Лора Джо Роуланд
Якешину (34)

Глава 33

Ако сред верующите на теб се падне жребият

да понесеш ударите на закона,

срещни смело наказанието, определено

да ти отнеме живота.

Бодхисатва на безпределната мощ

ще строши на парчета меча на палача.

Из сутрата „Черният лотос“

— Обявявам съдебното дело срещу Хару за открито — прозвуча строгият глас на съдията Уеда. — Срещу Хару има отправени обвинения за четири престъпления: палеж и три убийства — на оябун Ояма, на селянка на име Чие и на малко момче, чиято самоличност до този момент не е установена… — секретарите записаха думите му. Сано бе стаил тревогата си зад строго и непроницаемо изражение. Беше прекарал деня в подготовка за процеса. Сега, когато здрачът вече затъмняваше прозорците, се надяваше да постигне справедлива присъда и да установи нови факти, които да убедят шогуна да прати спасителен отряд в храма на „Черният лотос“. Многобройна публика беше насядала в редици по пода. Хирата бе коленичил сред други служители на Токугава. Съдията Уеда се обърна към стражите, застанали при вратата в отдалечения край на съдебната зала:

— Въведете обвиняемата!

Стражите отвориха тежката, украсена с дърворезба врата. През нея влязоха двама войници, а между тях пристъпваше Хару. Ръцете й бяха овързани с въже, а глезените й бяха оковани с железни гривни, свързани с дебела верига. Носеше сиво муселинено кимоно и сламени сандали; косите й бяха събрани в плитки. Синините около очите й бяха станали виолетови; подпухналият й нос и разранените, напукани устни я правеха почти неузнаваема или поне на Сано му изглеждаше така. Докато войниците я водеха към подиума, тя крачеше вдървено, сякаш вървежът й причиняваше болка.

Откъм публиката се разнесоха смутени възгласи и ропот. Съдията остана невъзмутим. Стражите накараха Хару да коленичи на сламена рогозка върху ширасу — отрязък от пода точно пред подиума, покрит с бял пясък, символ на истината. Хару се поклони ниско.

— Погледни ме — нареди съдията. Хару вдигна към него печалното си лице. — Разбираш ли, че целта на този съд е да определи дали си виновна за палежа и убийствата, заради които си била задържана? — попита съдията Уеда.

— Да, господарю — гласът на Хару представляваше едва доловим шепот. Публиката се приведе напред, за да може да чува.

— Най-напред ще изслушаме фактите около престъпленията и доказателствата срещу теб, представени от сосакан на негово превъзходителство шогуна — продължи съдията Уеда. — После ти можеш да се изкажеш в своя защита. Накрая аз ще обявя решението си — той кимна към Сано. — Сано сан, имате думата.

Сано описа пожара в храма на „Черният лотос“, как бяха умрели жертвите, открити в изгорялата къща, и как огнеборците бяха намерили на местопрестъплението газова лампа, факла и самата Хару. След това обясни защо смята момичето за виновно. Хару седеше смирено и слушаше със сведен поглед. Сано беше доволен, че не присъства Рейко. Той не я бе виждал от сутринта, когато му съобщи, че Мидори е изчезнала; не я беше уведомил за процеса, защото не искаше да допусне тя да се намеси в делото. Той изказа предположенията си за възможната роля на Хару в смъртта на съпруга й и описа какво бяха казали Джункецоин и доктор Мива за непристойното й поведение в храма. Спомена двете момичета от сиропиталището, които бяха видели Хару да отива към къщата.

— Следователно Хару е имала както лошия нрав, така и условията, необходими за извършване на престъпленията — заяви Сано. — Освен това ще покажа, че Хару е имала и причина да убива — каза Сано. — В хода на разпитите тя призна, че оябун Ояма я е насилвал, и има свидетел, който ще потвърди, че тя го е ненавиждала за онова, което й е сторил. Моля Ояма Джинсай да излезе напред! — младият самурай стана от публиката, коленичи пред подиума и се поклони. В отговор на въпросите на Сано Джинсай описа как оябун Ояма използвал момичетата в храма „Черният лотос“ и как го запознал с Хару, която изгледала свирепо командира го заплюла. — Аз твърдя, че в нощта на престъпленията Ояма отново е насилил Хару и тя го е убила за отмъщение — завърши Сано. — След това е подпалила къщата, за да прикрие обстоятелствата около смъртта му… — в този момент вратата се отвори и в залата влезе Рейко. Появата й изпълни Сано с тревога. Когато тя коленичи зад публиката, погледът й срещна неговия. — Ваша светлост, препоръчвам Хару да бъде призната за виновна — заяви Сано, без да дава израз на притеснението си относно реакцията на Рейко.

