Дебора Райли
Фалшивият годеник (14)

Глава 14

Скъпо дневниче,

Открих, че да бъдеш логична жена е много притеснително. Ако бях някоя романтична глупачка или просто достатъчно наивна, за да вярвам, че любовта решава всички проблеми, нямаше да се лутам така в нерешителност. Напротив, щях да искам нетърпеливо да подаря сърцето си, на който и да е безсрамник и да приема бъдещето, каквото и да е то.

Но, за нещастие, не съм способна да бъда романтична и безгрижна. Може сърцето ми да нашепва, че истинското ми щастие е на една ръка разстояние, но разумът ми отказва да пренебрегне предупрежденията. Всъщност, възможно ли е да се опитоми един донжуан? Или ще бъде като всяко диво същество, което накрая намразва клетката си и още повече жената, която му е поставила веригите?

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

1 май 1814

Хелион видя Джейн в мига, в който тя влезе в салона. Забелязваше също и влажната топлина в помещението, разреденото шампанско, поизносените си ботуши, както и, че лейди Грантууд го тупна по задника, минавайки покрай него.

Но с Джейн му се случваше нещо необикновено. Тя едва прекрачи прага, когато цялото му тяло потрепери от възбуда, като че се намираше в центъра на ураган. Още по-объркващо бе чувството, че може да усети присъствието й. Всеки път, когато тя примигваше, когато вдишваше, всеки удар на сърцето й. Като че всеки от тях бе част от другия.

Устоя на импулса да пресече салона и да я прегърне, благодарение на волята си. Продължи да разказва забавния виц на групата младежи, събрани около него.

През последните три дни бе внимателен с Джейн, защото знаеше, че всеки натиск би бил фатален. Винаги бе наблизо, за да забележи присъствието му, но не се приближаваше до нея.

Бидълс го увери, че тактиката действа, когато директното преследване не дава резултат и, че Джейн е жена, която предпочита да контролира всяка ситуация. Дори и по сърдечните въпроси. По-добре тя да реши кога е готова да говорят за общото си бъдеще.

Разумен план, без съмнение, но Хелион започваше да става нетърпелив. Проклятие! Не чакаше ли вече достатъчно време? И ако тя очаква той да направи първата крачка? И ако все още се срамуваше и по тази причина го избягваше? И ако…

Изведнъж видя, че Джейн напуска приятелката си и бързо излиза през близката врата. Макар, че ги разделяха стотина поканени, почувства, че с нея става нещо лошо. Познаваше по напрегнатите й рамене и по начина, по който държеше главата си наведена, сякаш едва сдържа сълзите си.

Без да се колебае Хелион се поклони към събеседниците си и си проправи път сред множеството. Не се спря и пред лейди Грантууд, която се опита да привлече вниманието му с надарената си фигура.

Стига! Бе чакал достатъчно! Ако Джейн бе тъжна, а дори и да не беше, искаше да бъде с нея.

Най-накрая успя да излезе от салона и се озова в тъмен коридор. Вече бе загубил дирите на любимата си. Поколеба се какво да прави. Не искаше да се връща в салона. Не издържаше да прекара още една нощ, без да говори с Джейн, да чуе гласа й, да вдъхне аромата й, да вкуси от устните й…

Отвори вратата на някакъв кабинет — празен, и се върна в коридора сред тишина и тъмнина. Рано или късно тя щеше да се върне и той ще я чака. След десетина минути чу шум от коприна и усети изкусителния аромат, който можеше да принадлежи само на Джейн. С рязко движение протегна ръка и я хвана за рамото. После, с едно дръпване, влезе с нея в някаква стая и затвори вратата. Жената извика задавено, но после очите й привикнаха с тъмнината и можа да разпознае похитителя си.

— Хелион!

Приближавайки се достатъчно, за да го обгърне топлината й, той постави ръце на раменете й.

— Шшш… не искаме да привличаме внимание, нали?

