Лора Джо Роуланд
Якешину (16)

Глава 15

Бъди с твърда воля и насочена мисъл,

не съжалявай, нито се съмнявай

и ще достигнеш истината.

Из сутрата „Черният лотос“

— Значи убитата жена е Чие и е била лечителка от простолюдието? — обърна се Сано към Хирата, докато прекосяваха външния двор в имението на Сано. — Идеята ти да разпространиш обяви из града е добра. Поздравявам те за отличната работа…

— А-а, просто ми провървя — отвърна Хирата скромно.

В сгъстяващия се здрач около казармите горяха фенери; детективи отвеждаха конете си към конюшните. Сано каза:

— Един възрастен пациент в болницата към храма спомена, че от няколко дни била изчезнала сестра Чие. Същото име и призвание като на жената на дърводелеца, с когото си разговарял…

— Значи все пак убитата жена е била свързана с „Черният лотос“ — каза Хирата. — Излиза, че от сектата лъжат, че от обитателите на храма не липсва никой…

— Очевидно… — Сано усети, че го обзема ужас. Нима многобройните свещеници и монахини, с които бе разговарял през деня и които бяха заявили, че не знаят нищо за престъпленията и тайнствените жертви, го бяха лъгали? Нима спокойната хармония, която бе наблюдавал в храма, бе заблуда, скриваща всички онези деяния, които Благочестива Истина бе описал на Рейко? Разкритата самоличност на жената подкрепяше теорията на Рейко за таен заговор в „Черният лотос“, целящ да саботира разследването. Но въпреки това не можеше да се съгласи със съпругата си, че Хару е само една невинна жертва.

Двамата с Хирата влязоха в къщата и завариха Рейко в коридора. Тя тъкмо сваляше връхната си дреха и разговаряше с Мидори и с една прислужничка. Сано се разтревожи защо ли жена му се бе забавила навън до толкова късно.

— Изглежда, имаме да обсъждаме важни въпроси — каза той накрая. — Да отидем в кабинета ми — Рейко сведе глава и се подчини. Хирата и Мидори също ги последваха в кабинета. Когато всички се настаниха, Сано се обърна към съпругата си: — Е, какво успя да научиш днес?

— Отидох да видя Хару… — и тя описа, че бе заварила Кумаширо да се опитва да изтръгне самопризнания от момичето. Обясни, че Хару е потвърдила непристойното си поведение в храма на „Черният лотос“ и че е била принудена да поддържа сексуални отношения с Ояма. Добави, че Кумаширо и оябун са били врагове. Накрая призна, че е завела момичето в къщата на баща си, за да е в безопасност.

— Какво си направила? — стъписан, Сано изостави привидно спокойния си вид.

— Хару толкова се страхуваше от Кумаширо, че реши да избяга — каза Рейко. — Ти не би искал да я оставя да си тръгне, нали? Трябваше да я отведа някъде, където да е в безопасност. Баща ми се съгласи да я приеме. Какво толкова има?

Хирата се намръщи. Мидори изглеждаше объркана. Сано си пое бавно дъх и после го изпусна, сякаш правеше съзнателно усилие да запази самообладание.

— Днес се запознах с родителите на Хару — каза той.

Рейко възкликна слисана:

— За какво говориш?

— Родителите на Хару — повтори Сано и добави с укорителна нотка: — Те са живи и здрави и живеят в Коджимачи. Хару изобщо не е сираче. И това не е всичко… — и той разказа какво бе научил за Хару — че била непокорна дъщеря, че я омъжили против волята й за възрастен търговец, който по едно странно съвпадение загинал в пожар. — Родителите на Хару и съседите и роднините на мъжа смятат, че тя е подпалила къщата, за да се отърве от съпруга си. Потърсила е убежище в храма „Черният лотос“, защото семейството й се е отказало от нея. Независимо дали е отговорна за смъртта на нашите три жертви или не, опасявам се, че си настанила убийца в къщата на баща си…

Всяко изречение отпращаше все по-дълбоко до съзнанието на Рейко безспорната истина, че Хару е точно толкова измамна, колкото твърдяха враговете й, а вероятно и също толкова зла. Въпреки това съзря място за съмнения в историята на Сано.

— Някой видял ли е Хару да подпалва пожара? — попита тя.

— Не — призна Сано.