— Мнението ви ще бъде разгледано с подобаваща сериозност — отвърна съдията. Но Сано знаеше, че главният недостатък на доводите му е липсата на явна връзка между Хару и останалите жертви, а това нямаше да остане незабелязано от проницателния Уеда. И тъй като убийствата очевидно бяха свързани помежду си, при положение че Хару не беше извършила и трите, най-вероятно не беше извършила нито едно от тях. И понеже държеше да бъде в услуга на справедливостта, съдията изискваше безспорни доказателства, за да подкрепи една присъда за виновност. Хората от публиката започнаха шепнешком да си разменят реплики. Рейко се приведе напред с изопнато от напрежение лице. Хару седеше все така тихо и смирено. — Сега нека чуя историята на обвиняемата — каза съдията Уеда. Сред публиката се възцари изпълнена с напрегнато очакване тишина. Рейко стисна ръце, скрити в широките й ръкави. Усети, че я обзема гняв към Сано. Как можеше да губи време, за да доказва вината на Хару, когато трябваше да се опита да спаси Мидори? А той дори не беше благоволил да й каже, че е насрочил делото! Но въпреки това Рейко нямаше да се откаже без бой. Нито пък да остави Хару да страда заради престъпленията на „Черният лотос“, докато съществуваше и най-малка вероятност да е невинна. Съдията се обърна към Хару: — Какво имаш да кажеш в своя защита?

— Не съм го извършила — свело глава, момичето говореше с тих, но ясен глас.

— Поясни какво точно не си извършила — насочи я Уеда.

— Не съм убила оябун Ояма.

— А жената и момчето?

— Нито пък тях — отвърна Хару и Рейко видя, че тя трепери от страх.

— Ти ли подпали къщата? — попита съдията Уеда.

— Не, господарю.

Съдията не изглеждаше трогнат от изпълнената с болка искреност на Хару.

— Тук бяха представени сериозни улики срещу теб — отбеляза той строго — и за да докажеш невинността си, трябва да ги опровергаеш. Ти ли подпали къщата?

— Не, господарю — заподсмърча Хару и повтори същата история, с която се оправдаваше от началото на разследването.

Съдията впери замислен поглед в нея.

— Ако очакваш от мен да повярвам, че си невинна, трябва да ми дадеш разумно обяснение, защо си била край къщата и как така трима души са намерили смъртта си в непосредствена близост до теб.

Момичето се сви и поклати глава. Рейко я наблюдаваше с тревога.

— Не знам защо съм била там — изрече едва чуто Хару. — Не съм подпалила нищо. И никого не съм убила.

Съдията се навъси, очевидно съпоставяйки твърдението й с представените от Сано улики. Рейко усети как сърцето й заби учестено, докато чакаше с надежда баща й да види, че липсват достатъчно доказателства, за да бъде призната Хару и за виновна. Накрая съдията каза:

— Сега ще обявя решението си относно присъдата.

А тя щеше да бъде окончателна, справедлива или не, Рейко знаеше това. Изведнъж си даде сметка, че не може повече да остане в ролята си на безучастен наблюдател.

— Сумимасен, извинете! — извика тя. Всички се втренчиха в нея, удивени от сцената, на която ставаха свидетели — някаква си жена си позволяваше с да се намесва в съдебната процедура. Рейко, която никога не беше говорила пред публика, бе обзета от притеснение и страх. С усилие на волята тя изрече високо: — Искам да се изкажа в защита на обвиняемата… — тя видя как покритото със синини лице на Хару се озари от радост, сякаш момичето очакваше Рейко да й донесе спасение. — Намесата ми като свидетел по делото не е обявена предварително, но… — Рейко долови сърдития поглед на Сано и цялата й смелост се изпари. — Но… мога да представя факти, които показват, че престъпленията са били извършени от друг, а не от обвиняемата — довърши, запъвайки се.

