Дебора Райли
Фалшивият годеник (3)

Глава 3

Скъпо дневниче,

Трябва да отбележа, че числата много успокояват. И обратно — животът е толкова объркан и непредсказуем. Без значение колко старателно планираме деня или бъдещето, винаги ще се случат неприятни изненади. Изненадата може да бъде малка — например, да завали, когато си излязъл да пояздиш, или жълтата нова рокля да те направи да изглеждаш като канарче. Но има и други, ужасни — като да установиш, че не можеш да изпълниш последната воля на баща си.

Числата са точни: никога не се променят, нито лъжат. Две плюс две винаги ще прави четири. Една истина, на която можеш да имаш доверие. Сега и завинаги. Нещо много утешително.

Ето защо предпочитам да се занимавам със счетоводните книги, отколкото да се разправям с членовете на така нареченото добро общество.

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

25 април 1814

Бележката дойде малко след закуска. След като три дни беше убеждавала себе си, че Хелион е постъпил разумно, като е забравил за предложението й, приемайки го за временна лудост, Джейн усети как сърцето й спира да бие.

Писъмцето само съобщаваше, че ще я посети в три следобед. Джейн бе убедена, че неговото посещение означава вероятен положителен отговор на налудничавия й план. От самата идея я избиваше пот. Може би трябваше да му изпрати бележка, че си е променила намеренията. Или поне, че е болна и не може да го види.

Само че всеки път, щом решаваше да го отхвърли, откриваше, че застива нерешително. Какво значение имаше, ако планът й бе импулсивен, а не плод на обмислено решение? И имаше ли друг изход? Истината е, че се бе провалила в търсенето на подходящ съпруг. Заслужаваше ли си да прекара остатъка от сезона в някой тъмен ъгъл с надеждата, че някой джентълмен ще се спъне в нея или че ще е толкова отчаян, та да си вземе съпруга, която нито уважава, нито харесва?

Почувства тръпки по цялото си тяло. Беше обещала.

Пое дълбоко дъх и си спомни раненото тяло на баща си, докато го носеха вкъщи. Не му оставаше много време. Стискайки ръката й в своята, беше изказал загриженост, че я оставя сама и промърмори в ухото й:

— Скъпо мое дете, въпреки всичките ми професионални успехи, най-голямото щастие в живота ми бяхте ти и майка ти. Обичам те с цялото си сърце. Научих те на всичко необходимо, за да управляваш наследството си, но това не ме успокоява. Парите нямат значение. Семейството е истинското богатство. Моля те, Джейн, обещай ми, че ще потърсиш съпруг, който ще ти е другар в живота, който ще споделя усмивките и сълзите ти. Не мога да понеса, че те оставям сама…

Какво можеше да направи, освен да даде дума? Би му обещала целия свят, само да го успокои. Сега очакваше да се намери в Лондон един мъж, който да й предложи поне малко приятелство.

Джейн се затвори в уютната библиотека и опита да се успокои. Нямаше по-добро лекарство от сметките. Имаше ли нещо по-удовлетворяващо от построяването на странноприемница или как една изоставена мина се превръща в златна? Беше впечатляващо, емоционално, истинската страст на живота й. Нека другите се притесняват за бродерии, рокли, обожатели. Джейн предпочиташе инвестиции и нови проекти.

Все още се занимаваше със списъка до своя съдружник господин Самуелс, когато вратата се отвори. Предположи, че е прислужницата, идваща да извести за господин Колфилд, или далечната й братовчедка госпожа Шелинг, придружаваща я като нейна компаньонка от Съри. Затова дори и не вдигна глава. Но когато кожата й настръхна и усети лек мъжки парфюм, моментално вдигна поглед и откри Хелион, небрежно облегнат на вратата.

Перото изпадна между пръстите й, когато се изправи непохватно. Мислеше, че ще разполага с няколко секунди да се подготви, след като прислугата съобщи за него. Макар че не виждаше как. Може би с глътка коняк или още по-добре — да се скрие в стаята си. А сега можеше само да покаже една измъчена усмивка и с малко късмет да не изглежда толкова неудобно, колкото се чувстваше.

— Господин Колфилд.

Той се отдръпна от вратата и леко й се поклони.

— Добър ден, госпожице Мидълтън. Надявам се, че сте получили бележката ми.

— Да, да, разбира се. Поръчах на Рийвс да ви въведе в главния салон.