Като че ли я усети да потрепва при допира му, но гласът й прозвуча спокойно:

— Какво правиш?

— Изглеждаше тъжна, когато напусна салона. Притесних се.

— Аз… Какво те накара да си го помислиш?

Хелион твърде късно осъзна, че е направил грешка да я доведе в тази тъмна и отдалечена стая. Кръвта му вече кипеше и мислите му поемаха опасна посока. По-добре би било да останат в коридора, където възможността да ги видят би поохладила желанието му.

— Познавам те достатъчно, за да разбера, когато нещо те притеснява. — Като по собствена воля пръстите му нежно погалиха кадифената кожа на шията й. — Кажи ми какво ти е.

— Нищо — задържа дъха си, когато пръстите му преминаха по линията на деколтето. — За Бога, Хелион, трябва да спреш.

Усмихна й се тъжно. Тя все още бе много невинна по отношение на мъжете. В този момент по-лесно бе сърцето му да спре да бие, отколкото милувката му да спре да обожава това страстно тяло с цвят на слонова кост.

— Трябва? — попита я с дрезгав глас. — Искам да го направя от три дни насам. Не знаеш колко трудно се въздържах тази вечер да не дойда при теб и да те метна на рамо.

На лунната светлина, огледална от падналата мъгла, чертите й изглеждаха по-меки и мистериозни.

— Често ли мяташ жените на рамо?

— Никога преди не съм го желал — отговори честно. — Ти, Джейн Мидълтън, събуди в мен демони, за които дори не знаех, че съществуват.

— Звучи ужасно.

— Нямаш и идея! — засмя се тъжно.

— В действителност, знам точно какво имаш предвид — призна тя с въздишка.

Хелион стисна зъби при неочакваното признание. О, това бе ужасна грешка. Вече бе възбуден, гореше само при близостта й. И да чуе Джейн да признава собствените си желания бе като да хвърлиш запалена клечка върху бала сено. Едва устоя на желанието си да притисне бедра срещу нея, за да усети твърдостта му.

— Боже мой, не говори така, любов моя! — изстена. — Доведох те тук, за да можем да поговорим насаме. Но е много трудно, когато си толкова близо.

Хелион видя как Джейн се бори да си възвърне самообладанието и как желанието победи, когато тя започна да гали гърдите му.

— Мога да отида в другия край на стаята, ако предпочиташ — гласът й беше едва доловим.

Той я взе в обятията си, за да покрие с леки ухапвания възглавничката на ухото й.

— Би било добре — съгласи се.

— Или мога да изляза в градината и ти да ми крещиш от прозореца.

Хелион прокара устни по извивката на шията й, вкусвайки кожата, за да стигне до гърдите.

— Ще бъде много по-разумно — промърмори, — но не толкова хубаво.

— Наистина.

Преодолявайки бариерата на корсета, Хелион стигна ръкава на роклята. Проклятие! Начинът на обличане на жените, с толкова ката плат, бе грях към природата. Как можеше да спечели един мъж срещу безброй пластове коприна, лен, панделки и кой знае още какво?!

— Истината е, че всеки път, когато искам да говоря с теб, провалям всичко — призна, когато най-накрая достигна настръхналото зърно.

С лек стон Джейн придърпа главата му, насърчавайки влажната милувка.

— Наистина — прошепна.

Хелион тихичко се засмя, без да спира да дразни порозовялото връхче.

— Не би трябвало да се съгласяваш с такъв ентусиазъм.

Джейн отново изстена и го насочи към другата си гърда.

— Няма значение — увери го. — Сега не ми е до приказки.

— Благодаря на Бога! — С ловко движение се облегна на стената и залости вратата. — Хрумват ми няколко по-добри идеи да употребим тези твои подлудяващи устни.

Без да прикрива алчността си, нападна устните й, докато ръцете му продължаваха с жар да галят гърдите.

