Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Синовете на Крондор (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prince of the Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
dave (2010 г.)
Сканиране
Galimundi (2010 г.)
Допълнителна корекция
moosehead (2023 г.)

Издание:

Реймънд Фийст

Сага за войната на разлома (Том трети)

Принц на кръвта

Кралският корсар

Американска, първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2000 г.

ИК „Бард“, 2000 г.

ISBN: 954–585–154–6

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на граматически грешки

Глава 15
Примки

Ерланд се приближи до вратата.

Отвън пазеха стражи, но никой не си позволи да го попита по каква причина идва в покоите на принцеса Шарана. Там беше и лорд Нироме — благородникът, който бе влязъл в ролята на церемониалмайстор, когато принц Авари ги поздрави при влизането им в Горния град.

Дебелият мъж се поклони, усмихна се топло и рече:

— Добър вечер, ваше височество. Задоволява ли ви всичко тук?

Ерланд му отвърна с още по-топла усмивка, поклони му се още по-почтително и отвърна:

— Вашата щедрост понякога е направо съкрушителна, милорд.

Шишкото хвана Ерланд под ръка и каза:

— Бих ли могъл да ви отнема един кратък миг, ваше височество?

Ерланд се остави да го придърпат в един алков извън полезрението на стражите и отвърна:

— Но само за момент. Не бих искал да принуждавам нейно височество да ме чака.

— Разбирам, ваше височество, разбирам. — Нещо подсказа на Ерланд да внимава: никой тук не можеше да е толкова високопоставен и да му се подмазва така, без да таи коварство. — Това, което исках да ви кажа, ваше височество, е, че би било добър и щедър жест от ваша страна, много щедър жест, ако благоволите да изразите пред нейно императорско величество желанието си младият Расаджани, синът на лорд Килава, да бъде опростен за оскърблението, което ви нанесе. — Ерланд не каза нищо и Нироме продължи: — Момчето е глупаво; с това сме съгласни. Но вината не е у него, а в определени кръгове в лагера на принц Авари. — Озърна се сякаш притеснен да не го подслуша някой и зашепна: — Ако позволите да й отнема още миг. — Ерланд кимна и Нироме продължи да шепне: — Авари е второто й дете след Соджиана и по право наследницата е принцесата. Но известно е, че мнозина се боят от три последователни управления на императрици — патриархалните порядки съществуват сред повечето народи и племена, съставящи империята. Поради това някои заблудени души се стремят да изострят различията между Авари и неговата сестра. Младият Расаджани си е помислил — или по-скоро го направи без умисъл, — че само се опитва да покаже на своята императрица, че Авари не е някакво си слабохарактерно същество, което се бои от Кралството, просто защото е най-големият радетел за поддържането на мира между нашите две държави. Действието му беше прибързано и глупаво, и наистина непростимо, но съм сигурен, че са го тласнали други, смятайки, че Авари ще одобри това. Ако бихте могли да намерите в сърцето си воля да му простите…

— Ще помисля по въпроса — каза Ерланд. — Ще го обсъдя със съветниците си и ако се убедим, че това няма да доведе до загуба на престиж за моята страна, ще говоря с императрицата.

Нироме сграбчи ръката му и целуна пръстена му с кралския печат.

— Ваше височество е изключително щедър. Навярно някой ден ще мога да посетя Риланон. Стане ли това, ще кажа на всички хора там, че им е дадено от съдбата да ги управлява един милостив и мъдър владетел.

На Ерланд му бе дошло вече до гуша от ласкателства, затова кимна сдържано, остави дебелия благородник и закрачи решително към вратите на покоите на принцеса Шарана. Представи се на чакащия отвън слуга и го въведоха в приемната — зала, неотстъпваща по размери на бащината му зала за аудиенции в Крондор.

Някаква млада жена с яркочервена коса — необичаен цвят за истинската кръв — посрещна Ерланд с нисък поклон и каза:

— Нейно височество ви кани да я посетите в личната й градина, милорд.

Ерланд й даде знак да го поведе и когато тя тръгна напред, изпита неволна възхита от изящно поклащащите й се бедра, едва покрити от късата препаска. Усети тръпка на възбуда от предстоящата вечер и бързо се постара да съсредоточи мисълта си върху думите, които Джеймс му беше казал след вечерята: „Помни, че също като на теб на нея й е предопределено да властва над своята страна, така че не приемай нищо даром и на доверие. Тя може да изглежда като двадесет и две годишно девойче и дори да се държи като такова, но сигурно ще стане императрица на Кеш по времето, когато ти ще станеш крал, и подозирам, че образованието й е също толкова добро като твоето, ако не и по-добро.“ Джеймс бе проявил изключителна загриженост дори за толкова предпазлив по природа човек като него. И беше използвал сгодния случай, за да каже на Ерланд: „Внимавай. Не се оставяй да бъдеш подведен от мили обещания в нежни прегръдки. В душите на тези хора се таи смърт, не по-малко, отколкото в душите на главорезите в Бедняшкия квартал на Крондор.“