Той присви устни, докато се приближаваше към огромното писалище.

— А, имате предвид майордомът, който ме посрещна. В негова защита ще кажа, че се опита да ме отведе в салона, но аз го уверих, че предпочитате да говорим тук.

Беше облечен в сиви панталони и сако над бяло елече — гледка, която спираше дъха й. Следобедните слънчеви лъчи подчертаваха идеалните черти на лицето му. А очите му горяха и можеха да разтопят и лед.

Джейн усети, че ще припадне. Това си беше истинска лудост! Какво знаеше тя за такива изтънчени господа? Какво знаеше изобщо за мъжете? Представи си играта на котка и мишка, но отхвърли идеята. Не, тя не беше безпомощна сива мишчица. И не изпитваше необходимост да опознае интимно никакъв господин. Това беше чисто и просто бизнес, нищо повече. А там тя беше специалист.

— Разбирам.

Той се спря до писалището и седна в единия му край с арогантност. На устните му цъфна обезпокояваща усмивка.

— Знам, че не е редно да се срещаме насаме, без подходяща компаньонка, но мисля, че разговорът ни е частен, така да се каже… интимен.

Чарът му я обгръщаше като ръкавица, събуждаше сетивата й. Джейн се питаше дали безгрижната му поза е привидна или напълно естествена за него. Само една идиотка би подценила силата му на съблазнител.

— Не се тревожете за Софи — отговори с енергичен тон. — Не чува и дума, освен ако не й се крещи в ухото.

— Освен това рискуваме да ни прекъсне някой ваш посетител. Предпочитам да ви имам само за себе си.

Джейн едва се сдържа да не избухне в смях. Единственият й посетител в Лондон беше Ана и съответно бе навреме уведомена, че точно този следобед ще се състои визитата на Хелион. По-вероятно бе да нападнат французите, отколкото някой да позвъни на вратата й.

— Малко вероятно, но предполагам, че и тук ще ни е толкова удобно, колкото и на всяко друго място. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Наблюдаваше я, докато сядаше на ръба на креслото си, а после насочи вниманието си към библиотеката, която заемаше цяла стена. Повдигна вежди при вида на чисто мъжката мебелировка и томовете изследователски книги. Малките масички върху ориенталския килим се губеха под купчини вестници и списания, които Джейн преглеждаше всеки ден. На мястото до прозореца имаше няколко чертежа за най-новия й проект: странноприемница. Беше едно добре използвано работно помещение, което нямаше нищо общо с модата.

— Стаята е приятна, но е необичайно място да откриеш една госпожица в слънчев следобед.

Джейн срещна погледа му. С пристигането си в Лондон бе решила, че няма да се крие и няма да се извинява за навиците си, колкото и странни да се струваха те на околните.

— Прекарвам всеки ден на това място — отговори твърдо.

Той се загледа в предизвикателното й лице.

— Всеки ден?

— След смъртта на баща ми поех управлението на делата му. Това изисква доста усилия и време.

— Вие управлявате наследството си?

Джейн се усмихна доволно при вида на зле прикритото му объркване. Поне не беше ужасен. В края на краищата едно момиче, което се занимава с бизнес дела, не беше често срещано явление. Меко казано, странно.

— Разбира се. Уверявам ви, баща ми добре ме е подготвил да заема мястото му, макар че нито един от двамата не предполагаше колко скоро ще се случи.

— Не е обичайно занимание за млади дами, поне за повечето.

— И аз така разбрах — Джейн не можа да сдържи заядливата нотка в гласа си. — Още една причина, за да не ме ухажват.

Изненада се като забеляза, че думите й накараха Хелион да се замисли. Като че ли му се струваше любопитно.

— И без съмнение не се отказвате. Продължавате с работата си, вместо да предоставите делата на някой управител.

Това беше въпрос, който не бе очаквала.

— Не бих поверила грижата за парите ми на друг. Освен това за мен е удоволствие, не товар. Предпочитам да прекарам следобеда в изчисления, отколкото в купуването на нова рокля, която не ми е нужна.

— Нещо необичайно, бих казал.

Джейн присви недоволно устни. Мъжът насреща й съвсем не беше толкова очарователен.

— Предполагам, че не сте дошли тук, за да ме обиждате?

— Извинете, не исках да ви засегна. Но съм свикнал с хора, които предпочитат да прекарват дните си в удоволствия.

— Като вас? — върна му топката тя.

