Дебора Райли
Фалшивият годеник (10)

Глава 10

Скъпо дневниче,

Предполагам, че всички госпожици, още повече практичните и грозните, мечтаят за момента, когато ще се изпълнят фантазиите им и ще получат предложение за женитба.

В сънищата си аз виждах един годеник с дребна фигура, приятен, възпитан, като баща ми. Падаше на колене и ми подаваше букет теменужки. Беше нервен, малко заекваше, докато ми предлагаше женитба, но очите му… ах, очите му блестяха от любов.

Никога не съм си представяла, че първото ми, и най-вероятно последно, предложение за брак ще прилича повече на заповед, отколкото на молба. И никога не съм си мислела, че въпросният господин ще бъде висок и дяволски красив донжуан, който би могъл да избере всяка друга жена. Нито пък, че блясъкът в очите му ще е породен не от любов, а от една тъмна страст, способна да изпепели душата ми.

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

24 май 1814

— Да се ожени за теб? Хелион? — изфъфли Ана, като се задави с чая си, гледайки невярващо към Джейн.

— Да.

— Хелион иска да се ожени за теб?

Изправена до прозореца, Джейн се усмихна иронично. Не можеше да вини приятелката си, че смята новината за невероятна. В края на краищата, кой би повярвал, че най-желаният ерген на лондонското общество би предложил брак на такава ексцентрична и грозновата жена като нея? Ана не правеше изключение. Въпреки това, Джейн се почувства малко засегната. Не бе отблъскваща или глупава. Някои дори я смятаха за интелигентна, подредена и с добър характер. Даже всичките й зъби бяха на мястото си. Какво повече може да желае един джентълмен?

Джейн се засмя. Много добре знаеше, че болшинството от мъжете искаха повече: красота, добро образование и, разбира се, впечатляващи извивки. За съжаление, нейните качества не можеха да се сравняват с тези на другите жени, освен… по зъбите.

— Изненадващо, нали?

— Направо… е невероятно. — Ана бавно остави чашата си с чай и поклати глава. — Наистина невероятно.

— Да.

— Хелион?

— Да, Хелион.

— Да се ожени за теб?

— Да се ожени за мен.

— Мили Боже!

— Мисля, че вече стана ясно — предложението му към една стара и неатрактивна жена е невероятно.

Изведнъж Ана забеляза, че приятелката й се чувства обидена.

— О, не ме изненадва, че е предложил на теб. Искам да кажа, че всеки разумен мъж би избрал сто пъти теб пред някоя от кресливите сополанки, пълнещи балните зали. Че иска да се ожени — това ме изненадва — побърза да обясни. — Бих заложила рубинената диадема на леля ми, че той е заклет ерген.

Джейн се облегна на стената, припомняйки си срещата с Хелион в градината. Спомен, който я бе преследвал цяла нощ.

— Наистина е донжуан — скръсти ръце, — най-лошия в Англия.

— И те иска за съпруга.

Съпруга. Преди да успее да го предотврати, едно огромно чувство на задоволство се разля по тялото й. Точно тези тръпки, настръхване и гъдел я караха да се пази от Хелион. Никоя нормална жена не можеше да мисли с възбудени нерви и бясно препускащо сърце.

— Така казва той — промърмори.

— Казва? Какво искаш да кажеш? Мислиш, че предложението му е шега?

— Не знам какво да мисля, Ана.

— Добре, какво точно ти каза?

Джейн направи кратка пауза и после започна разказа си за вълнуващата среща в градината. Е, пропусна частта с целувките, но някои неща бяха прекалено лични за споделяне, дори и с най-добрата приятелка. Когато свърши, Ана избухна в смях.

— Е, добре, изглежда не се шегува. Напротив, бих казала, че е твърдо решен да се ожени за теб.

Думите на приятелката й не донесоха успокоение на Джейн. По-лесно щеше да приеме предложението на Хелион за лоша шега, отколкото да размисли сериозно върху него.

— Но защо?

— Защото те обича и ще те направи щастлива, може би?

Джейн въздъхна отчаяно.

— Точно там е проблемът.

— Какво искаш да кажеш?

— Как една жена може да знае какво крие мъжкото сърце? Как да разбере дали интересът му е истински, или иска да я измами?

— Питаш грешната жена, Джейн. Единственото, което знам за мъжете, е, че са пратени на земята да ни объркват и измъчват.