Щом видя Шарана обаче, Ерланд разбра, че ще трябва да положи голямо усилие, за да не забрави думите на Джеймс. Принцесата се бе изтегнала върху куп възглавнички под копринен балдахин, а около нея стояха четири слугини, готови да се отзоват на всяка нейна прищявка. Вместо късата поличка и елеченцето, с които се беше явявала по публични поводи, сега тя носеше проста роба, пристегната над гърдите със златен сокол със същата форма като онзи, който Ерланд бе видял на имперския щандарт на Кеш. Робата беше почти прозрачна и когато тя се надигна да го поздрави, се отвори отпред и разкри възбуждащата мъжкото око прелестна гледка на младо женско тяло. Ефектът бе много по-силен от обичайната голота, царяща из двореца. Ерланд избра сдържания поклон, изразяващ почтителност на гост към домакин, наместо раболепния поклон на поданик пред господар. Шарана протегна ръка, той я пое и тя му каза простичко:

— Елате да се поразходим.

Ерланд усети, че в гърдите му се връща чувството, което бе изпитал, когато видя принцесата за пръв път. Сред градината с красиви екзотични цветя тя беше най-красивото и най-екзотичното. За разлика от повечето жени от истинската кръв, които бе срещал досега, тя не изглеждаше толкова гъвкава и дългонога, а по-скоро — сластолюбива. Бедрата й бяха по-закръглени от тези на Мия, но не неприятно и беше може би най-едрогърдата жена, която бе срещал. Сочните й устни й придаваха малко нацупено изражение. Големите й тъмни очи му се струваха малко непривични, почти като у жълтокожите хора от Шинг Лаи, които бе виждал в двора. Раменете и бедрата й бяха широки, кръстът — тънък, а коремът — приятно закръглен. Ерланд разбра, че е безнадеждно покорен от чара й.

Мълчанието взе да става потискащо за нервите на принца и той каза:

— Ваше височество, има ли… непривлекателни жени в двора?

Шарана се засмя.

— Разбира се. — Гласът й бе сладък и женствен, а усмивката така оживи лицето й, че сърцето на Ерланд заподскача лудо. — Но бабинка изпитва такъв ужас от старостта и смъртта, че по нейна заповед всички, които не са млади и красиви, са преместени на по-долните нива на двореца. Но са тук, разбира се. — Шарана въздъхна. — Ако се наложи да управлявам аз, ще отменя тази глупава заповед. Много чудесни хора са принудени да работят в сянка, докато по-малко способни, но с по-приятна външност, получават високите постове.

Ерланд не разбра съвсем думите й. Умът му се беше замаял от съблазнителния й мирис, смесен с ароматите на цветята в градината.

— Ъъ… забелязах, че лорд Нироме успява все пак някак да се задържи на повърхността.

Тя отново се засмя.

— Той е чудесен. Просто все някак винаги успява да печели обичта на всички. Толкова е мил! От всичките ми вуйчовци…

— Той ви е вуйчо?

— Всъщност е братовчед на маминка. Той единствен успяваше да ме накара да спра да плача, когато ме оставяха сама като малка. Бабинка непрекъснато го гълчи, че е крайно време да направи нещо с лошия си навик да се тъпче и да се постарае да заприлича на ловец от истинската кръв, но все едно, примирява се с него. Често съм си мислила, че той е единственият, който пази и удържа целостта на империята — той наистина дава всичко от себе си, за да потуши възможните конфликти. Опитвал се е дори да повлияе за добро на вуйчо Авари… — И остави недоизказана мисълта си, че подобно начинание явно е обречено на провал.

Ерланд кимна.

— Защо вуйчо ви и баба ви са така отчуждени?

— Всъщност и аз не знам — отвърна момичето и със съвсем естествен и несъзнателен жест взе ръката на Ерланд в своята. Продължиха да вървят със сплетени пръсти и момичето заговори с безгрижен тон: — Мисля, че е затова, защото Авари смята, че той трябва да управлява вместо майка ми, което е глупаво. Той е твърде млад — само с три години по-голям от мен. Мисля, че е син на петия или шестия съпруг на баба. Мама е най-голямата и тя би трябвало да наследи неоспоримо властта, но някои се боят, че така в империята ще се наложи матриархат.

Ерланд усети, че кръвта нахлува в главата му, но се насили да се съсредоточи върху въпросите на политиката, което беше доста трудно при положение, че оскъдно облечената принцеса непрекъснато се докосваше до него.

— Значи… някои от хората ви искат да имат мъж за владетел?

— Глупаво, нали? — Шарана спря и каза: — Какво мислите за градината ми?

— Впечатляваща е — призна Ерланд без никаква преструвка. — Такова нещо не може да се види в Кралството.