Той замръзна на място, като че ли Джейн бе уцелила право в целта, без да иска.

— Да, като мен — отвърна с подигравателен тон.

Усетила, че е наранила гордостта на събеседника си, Джейн изправи рамене. Това беше сделка — напомни си за сетен път.

— Време е да се концентрираме върху целта на вашата визита, не смятате ли?

— Разбира се — появи се отново усмивката му, макар и малко пресилена. — Както без съмнение вече сте се досетила, реших да приема предложението ви.

Точно това подозираше. За него се бе подготвяла цял ден. Тогава защо изведнъж не й достигаше въздух и сърцето й подскачаше като риба на сухо?

— Аха.

— Освен, ако не сте променила решението си.

— Не, не, разбира се, че не.

— Добре.

Погледна го разконцентрирана. Не знаеше да се радва ли или да плаче, че скандалното й предложение е прието. Може би и двете.

— Предполагам, че очаквате парите си. Мога веднага да ги изпратя на управителя ви…

— Ще уточним детайлите по-късно — прекъсна я нетърпеливо. Явно му бе неудобно да получава пари от жена. Джейн си отбеляза този факт. В бъдеще ще трябва да внимава да не наранява достойнството му.

— Разбира се — меко се съгласи тя.

— Първо нека да разработим добре плана, за да няма объркване. Предполагам, че желаете да започнем с ухажването веднага, нали?

— Аз… да — отговори, докато ръцете й трескаво търсеха документа, който беше приготвила преди неговото пристигане. Отново си напомни, че е само бизнес. Сделка. И добре, че е така. Не знаеше как би преживяла едно истинско ухажване. Не и с този опасен мъж. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Даже съм подготвила списък.

— Какво казахте? Списък?

— Още един мой недостатък, страхувам се. Или по-скоро начин да подредя нещата в главата си.

— Разбирам — но не посегна към листа в ръката й. Дяволските му черни очи продължаваха да се взират в лицето й. — И какво пише там?

— Отбелязах няколко покани, които получих. Може би подозирате, че една бизнес дама не е добре дошла на важните светски събития, но все пак има няколко, измежду които да избирам. По този начин ще знаете къде да ме намерите.

— Разумно, без съмнение.

— Също така отбелязах къде най-вероятно ще срещна подходящи джентълмени.

— Разбира се.

Въпреки, че нямаше нищо подозрително в измамно ангелското му лице, Джейн беше сигурна, че се забавлява с методичния й начин на планиране.

— Освен това изготвих и списък с някои детайли за мен, ако се интересувате — продължи с по-твърд тон.

— Като например?

— Имената на родителите ми, сведения за имението в Съри — думите й бяха прекъснати от гръмогласен смях. Мъжете винаги щяха да си останат загадка за нея. — Кое ви се струва толкова смешно?

Хелион приведе в действие очарователната си усмивка при вида на негодуванието й.

— Очевидно нямате много опит в ухажването.

— Мислех, че вече сме наясно по въпроса. Именно затова сте тук. Къде е комичното?

Той направи пауза, през която свободно огледа скромната й виолетова рокля и обикновените й черти.

— Скъпа моя, ако флиртувах с вас наистина, най-малко щях да се интересувам от имената на родителите ви и от разположението на къщата.

Джейн се почувства глупаво.

— О! — засрамено остави листа настрани. — И от какво щяхте да се интересувате?

— Кое е любимото ви цвете, кой парфюм предпочитате, дали ви харесва повече да ви целувам по шията или да ви погаля по гърдите…

Джейн побърза да скрие треперещите си ръце между гънките на роклята. Да я целуват по шията? По гърдите? Мъжете това ли правеха? Беше прекалено дръзко за невинното й сърце.

— Ох!

— Щях да знам дали косата ви е мека като коприна и дали устните ви имат вкус на страст. Бих опознал всеки сантиметър на тялото ви — продължи безмилостно, докато обикаляше около писалището. След това, без предупреждение, завъртя креслото й и постави ръцете си на облегалките. Джейн затаи дъх, докато лицето му бавно се приближаваше към нейното. С пламнали страни и пърхащо сърце усети гъделичкане по цялото си тяло, причинено от близостта на Хелион. — И, разбира се, щях да знам как добре прилягат извивките на вашето тяло към моето.

— Разбирам какво искате да кажете, господин Колфилд, — отговори Джейн, потъвайки в креслото.