— Не е изключено тези хора да грешат за Хару. Може би подозренията на всички са я принудили да напусне дома си и да се престори на сирак… — изражението на Сано й подсказа, че той вече е мислил за това. — И все пак… може да се окаже, че Хару е невинна…

Сано кимна неохотно, но каза:

— Миналото й не е единствената причина, поради която смятам, че е виновна — и той описа грубото отношение на Хару към децата в сиропиталището и разказа за двете момичета, които я бяха видели да се измъква тайно от спалнята, след което я бяха проследили до къщата в нощта на пожара.

— Ясно е, че е отишла там по собствена воля. Приключих с разпита на обитателите на храма и тя си остава единственият човек с мотив и възможност да извърши палежа… — докато Рейко се опитваше да прикрие смущението си от това ново разкритие, Сано продължи: — Нима ще възразиш, че момичетата са ревнували от Хару и са искали да й причинят неприятности, както и останалите в „Черният лотос“? Или че също са били в непосредствена близост до къщата и може пък те да са я подпалили? Защо да вярваме на тях, а не на Хару? Само защото не са били намерени близо до къщата по време на пожара? — в овладяния тон на Сано прозвуча раздразнение: — Проверих ги и се оказа, че нямат предишни прояви на лошо поведение, нито отношения с оябун Ояма. Нито са лъжкини за други случаи на „необясними“ пожари в миналото си… Хайде, Рейко, престани да подминаваш явните доказателства срещу Хару!

— А ти спри да пренебрегваш явните улики срещу „Черният лотос“! — възкликна тя. — Проучи ли историята на Благочестива Истина?

— Да. Не открих никакви признаци на глад, изтезания, убийства, затвор или тайни подземни проекти. Пратих свои хора да шпионират в храма, но се съмнявам, че ще открият нещо по-различно. И не намерих никакъв млад монах на име Благочестива Истина. Очевидно просто не съществува!

— Но аз го видях! — възкликна Рейко озадачена. — Разговарях с него. Беше си съвсем истински. Къде може да е сега?

Сано повдигна вежди и разтвори ръце, обърнати с дланите нагоре.

— Успях обаче да открия послушница на име Ясуе. Тя не само че беше жива, но и очевидно се радваше, че е в манастира. Освен това изобщо няма брат.

— Това може да е съвсем друго момиче, случайна съименница… — тихо протестира Рейко.

Хирата прочисти гърлото си.

— Сумимасен… извинете — каза той. — Днес в полицейското управление разговарях с много граждани, които ми казаха, че „Черният лотос“ отвлича деца, пленява поклонници и напада семейства, които се опитват да върнат близките си. Дори и да не е монах в храма, Благочестива Истина може да е казал истината за сектата…

— Евентуалната вина на Хару е съвсем отделен въпрос от съмнителните дела на сектата — отвърна Сано. — Слуховете за „Черният лотос“ не обезсилват обвиненията срещу Хару.

— Да, сосакан сама — напрегнатото изражение на Хирата показваше, че не е убеден, но лоялността му на самурай изискваше от него да се съгласи със своя господар. — Просто си помислих, че трябва да спомена онова, което съм установил…

— Че кой се интересува от теб? — изтърси неочаквано Мидори. Всички се извърнаха към нея изненадани, а тя продължи презрително към Хирата: — Не си нито толкова умен, нито толкова важен, колкото се смяташ.

Челюстта на Хирата увисна. Развеселена, въпреки мрачното си настроение, Рейко мислено отбеляза, че Мидори явно започва да прилага своя нов план да заинтригува наново Хирата. Можеше да избере по-подходящ момент, но поне сега бе привлякла вниманието му. Сано подмина тази малка драма:

— Докато не разполагаме с повече улики, различни от суеверните приказки на хора от простолюдието и на мистериозно изчезващи монаси, че „Черният лотос“ е замесен в незаконни дейности, не можем да им отправим официално обвинение…

— Но нали вече разполагаме с повече следи — настоя Рейко. Тя описа криминалните досиета на доктор Мива и на игуменката Джункецоин. Докато обобщаваше разговора си с министър Фугатами, на лицето на Сано се изписа неверие.

— Ти си се натрапила на самия министър на храмовете и гробниците? — възкликна той.