— Много от тези цветя са култивирани тук, за Имперските градини, и не съществуват никъде другаде на Мидкемия. Не знам как точно е постигнато, но така са ми казвали. — Тя се пресегна с лявата си ръка и го хвана над лакътя, задържайки дланта му в дясната си ръка в почти любовен жест, и Ерланд се почувства едновременно възбуден и смутен.

Продължиха разходката си из градината и Шарана каза:

— Ерланд, разкажи ми за своя роден край, за това ваше приказно Островно кралство.

— Приказно ли? — засмя се Ерланд. — За мен си е най-обикновено. Виж, Кеш наистина е приказна земя.

Шарана се изкикоти.

— Но при вас има толкова много чудеса. Казаха ми, че сте разказвали за елфи и как сте се сражавали с Тъмното братство. Истина ли е?

Самият Ерланд никога не беше говорил за елфи, нито че се е бил с Братството на Тъмната пътека, както повечето хора наричаха расата на моредел — тъмните елфи, — но реши, че няма да навреди, ако поукраси малко истината. Все пак във Висок замък се беше сражавал с таласъми, което също си беше интересно за разказване.

Шарана остана очарована от разказите му или поне много сполучливо си придаде вид на очарована. След известно време обиколиха цялата градина и се върнаха при павилиона на Шарана. Принцесата посочи голямото легло извън спалнята й.

— Повечето нощи през лятото предпочитам да спя под звездите. Дворецът задържа топлината.

Ерланд се съгласи.

— Трудно е, докато свикне човек. Но когато наблизо имаш басейн, помага. Свикнал съм да си правя дълга баня преди лягане.

Шарана се изкикоти, докато една от слугините открехваше тънката като паяжина завеса, предпазваща ложето под балдахина от досадни насекоми.

— Мия ми каза. — Ерланд се изчерви, а Шарана продължи: — Каза ми също, че си доста… надарен в някои неща. И че си много забавен. — Покани с нежен жест Ерланд да полегне до нея и го погали с пръстче около яката на туниката. — Вие, мъжете на Севера, носите твърде много дрехи. Почти като онези коравосърдечни корсари, бриджаните. Те изобщо не свалят кожените си дрехи, дори да се сварят от жегата. И смятат, че животът им се направлява от призраците на мъртвите им майки, и си вземат само по една жена за цял живот. Много са странни. Не мислиш ли, че ще ти е по-удобно, ако си свалиш част от дрехите?

Този път Ерланд се изчерви не на шега. Беше допуснал, заради часа на срещата, както и от досегашния си опит с кешийските момичета от истинската кръв, че принцесата може би има предвид нещо по-интимно от една неформална визита на учтивост, когато го покани да посети покоите й, но сега изведнъж се почувства неловко.

Усетила притеснението му, Шарана разкопча токата, придържаща робата по тялото й, и тя се разтвори и се смъкна от раменете й.

— Виждаш ли, толкова е лесно.

Ерланд се наведе за целувка, готов да се отдръпне, ако се окаже, че не е схванал добре намеренията й. В отговор тя го целуна със страст и започна да смъква дрехите му. Щом Ерланд свали и последната част от облеклото си, Шарана се изтегна по гръб. Докато се наместваше върху изкусителното й тяло, той осъзна, че четирите слугини все още стоят около павилиона и че ефирните завеси създават само илюзия за интимност. За миг се поколеба, като видя, че една от тях стои само на педя от ложето, но щом принцесата го притегли към себе си, престана да мисли за това. „Трябва вече да свикна с тези хора“ — помисли си той преди да потъне в топлата и чувствена нега на страстта. Любиха се силно и нетърпеливо, сякаш и двамата не можеха да чакат да стигнат до върха на удоволствието.

След като и двамата се изтощиха, Ерланд се притисна до Шарана и момичето го погали закачливо по гърдите и корема.

— Мия ми каза, че си много бърз в началото.

Ерланд усети, че отново се е изчервил, и рече:

— Вие… вие с Мия подробно ли сте ме… обсъждали?

Шарана се засмя и едрите й гърди се разлюляха.

— Разбира се. Заповядах й да ми разкаже всичко, всичко, след като я взе още първата нощ.

Без да е сигурен, че държи да чуе отговора, Ерланд все пак попита:

— А-а… и тя какво каза?

Шарана почна да го гали с лявата си ръка, както бе прилегнала до него.

— О, тя ми каза, че си много… напорист и… малко нетърпелив… първия път… но че втория път си е струвало усилието.

Ерланд се засмя, пресегна се и придърпа Шарана към себе си.

— Я да видим дали е била права.