За миг изражението на съдията Уеда се смени от раздразнение към изненада. После хвърли поглед към Сано и рече:

— Тъй като става въпрос за човешки живот, ще предоставя на свидетелката привилегията да изкаже становището си — обяви той.

Рейко се приближи към подиума и коленичи до ширасу. Хару я посрещна с усмивка на признателност. Сано се втренчи в нея с поглед, който сякаш казваше „Моля те, не прави това! Довери ми се и скоро ще разбереш какво имам предвид!“, но Рейко не му обърна внимание. С глас, треперещ от напрежение, тя описа впечатленията си от Хару като човек, който е способен да създаде неприятности, но не е злонамерен. Разказа за игуменката Джункецоин, за доктор Мива и за подозрително настоятелните опити на Кумаширо да набеди Хару за престъпленията и да попречи на Рейко да разпита членове на сектата „Черният лотос“. Спомена и за срещата си с Благочестива Истина и неговата история за изтезания, поробване и убийства в храма.

Приглушен ропот и възгласи на изненада се разнесоха сред публиката. Съдията слушаше, обгърнат от непроницаемо мълчание, а Сано не откъсваше поглед от Хару. Лицето на момичето придоби странно изражение, което за миг смути Рейко. Изглеждаше така, сякаш Хару не желаеше „Черният лотос“ да бъде злепоставен. Нима не разбираше, че уличаването на сектата бе в нейна изгода?

Рейко описа убийството на министър Фугатами и съпругата му, побоя, нанесен на Хару в затвора на Едо, и нападението над самата нея и Сано.

— Ваша светлост, тези произшествия представляват усилията на „Черният лотос“ да унищожи враговете си — завърши тя задъхано. — Сектата отне живота на Фугатами, за да не му позволи да я постави извън закона; опита се да убие сосакан сама и мен, тъй като ние започнахме разследване на делата й. Нейните главорези пребиха Хару, защото момичето отказа да направи самопризнания… „Черният лотос“, а не Хару е подпалвачът на пожара и извършител на убийствата!

Настъпи кратко мълчание. После Уеда заяви с безстрастен тон:

— Вашите показания са отразени. Сега давам възможност на сосакан Сано да се произнесе по тях.

Сърцето на Рейко се сви при мисълта, че Сано може да унищожи онова, което тя евентуално бе успяла да постигне.

— Госпожа Рейко те описа като невинна жертва, оклеветена и набедена от членовете на „Черният лотос“ — заяви тихо Сано на Хару. — Но хората, които те познават най-добре, могат да свидетелстват, че си способна на огромни злини — той се обърна към съдията Уеда: — Разполагам с двама свидетели, които не пожелах да представя по-рано, тъй като положението, в което се намират, е твърде деликатно. Сега моля за разрешение да изслушаме техните показания.

Тревога прониза Рейко. Кои бяха тези свидетели? Какво целеше Сано?

— Имате разрешението ми — обяви Уеда.

Сано кимна на Хирата, който излезе от залата и после се върна с мъж и жена на средна възраст. Двамата бяха облечени в скромни, типични за селяните памучни кимона. Вървяха плътно един до друг с угрижени, напрегнати лица.

— Представям ви родителите на Хару — обяви Сано.

Рейко изтръпна. Наблюдаваше безпомощно как Хирата отвежда родителите на Хару при подиума. Те отвърнаха погледи от дъщеря си. Коленичиха и се поклониха на съдията. Майката се разплака безмълвно; бащата сведе глава. Сано ги подкани да разкажат как бяха омъжили Хару и как съпругът й бе намерил смъртта си.

Когато двамата приключиха разказа си, Хару възкликна:

— Защо говорите тези неща? Нали знаете, че не аз съм подпалила къщата. Защо искате да настроите всички против мен?

Баща й я погледна скръбно.