— Да, той ме прие. Фугатами сан иска утре да отидеш с него до Шинагава и да проучиш последните оплаквания срещу „Черният лотос“… — Рейко извади писмото от пояса си и го подаде на Сано.

Той го прочете и се навъси. После смачка хартията. Стана и прекоси стаята, втренчен в Рейко така, все едно тя си беше загубила разсъдъка.

— Това, че си се натрапила на министър Фугатами, е опасно нарушаване на благоприличието. Оцеляването в политиката на бакуфу зависи от добрите взаимоотношения с колегите. Висшите служители са твърде честолюбиви и се обиждат лесно. Как си могла да изложиш на риск кариерата ми и прехраната на семейството ни?

— Моля те, приеми извиненията ми — каза Рейко, осъзнала колко сериозно би могла да изложи Сано. — Но министърът беше доволен от тази среща. Ще ми се да можеше да отидеш до Шинагава и да решиш сам дали оплакванията са основателни. Без съмнение неговото мнение е от значение.

— Фугатами си е спечелил репутация на прекалено усърден служител — каза Сано с леден тон. — Много висши служители от бакуфу се отнасят с неодобрение към поведението му и го смятат за фанатик, защото е подлагал на критика секти, които впоследствие са се оказвали абсолютно безопасни и законни. И сега не е изключено да разследва „Черният лотос“, без да има достатъчно основателни причини… — Рейко бе изпълнена с такова уважение към Фугатами, че изобщо не бе подложила на съмнение преценката му. Нима той допускаше грешка, като вярваше на историите на селяните? Сано продължи все така ядосано: — Като си потърсила съдействието му, си ме поставила в положение, в което вече съм му задължен… — престана да крачи из стаята. — Не мога да отида в Шинагава, защото това ще ме ангажира още повече с подкрепа на каузата му, независимо от собствената ми позиция. Не отида ли обаче, ще си спечеля враг. Сега заради необмислената ти постъпка се оказвам в твърде неизгодно положение…

Услугите бяха разменната монета в бакуфу и Рейко знаеше, че Сано трябва да си плаща дълговете или да загуби добрата воля на колегите си. Обзета от чувство за вина, тя побърза да го успокои:

— Фугатами моли единствено за шанс да те убеди, че заслужава подкрепата ти. Той разбра, че може и да си възпрепятстван да го придружиш. Каза, че вместо теб мога да отида аз…

Сано поклати глава.

— Изключено. Това би било грубо нарушение на благоприличието, а ти вече нанесе достатъчно вреди.

Но въпреки това Рейко не можеше да изпусне и новата следа, която беше открила.

— Ако не отида в Шинагава, как ще стигнем до истината за „Черният лотос“?

Хирата предложи неуверено:

— Мога аз да отида.

— Не! — отсече решително Сано. — Изпратя ли свой представител, все едно съм отишъл лично, последствията ще бъдат същите. Пък и скоро ще имаме необходимите сведения от екипа, който съм изпратил за тайно наблюдение в храма…

— Тогава може да е твърде късно — възрази Рейко. Въпреки че Сано не бе успял да открие Благочестива Истина, тя продължаваше да вярва, че той е все още в храма и че е в опасност. — Колко хора трябва да пострадат, преди да се намесиш?

— Не мога да се намеся без наличието на доказателства. Затова ще изчакам доклада на помощниците ми!

Тонът му бе предизвикателен, но Рейко каза:

— Ще поогледам из храма след срещата си с висшия свещеник Анраку утре…

— Че как разчиташ да получиш аудиенция при Анраку? — Сано я гледаше с подозиращ поглед.

Отговорът никак няма да му хареса, помисли си Рейко печално.

— Майката на шогуна предложи да ме придружи до храма… — отвърна тя.

— Ти си поискала услуга и от майката на шогуна?!? — Сано доби изражение на човек, съзерцаващ разрушенията след мощно земетресение. — Как си посмяла? Нали знаеш, че жестовете й никога не са безвъзмездни?

Рейко тихо отвърна:

— Мисля, че разследването си го заслужава…

Сано я изгледа недоумяващо.

— По каква причина това момиче е толкова важно за теб, че избираш нея пред собствената си безопасност и моята кариера?