 

 

Херолдите задухаха в дългите си рогове и барабаните забиха. Ерланд и малката му свита седяха в една от ложите, предназначени за кешийската знат предната вечер, като гости на принц Авари и на лорд Нироме. Вторият ден от Юбилея на императрицата бе посветен на показни игри и състезания. Без значение дали самата императрица се появяваше в ложата си, игрите си продължаваха все едно, че е тук. На арената бяха излезли ниски мускулести мъже, облечени в носиите на древните си войнствени предци. Всички бяха с бели платнени препаски около слабините и задниците им оставаха голи. Някои носеха на лицата си издялани от дърво и нашарени демонски маски, а други си бяха изрисували лицата в сини краски. Главите на повечето бяха бръснати или косите им бяха вързани на опашки. Засвириха енергично древни инструменти, забиха тъпани, затракаха кречетала от животински черепи и воините подхванаха древната си надпревара.

В самия център на амфитеатъра дузина мъже издърпаха висок седем стъпки камък и запяха странен монотонен химн. Други ги окуражаваха с викове, ръмжене и изразителни жестове.

Ерланд се извърна към домакина си и каза:

— Благодарен съм за възможността да прекарам известно време с ваше височество.

Авари отвърна с широка усмивка:

— Удоволствието е мое, ваше височество.

Лорд Нироме, седнал зад Ерланд до Джеймс и Гамина, каза:

— Правим всичко, за да укрепим мостовете между нашите две държави, ваши височества.

Авари го погледна за миг, след което заговори на Ерланд:

— Милорд Нироме говори самата истина, Ерланд. Мощта на Кралството нараства стабилно от времето на дядо ви и след като сега онези квегански пирати са наказани…

— Квегански пирати ли? — прекъсна го Ерланд.

— Разбирам, че вестите не ви достигат бързо. Флота квегански галери е нападнала Свободните градове и дори са се одързостили дотам, че да налетят срещу няколко ваши крайбрежни селища недалече от Квесторско око. Баща ви е наредил флотата на адмирал Брукал да ги намери и потопи. Той се е справил.

Нироме се намеси.

— Една тяхна щурмова ескадра била отнесена от шквал надалече от острова им, прихваната е от ескадра имперски кораби от Дърбин и също е унищожена.

Тук Джеймс и Ерланд се спогледаха и Ерланд чу гласа на Гамина в главата си. „Джеймс е озадачен от това.“

„Защо?“ А на глас Ерланд каза:

— Значи отсега нататък плаването из Горчиво море ще е безопасно за известно време. Като изключим по някой и друг дърбински пират…

Авари се усмихна снизходително.

— Трудно ни е да държим под контрол някои от по-далечните ни градове. Ако някой капитан на кораб реши да извърши налет извън имперските води… — „Какво да се прави?“, казаха свитите му рамене. — Разбирате ли, по-лесно е да пратим Вътрешния легион или армия воини-псета да сринат Дърбин и да обесят губернатора, отколкото да сменим някой тамошен корумпиран съдия.

До Ерланд стигна гласът на Джеймс. „Доста интригуващо. Какво ли е търсила цяла «имперска ескадра» в Дърбин? Онези пирати не могат да се спогодят за нищо, камо ли да съберат повече от десет кораба за цяла ескадра.“

— Милорд, какво правят тези мъже долу? — попита Гамина Нироме.

— Тези мъже са от Шинг Лаи, Донг Таи и Тао Дзъ, както и от много други селца и градчета от областта, която в древни времена е била известна под името По-Тао. Те са престанали да бъдат воини, но все още продължават да упражняват древните си изкуства и воинско умение. Сега демонстрират прескачане на стена.

Докато си говореха, първият мъж в редицата се засили към големия камък и когато стигна на разкрач от него, скочи високо, удари със стъпала камъка, превъртя се на задно кълбо и стъпи на краката си. Тълпата зарева одобрително.

— Впечатляващо — каза Джеймс.

— Целта е да се прескочи камъкът — поясни Авари. — Той само се загряваше за същинската задача.

— Колко е висок този камък? Седем стъпки? — попита Джеймс.

— Да — отвърна Авари. — Един добре обучен воин ще скочи до върха, ще докосне камъка със стъпала и ще се приземи от другата страна. Истинският воин ще го прескочи, без да го докосне. В древни времена това е било бойно упражнение, за да могат да преодоляват защитните стени на вражески селища.

— Е, това наистина е впечатляващо — възкликна Ерланд.

Авари се усмихна.

— Забивали са копия от двете страни на каменната стена, за да затруднят още повече преодоляването й. Все едно, та както казвах, сега, след като пиратското гнездо в Квег е унищожено, надявам се, че нещата по северните ни граници ще останат спокойни. Не бих желал да ви досаждам с домашните ни проблеми, но при възрастта на майка ми… — Принцът за миг замълча, загледан в един плещест воин с дървена демонска маска и с копие в лявата си ръка, който скочи високо над стената под оглушителните възгласи на тълпата. — Ами, положението във вътрешността на Кеш е такова, че никой тук не би имал изгода, ако между нашите два народа възникне конфликт. Сега вие очевидно сте най-силният ни съсед и оттук насетне, надявам се — наш добър приятел.