— Сбъркахме, че скрихме нещата, които знаем за теб. Сега сме длъжни да кажем истината.

— А ти трябва да понесеш последствията от грешките си — каза майка й, обръщайки набразденото си от сълзи лице към Хару. — Покай се и очисти позора от духа си!

— Нищо лошо не съм сторила! — възрази Хару, вперила гневен поглед в родителите си. Дишането й стана пресекливо, накъсано от хрипове. — Вие никога не сте ме обичали. Колкото и да се стараех да ви угодя, все не бях достатъчно добра. Вие сте виновни, че сега съм в беда!

Сано бе запазил мълчание по време на тази размяна на реплики. Сега реши да се намеси:

— Само че не твоите родители са извършили убийства и палеж, а ти! — каза той.

— Те ме накараха да се омъжа за онзи ужасен старец! Казах им колко зле се държеше той с мен, и ги молех да ми позволят да се върна у дома, но те не искаха и да чуят — хриповете в гърдите на Хару се засилиха; тя взе да се гърчи, изопвайки въжето. — Хич не ви беше грижа как страдах — извика тя към родителите си, които се свиха като от удар. — Интересуваха ви само парите, които онзи дъртак ви даде. Аз трябваше да се защитя!

— И затова си го убила, нали? — попита Сано.

— Не, не, не! — изпищя Хару, като се люлееше напред-назад. — В нощта, когато умря, се беше ядосал, защото съм му била сервирала студен чай. Удари ме и бутна с ръка лампата. Тя подпали дрехите му. А аз просто избягах и го оставих да изгори заедно с къщата си. Той заслужаваше да умре!

Самопризнанието се стовари върху Рейко като огромна желязна камбана, която отекна със собствения й шок и ужас. Тя почти не чу реакцията на публиката. Всичко около нея сякаш бе забулено в мъгла. Почувства се зле, защото вече не вярваше на нищо, което казваше Хару.

— Още лъжи — отбеляза Сано с презрение. — Предполагам, че ти сама си хвърлила лампата върху съпруга си и си го подпалила. Точно както си убила и оябун Ояма?

Съпротивата на Хару внезапно премина в истерия.

— Да! — изстена тя. — Да, да!

Рейко сведе глава с печалното съзнание, че Хару я е мамила от самото начало. Тя бе изложила на риск собствения си брак заради една лъжкиня и престъпница.

— Какво се случи онази нощ в храма на „Черният лотос“? — безмилостно продължи с въпросите Сано.

— Ояма ми нареди да го чакам в къщата. Не исках, но „Черният лотос“ имаше нужда от неговото покровителство — думите рукнаха от устата на Хару като вода, отприщена от срутена язовирна стена. — Затова се измъкнах тайно от сиропиталището. Когато стигнах, той вече беше там и лежеше гол на леглото. Заповяда ми да… — гласът на Хару се сниши от неудобство — … да го лапна. Каза, че ако не се подчиня, щял да престане да дава пари на „Черният лотос“ и Анраку щял да ми се ядоса и да ме и изхвърли от храма. За съжаление бе прав, затова коленичих и го поех в устата си — Хару преглътна, а сякаш с мъка потисна пристъпа си да повърне, предизвикан от ужасния спомен. — Изведнъж той сключи крака около врата ми и започна да ме души. Аз го умолявах да ме пусне, но той само крещеше да не спирам да го смуча. Отскубнах се и тогава той започна да ме удря. Притисна ме на пода и ме облада. И пак започна да ме души. Взе да ми притъмнява. Уплаших се, че ще ме убие… — макар и обзета от вълнение, Рейко съобрази, че всъщност Ояма бе причинил всички онези синини по тялото на Хару. Сега момичето се разрида: — Трябваше да го спра. В стената имаше ниша с малка месингова статуетка на богинята Канон. Грабнах я и го ударих с нея. Той се сви, но ме пусна и се смъкна от мен. Тогава го ритнах в слабините. Той изрева и се сгърчи от болка. Ударих го отново и изведнъж гласът му секна. Очите му останаха отворени, но той не помръдваше. Цялата му глава беше в кръв, имаше и на пода, и по статуетката. Разбрах, че е мъртъв. Бях толкова ужасена, че не можех да помръдна. Останах там дълго, плачех и се чудех какво да правя. Помислих си да потърся помощ от Анраку, но се страхувах, че ще ми се ядоса, задето съм убила един толкова важен покровител на храма. Накрая реших да представя всичко така, че да изглежда като нещастен случай. Вдигнах статуетката, оставих Ояма да лежи в къщата и хукнах към главната зала за богослужение. Избърсах статуетката и я оставих в една ниша наред с много други като нея. После ми хрумна, че оябун може още да е жив. Трябваше да проверя, затова се върнах в къщата. И точно тогава някой ме издебна в гръб и ме удари по главата. Не видях кой беше. Когато дойдох на себе си, камбаната за пожар биеше, аз лежах в градината и вече се бе съмнало — с обляно в сълзи лице, Хару хвърли умолителен поглед към Сано. — Да, аз убих оябун Ояма, но не и останалите. Дори не знаех, че са там. Това е истината, кълна се!