Обхваната от неконтролирана страст, Джейн заби ноктите си във врата му с такава сила, че Хелион почти падна на колене, без да може да сдържи насладата си. Изглеждаше сякаш са минали седмици, дори месеци от последния път, когато я бе държал в ръцете си, и зажаднелите му сетива се разтърсиха от изгарящо желание, изплуващо от дълбините му.

— Хелион — изохка тя и се притисна още по-силно.

В другия край на стаята имаше удобен диван, но разстоянието бе прекалено голямо за спешната потребност на двамата. Хелион повдигна полите на роклята й с отчаяние.

— Имам нужда от теб, Джейн — задъха се, когато най-накрая откри гладката кожа на бедрата й. — Сега.

Тя задържа дъха си, усещайки пръстите му да изследват най-интимното й място, което ставаше все по-влажно. Заби нокти в гърба му, когато пъхна пръст в нея и потърка пъпката на желанието й.

— Да — промърмори с дрезгав глас, а бедрата й се движеха в ритъма на подлудяващите ласки. — Още.

Хелион изръмжа гърлено и се опита по най-бързия начин да разкопчае панталоните си. Опитът му се бе изпарил, пръстите му трепереха и почти изтръгна едно от копчетата. По дяволите! Това не бе присъщо за него: да съблазнява жена по време на бал, задъхан и туптящ като незрял новак. И все пак се изненада, когато я усети да се напряга, като че ли още не бе готова за проникването.

— Джейн? — попита я с измъчен глас. Не можеше да повярва, че го спира точно сега.

— Искам да те докосна — прошепна тя.

Хелион пое дълбоко дъх при тази чувствена молба. О, да! Би било сбъдната мечта! Само се надяваше да издържи, без да припадне от удоволствие.

— Позволи ми — нежно хвана ръката й и я постави върху напрегнатата си мъжественост.

Показа й как да го гали, но в началото тя го докосваше толкова колебливо, че той инстинктивно раздвижи ханш в молба за още. После, като че осъзнала женската си сила, тя започна да го изследва, всеки път по-ентусиазирано, галейки го от върха до основата. Хелион мислеше, че ще умре от удоволствие. Беше в Рая. Падна върху стената, остави я да върши магията си, докато се бореше да не свърши. Искаше този момент да трае цяла вечност или докато падне на колене от непоносимо удоволствие.

Джейн любопитно го изследваше, поглаждайки пулсиращите вени и притискайки го нежно. Хелион извика и я завладя с целувките си.

— Стига вече — изпъшка. — Искам да проникна в теб.

— Да.

Отговорът й едва се чу, но достатъчно за Хелион, който я хвана за бедрата и я повдигна от пода. Задържа я към гърдите си и бавно я отпусна върху члена си.

— Боже мой, Джейн — изстена, блъскайки с бедрата си, без да може да се контролира. — Не мога да го направя бавно.

Дишането й бе трудно и накъсано. Притисна устни към брадичката му.

— Не спирай — успя да проговори.

Като че ли бе възможно! Той заби пръсти в задните й части и краката й го обгърнаха. Стисна здраво зъби, опивайки се от сладките стонове на Джейн. Тя стисна бедра, като по този начин му позволи да навлезе още по-дълбоко в нея. Хелион засили ритъма, движейки ханша си нагоре-надолу, докато от устните на Джейн излезе вик, достигайки върха. Спазмите й отприщиха сдържаната енергия на Хелион, който най-накрая изля страстта си в нея.

В този момент си помисли, че може би вече са заченали един нов живот, плод на еротичната им интерлюдия. Мисълта би трябвало да го ужаси. Но всъщност почувства огромно задоволство: не съществуваше друга жена, която би избрал за майка на децата му.

— О, Боже, беше невероятно — прошепна й нежно, докато двамата се връщаха в реалността.

Без да отделя лице от рамото му, Джейн успя да дойде на себе си малко по малко. После се отдръпна с нежелание и го погледна сериозно.

