Дебора Райли
Фалшивият годеник (15)

Глава 15

Скъпо дневниче,

Винаги съм презирала слабите жени, които не знаят какво искат. Пърхат като пеперуди и позволяват на останалите да променят мнението им, съгласявайки се с всеки. И да не дава Господ да чакаш някакво решение от тях, ще ти дойде да ги удушиш.

Сега откривам, че вътре в мен се е криела една такава слабохарактерна жена. Странна работа. Не искам да се хваля, но винаги съм била решителна. Дори и по въпроси от жизненоважно значение съм способна да мисля рационално, за да поема по верния път. По какъв друг начин иначе бих могла да заема мястото на баща ми в бизнеса?

Обаче сега, когато съм на прага на най-важното решение в моя живот, губя способността си да мисля. Пърхам като най-глупавата пеперуда.

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

2 май 1814

Джейн не бе в добро настроение, нещо обичайно за повечето жени. Да страда и да се измъчва, когато животът не вземаше желаната насока, бе естествена част от женското съществуване. И ако към това се прибави и един красив непредвидим чаровник, се получаваше голямо количество грижи и притеснения. До момента за Джейн тези проблеми бяха непознати и неразбираеми.

След доста обиколки на библиотеката младата жена седна за момент и после пак се изправи. Нещо я дразнеше отвътре и не й даваше мира.

По дяволите, Хелион! Всичко беше по негова вина, разбира се. Отказваше да играе по правилата. Не само по нейните, а по ничии правила. Неприемливо за жена, свикнала да контролира всеки аспект от живота си. Какво му ставаше? Снощи беше съблазнителя, когото толкова интимно опозна и който я доведе почти до припадък от удоволствие. А тази сутрин…

Тази сутрин беше различен — напрегнат, нетърпелив, недоволен. И решен да се обижда при всяка провокация. От друга страна тя май бе повече от провокативна. Но не го правеше нарочно. Просто не бе свикнала да дели властта с никого, нито да подлагат на съмнение решенията й.

А колкото до това, че отказва да му се довери… ами… не е толкова просто. Не и когато сърцето й бе заложено на карта. Въздъхна крайно раздразнена. Не бе сигурна дали се дължеше на собственото й глупаво държание или на това на Хелион.

Седнала в един кожен фотьойл, Ана най-накрая прекъсна принудителното си мълчание с цъкане на език.

— За Бога, Джейн! Приличаш на призрак!

Джейн се спря и погледна цинично приятелката си.

— Добре, това много ми помогна. Благодаря ти, Ана. Колко хубаво, че дойде да ме видиш!

— Само ти казвам истината.

— Знам — усмихна й се тъжно. — За всичко е виновен онзи… негодник.

— Хелион?

— Че кой друг може да бъде?

— Има няколко като него. И какво е направил сега?

— Ами… — Джейн потърси точните думи, за да опише безсмисленото държание на Хелион. Трудно й беше.

— Е, и?

— Подлудява ме — бе най-добрия отговор, който можа да измисли.

Ана избухна в смях.

— Предполагам, че е присъщо на всички мъже. Това май е единствения им талант.

— Вярно.

— И какво е направил, за да те подлуди?

— Освен, че е непоносим, непредвидим и абсолютно неустоим, искаш да кажеш?

— Точно така.

Джейн си даде сметка колко глупаво звучи и се засмя.

— Истината е, че не съм ядосана на Хелион, а на себе си. Такава идиотка съм!

— Глупости! — отрече лоялно приятелката й. — Ти си смела и дръзка. Няма нищо глупаво в това, една жена сама да се заеме с бъдещето си.

— Но направих ли го? Искам да кажа, наистина ли поех грижата за бъдещето си?

— Не разбирам какво имаш предвид.

Джейн отново поднови търкането на килима.

— Винаги съм се гордяла с логиката си. Мислех, че е много по-разумно, отколкото да се държа като безмозъчна дебютантка. И въпреки това, ето ме тук, нерешителна като незряло момиченце, и то по вина на един познат негодник.

Ана свъси вежди.

— Мисля, че си прекалено строга към себе си, Джейн.