Изглежда, някой друг е убил Чие и момчето, помисли си Сано. После е ударил Хару по главата, за да я намерят на местопрестъплението. Труповете им вероятно са били пренесени в къщата, докато Хару е отишла да скрие статуетката или докато е лежала в несвяст.

— Хару, обявявам те за виновна в две убийства и палеж — изрече сурово съдията Уеда. — Законът повелява да те осъдя на смърт чрез изгаряне.

— Не! — изпълненият с ужас протест на Хару прониза тишината в съдебната зала. Тя се обърна към Рейко умоляващо: — Помогнете ми! Не им позволявайте да ме изгорят!

Рейко безмълвно поклати глава, тъй като не беше в състояние да й помогне, дори и да искаше. Сано и съдията Уеда размениха погледи. Когато съдията кимна, Сано каза на Хару:

— Има един начин, по който можеш да спечелиш по-бърза и милостива смърт, стига да искаш…

Момичето възкликна в отчаяно облекчение:

— Да! Готова съм на всичко!

— Трябва да ми разкажеш какво знаеш за „Черният лотос“ и за плановете на сектата — каза Сано.

Рейко усети, че й се завива свят от онова, което внезапно бе проумяла. Сега вече знаеше защо Сано бе свикал този съд и после толкова бе настоявал за бързата присъда на Хару. Той бе имал за цел да пречупи Хару, като по този начин я принуди да издаде информация за „Черният лотос“. Защитавайки Хару, Рейко замалко не бе осуетила усилията му да получи фактите, необходими да обоснове и един оглед на храма. Спомни си погледа, който й беше отправил — той се беше опитал да й подскаже как възнамерява да постъпи. Нежеланието й да се съобрази с безмълвната му молба можеше да коства живота на Мидори!

— Но аз не мога — възкликна Хару, отдръпвайки се ужасена. — Искам да кажа, че не знам нищо.

— Добре тогава — съгласи се Сано. — В такъв случай ще трябва да понесеш присъдата си — той даде знак на стражите: — Отведете я при погребалната клада…

Стражите тръгнаха към Хару, която изкрещя:

— Не! Чакайте! — Сано вдигна ръка да спре стражите. Рейко наблюдаваше как Хару се бори да превъзмогне верността или страха си към „Черният лотос“. Накрая се предаде, загубила воля за съпротива. — Планината ще изригне — измърмори тя. — Пламъци ще погълнат града. Водите ще влачат смърт, а въздухът ще пръска отровния си дъх. Небето ще пламне, а земята ще изригне! — Рейко замръзна, разпознавайки думите на Благочестива Истина. Сред публиката се разнесоха озадачени възклицания. Хару заговори с безизразен глас, сякаш разказваше заучен урок: — Висшият свещеник Анраку е превърнал своите последователи в армия от разрушители, които ще подпалят пожари и, ще възпламенят бомби около Едо и ще отровят кладенците. Ще посичат гражданите по улиците. Смъртта и разрушението ще плъзнат из цяла Япония. Само истинските поклонници на „Черният лотос“ ще оцелеят. Само те ще постигнат просветление, ще добият свръхестествени способности и ще управляват в новия свят…