— Хелион…

— Знам, знам — прекъсна я с целувка. Този път бе подготвен за практичната си и винаги логична жена. — Трябва да се върнем, преди да открият, че ни няма.

— Да.

Издавайки шумна въздишка, Хелион напусна топлата й прегръдка и й помогна да стъпи на крака. По дяволите! Искаше вече да са женени. Ако беше така, можеше да я измъкне от скуката на бала и да я отведе у дома, в леглото. Колкото и задоволен да се чувстваше сега, знаеше, че му трябва само една целувка от тези подлудяващи устни, за да се възбуди отново. Наблюдаваше я, докато двамата оправяха несръчно дрехите си, и неволно се усмихна. Нямаше идея кога точно това малко и непредвидимо същество е станало съществена част от живота му. Единственото, което знаеше, бе, че е вярно и колкото по-бързо сложеше пръстен на пръста й, толкова по-добре.

Джейн пооправи, доколкото можа, косата си и го погледна малко нервно.

— Мисля, че трябва да се върна сама.

Той сви рамене. Не се притесняваше, дори и ако всички разберат какво са правили. Даже би се зарадвал. Но самата идея да засрами бъдещата си съпруга го накара да заглуши собственическите импулси.

— Както искаш.

— Хелион…

— Кажи, любов моя.

Тя го изгледа продължително време, но после поклати глава.

— Нищо.

Частица безпокойство замъгли дълбокото му задоволство.

— Сигурна ли си? — настоя, без да помисли, че може да крие нещо от него.

— Да.

Докосна косата си, за да се увери, че всичко е наред и се приближи до него за бърза целувка, което го завари неподготвен. Опита се да я прегърне, но вече се бе отдалечила. Какво искаше да каже? Че все още е несигурна? Че се съмнява? Че може да живее без него? Веднага отхвърли тези дразнещи въпроси. Джейн не можеше да се съмнява повече след тази нощ: бяха един за друг. Не само във физически аспект, но и на по-дълбоко ниво. И освен това, можеше да е бременна, напомни си гордо. Нямаше друга възможност — трябваше да бъде негова съпруга.

Възвърнал доброто си настроение, Хелион нагласи връзката си така, че да скрива белезите, оставени от Джейн тази нощ. А, да, бъдещето им бе написано. И обещаваше да бъде много приятно.

 

Старата тухлена сграда се извисяваше с кралско величие близо до Чаринг Крос Роуд.

След като й отвориха вратата, Джейн не се изненада, че я посрещаха облак от прах и метри паяжина. Бе изминала повече от година, откакто чудесното кафене бе затворило врати. И въпреки, че бе историческа забележителност, управителят господин Кристиян не можеше да се бори срещу новите вкусове. Вината не бе негова. Бе невъзможно да се състезава с проспериращите мъжки клубове наоколо, нито с евтините дупки, привличащи бедните и отчаяните. Целият квартал търпеше загуби, след като най-богатите се преместиха към Уест Енд на Лондон. Малкото непокътнати сгради сега приютяваха публични домове или още по-лошо — пушални на опиум, които отмъкнаха и без това малкото клиенти на господин Кристиян. Кой уважаван човек ще влезе в подобен квартал?

Бърчейки нос заради мириса на влага, Джейн се спря, за да свикнат очите й със сумрака на помещението. До нея застана продавачът, слаб и с прошарена коса, готов да направи подробен опис на съдържанието на локала.

— Както виждате, предишният собственик е оставил по-голямата част от мебелите — показа малките маси и столове в предния салон. — Бих ви препоръчал да ги продадете на търг.

Джейн махна неудобната шапка и се хвана на работа. По принцип, не бе трудна задача, но тази сутрин й изглеждаше почти непосилна. Добре, не трябваше да се изненадва. Коя жена би се концентрирала върху една стара прашна сграда, когато тялото й още е в плен на прекрасните усещания от предната вечер? По-изненадващо би било, ако не трябва да се бори срещу желанието да се хили като някоя глупачка. Или мислите й да не се връщат към нещата, които Хелион бе направил с тялото й.