— Да, вярно — тъжно се съгласи.

Замълчаха за малко, после Ана се приближи и сложи ръка на рамото й.

— Джейн, от какво се страхуваш?

— Не разбирам мотивите на Хелион. Може да има всяка жена. Защо иска да се ожени точно за мен?

— А има ли значение? — Ана стисна рамото й. — Дойде в Лондон да си търсиш съпруг и успя да впечатлиш най-трудния за хващане кандидат. Защо търсиш проблеми, като се опитваш да разбереш мотивите?

— То е очевидно.

— Не те ли привлича?

Джейн се изсмя малко пресилено.

— Една жена трябва да е умряла, за да не я привлича Хелион. Точно заради това.

— Какво искаш да кажеш?

— Само глупачка би пожелала един донжуан за съпруг — отговори, като се опитваше да овладее гласа си. — Дойдох в Лондон, за да намеря мъж, с когото да споделя живота си в Съри. Някой, който ще се занимава с имението, ще изпитва същия интерес към бизнеса. Но най-много искам да е някой, който ще ме обича достатъчно, за да създаде семейство с мен.

Ана се усмихна загадъчно.

— И защо си толкова сигурна, че Хелион не може да ти даде всичко това?

— Хелион? — За момент Джейн си помисли, че приятелката й е пияна. Или е прекарала прекалено много време в компанията на лорд Бидуел. Без съмнение, нещо бе отнело интелигентността й. — Той е градско чедо. Ще бъде нещастен в провинцията, където развлеченията ще му бъдат сведени до няколко досадни съседски събирания. Колко време, мислиш, че ще изкара, преди да умре от скука? Преди да се върне в града и да си намери по-интересни занимания?

— Джейн — Ана отново й стисна рамото, — осъждаш го, без да му дадеш възможност да ти обясни, защо иска да се ожени за теб. Може би се е уморил да живее като донжуан. Може душата му да копнее за семейство. Не трябва ли поне да му дадеш възможност да опита?

Джейн си спомни колко се развълнува, когато Хелион й разказа за родителите си. Било е ужасна загуба. И болката да бъде принуден да живее с чичо си го караше да се срамува. В онзи момент тя усети колко е самотен. Самота, която отекна в собственото й сърце. Възможно ли бе да търси някого, с когото да сподели живота си? Щеше ли да се откаже от екзотичните любовници и игралните домове и да се превърне в съпруг и баща? Изглеждаше невероятно, все едно да очакваш пантера да стане домашно коте.

По гърба й полазиха тръпки. Дойде в Лондон в търсене на съпруг — сигурен, спокоен и надежден. Глупаво ли бе да се върне у дома с един донжуан — елегантен, неспокоен и божествено красив? Да, би било много глупаво. Но и изкушаващо.

Като забеляза, че приятелката й я гледа все по-обезпокоена, Джейн каза:

— Не е толкова просто, Ана.

— Нищо не е просто — погледна я с тъжна усмивка. — Само предлагам да му дадеш възможността да те ухажва. Какво лошо има? Ако решиш, че не става, можеш да му откажеш. А междувременно ще се насладиш на уменията му на експерт.

Джейн откри, че няма отговор. Не бе добра идея Хелион да нахлува в спокойния й и разумен живот, в това беше сигурна. Но — и това много я дразнеше — не можеше да определи защо се страхуваше. Вместо това си припомни каква уязвимост имаше в очите му.

— Не знам, Ана — промърмори несигурно.

— Само мисли, преди да направиш нещо, за което после ще съжаляваш.

 

— Мислиш да се жениш за момичето?

Хелион не можа да предотврати една подигравателна усмивка като видя обърканата физиономия на Бидълс. Когато реши да потърси помощта на приятеля си, знаеше, че ще го скандализира. В края на краищата, Хелион бе известен с алергията си към интимните връзки, най-вече към постоянните.

Предната нощ, като видя как бъдещата му годеница бяга от предложението му за брак като преследвана от дявола, разбра, че трябваше да потърси съвет.

Беше смешно. За Бога! Бе съблазнил безброй много жени през годините. Познаваше перфектно сложните стъпки на чувствения танц: първи съзаклятнически погледи, леко докосване на пръстите, уредени срещи, целувка, интимна милувка, и накрая, задоволяване на бушуващите страсти. И по-важното, обръщаше внимание на малките детайли: изпращаше букет от любимите й цветя, купуваше дребни подаръци, спомняше си рождения й ден или мястото на първата среща. И разбира се, обграждаше я с постоянно внимание, така че жената да е сигурна, че душата й му принадлежи. По този начин се бе превърнал в най-изкусния донжуан.

