Джек Лондон
Цар Алкохол (24)

Глава 24

Най-после успях да намеря работа извън града, в една малка, прекрасно наредена пералня при Белмонтското училище. С още едно момче вършехме цялата работа — от сортировката и прането до гладенето на колосаните ризи, яки и маншети и сгъването на дантеленото бельо на професорските жени. Ние работехме извън сили, особено когато с настъпването на лятото учениците започнаха да носят платнени панталони. За да огладиш както трябва един чифт платнени панталони, трябва да употребиш сума време. А тези чифтове бяха твърде много. В продължение на безкрайни седмици ние се обливахме в пот над работата си, която изглеждаше, че никога няма да свърши. Колко често нощем, когато студентите хъркаха в леглата си, ние с моя другар се трудехме при електрическото осветление около парната машина или гладилната дъска.

Часовете се протакаха безкрай и работата изглеждаше тежка, макар че ние бяхме вече истински майстори на работата си и не хабяхме излишна енергия за безполезни движения. Получавах 30 долара на месец с храната — малко повече, отколкото в електрическата станция и фабриката за консерви. Разликата беше само в храната, която не струваше почти нищо на моя господар (ядяхме в кухнята), но ми помагаше да спестявам 20 долара на месец. По такъв начин оценката на моята закрепнала с годините сила, ловкост и на всички знания, които бях почерпил от книгите, се изразяваше в тая прибавка от 20 долара. Ако се съди по бързината, с която напредваше моята работа, аз можех да се надявам, че към края на живота си ще стана нощен пазач за 50 долара на месец или пък може би полицай със заплата 100 долара и различни странични доходи.

С моя другар така усърдно работехме през седмицата, че към събота се превръщахме в негодни за нищо развалини. Аз пак се почувствувах в отдавна познатото състояние на работен добитък; работех повече от един товарен кон и мислите, които през това време запълваха мозъка ми, едва ли се различаваха много от мислите на един кон. Бях донесъл със себе си в пералнята цяло сандъче книги, но скоро се убедих, че съвсем съм неспособен да прочета нито една от тях. Заспивах, щом започнех да чета, пък и ако успявах в продължение на няколко страници да запазя очите си отворени, все пак съдържанието безследно се изплъзваше от мене. Отказах се от занимания с такива трудни предмети като право, политическа икономия и биология и се опитах да се вдълбоча в по-леки, като история например. Но и там заспивах. Същото се повтори и с белетристиката. Като се убедих, че заспивам дори над увлекателни романи, напуснах работа. През цялото време, което прекарвах в пералнята, просто не успях да прочета нито една книга.

Когато в събота вечер прекратявахме работата до понеделник сутринта, аз освен желанието да спя чувствувах само още едно желание — да пия. Втори път в живота си чувах настойчивия зов на цар Алкохол. Първия път той бе предизвикан от преумора на мозъка. Но сега мозъкът ми не беше преуморен, напротив — той беше в състояние на пълно затъпяване поради отсъствие на каквато и да било работа. Там беше нещастието. Моят мозък, оживен от вида на новия свят, който бяха му открили книгите, жадно искаше храна и жестоко страдаше от принудителния застой и бездействие.

И аз, стар задушевен приятел на цар Алкохол, знаех, че той ще ми даде полет на фантазията, мечти за могъщество, всичко, което ще ми помогне да забравя въртенето на пералните машини, въртенето на валяците, бръмченето на центробежните изтисквачи, колосването и безкрайното занимаване с платнените панталони, които се бръчкат под моята хвърчаща ютия. В това е силата на цар Алкохол. Той намира пътя към вашите слабости, недостатъци, умора и изтощение. Той ви предлага лесен изход — и лъже, лъже отначало докрай. На тялото той дава лъжлива сила, на духа — лъжлив подем, а всичко наоколо прави да изглежда несравнено по-красиво, отколкото е всъщност.

Но не трябва да се забравя, че цар Алкохол взима различни образи. Той не всякога се обръща към слабостта и умората; понякога той призовава излишъка от сили, прекомерното възбуждение и тежестта от бездействието. Той може да стисне в ръката си ръката на всеки човек във всяко настроение. Той е способен да оплете всички хора в мрежата на своето очарование. Той заменя старите светилници с нови, дрипите на действителността — с лъскавите пулчета на илюзията и в резултат измамва всекиго, който се свърже с него.

Все пак аз не се добрах до виното по простата причина, че най-близката кръчма беше далеч една миля и половина от нашата пералня. Но това доказва само, че гласът на цар Алкохол не се чуваше толкова силно в моите уши. Ако той беше по-силен, аз нямаше да се спра пред десет пъти по-голямо разстояние, за да намеря вино. А от друга страна, ако имаше кръчма наблизо до ъгъла, без друго щях да се напия. Ала при сложните обстоятелства аз прекарвах своя единствен свободен ден под сянката на дърветата с празничните вестници и умората ми беше тъй голяма, че дори тяхната повърхностна пяна не бе по силите ми. Хумористичното приложение извикваше бледна усмивка на лицето ми и след това аз неизменно заспивах.

Макар че докрай не се подчиних на цар Алкохол, докато работих в пералнята, все пак той ми оказа известно влияние. Аз чух неговия зов, почувствувах глада на желанието, тъгата на наркотика. И това подготви у мене почва за по-силно влечение в последните две години.

Главната особеност на това влечение беше тая, че то се развиваше изключително в моя мозък. Моят организъм не искаше алкохол и по-скоро, наопаки, чувствуваше отвращение към него. Когато работех на електрическата станция, аз се уморявах физически и желанието да пия никога не проникваше в съзнанието ми. Но когато, след като издържах приемните изпити за университета, почувствувах умствена преумора, веднага се напих. В пералнята пак страдах от физическа преумора, която по сила не можеше нито дори приблизително да се сравни с умората от работата на станцията. Но разликата беше в това, не тогава умът ми още спеше. Между онова време и работата в пералнята пред мене се откри царството на разума. Когато возех количката с въглища, умът ми спеше; когато работех в пералнята, моят ум жаден за деятелност, търпеше кръстни мъки.

И безразлично дали се поддавах на чара на цар Алкохол, както в Бенишия, или се обуздавах, както в пералнята — семената на влечението към него даваха издънки.