— Докато съм жив, надявам се, че ще е така — каза Ерланд.

— Добре — отвърна Авари. — Моля се в такъв случай да живеете дълго и до дълбоки старини.

Зов на тромпети възвести пристигането на нов член на императорската фамилия и Ерланд се обърна с надеждата, че е Шарана. Но вместо нея влезе принцеса Соджиана със своя антураж и Ерланд едва успя да не се ококори от удивление. Този, който придружи красивата жена в съседната ложа, се оказа не друг, а барон Локлир.

Насмешката на Джеймс също не беше трудно да се долови зад мисълта му. „Е, изглежда, че за нашия приятел няма непреодолими прегради, нали?“

„Изглежда е така“ — отвърна Ерланд.

Принцесата влезе в ложата първа, а след нея пристъпи Локлир, който не можа да се сдържи да не се ухили на Ерланд. Гамина само вдигна вежда и го изгледа неодобрително. Но след това очите й леко се разшириха и тя „заговори“ на Ерланд и Джеймс. „Локи ми създава загадки.“

„Защо?“ — попита Ерланд.

„Старае се да не го издава външно, но е дълбоко обезпокоен от нещо.“

„От какво?“ — попита Джеймс.

„Каза, че ще поговори с нас по-късно и че в момента му е много трудно да се съсредоточи. Но в момента ми казва следното. Смята, че може би Соджиана стои зад опита за покушение над Боррик в Крондор.“

Ерланд кимна в отговор на някакво обяснение от страна на лорд Нироме и каза на Гамина и чрез нея — на Джеймс и Локлир: „Ако е така, това я прави първа кандидатка за подстрекател на нападението, при което загина Боррик.“

Сякаш го бе подслушала по някакъв начин, принцесата се извърна и го изгледа с неприкрито любопитство, като че ли се мъчеше да го съпостави с донесенията на шпионите си в градината на дъщеря си или все едно че обмисляше доколко би могъл да достави удоволствие и на самата нея. Но когато му се усмихна, принцът прочете в изражението на това красиво лице само насмешка.

 

 

Празненствата продължаваха и макар кешийските благородници да влизаха и да се оттегляха на отдих, Ерланд си остана на мястото. Умът му бе натежал от мисли за неща, за които само допреди няколко месеца не бе и сънувал, и много съжаляваше, че не може да поговори с баща си.

Игрите продължаваха все на бойна тематика и народите от различните краища на империята представяха на своята императрица и двора й най-младите си и отбрани воини. Последното представление се оказа не толкова демонстрация на бойни изкуства, колкото ритуал. Два отряда воини се състезаваха в двубой, чийто произход се губеше в дълбините на времето. Губернаторът на Яндовай бе избрал две села да представят „Битката на драконите“. Два големи дракона, великолепно изработени от въжета, стегнати на снопове и възли до истинските размери на приказните същества, се носеха на гърбовете на стотици воини. Съперничещите си села носеха ризници от плетена тръстика и костени плочки, с много древна направа, съвсем неподходящи за съвременните оръжия от желязо. Шлемовете на всички мъже бяха украсени с цветни ленти, червени за едната страна и сини за другата, и всеки от двата въжени „дракона“ имаше ярко оцветена маска отпред, със същия цвят. Ездачи в ярко оцветена в същите цветове броня седяха на гърбовете на двата бутафорни дракона и насочваха отрядите си. Двата състезаващи се отбора трябваше да надигнат огромните чучела, с туловища широки поне десет стъпки, и да се затичат. Тичаха, докато наберат необходимата скорост, и връхлитаха така, че двата дракона да се сблъскат. Тогава двете въжени „чудовища“ се изправяха нагоре, като напрежението от натиска ги издигаше все по-високо и по-високо, докато ездачите им не се окажеха най-малко на петдесет стъпки във въздуха. След което огромните фигури рухваха на земята. В един момент, бяха обяснили на Ерланд, един от двамата ездачи щеше да набере повече височина от противника си, да сграбчи гребена на шлема му и да приключи двубоя.

Странно защо Ерланд усети, че зрелището прикова вниманието му. Двете сили настъпваха една срещу друга, като едната се извръщаше в последния момент настрана и отбягваше сблъсъка. Вече на три пъти се бяха сблъскали, но нито един от двамата ездачи не бе успял да хване гребена на другия, така че бяха принудени да скочат и да опитат отново. Ерланд се удиви как успяват да скочат от поне двадесет и пет стъпки височина, при това в броня, без да пострадат.

Накрая състезанието приключи с победа на червената страна и дойде краят на празненствата за този следобед. След дълга дрямка и освежителни напитки и плодове щяха да започнат вечерните празненства. Ерланд си помисли дали да не прати вестоносец до принцесата и да я покани да повторят снощната си авантюра, но гласът на Гамина го застигна. „Джеймс би предпочел да останеш с нас тази вечер.“

Ерланд дотолкова бе привикнал вече с тези мисловни разговори, че за малко да отговори на глас. Прикри го с дискретно окашляне и каза:

— Може би ще е добре тази вечер да хапнем скромно насаме, милорд графе?