— Не можеш да отречеш, че започнах да мисля със сърцето си, вместо с главата — призна откровено.

— И толкова ли е лошо?

— Разбира се! Здравият ми разум е в опасност.

Ана стана и се приближи до нея. После постави ръце върху раменете на приятелката си и я бутна назад. Джейн залитна, спъна се в подгъва на роклята си и падна върху едно канапе, в близост до камината.

— Сядай! — нареди Ана.

— За Бога, какво правиш? — попита Джейн изненадано.

Приятелката й я погледна като гувернантка, която се кара на непослушно дете.

— Искам да ме изслушаш — отговори сурово.

Безмълвна пред неочакваната атака, Джейн само успя да кимне в знак на съгласие.

— Можеш ли честно да ми кажеш дали във всичките си сделки си се водила само от скучни факти и числа?

— Аз… — Джейн неудобно се размърда, предусещайки накъде бие другата. — Има много фактори, които трябва да се вземат под внимание при една сделка.

— Като инстинктът? — настоя Ана. — Или вътрешното усещане, което ти подсказва какво да правиш?

— Може би… понякога — призна си през зъби.

— Тогава защо в този случай да е различно? Ако сърцето ти казва, че Хелион е съпругът, който желаеш, защо по логика трябва да заключиш, че е грешка?

— Защото сме много различни! — възкликна Джейн, жестикулирайки пламенно. — Как, по дяволите, ще бъде щастлив, гниейки в Съри?

Ана присви очи.

— Знаеш ли какво мисля?

— Какво?

— Мисля, че се страхуваш.

Джейн примигна обидено при това обвинение.

— Ха!

— О, да! Страхуваш се, защото е важно.

— Не знаеш какво говориш.

Ана коленичи пред канапето и хвана ръцете й.

— Помисли, Джейн. Ако се ожениш за някой подходящ и той изчезне кой знае къде, след като ти е дал децата, за които мечтаеш, пак ще можеш да си независима и да имаш семейство. Ще получиш всичко, без да рискуваш сърцето си.

Звучеше разумно. Всъщност, това бе и плана, когато дойде в Лондон… преди Хелион да нахлуе в живота й и да иска да стане на неговото.

— И какво му е лошото?

Ана се усмихна малко дяволито.

— Няма нищо лошо, освен, че никога няма да познаеш щастието да живееш с истински партньор. Какъвто и да е съпруг е много добре, но мъж, когото обичаш с цялото си сърце, е нещо много специално.

Силното вълнение в гласа й изненада Джейн, приятелката й все едно говореше от собствен опит.

— Но моите родители…

— Родителите ти са имали връзка, каквато са искали — прекъсна я Ана. — Не е задължително и теб да те удовлетворява такава. Ти не си майка си, не си баща си, ти си Джейн Мидълтън. Трябва да избереш бъдещето, което ти желаеш, а не това, което друг е решил за теб.

Джейн се колебаеше. Сърцето й се свиваше, като си представяше бъдещето без Хелион. Без съмнение по-спокойно, в което сърцето й щеше да е в безопасност от разочарование и болка. Но и празно.

— Господи! Защо трябва да е толкова сложно? — изстена.

— Защото дойде в Лондон да намериш някой беден нещастник, а вместо това успя да хванеш един Хелион.

Шегата изтръгна бледа усмивка от Джейн.

— О, Боже!

— Какво искаш, Джейн? — Ана стисна силно ръцете й. — Какво в действителност желаеш?

Джейн не се поколеба нито за миг.

— Хелион.

— Тогава по-добре му го кажи. Мъж като него няма да позволи да потъпчат гордостта му отново.

Джейн се замисли. Да приеме за себе си, че го желае за съпруг, бе едно. А да му признае мислите си, съвсем друго и много по-трудно. Но поглеждайки приятелката си, разбра, че имаше право. Очевидно Хелион губеше търпение с нейните съмнения. Бе настъпил момента, в който да се държи като зряла жена, а не като треперещо момиче.

— Права си — изправи се с рязко движение, с което уплаши Ана. — Ще дойдеш ли с мен?