Но за първи път в живота си Хелион призна, че трябва да бъде много изобретателен, за да завладее тази жена… неговата Джейн.

Неговата упорита, независима, стоически практична Джейн не се интересуваше от лекомислените романси. Би приела цветята му, но предпочиташе да ги гледа в градината. Презираше подаръците. Колкото до постоянното му внимание… Предпочиташе да се затвори в библиотеката с управителя си, вместо да слуша комплиментите на претендента си. Знаеше, че тя го желае, но не позволяваше на страстите си да ръководят сърцето й.

— Да, смятам да се оженя за нея — отговори решително.

— Небеса! — С бързи движения Бидълс се приближи до шкафа с напитките, за да си налее щедра доза коняк. Едва след като изпразни чашата, погледна учудено към Хелион. — Защо?

— Защо какво?

— За Бога, човече! Защо най-желаният ерген на цял Лондон изведнъж решава да остави сладкия си живот, за да влезе в редиците на покорните скучни съпрузи?

Хелион мислеше, че едно такова обвинение би го подразнило, но с изненада разбра, че се забавлява.

— Защото се запознах с Джейн Мидълтън.

— Това ли ти е причината?

— Да.

— Да не е бременна?

Усмивката на Хелион изчезна веднага.

— Не, разбира се, че не е бременна — изръмжа, подразнен от въпроса. — И те предупреждавам, че следващият неприятен коментар за бъдещата ми съпруга ще ти бъде последния със здрави зъби.

Двамата втренчиха погледи един в друг. После изненадващо Бидълс избухна в смях.

— Да, виждам — продума накрая, докато се настаняваше на луксозното канапе с все още усмихнато изражение.

— Какво виждаш?

— Или е чудо, или трагедия. Времето ще покаже — облегна се назад. — А сега ми кажи защо дойде да ме видиш тази сутрин. Не е, за да получиш благословията ми, нали?

Хелион опита да се успокои. Разбираемо бе объркването на приятеля му. По дяволите, и той бе объркан. И се нуждаеше от помощ, въпреки че бе прекалено горд, за да я поиска.

— В действителност, за поздравления е още рано — призна през зъби. — Тя още не е приела.

— Ба! — Бидълс направи презрителен жест. — Техническа подробност. Не смяташ, че е толкова глупава, за да ти откаже, нали?

Хелион се усмихна без желание.

— Госпожица Мидълтън е много упорита и хич не я интересува, че съм доста желан кандидат. Дори мисля, че това е една от причините, които я карат да се колебае в искреността ми. Не може да повярва, че наистина искам да е моя съпруга.

— Упорита, а? Това може да се окаже проблем — съгласи се Бидълс. — Преди известно време открих, че упоритите жени са ужасно трудни за дресиране.

— Откри? Скъпи Бидълс, за какво говориш?

Изненадан, ексцентричният джентълмен примигна объркано.

— Нищо, само една жена, с която се запознах и която притежава същото качество. Но сега говорим за теб и твоите проблеми. Разкажи ми какви са ти плановете, за да накараш госпожицата да те приеме.

Хелион устоя на изкушението да подразни приятеля си. Би било удоволствие да се запознае с жената, успяла да го впечатли. Но трябваше да го остави за друг път, когато ще може спокойно да се наслаждава на удоволствието да види Бидълс, страдащ по някоя жена.

— Нямам план — призна със съжаление. — Забелязах с огорчение, че има съществена разлика между това да съблазняваш жена и да ухажваш невинна госпожица. И по-специално някоя, която няма интерес към традиционните похвати при едно нормално ухажване.

Бидълс постави ръце под брадичката си.

— Сигурен ли си, че не й харесват?

— Поне моите опити не я вълнуват.

— Когато си е мислела, че вниманието ти е част от споразумението ви. Би била глупачка да се остави на чара ти, преди да я информираш за намерението си да се жениш.

— Не ми повярва и след като й предложих. Всъщност, избяга, като че ли се страхуваше да не се зарази.

— Добре де, не можеш да я виниш. Несъмнено офертата ти я е заварила неподготвена — опита се да го успокои Бидълс. — Както и мен.

