Лора Джо Роуланд
Якешину (20)

Глава 19

Ще изпратя напред вярващи,

мъже и жени с чисти сърца

да проповядват моя закон.

Из сутрата „Черният лотос“

Шинагава бе малко село на юг от Едо — втората поред от петдесет и трите спирки по междуградския път Токайдо. Паланкинът, който тръгна от храма Зоджо, откара Рейко там следобед. Докато прекосяваха улиците, тя надничаше през прозорчето и се оглеждаше тревожно. В една странична улица видя стърчащи знамена с герба на Токугава насред голяма тълпа, събрана между два реда къщи със сламени покриви.

— Спрете там — извика тя на носачите си.

Те се подчиниха. Рейко слезе от паланкина. Мъглата се беше вдигнала, но небето беше забулено с облаци и въздухът беше студен; влажен вятър довяваше от междуградския път пушек от дървени въглища и мирис на конски тор. Рейко се приближи до знамената. Пазачите й проправиха път през насъбралото се множество и тя зърна министър Фугатами, самураите от ескорта му и група възрастни мъже от простолюдието, облечени в тъмни роби. Стояха около един кладенец — квадратна дървена конструкция със скрипец и дървена кофа. Фугатами отбеляза пристигането на Рейко с леко кимване. Когато се обърна към спътниците си, острите му черти станаха мрачни и сериозни.

— Това е един от трите кладенеца, които според нас са били отровени от „Черният лотос“ през миналата година — каза единият от мъжете. Беше достопочтен беловлас мъж. Рейко предположи, че той и другарите му са старейшините на селото. Явно докладваше на министъра за произшествията, свързани със сектата. Той спусна кофата в кладенеца и я издърпа обратно, вече пълна. — Водата има особена миризма…

Фугатами я помириса и направи гримаса.

— Наистина! — потопи ръка в кофата, огледа течността, която се оцеждаше между пръстите му, и после каза на помощниците си: — Отбележете също, че водата изглежда мазна и има лек зеленикав оттенък.

— Хората се оплакваха от странния й вкус — каза старейшината. — След като пиха, петдесет и трима хванаха диария. За щастие никой не почина и тогава запечатахме заразените кладенци, но сега се страхуваме от нови проблеми…

В потвърждение на думите му откъм насъбралото се множество се разнесе гневен ропот.

— Защо смятате, че вината е на „Черният лотос“? — попита Фугатами, след като помощниците му записаха данните.

— Не сме имали никакви проблеми с кладенците, докато свещениците и монахините не започнаха масово да посещават Шинагава. Пазачи са ги виждали да се въртят през нощта близо до кладенците, за които после установихме, че са заразени — думите му предизвикаха у Рейко тревога и въодушевление. Опит за масово отравяне бе сериозно допълнение към списъка с обвинения срещу „Черният лотос“. Може би това щеше да накара Сано да започне разследване на сектата. — Имахме и четири докладвани случая за задушлив дим, който се разнася по улиците — добави главният старейшина. — Вдишването му причинява силни болки в гърдите, кашлица и задух. Последният път беше преди три месеца и тогава един магазинер видял как две монахини от „Черният лотос“ побягнали точно когато се появил пушекът.

— Видяхте ли откъде излиза димът? — попита министър Фугатами.

— Да. Оттук, моля — старейшината тръгна пръв, следван от Фугатами и тълпата. Всички поеха надолу по улицата и спряха пред малък шинтоистки параклис. Рейко и стражите й минаха през тесните порти и се озоваха пред примитивен олтар със свещи, пръчици тамян и гонг за призоваване на божеството. — Тук беше намерена купчина горящи парцали — каза главният старейшина и посочи едно място до оградата. — От тях се носеше същият задушлив мирис. Пазачът, който ги откри, почти загуби съзнание от пушека…

— Но не е имало смъртни случаи, нали? — попита Фугатами.

— Не — отвърна мъжът, — но се опасяваме, че и това ще се случи, ако това продължи. Четири семейства бяха повалени от силни стомашни болки и повръщане по-рано този месец след посещения на монаси от „Черният лотос“. Изглежда, точно те разпространяват разни болести. „Или отравят храната и водата на хората, които пускат в домовете си членове на сектата“, помисли си Рейко.