Джеймс сви рамене все едно че това е несъществено.

— Всъщност чакат ни още петдесет и осем дни празненства, така че трябва да пестим силите си. Може би наистина така ще е най-добре.

Кафи, който беше заел обичайния си пост, заяви:

— В такъв случай, ваше височество, аз ще ви пожелая приятна вечер и ще се оттегля в жилището си в Долния град. Ще се върна призори и ще бъда на ваше разположение.

— Благодаря ви, лорд Абу Харез — отвърна му Ерланд с лек поклон.

На връщане към покоите не си казаха нищо съществено — нито на глас, нито наум. Щом стигнаха до крилото, в което ги бяха настанили, Ерланд каза високо:

— Императрицата явно е предпочела да прекара времето си някъде другаде.

Джеймс само сви рамене, а Гамина отвърна:

— Този празник е дълъг, а тя е възрастна жена, Ерланд. Може би наистина е разумно да присъства само на най-важните церемонии. Всички тези неща днес не се различаваха много от празника на жътвата, наистина.

— Така е…

Беседата им бе прекъсната от появата на един войник, облечен като истинската кръв, но без цветното покривало на главата — вместо него носеше доста подходящ за истински бой шлем, а сандалите бе заменил с къси ботуши и наколенници. Гърдите му бяха покрити с дебела кожена ризница, а на колана му висеше сабя.

— Господа — каза той, без да чака разрешението им. — Тази, която е Кеш заповяда да се явите при нея веднага.

Ерланд почервеня от изненада и раздразнение.

— Заповяда ли?

Джеймс го докосна по рамото, за да го предпази от някоя необуздана реплика, и заяви:

— Ще тръгнем с вас веднага.

„Според Джеймс трябва да е станало нещо важно. Той настоява да запазиш спокойствие, докато разберем какво става.“ — каза в ума му Гамина.

Ерланд запази пълно мълчание, докато вървяха към централната част на двореца. След няколко минути към тях по коридорите се присъединиха множество въоръжени благородници: повечето изглеждаха мрачни и угрижени.

Щом влязоха в залата за аудиенции на императрицата — огромния централен салон на двореца — се оказа, че на горната галерия, обкръжаваща тронния подиум, са се събрали стотици владетели и господари. Партерът беше претъпкан от дворцови служебни лица, оставили отворен само един тесен проход към подиума, и Ерланд и спътниците му закрачиха по него.

Когато се озоваха пред подиума, Ерланд и Джеймс се поклониха, а Гамина приклекна в изискан реверанс. Императрицата започна без предисловия:

— Ще благоволи ли ваше височество да ни обясни защо току-що получихме вест, че баща ви струпва армиите на Запада в Долината на сънищата?

Ерланд усети, че е зяпнал, и затвори уста. Озърна се към Джеймс, който изглеждаше не по-малко слисан от него. Накрая принцът промълви:

— Ваше величество, нямам представа за какво говорите.

Жената, която държеше в ръцете си най-могъщата империя на света, хвърли в нозете си някакъв смачкан свитък и почти запищя от гняв и безсилие:

— По причини непонятни за моя разум вашият уважаван баща обвинява лично този двор за смъртта на вашия брат. Вместо като разумен монарх да поиска някакво обезщетение, той е решил да възприеме ролята на ощетен баща и заповядва на своите васали да се съберат на полето на битката. Вашият чичо Мартин и гарнизоните му от Крудий, Тулан и Карс току-що са слезли на бреговете югоизточно от Шамата. Към тях се присъединяват пет хиляди кралски крондорски пиконосци и според сведенията ни с тях в поход на юг са тръгнали още десет хиляди пехотинци от гарнизоните на Сарт, Квесторско око, Илит и Ябон, както и всичките три хиляди цурани на Ламът. Части от гарнизоните на Даркмур и Малаково средище също са в поход. Ще благоволите ли да ми обясните какво търси тази маса от тридесет хиляди войници на нашите граници и не е ли това прелюдия към нашествие!

Ерланд не можеше да повярва на ушите си. Джеймс пристъпи напред и каза:

— Ако ваше императорско величество позволи…

— Няма да позволя нищо! — извика гневно старицата. — Този глупак скърби за сина си, но очевидно забравя, че държа тук другия му син като гаранция за доброто му поведение!

После, надвила най-сетне гнева си, императрицата продължи:

— Сега се приберете в покоите си. Премислете добре какви послания следва да напишете тази нощ. Пратете ги възможно най-бързо към границата и се молете дано вашият баща, принцът, да е успял да се овладее. Иначе боговете са ми свидетели, че ще оплаква и другия си син, ако само един островитянин наруши границата на Кеш и убие дори един човек от моя народ. Ясно ли е?