— Може би. — Пръстите му неспокойно потропваха върху облегалката на дивана. Не му харесваше това усещане за несигурност. Не бе свикнал да го изпитва. — Тогава смяташ, че тя ще приеме вниманието ми, когато разбере, че намеренията ми са сериозни, така ли?

Бидълс сви рамене.

— За нещастие е невъзможно да бъдем сигурни. Госпожица Мидълтън не е от хората, които подаряват с лекота сърцето си, не и когато става въпрос за известен донжуан.

— Голяма помощ, няма що! — изръмжа Хелион. — Да не би да предлагаш да я отвлека?

— Не мисля, че е нужно нещо чак толкова драстично — усмихна се Бидълс. — Поне засега.

— Тогава какво, по дяволите, да направя?

— Ще я накараш да се влюби в теб.

Хелион премигна слисано.

— Какво?

— Всяка девойка си мечтае за нещо романтично — обясни спокойно Бидълс.

— Не и в случая на Джейн — отвърна упорито. — Прекалено е предпазлива, за да се остави да я съблазнят. Първо трябва да спечеля доверието й, преди да я заведа в леглото.

— Нямах това предвид. Или поне не само това.

— А какво тогава?

— Искам да кажа, че трябва да си романтичен, по нетрадиционен начин.

Хелион направи ужасена гримаса.

— Искаш да кажеш да й рецитирам безсмислени стихчета и да падна в краката й като някой глупак? Не бих могъл. Освен това, Джейн ще ме прати в някоя лудница.

— Не. Трябва да помислиш какво й доставя удоволствие, какво я кара да се смее, от какво се интересува. Бъди непредвидим. Затрупай я с изненади, да не знае какво да очаква в следващия момент — неочаквано пламъче блестеше в светлите му очи. — Така поне ще я завариш неподготвена, за да я заведеш в леглото си.

Въпреки, че не бе особено убеден, че тази стратегия ще подейства, Хелион накрая се съгласи. Струваше си да опита. И ако не подейства, ще трябва сериозно да обмисли идеята за отвличането. Или да я завлече до леглото си и да не я пуска, докато не признае, че той е единствения мъж за нея.

— Много добре. Давай да решим как да накараме госпожица Мидълтън да се влюби в мен, така че да падне в ръцете ми на път към най-близката църква.

 

Три дни по-късно Хелион най-накрая бе подготвен да атакува бъдещата си годеница. Облечен в яркосиньо сако и светли панталони, помоли да докарат екипажа му. Къщата на Джейн не бе много далеч.

— Добър ден, Рийвс — поздрави майордома. — Госпожица Мидълтън вкъщи ли си е?

Възрастният слуга поклати отрицателно глава.

— Страхувам се, че не, господине. Много рано излезе на разходка в парка. Трябва да се прибере всеки момент, ако желаете да я изчакате.

Една идея накара Хелион да се усмихне. Трудната част на плана му бе да отдалечи Джейн от закрилата на дома й. Можеше да бъде много упорита, когато си го поставеше за цел. И макар, че бе склонен дори да я метне на рамо и да я отнесе, предпочиташе да пробва първо други методи. Нали трябваше да е романтичен. Сега му оставаше само да я намери и да започне атаката.

Направи знак на кочияша си и се отправи към парка. Едва прекрачил портала, забеляза слабата позната фигура. Бе облечена в обикновена сива рокля, на главата й се поклащаше грозна сламена шапка и крачеше срещу него, без да го забелязва. Спря екипажа и я изчака да се приближи.

Джейн продължаваше да крачи по пътеката с наведена глава, вглъбена в мислите си. Той развеселено се раздвижи на седалката. За Бога, нямаше никаква грация на обличане, помисли с усмивка. Сивото не отиваше на тена й, нито пък подчертаваше прекрасните й изумрудени очи. А и една дама със стил никога не би сложила тази шапка, която по-подхождаше на някоя млекарка. И въпреки това, му доставяше огромно удоволствие да я наблюдава. И не бе само физическа наслада, макар да я желаеше до болка, а и някаква странна топлина подслаждаше сърцето му. Тази жена му даваше нещо, което не бе получил от никоя друга — душевен мир и едно дълбоко усещане за сигурност, за които дори не знаеше, че копнее.

Блясък на задоволство светеше в тъмните му очи, докато я чакаше да стигне портала. Тогава с грацията на пантера скочи от екипажа и тихо я приближи.