Не искаше обаче продавачът да си помисли, че е полудяла. А и по-добре да свърши с работата си за тази сутрин, за да може да се прибере вкъщи и да помисли за бъдещето. Едно все още несигурно бъдеще за жена, свикнала винаги да знае кой път ще поеме.

— Не смятате ли, че ще увеличим стойността на сградата, ако оставим мебелите непокътнати?

— За да съм честен, госпожице Мидълтън, не мисля, че ще има голяма разлика. Това място не струва нищо, с изключение на терена. А и неговата цена намалява от година на година.

— Жалко. — Джейн погледна тъжно към дървения таван, почти черен от дима. — Това кафене някога е било паметник на Лондон. Баща ми ми е разказвал, че често са идвали сър Уолтър Ралей и Шекспир.

Мъжът въздъхна с носталгия.

— Цената на прогреса, предполагам.

— Да — Джейн сви рамене. — Сега тази сграда е една загуба.

— По-добре да я продадете, преди да загубим надежда за всякакъв купувач.

На Джейн не й оставаше друго, освен да се съгласи с Кристиян. Колкото и да обичаше кафенето, бе абсурдно да се опитва да го запази от чист сантиментализъм.

Двамата се отправиха към тежкия бар от дъбово дърво, разположен в задната част на дългия салон. Спираха се до масите да прочетат гравираните върху тях имена на актьори, художници, политици от друга епоха. Тъкмо разглеждаха купчината гравюри, струпани до камината, когато входната врата се отвори.

Изненадана, Джейн се завъртя и сърцето й подскочи, като разпозна високата и добре позната фигура.

Хелион!

Неспособна да се въздържи, жадно огледа черните панталони, бялото елече и сивото сако, дело на първокласен шивач. Обикновено облекло, което подчертаваше елегантните линии на силното му тяло. Погледът й се спря на изваяните мъжки черти, на изкусителните черни очи, които блестяха дори в полумрака. Бе фантазията на всяка жена.

Странно ли бе тогава, че имаше желанието да се държи като глупачка в негово присъствие?

Тишината се проточи, докато взаимно се оглеждаха. Накрая една дръзка усмивка разтегна устните му, а нейните страни се зачервиха. Проклет да е с неговата арогантност! Знаеше много добре, че когато го гледа, пулсът й се учестява и цялото й тяло започва да трепери в очакване.

Все още задържайки погледа й, Хелион направи лек поклон.

— Добър ден, Джейн.

— Хелион — осъзнаваща любопитството на продавача към неочаквания посетител, Джейн прекоси салона и се спря пред него. — Какво правиш тук?

— Опитвам се да те спася от собственото ти нехайство.

Тя смръщи вежди, трудно й бе да се нагоди към внезапната му поява. От идването си в Лондон се опитваше да държи разделени ролята си на бизнес дама и тази на дебютантка. Не само защото за голямата част от доброто общество финансовите й занимания бяха неприятни, но и за да може да се концентрира, когато трябва да взима важни решения.

— Какво?

— Говорих с икономката ти. Каза ми, че си излязла тази сутрин, без да изядеш нещо повече от половин печена филийка.

Тя повдигна рамене в защита.

— Успах се и щях да закъснея за срещата ми с господин Стейнман.

— Така ли? — наведе се към нея, достатъчно близо, за да усети аромата на мъжка кожа. — И защо се успа?

Намекът я накара да потръпне. Боже мой! Ето защо не бе разумно да е близо. Поне докато работи. Или ходи, или се храни, или диша…

— Хелион, мисля, че е по-добре…

— Обещавам да се държа добре — прекъсна я.

Тя повдигна вежди при сладкия му тон.

— Вече решихме, че доброто ти държание не е никаква гаранция.

— Да, но донесох вкусен обяд — повдигна капака на една кошница и чудесен аромат изпълни въздуха. — Шунка на тънки резени, омар, топъл хляб и ябълков пай.