— Съвсем ясно, ваше величество — отвърна Джеймс и почти задърпа Ерланд извън залата. По целия път от подиума до вратите гневът в погледите на околните бе почти осезаем и в тези погледи нямаше и помен от доскорошната доброта. Изведнъж се оказаха невъобразимо изолирани и сами.

При входа на дворцовата зала ги чакаше гвардейски ескорт, който да ги придружи до покоите им. Докато крачеха по коридорите на гигантския дворец, Ерланд отпрати въпроса си към Джеймс през Гамина. „Е, какво сме сега? Пленници или гости.“

„И двете — отговори Джеймс. — Заложници сме.“

В крилото за гости към тях се присъединиха Кафи Абу Харез и лорд Нироме и Кафи каза:

— Ваше височество, получих апартамент тази вечер в подножието на Горния град, само на няколко крачки от един от входовете. Ще бъда в готовност да ме извикате, когато имате нужда от мен.

Ерланд кимна. Мъчеше се да си представи какво би могло да тласне баща му към подобно невероятно решение. Арута не познаваше Кеш от личен опит като него, но четеше лично разузнавателните донесения, вместо да разчита само на съветите на Гардан и Джеймс. Знаеше добре какви са мащабите на мощта на Кеш, ако императрицата реши да я насочи срещу Кралството. Независимостта на Кралството от Кеш винаги беше зависила от едно обстоятелство: Кеш не можеше да си позволи щетите, които щеше да претърпи в резултат от едно нашествие срещу държава с големина, равняваща се на една трета от нейната. И ударът, който Кралството щеше да нанесе на Кеш заради някаква краткотрайна победа, можеше да направи империята на свой ред уязвима срещу едно ново въстание от страна на Конфедерацията или на атака от страна на Източните кралства.

Но нито за миг Кеш не бе живял в страх от нападение от страна на Кралството. Периодичните гранични сблъсъци заради земите по протежение на плодородната Долина на сънищата естествено се бяха превърнали в обичайна баналност в историята на отношенията между двете държави, но само веднъж Кеш бе понечил да анексира територия на Кралството: когато имперските сили бяха опитали да окупират тясната ивица суша северно от Върховете на спокойствието. Тогава армията под водачеството на Ги дьо Батира бе съкрушила силите на империята при Таунтън, слагайки край на посегателствата на Кеш над пристаните в Кралското море.

Оттогава не беше имало нито един сериозен военен сблъсък. Но идеята Кралството да предприеме нашествие срещу империята никога не беше не само обсъждана, но дори помисляна, защото ако последствията от едно нашествие в Кралството щяха да са ужасни за Кеш, то последствията от едно нахлуване на Кралството в империята щяха да са гибелни за него.

Ерланд се събуди от унеса си, осъзнал, че е пропуснал думите на лорд Нироме.

— Простете милорд, но се бях замислил за нещо друго. Какво казахте?

— Казах, ваше височество, че сигурно ще пожелаете да изпратите веднага писма до баща си. Ще ви осигуря вестоносци, които ще тръгнат веднага щом пожелаете.

— Благодаря ви — отвърна Ерланд.

— Милорд — каза Джеймс, — ако можете да ми осигурите копие от последните ви донесения за тези опасения за предстоящо нашествие, ще ви бъда безкрайно благодарен.

— Ще проверя дали мога да го направя, милорд. Но Абер Букар може да прецени, че проблемът е болезнен. В края на краищата в момента вие сте представители на една враждебна страна.

Джеймс устоя на подтика да каже нещо грубо и само се усмихна.

— Благодаря.

Ерланд чу мисълта на Гамина. „Джеймс смята, че в цялата тази история има нещо ужасно сбъркано.“

„Разбира се, че има“ — отвърна Ерланд.

Стигнаха до покоите си и видяха, че вратите не се охраняват от стражи.

— Поне ще можем да си ходим на гости — отбеляза Ерланд.

— Да — отвърна Джеймс. — Въпросът сега е къде е Локлир.

— Едва ли бих загубил, ако се обзаложа, че отново забавлява принцесата Соджиана — с горчив хумор каза Ерланд.

Джеймс не пожела да рискува с говор, затова отвърна мислено: „Тревожа се за него. Никога не е реагирал спрямо някоя жена както днес. Нещо в тази връзка го е притеснило много, а той не е от хората, които се притесняват лесно. Смятам, че трябва да го изчакаме да дойде, преди да решим какво да предприемем.“

Ерланд кимна и мислено каза на Гамина: „Следят ли ни пак?“

Гамина отвърна по същия начин: „Магическото устройство отново е насочено към нас.“

Седнаха в приемната на Джеймс и той даде знак на слугите да им поднесат напитки на близката масичка и да ги оставят сами.