Хелион вдигна глава и я погледна намръщено.

— Ако се отдръпвате така ужасено от мен, госпожице Мидълтън, никой няма да ни повярва.

Имаше право. Почувства се като глупачка. Очакваше се да действа хладнокръвно, като при бизнес сделка, а не като нервна девствена госпожица.

— Просто ме сварихте неподготвена.

Той повдигна вежди, изправи се и се отдалечи от писалището.

— Станете, госпожице Мидълтън.

— Защо? — Не й хареса да й заповядва.

— Няма да успеем, ако не мога да съм сигурен, че ще изпълните вашата част от уговорката.

Какво, по дяволите… Да изпълни нейната част? Никога не се бе проваляла в бизнеса. И нямаше да започне сега. Без значение, че сърцето й я предупреждаваше, че има срещу себе си опасен съперник.

— Ще го направя, господин Колфилд.

— Наистина ли? Затова ли се отдръпвате от мен като ужилена, като че ли очаквате да ви нападна?

— Не се страхувам от вас.

— Станете тогава.

Беше успял да я предизвика. Какво можеше да направи?

— Така да бъде — надигна се без желание, но облекчена, че поне краката й я държат. — Доволен ли сте?

— Все още не — измърмори той.

Прикова я с поглед и нежно взе лицето й в ръце. Джейн се почувства безсилна да се отдалечи, докато пръстите му бавно галеха страните й и очертаваха извивката на устните й. С благоговение палецът му докосна долната й устна и още веднъж, докато накрая Хелион се наклони към нея с една ясна цел.

Щеше да я целуне! Разбра го в мига, когато устата му докосна нейната. После вече не можеше да мисли.

Устните му бяха топли и завладяха нейните с нежност. С безкрайно търпение изучаваше вкуса и формата на устата й, като рядък плод, който трябва да се вкусва внимателно. Тогава Джейн инстинктивно отвори устни, подканвайки го да я опита с език. По вените й потече едно странно и завладяващо удоволствие, почувства се опиянена, като че ли е прекалила с отлежало шампанско. „О, Боже, опасно е — призна замаяно — прелестно, вълнуващо опасно“.

Мърморейки нежни слова, той положи леки целувки на страните й, после се спусна по шията. Унесена от зашеметяващите усещания, които я изпълваха, Джейн не забеляза кога точно е започнал да гали гърдите й и е уловил едно от зърната й между пръстите си.

Отдръпна се рязко и го погледна с упрек.

— Господин Колфилд, на никой мъж не бих позволила такива волности — успя да изрече почти без дъх.

Той изглеждаше спокоен, докато се взираше в пламналото й лице. Какъв непоносим мъж!

— На никой мъж? — подигра й се. — Тогава ви съветвам да се откажете от търсенето на съпруг, скъпа.

— Аз… хм… разбира се, че ще изпълня съпружеските си задължения, след сватбата…

— Задължения? — Той се усмихна съучастнически. — Задължена ли се почувствахте преди малко, когато тръпнехте и стенехте в ръцете ми?

Джейн се скова. Тръпнеща? Стенеща? Проклятие! Тази сделка не беше като онези, които познаваше. Как ще контролира ситуацията, щом той можеше да я подчини само с една ласка?

— Достатъчно — заповяда, докато вдишваше дълбоко. — Мисля, че се забавлявате за моя сметка.

— Все още не, но ви уверявам, че ще ми достави огромно удоволствие — каза с поглед, насочен към деколтето й. — За слаба жена като вас сте изключително апетитна.

— Така ли се отнасяте с всички невинни госпожици?

— Разбира се, че не, но и никога не съм ухажвал някоя невинна госпожица. От друга страна съм достатъчно мъж, та да искам нещо повече от една възпитана целувка. Много повече.

Джейн не се съмняваше в думите му. И от разстояние се усещаше, че е страстен мъж. И вкусът му още стоеше на устните й.

— Това ухажване е само привидно — напомни му сурово. — Не е необходимо да стигаме до интимности.

Веждите му отново се свъсиха при този упрек, но очите му се задържаха на устните й.

— Госпожице Мидълтън, каквито и дефекти да имам, не съм дете, което да накажете в ъгъла за непослушно държание. Знам кога една жена харесва целувките ми. Даже — подигра й се с нисък глас — при малко повече настояване щяхте да молите за още. Чудесна идея, нали?

Джейн отвори уста. Не можеше да повярва.