— И това ако не е безсрамен подкуп — пошегува се тя, докато стомахът й къркореше и устата й се пълнеше със слюнка. От часове не бе слагала троха в устата си.

— Не можех да се надявам само на неотразимия си чар, поне що се отнася до теб, зверчето ми.

„Кажи му да си ходи“ — мърмореше най-рационалната й част. Бе лоша идея да смесва работата с този властен мъж. Но при вида на съблазнителния му поглед усети, че цялата й логика се изпарява с учудваща бързина. Какво лошо имаше? Вече бе взела решение по отношение на сградата. Нямаше кой знае какво да се прави, освен инвентаризацията.

— Много добре — съгласи се. — Почти приключвам.

Следвайки я отблизо, Хелион тихо подсвирна.

— Това е старото кафене, нали?

— Беше. Празно е повече от година.

— Ще го отваряш отново?

Тя го погледна скандализирана през рамо.

— За Бога, не! Щом господин Кристиян не можа да поддържа успешен бизнес, нямам надежди, че аз мога да го направя.

— Тогава защо си тук?

— Баща ми купи сградата преди около тридесет години. Опитвам се да я продам.

Хелион се спря внезапно и я погледна със сериозно изражение.

— Шегуваш се, нали?

Джейн се завъртя, за да може да го гледа в лицето. Изглеждаше изненадана от въпроса.

— Защо?

— Тази сграда е съществена част от Лондон. Баща ми ми разказваше анекдоти за дните, прекарани тук заедно с артисти, аристократи, поети. Знаеше ли, че господин Кристиян позволяваше само трийсет места в салона и веднъж заети, трябваше да се чака на улицата, докато се освободи някое? Баща ми казваше, че единствената причина да става преди обяд е била, за да си запази място тук, до прозореца.

Джейн се усмихна с носталгия. Представяше си посетителите от едно време, смеещи се и подвикващи на преминаващите.

— Страхувам се, че всичко това е минало. Никой вече не рискува да минава по тези улици.

— Малко са западнали, но…

— Хелион, — прекъсна го нетърпеливо — сградите наоколо са публични домове, а наблизо работи и пушалня за опиум. Всяка следа от почтена клиентела е изчезнала безвъзвратно.

Хелион не искаше да се съгласи с нейното мнение, въпреки опита й, и вдигна ръце.

— И какво лошо има в няколко публични домове?

— Само мъж би задал подобен въпрос.

— Не отричам, че ще бъде трудно да се привлекат уважаваните дами в подобен квартал, но малко са мъжете, които имат скрупули от този род — настоя. — Просто трябва да го превърнеш в място, което да се харесва на господата.

— Като например?

— Мъжки клуб или частен игрален дом.

Идеята свари Джейн неподготвена. По принцип интересите на Хелион не включваха такива скучни неща като една празна сграда. Явно разказите на баща му са причинили известна доза сантименталност към мястото. Без да го забележат, господин Стейнман се приближи към тях със замислено изражение и каза:

— Идеята никак не е лоша, госпожице Мидълтън.

— Какво?

Мъжът нервно прочисти гърло.

— Жалко би било да видим края на такова историческо място. С малко усилия бихме могли да върнем предишната му слава.

Джейн с мъка устоя на импулса да покаже недоволството си. Очевидно двамата срещу нея се опитваха да й услужат. Но за нещастие не разбираха сложността на ситуацията.

— Може би, но ще трябва да го направи следващият собственик. Аз няма да се забърквам в това — каза решително. — А сега, господин Стейнман, бихте ли могли да се захванете с описа?

Тъй като познаваше госпожица Мидълтън достатъчно, за да знае кога е категорична, мъжът леко се поклони в знак на съгласие.

— Разбира се.

Докато наблюдаваше как господин Стейнман с военна стъпка изчезва по стълбите, Джейн не забеляза намръщеното лице и строгия поглед на Хелион.