„Виж дали можеш да разбереш кой го контролира“ — каза Джеймс и Ерланд веднага разбра, че Гамина отново е установила тристранната връзка между умовете им. Правеше го само когато можеше да седне и да не говори, защото иначе напрежението бе твърде силно. Повечето пъти сред хора тя само препредаваше съобщения.

Гамина притвори очи все едно, че я беше заболяла главата, заразтрива челото си и след малко заговори. „Не е от тези, които познавам по формата на мислите им. Трудно е да се каже без риск да ме усетят. Мога само да подслушам за няколко мига, преди да са ме усетили.“

„Къде са те?“

„Наблизо — отвърна тя. — Най-вероятно в стаите от другата страна на градината пред твоите покои, Ерланд.“

— Мисля да се оттегля след малко — каза принцът. — Този ден беше много тежък.

— Да — съгласи се Джеймс. „И какво мислиш за това нашествие?“

Ерланд нарочно заговори на глас, та да го чуят всички подслушвачи:

— Това „нашествие“ е пълна глупост.

Джеймс повдигна вежда, но бързо схвана намека.

— И аз мисля така, но все пак какво е твоето обяснение?

— Баща ми никога не би позволил личната му мъка или гневът му да го подведат към подобно прибързано и гибелно решение.

„И аз мисля същото“ — отвърна Джеймс. А на глас рече:

— Тогава какво?

— Възможностите са две. Или разузнаването на императрицата е лъжливо и някой изпраща нарочно фабрикувани донесения за масивно струпване на войска по границата само за да предизвика тази бъркотия, или пък баща ми наистина трупа войска, но не за да предприеме нашествие, а за да се противопостави на такова от страна на Кеш.

Джеймс го погледна, горд от съобразителността на младежа.

— Това са двете очевидни възможности. — А наум добави: „Ти естествено разбираш значението на втората възможност, ако се окаже вярна.“

„Какво?“ — попита Ерланд.

„Това означава, че нашата куриерска система и още повече, разузнаването ни тук, в Кеш, се е издънила.“

„Разбира се — отвърна Ерланд и с все сила стисна облегалката на креслото. — Ако системата се е издънила, значи нито едно получено сведение не е вярно. Нищо, което ни е било съобщено, откакто тръгнахме на това пътуване, не е било вярно.“

Джеймс въздъхна шумно и за да заблуди подслушвачите, каза на глас:

— Простете, ваше височество. Уморен съм.

— Няма нищо — махна с ръка Ерланд.

„Но това означава, че сега можем да разчитаме единствено на себе си — каза Джеймс. — Не можем дори да сме сигурни дали твърдението за струпването на войски е вярно, или лъжливо.“

Гамина се протегна и рече:

— Може би ще сме по-умни на заранта, ако си отдъхнем.

„Време е да свършим малко работа сами“ — каза Джеймс.

Ерланд се озадачи. „Какво имаш предвид?“

„Години минаха, откакто обикалях по покривите на двореца да търся убийци, но още не съм забравил да се катеря.“

Ерланд се ухили, за пръв път искрено развеселен от доста дни. „Джими Ръчицата се връща от отпуска, а?“

„Нещо такова. Искам да видя кой все пак ни подслушва. И най-добре ще го направя сам.“

Ерланд стана и заяви:

— Мисля да изпратя бележка на Шарана. Тя навярно може да застъпи за нас пред баба си. Би трябвало да е разбрала, че не таим лоши чувства към страната й.

Джеймс кимна.

— Добре. Аз пък ще пратя депеша до Шамата да разберем какво все пак става там.

Ерланд се поклони на Гамина.

— Милейди, вярвам, че главоболието ви ще мине до заранта.

— Надявам се, ваше височество.

Ерланд бързо стигна до покоите си и разбра, че не се налага да праща бележка на Шарана — принцесата го чакаше в леглото му. Дрехите й — по-точно късата бяла поличка и елечето, — както и накитите й, бяха подредени грижливо до ложето. Тя се усмихна на принца, потупа възглавничката до себе си и каза:

— Помислих си, че ще се съветваш с хората си цяла нощ.

Ерланд се опита да се усмихне, но не се получи.

— Желанието ти да прекараш нощта с мен ме прави много щастлив, Шарана, но бихме ли могли да поговорим за цялата тази бъркотия?

— Ще може ли после? — отвърна тя и се нацупи.

Ерланд махна на слугините да излязат, съблече се, дръпна завеските на балдахина и легна до принцесата.

— Надявах се, че ще посветим тази нощ на себе си — каза тя.

— Разбира се, но…

Тя опря пръсти на устните му и после го целуна, дълго и страстно.

— Ще поговорим по-късно. Не искам да съм лишена от теб нито миг повече.

Ерланд знаеше, че има да обсъждат много важни неща, но бързо се съгласи с нея… Наистина можеха да ги обсъдят по-късно на спокойствие.