— Сега ли?

— Трябва да го направя. В противен случай ще успея да се убедя, че е грешка.

— Да, но…

— Какво?

Ана леко се покашля.

— Не е прието да се посещава един ерген в дома му.

Джейн махна безгрижно с ръка.

— Прието е, когато този ерген скоро ще стане мой съпруг.

— Предполагам, че имаш право — съгласи се с въздишка.

— И ти ще ми бъдеш компаньонка.

Радостна усмивка цъфна на устните на Ана.

— Екипажът ми чака отвън.

— Тогава да тръгваме, преди да съм загубила кураж.

На Джейн й се искаше да напусне тичешком къщата, но си наложи спокойно да вземе шапката и ръкавиците, докато информираше майордома, че ще прекара следобеда с госпожица Халифакс. После двете дами излязоха, хванати под ръка, дадоха инструкции на кочияша, къде да ги закара и се качиха в екипажа.

По пътя Джейн наблюдаваше къщите, покрай които минаваха, и не знаеше дали да се чувства развълнувана или ужасена. Трябваше да е доволна, нали това искаше. И все пак имаше някаква сянка в сърцето й.

— Много си мълчалива — прекъсна Ана мислите й.

— Преценявам какво точно да му кажа — набързо импровизира, тъй като не искаше допълнително да притеснява вярната си приятелка.

— Небеса! Няма да му искаш пари назаем, я. Думите ти трябва да излязат от сърцето.

— Ако му кажа какво чувствам в сърцето си, ще ме вземе за луда — честно си призна.

— Предполага се, че трябва да си луда. Говорим за любов.

— Ана, никак не ме успокояваш.

Тя се засмя.

— Съжалявам. О… мисля, че пристигнахме.

Ана отвори вратата, хвана я за ръката и й помогна да слезе. После двете започнаха да се изкачват по тясната пътека. Внезапно Джейн се спря.

— Чакай!

Усещайки нерешителността й, Ана рязко се обърна и я стрелна с поглед.

— Какво има сега?

На Джейн й се искаше да избяга, но се въоръжи със смелост и каза:

— Чувам гласове в градината.

Спътницата й отвори широко очи.

— Не можем…

Джейн продължи по пътеката, която заобикаляше къщата. Сега или никога.

— Хайде, Ана.

 

Хелион стоеше изправен между розовите храсти, оставени да растат безразборно, и слушаше приятеля си със свъсени вежди.

От една страна, не трябваше да разрешава на Бидълс да събира информация за Джейн и секретните операции на баща й. Друго бе да души в миналото й, когато не бе сигурен в мотивите й да го наеме. Но сега, когато бе решил да я направи своя съпруга, не му изглеждаше много коректно.

От друга страна пък, не се притесняваше толкова за досадни неща като съвест и морал.

Тази сутрин Джейн бе доказала, че все още е решена да го държи настрана от делата си. По дяволите! Бе опитал всичко: търпение, кавалерство, романтика. Упражни цялото си майсторство на съблазнител. Изглежда, че не му оставаше нищо друго да направи. Нищо друго, освен да се признае за победен. Една идея, която притискаше гърдите му и го оставяше без въздух.

Остави тези мисли настрана и върна вниманието си към мъжа, който стоеше облегнат на един фонтан, полуразрушен от времето.

— Не вярвам — отговори, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

— Само ти казвам какво открих, стари приятелю. Спомни си, че открих договора за униформите тъкмо в бюрото на госпожица Мидълтън.

— Да, но това не доказва, че са били с лошо качество.

Бидълс сви рамене.

— Говорих с един познат на господата Мидълтън и Емерсън, който каза, че е имало слухове за измама.

— Слуховете не са факти — посочи Хелион.

— Не, разбира се, но използвах и контактите си в Министерството на войната и разбрах, че слуховете идват от най-високите слоеве. Той ми каза, че дори имало някакъв скандал, потушен почти веднага.

— Господи!

— Изглежда господин Мидълтън е увеличил състоянието си за сметка на войниците ни. Нищо необикновено, бих казал.