— Не е типично за теб да си толкова твърдоглава, Джейн. Поне що се отнася до бизнеса.

Критиката я подразни. Може би бе прекалено докачлива, че подлагаха на съмнение решенията й, но, по дяволите, дълго време се бе борила, за да вземе юздите на живота си в свои ръце. Не й бе никак лесно да преглътне критиките.

— Не съм твърдоглава. Просто се налага да вземам решения, които смятам за най-уместни — отговори студено.

— Сигурна ли си, че това е всичко?

— Какво искаш да кажеш?

Хелион се приближи с неразгадаемо изражение на лицето.

— Може би не искаш съветите на незначително същество като мен.

Джейн примигна пред неочакваната атака. Хелион изглеждаше обиден, а в това нямаше никакъв смисъл.

— Това е абсурдно.

— Дали? — настоя той. — Забелязах, че никога не си искала мнението ми. Винаги ме държиш настрана от деловите си интереси.

Питайки се какъв дявол му е влязъл под опашката, Джейн опита да се защити.

— Ти беше този, който твърдеше, че единственият бизнес е удоволствието, Хелион. Не мислех, че те интересуват други.

— И ако ти кажа да? Готова ли си да чуеш съветите ми?

Джейн се поколеба. В действителност никога не бе мислила да раздели отговорностите си с другиго. Дори и със съпруга си. По някаква причина смяташе за даденост, че човекът, за когото ще се ожени, ще се задоволи с управлението на имението и ще се занимава със собствените си дела.

— Аз… винаги съм готова да се вслушвам в съвети — каза внимателно.

Усетил нежеланието й, Хелион направи гримаса.

— Винаги, когато не произлизат от мен, нали?

Огорчението в гласа му отекна в сърцето й. Макар че не знаеше къде е сгрешила, очевидно бе наранила гордостта на любовника си.

— Хелион, не че не искам да чуя съветите ти.

— А какво тогава?

— Самият факт, че съм жена, прави достатъчно трудно изграждането на респект сред мъжете, с които трябва да работя. Винаги трябва да помня, че всяка грешна стъпка би могла да провали всичко.

— И? — продължи той още по-сериозен.

— Представяш ли си как ще ми се отразят слуховете, че започвам бизнес в близост до най-долнопробните заведения на Лондон? И по-специално само за мъже? Всички търговци ще ми затворят вратите си. Колкото до обществото… Господи! Ще ме третират по-зле и от сега, като някакъв боклук.

Джейн видя как Хелион й обръща гръб и разтрива врата си, като че не издържа от яд. Смешно! Ако някой трябваше да бъде ядосан, това беше тя.

— Права си, разбира се — съгласи се накрая уморено. — Не помислих за това.

Очевидно логичното й обяснение не бе успяло да го успокои и тя нетърпеливо въздъхна.

— За Бога, Хелион, какво ти става?

В продължение на няколко секунди той остана с гръб, после се обърна и я изпепели с поглед.

— Не става въпрос за кафенето, макар че е жалко да се превърне в руина. Става въпрос за начина, по който се отнасяш с мен. В един момент ми позволяваш да те доближа, а в следващия ме отблъскваш като ненужна вещ.

Джейн примигна при свирепия тон. Очарователният и равнодушен джентълмен бе изчезнал, за да отстъпи място на един горд и крайно раздразнен мъж.

— Това не е вярно.

— Да, така е. И за да бъда честен, не знам какво да правя. Опитах се чрез всички средства да спечеля сърцето ти, но продължаваш да ми отказваш доверието си. Започвам да се питам, дали някога ще успея да го спечеля.

Джейн се уплаши. Да не мислеше да я напусне? Да не би колебанието й да му е дошло в повече?

— Хелион… — промърмори с някакво странно чувство на безпокойство.

Без предупреждение той постави кошницата в ръцете й с вдървен поклон.

— Ще те оставя да се насладиш на обяда си насаме, скъпа. Явно така предпочиташ.