— Не, не е така! — извика Рейко, но въпросът му бе много близо до истината. Макар че обичаше съпруга си, вътрешно в себе си бе поставила Хару пред него. Въпреки разума. — Ти си не по-малко предубеден от мен по отношение на Хару. Мога ли да те попитам защо за теб е толкова важно да я осъдиш без щателно разследване? Може би шогунът и съветът на старейшините те притискат да я признаеш за виновна? — в очите му прочете, че е налучкала истината. — Нима ще жертваш истината и справедливостта заради политиката? — очите на Сано запламтяха гневно и Рейко осъзна със закъснение, че бе засегнала честта му. И докато двамата стояха вцепенени, впили поглед един в друг, въздухът около тях се сгъсти и наелектризира като пред буря; Мидори и Хирата ги наблюдаваха безпомощни и ужасени. — Съжалявам — заекна накрая Рейко. — Нямах предвид, че…

С бавни и преднамерено спокойни движения, които издаваха усилията му да овладее гнева си, Сано се върна на писалището и седна. Лицето му се вкамени в безизразна маска.

— Забранявам ти да ходиш в храма „Черният лотос“ и в Шинагава — заяви той с приглушен тон, който трептеше от едва потискан гняв. — Сега, ако обичаш, ме остави сам.

Потресена, без да вижда нищо около себе си, Рейко се отправи с несигурна крачка към вратата и излезе. Мидори я последва. Хирата забърза след тях по коридора.

— Мидори сан — извика той, — почакай. Искам да ти кажа нещо.

— Нямам какво да говоря с теб — отвърна рязко Мидори и вирна глава.

Когато влезе в собствената си стая и коленичи на пода, Рейко трепереше и се чувстваше замаяна, като че всеки миг щеше да припадне. Само ако можеше да върне назад тези последни мигове!

Мидори влетя в стаята сияеща от радост:

— Направих каквото ми каза, и се получи! — тя коленичи до Рейко и се изкиска. — За първи път от толкова време Хирата сан наистина ме забеляза — после погледна приятелката си по-внимателно и възторгът й угасна. Рейко се разрида беззвучно. Мидори се опита да я утеши: — Сосакан сама беше много ядосан, но ти не се тревожи, той ще ти прости.

Искаше й се да повярва на Мидори, но не можеше. В същото време осъзнаваше, че за да се помири със Сано, трябва да сложи край на собственото си разследване, а ако отиде с Кейшо при висшия свещеник Анраку, а след това и в Шинагава — ще потъпче забраната му.

 

Сано седеше в кабинета си, опрял лакти върху писалището, потресен и ужасен. Как можа Рейко да му отправи подобни обиди? Как беше възможно да изпитва такъв гняв към нея? Зла сила бе връхлетяла дома им. Зла сила, която се казваше Хару. Искрено съжаляваше, че изобщо бе замесил Рейко с Хару. Сега непокорната му жена нямаше да се спре пред нищо, докато не докаже невинността на момичето. А може би бе права? Може би наистина, принуден от постоянната несигурност на положението си, се бе поддал на политическия натиск да арестува Хару. Може би Рейко бе налучкала истината за „Черният лотос“?

— Сосакан сама, трябва да ви кажа нещо — обади се Хирата.

Сано трепна, изтръгнат от тягостните мисли. Вдигна поглед и видя своя главен васал, който седеше срещу него. Не беше го чул да влиза.

— Давай — каза той.

— Гражданите, с които разговарях, разказваха така убедително за злините на „Черният лотос“, че им повярвах — заяви Хирата със запъване. — Мисля, че ако се срещнете с тях, и вие ще се убедите. Не исках да го кажа по-рано, но… — изражението на Хирата отразяваше дълбокия му вътрешен конфликт. — Показанията им са сериозен знак, че сектата е замесена в опасни деяния. Съжалявам, че трябва да изразя несъгласие с мнението ви… — Сано махна прощаващо с ръка. Васалът набра кураж и добави: — Пренебрегването на тези признаци може да провали разследването.

— Знам. Добре, ще проверим тези истории за сектата… — замисли се за момент и заяви: — Но ще отклоня поканата на Фугатами сан. Не мисля, че на този етап пътуването до Шинагава е необходимо, тъй като разполагаме с друг източник на информация за „Черният лотос“.

— И кой е той? — попита Хирата.

— Основният заподозрян — отвърна Сано. — Време е отново да посетим Хару.