Все така замислена, Джейн не забелязваше присъствието му. Чак когато бе на няколко крачки, рязко вдигна глава и го видя.

— Добър ден, любов моя — поздрави я.

— Хелион… — Имаше радостна носталгия в очите й или поне на него така му се искаше. — Какво правиш тук?

— Търсех те, разбира се.

— Аха — събра ръце пред полите си, — и защо?

Той я погали по бузата и вдиша от аромата на кожата й.

— Изглежда, че напоследък ми е станало навик — промърмори, докато гледаше устните, които терзаеха нощите му. Скоро, обеща на измъченото си тяло. Скоро тези устни ще изпълнят всичките му еротични фантазии. — Надявам се само да не ме избягваш така, когато се оженим. Предпочитам да си представям сцена, в която сме прегърнати пред камината, а не друга, където те търся из цялата област.

Тя задържа дъха си и го погледна с неодобрение.

— Не съм казала, че съм съгласна да ти бъда съпруга.

— Но ще го направиш, неизбежно е.

— Няма нищо неизбежно — предизвика го тя. — Особено, когато става дума за моя бъдещ съпруг.

Той отвърна с подигравателна усмивка:

— Ако това те успокоява, продължавай да мислиш така.

— Нека Бог да ми прати търпение! Наистина си…

— Арогантен? Невъзможен? Очарователен? — предложи той.

Зелените очи светнаха, но чувството й за хумор надделя и тя се усмихна.

— Глупав.

— Може би — погледът му слезе надолу, където палецът галеше устните й. Грешка. В представите му тези подлудяващи устни се притискаха към неговите, целуваха шията и хапеха леко гърдите му. За момент тя се спираше на зърната му, за да продължи после по напрегнатите мускули на стомаха и надолу… Проклятие, проклятие, проклятие! Рязко отхвърли образа, за да не се възбуди напълно. С усилие насочи мислите си към нещо по-безопасно. — Казват, че всички мъже се превръщат в глупаци веднъж в живота и единственото лечение е брака. Държиш решението в ръцете си, скъпа моя.

Тя изглеждаше объркана и нервна.

— И… защо искаше да ме видиш?

— Ами — гледаше я със загадъчна усмивка, — имам изненада за теб.

Усети я как се напряга под пръстите му.

— Изненада? За мен?

Не очакваше писъците на радост, с които го даряваха любовници при вестта за изненада. Нито страстните целувки, които веднага получаваше. Но не бе и нужно Джейн да го гледа с такова подозрение.

— Не ме гледай така — каза сухо той. — Нямам специално разрешение за женитба, скрито в джоба, нито ще те отвличам, колкото и да ме блазни идеята.

— Какво е?

— Няма да е изненада, ако ти кажа.

Тя прехапа несъзнателно долната си уста, търсейки по лицето му някакъв знак.

— Тогава къде е?

— Това също е част от изненадата.

— Нима очакваш да ти позволя да ме заведеш Бог знае къде, за неопределено време, без да се притеснявам?

Хелион взе ръцете й в своите и я погледна в очите.

— Очаквам да ми се довериш.

Зъбите на Джейн продължаваха да измъчват долната й устна. Очите й потъмняха.

— Не знам дали ще мога.

Хелион го усети като удар в корема. Винаги бе избягвал връзките, които изискваха доверие в другия. Те носеха със себе си и други отговорности, а той не ги желаеше. А сега се бореше да докаже, че е достоен за доверието й.

— Джейн, моля те поне веднъж да ми се довериш — настоя с дрезгав глас. — Как ще знаеш дали можеш да ми вярваш, ако не ми дадеш възможност?

— Аз…

— Моля те, любов моя.

Хелион задържа дъха си, докато Джейн се бореше със себе си. Здравият разум й нашепваше да не прекарва нито един миг насаме с него. Като прословут чаровник можеше да се възползва и от най-малката слабост. Но в същото време бе любопитна. И в нея се зароди едно предателско желание да бъде с него.

Накрая въздъхна дълбоко и вдигна предизвикателно брадичка.

— Много добре, Хелион. Но те предупреждавам, че ако това е някаква клопка, ще съжаляваш.

Заля го облекчение и се засмя. Първата схватка бе спечелена. И без проливане на кръв. Е, и това ако не е добро предзнаменование за бъдещата битка!

— Смятай ме за предупреден, скъпа. Хайде!