше настойчиво да ни напомня за себе си, като редовно идваше от строго определена точка на Вселената и съдейки по всичко, точно ориентиран към нашата орбитална станция. Сега със сигурност знаем, че тези изкуствено насочени радиовълни са постъпвали в етера дълго време и преди нашето дежурство, третото по ред, нали «Паритет» лети по орбита «Трамплин» в далечния Космос повече от година и половина. Трудно е да се обясни защо, може би по чиста случайност, ние първи се заинтересувахме от този подаван от Вселената сигнал. Така или иначе, започнахме да наблюдаваме, да фиксираме, да изучаваме характера на това явление и постепенно, като все повече се убеждавахме, стигнахме до извода за изкуствения му произход.

Но не свикнахме много бързо с тази мисъл. Съмненията не ни напускаха през цялото време. Как можехме да твърдим за съществуването на извънземна цивилизация, като се опираме само на факта за изкуствения, както предполагахме, характер на сигнала, идващ от незнайните дълбини на вселенския свят? Възпираше ни обстоятелството, че всички предишни опити на науката, предприемани нееднократно с най-минималната задача — да се открият някакви следи от живот в най-проста форма поне на близките планети, — се оказаха, както знаем, отчайващо безплодни. Търсенето на извънземен разум се смяташе за малко вероятно, а по-късно направо за нереално, утопично занимание, тъй като с всяка нова крачка в изследването на космическите пространства тези шансове, дори в теоретичен план, ставаха все по-малко, да не кажем, че се сведоха практически до нула. Не се осмелихме да съобщим предположенията си. Нямахме намерение да оспорваме всеобщо потвърдената идея за уникалността, за безпрецедентността, единствеността на живота като биологичен феномен само на планетата Земя. Не се смятахме задължени да споделим съмненията си по този повод, тъй като такъв род наблюдения не влизаха в програмата на нашите работни задължения в орбиталната станция. Честно казано, не ни се искаше освен всичко друго да изпаднем в положението на онзи космонавт, на когото при един полет му се сторило, че чува крави да мучат, видял ливада край някаква река и стадо да пасе на нея, та оттогава започнали да го наричат Кравешкия космонавт.

А когато се яви още един случай като последно доказателство за съществуването на разумен живот освен земния, за нас беше вече късно. Бяхме преживели скок в съзнанието си, преврат в своите представи за устройството на Вселената и неочаквано открихме, че сме започнали да мислим с коренно различни категории от предишните. Качествено новото осмисляне структурата на света, откритието на ново обитаемо пространство, съществуването на още едно мощно огнище на умствена енергия ни доведоха до извода, че трябва да се въздържим за известно време и да не съобщаваме на земните жители нашето откритие, изхождайки от новите понятия за грижа за Земята. Стигнахме до това решение именно в интересите на съвременното общество.

Сега за същността на въпроса. Как се случи това?

От любопитство веднъж решихме да отговорим с радиосигнал приблизително в същия спектър на честота, насочвайки го в онази точка на Вселената, откъдето системно идваха загадъчните радиоимпулси. Стана чудо! Нашият сигнал бе незабавно приет! Той беше уловен и разбран! В отговор, на вълната, на която приемахме, заработи още един дубъл наред с предишния, а след него още един — приветствено трио, три синхронни радиосигнала от Вселената няколко часа подред носеха със себе си като тържествен марш ликуващата вест за разумни същества извън нашата Галактика, които разполагаха с най-висша способност за контакт със себеподобни същества на свръхдалечни разстояния. Това беше революция в нашите представи за космическата биология, в познанията ни за строежа на времето, пространството, разстоянията… Нима вече не сме сами във Вселената, не сме единствени по рода си в необятната пустош, нима човешкият опит на Земята не е единственото притежание на дух във Вселената?

За да проверим дали наистина сме открили извънземна цивилизация, изпратихме по радиото формулата за масата на земното кълбо, на което е възникнал и се развива сега нашият живот. В отговор получихме разшифровка — от своя страна те ни съобщаваха приблизително същата формула за масата на тяхната планета. От това направихме извод, че тази обитаема планета има доста големи размери и е с напълно подходяща притегателна сила.

Така си разменихме първите знания за физическите закони, така влязохме за първи път в контакт с извънземните носители на разум.