Хелион се намръщи. Не, че се съмняваше в качествата на Бидълс. Можеше да се разчита на този негодник да открие и най-мръсните тайни. Трудно му бе обаче да повярва, че бащата, когото Джейн толкова обичаше и уважаваше, е бил толкова жестоко безразличен към храбрите младежи, изпратени на фронта. Джейн беше прекалено прозорлива, за да не усети такава фалшификация, та дори и от собствения й баща.

— Защо не е бил наказан?

Бидълс сви рамене, достатъчно запознат с най-долните аспекти на човешката природа, за да се изненадва.

— Заради власт, пари. Или заради това, че е имал за тъст лорд. Ще се изненадаш какво могат да направят тези неща.

— Все още ми изглежда странно.

Бидълс отвори едно китайско ветрило и започна да го размахва безгрижно.

— Странно или не, Хелион, ти искаше да намеря някоя тайна, за да се противопоставиш на госпожица Мидълтън, и точно това направих. След като не бе така добра да ни предостави някоя любовна историйка или друг скучен скандал, това е най-доброто, което мога да ти предложа.

Хелион се усмихна без желание, чувствайки се неблагодарен. Приятелят му нямаше вина, че е толкова отчаян.

— Извинявай, Бидълс. Само че… — Хелион рязко обърна глава към къщата. Бе сигурен, че е чул шум. Нещо подобно на хлипане. — Какво беше това?

Изведнъж една женска фигура изскочи иззад един храст и се насочи към двамата учудени джентълмени. По инстинкт Хелион даде крачка назад като видя щурма на госпожица Халифакс, макар че нямаше нужда. Тя само му хвърли един убийствен поглед, докато се насочваше към Бидълс. После вдигна малкия си юмрук и го стовари в корема на нищо неподозиращия му приятел.

— Ти, гаден плъх, лъжец и мошеник! — крещеше срещу Бидълс, който се клатушкаше назад, опитвайки се да не падне във фонтана. — Мразя те, чуваш ли? Мразя те!

Той постави ръце на пострадалия си корем и примигна.

— Мисля, че цял Лондон те чу, любов моя.

— А, така ли? Тогава…

Предусещайки друга експлозия на насилие от страна на полудялата госпожица, Хелион счете за необходимо да се намеси. Не знаеше какво е направил Бидълс, за да заслужи такава враждебност, но не можеше да позволи подобна схватка в това, което бе останало от градината му.

— Извинете, госпожице Халифакс, но мога ли да знам какво правите в градината ми?

Тя се изплези на Бидълс, преди да се обърне и да забие в него обвиняващ поглед.

— Дойдох тук с Джейн.

— Джейн е тук? — попита смаяно.

— Беше, макар че вече сигурно си е вкъщи да си опакова багажа и да се върне в Съри.

Внезапен страх се настани в сърцето му.

— Защо, по дяволите, ще се връща в Съри?

— За да не се налага да вижда отново един господин, който е паднал толкова ниско, че да я шантажира да се ожени за него.

— Да я шантажирам? — Хелион премигна, сигурен, че жената е полудяла. — За какво говорите?

— Чухме ви, господин Колфилд. Вие сте поръчали на този… — посочи с пръст притихналия Бидълс — … дявол да намери нещо в миналото на баща й, за да може да се изправите срещу приятелката ми. Вие сте за презрение. Не мога да повярвам, че я насърчавах да се ожени за вас.

Хелион се почувства замаян, като че ли са го бутнали от ръба на някоя бездна. Боже мой! Сигурно се чувстваше ужасно предадена и би искала да се отдалечи от него възможно най-скоро. Трябваше да я спре, да я накара да разбере, че никога не е искал да я нарани.

— Трябва да вървя — промърмори и побягна, преди някой да успее да го задържи.

— А, не! — изскърца със зъби Ана, докато свиваше ръце в юмруци.

В този момент една здрава ръка я хвана през кръста, за да осуети намеренията й.

— Остави ги, скъпа — каза Бидълс до ухото й. — Това е между Хелион и Джейн.

Ана го погледна и, докато той й се усмихваше лукаво, заби юмрук в корема му.