— Господине…

Като я видя толкова ядосана, той я прекъсна с вдигане на ръка.

— Не, не, скъпа моя. Да не се караме. Исках само да се уверя, че няма да припаднете насред балната зала, когато се доближа до вас.

— Не ставайте смешен! Аз никога не припадам!

— Освен това, когато двама души се желаят, привличането между тях се усеща във въздуха, как се гледат, как се търсят, как се докосват всеки път, когато се доближат.

— Желая да ме смятат за порядъчна дама, не за някоя… — информира го ядосано.

Хелион не изглеждаше впечатлен от логиката й. Вместо това скръсти ръце на гърдите си и я погледна.

— Да изясним нещо още в началото, госпожице Мидълтън. Вероятно сте доста умна, що се отнася до сметки и списъци, но сте още зелена в изкуството на ухажването. Аз, напротив, съм експерт и предполагам, че затова ме наехте.

— Да, но…

— Никакво „но“. Трябва да следвате съветите ми, за да успеем.

— Много сте арогантен.

— А вие сте манипулаторка. И никога няма да си намерите съпруг, ако винаги държите да контролирате ситуацията — отговори й без извинение. — Никой уважаващ себе си мъж няма да пожелае властна съпруга, която пет пари не дава за неговото мнение.

Тя отвори уста да протестира. После през зъби преглътна импулсивните думи. Не беше чак такъв инат, че да не си признае, когато е сгрешила. Беше вярно — имаше силен характер и обикновено налагаше волята си. Тежката битка да задържи в ръце съдбата си не беше никак лесна. И продължаваше да се бори всеки ден.

— Трудно ми е. Свикнала съм да контролирам всичко.

— Тогава, може би, ще бъде по-добре да се върнете в Съри, скъпа моя. Никой мъж няма да се остави да го водят за носа.

— Не, не мога.

Той притвори очи пред рязкото отрицание.

— Защо? Толкова ли е важно да сте омъжена? Имате всичко, което повечето момичета мечтаят: сигурност, богатство и завидна независимост, особено за жена.

Джейн направи гримаса. Наистина се чувстваше достатъчно доволна от живота си. Кой не би бил? Както отбеляза Хелион, имаше свободата, обикновено недостижима за жените. Защо й трябваше да се товари излишно с някой мъж? Отговорът беше много прост. В дъното на душата си знаеше, че баща й е прав: беше сама, отчайващо сама.

— Обещах на баща ми, на смъртния му одър. И с времето си дадох сметка, че искам да имам семейство. Къщата ми в Съри е едно много самотно място.

Настъпи дълга пауза.

— Разбирам.

— Ще ми помогнете ли тогава?

— От вас зависи — направи крачка напред и хвана брадичката й, като по този начин я принуди да го погледне в очите. Тялото й потръпна при докосването му. — Ще следвате ли указанията ми?

Вече по-подготвена, успя да скрие вълнението си, но не можеше да контролира лудешкото препускане на предателското си сърце.

— Винаги, когато са в границите на разумното.

— Дявол го взел, много сте упорита!

Джейн го погледна предизвикателно.

— Не, само съм достатъчно благоразумна, за да не оставям късмета си в ръцете на един донжуан.

В очите му се появи неспокоен блясък.

— Скъпа моя, нали не вярвате, че добродетелността ви е застрашена?

— Смятам, че вие сте един много, много опасен господин.

Хелион се усмихна със задоволство и погали устните й.

— А вие, скъпа моя, сте създадена за ласки и притежавате уста, която ме подлудява.

 

Вмъкването в елегантната градска къща беше лесна работа. Прекалено лесна, призна Бидълс с въздишка, докато преглеждаше писмата, подредени в чекмеджетата на работната маса. След завръщането си в Лондон способностите му се бяха притъпили. И изпитваше ужасна скука.

Какво, по дяволите, го интересуваха надутите разговори на френските емигранти? Или на шепата дипломати, дошли наскоро в града? Какво предизвикателство имаше в преследването на наполеонови поддръжници, толкова тъпи, че не можеха да си държат устните затворени, когато бяха пияни? Дори кодираните съобщения, които прихващаше и разчиташе, бяха детска игра. Искаше предизвикателство, нещо, което да бъде истинско изпитание за интелекта му и да сложи край на дълбоката апатия.