Другопланетните жители се оказаха активни партньори по отношение задълбочаването на нашите връзки. В резултат на техните старания контактите ни бързо се изпълваха с ново съдържание. Скоро научихме, че разполагат с летателни апарати, чиято скорост на движение е равна на скоростта на светлината. Всички тези и други неща узнавахме благодарение на това, че бяхме в състояние да обменяме мисли, отначало чрез математическите и химическите формули, а по-късно те ни показаха, че умеят и да разговарят с нас. Изясни се, че години наред, след като ние, хората, преодолявайки земното притегляне, излязохме в Космоса и си осигурихме присъствието в него, те са изучавали нашите езици чрез мощна аудиоастрономическа апаратура, която дълбоко прослушва Галактиката. Улавяйки системната радиовръзка между Космоса и Земята, те са се изхитрили чрез съпоставяне и анализ да си разшифроват значението на нашите думи и фрази. Лично се убедихме в това, когато се опитаха да разговарят с нас на английски и руски език. Това бе още едно невероятно и зашеметяващо откритие…

А сега за най-главното. Събрахме смелост да посетим тази планета с извънземна цивилизация. Горска гръд — така приблизително си разшифровахме името на тяхната планета. Жителите на Горска гръд сами ни поканиха, това е тяхна идея. И ние след дълги и сериозни размишления се решихме. Те ни обясниха, че техен летателен апарат със скорост на светлината ще стигне до нашата орбитална станция за двайсет и шест-двайсет и седем часа. За същото време те се задължават да ни върнат обратно веднага щом пожелаем. Когато запитахме как ще стане свързването, те ни обясниха, че това не е проблем, тъй като летателният апарат на Горска гръд разполага с устройство за херметично съединяване с всякакви обекти с различна конфигурация и конструкция. Изглежда, че това е някакво свойство на принципа на електромагнитното съединяване.

Решихме, че за нас ще бъде най-добре, ако техният летателен апарат се приближи до нашия люк за излизане в открит Космос, откъдето бихме могли да се прехвърлим при тях. Възнамеряваме по същия начин да се върнем, разбира се, ако пътешествието до Горска гръд завърши благополучно…

И така, оставяме на борда на «Паритет» своето послание, ако щете, обяснителна бележка, открито писмо, обръщение… Но въпросът в същност не е в това… Достатъчно трезво съзнаваме какво предприемаме и какво е бремето на отговорността, която сме поели. Съзнаваме, че съдбата е решила именно на нас да предостави уникалната възможност да извършим такава мисия за човечеството, по-възвишена от която не можем да си представим…

И все пак най-мъчително за нас бе да превъзмогнем чувството за дълг, привързаност, задължения, най-сетне дисциплина… Онова, което е вкоренено във всеки от нас от старите традиции, законите, обществените норми за морал. Напускаме «Паритет», без да го съобщим на вас, ръководителите на Обединения център за управление, и изобщо на когото и да било от земните жители, без да съгласуваме целите и задачите си с когото и да било и под каквато и да било форма не защото пренебрегваме нормите за обществения живот на Земята. Това беше за нас тема за най-мъчителни размишления. Принудени сме да постъпим така, защото не е трудно да си представим какви настроения, противоречия и страсти ще се разпалят веднага щом се раздвижат силите, които дори във всеки нов хокеен гол виждат политическа победа и превъзходство на своята държавна система. Уви, твърде добре ни е позната нашата земна действителност! Кой може да гарантира, че възможността за контакти с извънземна цивилизация няма да стане още един повод за световен конфликт между земните жители?

На Земята е трудно или почти невъзможно да стои човек настрана от политическата борба. Но докато бяхме дълго време — дни и седмици наред — в далечния Космос, откъдето земното кълбо се вижда не по-голямо от автомобилна гума, ние мислим с болка и безсилен гняв, че сегашната енергийна криза, която хвърля обществото в ярост и отчаяние, която довежда някои страни до желанието да грабнат атомната бомба, е само един голям технически проблем, стига тези страни да са в състояние да разберат кое е по-важно…

От страх да не хвърлим смут, да не усложним и без друго пълното с опасности положение на земните жители, ние се осмелихме да поемем необикновена отговорност — да излезем пред носителите на извънземен разум от името на целия човешки род, според своите убеждения и съвест. Надяваме се и чувстваме вътрешна увереност, че ще изпълним достойно доброволната си мисия.