— А най-сериозното произшествие бе една експлозия — добави главният старейшина. Тълпата го съпроводи по извит мост над река Мегуро до най-запуснатата част на селото. Там сред чайни и дюкяни Рейко видя купчина обгорели греди, керемиди и овъглени отпадъци. Очевидно на това място по-рано е имало постройка. — Тази къща бе собственост на сектата „Черният лотос“ — обясни главният старейшина. — Тук четяха молитви и набираха последователи. Преди шест дни тя избухна с оглушителен трясък и после бе обхваната от пламъци. За щастие нямаше хора нито вътре, нито наоколо и огнеборците угасиха огъня, преди да плъзне наоколо…

— Огледахте ли останките? — попита министър Фугатами.

— Да. Намерихме празни стъкленици и някакви метални сандъци, които са били разбити, но не разбрахме какво е причинило взрива — сектата вероятно бе използвала постройката за склад на отрови и за седалище на своите дейности в Шинагава, но Рейко не разбираше защо бяха унищожили собствен имот. — Освен това отвличанията, свързани с „Черният лотос“, нарастват непрестанно — старейшината излагаше фактите добросъвестно и безпристрастно. — Само през изминалия месец имаше девет такива случая. Ходихме в храма, за да разговаряме за изчезналите хора, но от сектата отрекоха да имат нещо общо с тях. Затова ви умоляваме да ни помогнете да защитим хората си…

Останалите старейшини се присъединиха към отправената молба. Министърът каза:

— Добре сторихте, че се обърнахте към мен за съдействие по този въпрос. Обещавам да направя всичко, което е във властта ми, за да разбера какво става тук, и да сложа край на злодеянията на „Черният лотос“. Сега трябва да се връщам в Едо — когато тълпата се разпръсна, старейшините изказаха искрената си признателност към Фугатами. Министърът погледна към Рейко и й кимна. Придружена от стражите си, тя се върна при своя паланкин. Седна вътре и зачака. Скоро Фугатами се появи на прозорчето. Поздрави я официално и каза:

— Съжалявам, че сосакан сама е бил възпрепятстван да дойде.

— Съпругът ми се извинява, че неотложна работа му попречи да се отзове на поканата ви — излъга Рейко вежливо. — А аз ви благодаря, че ми позволихте да присъствам на вашето разследване вместо него.

— Това, което чух и видях днес, добавя нови престъпления към историята на вашия монах. Надявам се, че най-после ще мога да предоставя достатъчно основания за вишестоящите органи да забранят сектата — заяви Фугатами със задоволство.

Рейко не искаше да го разочарова, но пък беше длъжна да го запознае с развитието на събитията от предишния ден.

— Съпругът ми е направил оглед на храма „Черният лотос“, но не е успял да открие младия монах… Според сектата Благочестива Истина изобщо не съществува. Освен това съпругът ми не е успял да намери никакви улики, потвърждаващи наличието на затворници, мъчения или подземни съоръжения…

— Ясно — изражението на Фугатами стана мрачно. — Предполагам, че „Черният лотос“ е накарал монаха да замлъкне завинаги.

— Смятате, че са го убили само защото е разговарял с мен? — изведнъж въздухът сякаш се вледени; виковете и смехът от странноприемниците и чайните по главния път секнаха, заменени от странна тишина.

— Със сигурност — заяви Фугатами навъсено. — А без свидетел отвътре моето дело срещу сектата олеква. Но все още има надежда, ако успея да спечеля съпруга ви за съюзник. Утре следобед ще представям обстоен доклад за „Черният лотос“ пред съвета на старейшините. Ще предадете ли на сосакан сама поканата ми да присъства? Ще ви бъда признателен, ако го убедите да ме подкрепи, когато помоля съвета на старейшините да разпусне сектата и да разруши храма.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — обеща Рейко, без да вярва особено, че точно в този момент е в състояние да убеди Сано в каквото и да било.

— Произшествията около сектата „Черният лотос“ зачестиха твърде много… — заяви министърът. — Не зная какво точно предстои, но се опасявам, че Шинагава е само началото…