С друга въздишка Бидълс провери купчината писма, натрупани върху бюрото от госпожица Мидълтън. Хелион му беше възложил забавна задача. Макар че скромната госпожица едва ли имаше някоя страшна тайна, той не губеше надежда. Знаеше, че дори и най-уважаваните членове на обществото имаха скандални навици. Скандални дори и за него.

В дъното на последното чекмедже Бидълс откри някакъв пакет. Извади го, обзет от надежда. Хартията бе по-различна от тази, използвана в Съри за писма и покани. Може би най-сетне беше попаднал на нещо интересно. Минаваше набързо по редовете и за малко да не чуе приближаващите стъпки. Някой идваше насам доста предпазливо, за да не бъде чут.

С бързи движения прибра пакета под сакото си, искрящо синьо на цвят, но не успя да затвори чекмеджето, когато в стаята влезе една девойка. Бидълс позна пълничката приятелка на госпожица Мидълтън, която я придружаваше на бала. Безпокойствието му изчезна на мига. Една лекомислена девойка. Никаква заплаха.

Тогава с изненада забеляза как светлите очи на момичето обхождат стаята, забелязват чекмеджето и близостта на Бидълс до масата. Едно хитро пламъче блещукаше в обвиняващия поглед.

— Виж ти! Лорд Бидуел, какво правите тук? — попита настоятелно, докато се приближаваше. Спря се точно пред него.

Бидълс се превърна в ексцентричната личност, която всички познаваха, и я поздрави с галантен поклон.

— А, госпожица… Халифакс, нали?

Госпожицата не изглеждаше впечатлена.

— Да.

— Каква приятна изненада — наведе се да целуне ръката й и така получи възхитителна гледка към деколтето й. С изненада установи, че е развълнуван. — Не мога да ви опиша, колко се радвам да се запознаем.

Очакваше тя да се сконфузи, типична реакция на повечето дебютантки, затова се изненада, като видя апатичната й усмивка.

— Наистина ли?

— Да не би да се съмнявате в мен?

— Доколкото си спомням, пътищата ни вече са се пресичали, милорд. Възможно ли е да не сте забелязал?

Бидълс примигна. Може би подценяваше тази жена. Странно, в действителност.

— Би било непростимо от моя страна да не забележа млада дама с красота като вашата — отговори с лекота. — Макар че, признавам си, досега не знаех каква изключителна хубост притежавате. Скъпа моя, спирате дъха ми.

— Гледай ти! Наистина, господине, ласкаете ме.

Бидълс отново насочи погледа си към разкошните извивки.

— Не е така, уверявам ви. Рядко имам удоволствието да наблюдавам подобна красота.

— Ласкателство, без съмнение. — Усмивката на Ана започна да изчезва при вида на отвореното чекмедже. — Търсехте нещо определено ли, лорд Бидуел?

Мъжът се поколеба пред тази неочаквана ситуация. Добре, добре. Това момиченце определено превъзхождаше болшинството. Погледна я със засилен интерес.

— Търсех някакъв лист и перо, за да оставя бележка на госпожица Мидълтън. Изглежда точно сега е заета и трябва да дойда друг път.

— Жалко — промърмори тя, без да повярва дори и за секунда на обяснението му. — За нещо важно ли искахте да разговаряте с нея?

— Не, не, няма значение.

— Може би аз ще мога да й предам съобщението ви.

Той се усмихна — находчива беше.

— Само й предайте, че очаквам да я видя тази вечер у лейди Ланбергер. И вас също, скъпа моя.

Ана смръщи вежди.

— И по тази причина дойдохте на визита?

— Толкова добра причина, колкото и всяка друга, не мислите ли?

— Щом вие го казвате…

— Така е, без съмнение — още веднъж Бидълс й отправи поклон, този път по-дълбок. — А сега трябва да вървя. Денят на един джентълмен е пълен със задължения. Сигурен съм, че разбирате. До довечера!

Без да чака отговор, той излезе от стаята и се запъти безшумно към задния изход. Не можеше да излезе през централния вход, щеше да се наложи да дава обяснения на майордома как е влязъл. Освен това предпочиташе задните врати.

Ще трябва да наблюдава госпожица Феърфакс. Беше по-интелигентна от връстничките си и се съмняваше в него. Нямаше да му е от полза, ако реши да се намеси. И освен това (ако трябваше да бъде честен), го бе заинтригувала в много отношения. Без да иска, разтегли устни в усмивка.

Изведнъж животът му не изглеждаше толкова скучен.