И накрая последното. В своите размисли, съмнения и колебания ние до голяма степен бяхме загрижени да не навредим на програма «Демиург» — това най-голямо начинание в геокосмическата история на човечеството, постигнато от нашите страни след много неприятности в резултат на много години взаимно недоверие, на приливи и отливи в сътрудничеството ни. И все пак разумът възтържествува — ние добросъвестно служихме на нашето общо дело, доколкото имахме сили и способности. Но след като сравнихме едното с другото, без да имаме желание да изложим програма «Демиург» на изпитания с оглед на гореизложените опасения, взехме своето решение — напускаме временно «Паритет» с намерение, когато се върнем, да продължим дежурството си. Ако пък изчезнем завинаги или ако ръководството сметне, че сме недостойни да продължим дежурството на «Паритет», то няма да е толкова трудно да бъдем подменени. Винаги ще се намерят подходящи момчета, които ще работят не по-зле от нас.

Тръгваме в неизвестност. Води ни жаждата за знания и дълговечната мечта на човека да открие себеподобни разумни същества в други светове, за да се обедини разумът с разум. Никой обаче не знае какво крие в себе си опитът на извънземната цивилизация — добро или зло за човечеството? Ще се постараем да бъдем обективни в преценките си. Ако усетим, че нашето откритие носи в себе си заплаха и разрушение за нашата Земя, кълнем се да постъпим така със себе си, че да не навлечем на Земята никакво нещастие.

И още веднъж последно. Сбогуваме се. През нашите илюминатори виждаме Земята отстрани. Тя сияе като лъчезарен брилянт в черното море на пространството. Земята е прекрасна с невероятната си, невиждана синева и е крехка като глава на младенец. Оттук ни се струва, че всички хора, които живеят на Земята, са наши братя и сестри, без тях ние не смеем дори да си представим нашето съществуване, макар да знаем, че на самата Земя това съвсем не е така…

Сбогуваме се със земното кълбо. След няколко часа ще напуснем орбита «Трамплин» и тогава Земята ще изчезне от погледа ни, няма вече да я виждаме. Корабът от Горска гръд е вече на път. Близо е до нашата орбита. Скоро ще пристигне. Остана съвсем малко. Чакаме.

И още нещо. Оставяме писма за семействата си. Много молим всички вие, които ще имате някакво отношение към това събитие, да предадете писмата ни на съответните адреси…

 

P. S. Справка за онези, които ще дойдат на наше място в «Паритет». В бордовия дневник сме посочили приемателно-предавателния канал и честотата на радиовълните, по които влизахме в контакт с жителите от другата планета. Когато стане нужда, ще се свържем с вас по този канал и ще ви предадем съобщенията си. Доколкото можахме да разберем от състоялите се радиовръзки с жителите от Горска гръд, най-удобен и единствен начин за свръзка са бордовите системи на орбиталната станция, тъй като радиосигналите, изпратени от Вселената пряко към Земята, не стигат до повърхността й поради непреодолимата бариера — силната йонизираща зона в атмосферата на Земята.

 

Това е всичко. Сбогом. Време е да тръгваме.

Идентичен текст от обръщението е съставен на двата езика — английски и руски.

Паритет-космонавт 1–2

Паритет-космонавт 2–1

Бордът на орбиталната станция «Паритет»

Трето дежурство. 94-о денонощие“

Точно в определеното време, в единадесет часа далекоизточно време, върху палубата на самолетоносача „Конвенция“ кацнаха един след друг два реактивни самолета, в които бяха комисиите със специални пълномощия — от американска и от съветска страна.

Членовете на комисиите бяха посрещнати строго по протокола. Веднага им бе съобщено, че им се дава половин час за обяд. Непосредствено след обеда членовете на комисиите трябваше да се съберат в каюткомпанията на закрито съвещание във връзка с извънредното положение в орбиталната станция „Паритет“.

Но малко след започването съвещанието бе внезапно прекратено. Космонавтите-контрольори, които бяха на „Паритет“, предадоха на Обединения център за управление в „Конвенция“ първото съобщение, получено от паритет-космонавтите 1–2 и 2–1 от съседната Галактика, от планетата Горска гръд.