Джуд Деверо
Черния отмъстител (20)

20

— Алекс, не е ли малко късно за разходка с кабриолет? С твоето крехко здраве ще е май по-добре да си останеш вкъщи и да си почиваш. Софи смята…

— Сега не ми се изслушва мнението й.

Джес се усмихна в тъмното и се вкопчи в капрата. Известно време нежната хубава графиня бе принадлежала само на Александър. Сега Софи прекарваше повече време с Джесика и децата, отколкото с Алекс. Графинята мислеше всъщност днес да си замине, но сутринта заяви, че е готова да им гостува още някой и друг ден.

— Само за да видя какво ще стане — добави тя, без да обяснява какво по-точно има предвид.

— Ти топло ли си облечена? — попита Алекс.

Джес се загърна още по-плътно в дългата пелерина с качулка.

— Не аз трябва да внимавам за здравето си, Алекс. Още колко време мислиш да караш? Не е ли по-добре да се връщаме?

— Сто-о-ой! — извика Алекс на конете и дръпна юздите. — Пристигнахме. — Слезе от капрата и мина откъм Джесика, за да й помогне, но тя вече беше скочила на земята.

— Оттук можеш да видиш цял Уорбрук — каза Алекс и се залови да разпряга конете.

— Алекс, вече е десет часът вечерта. Мисля, че трябва да се прибираме. Тъй че не разпрягай конете.

Но Алекс продължи да смъква такъмите. Боеше се, че Джес може да се вбеси, ех, мъничко да се поразсърди, като разбере, че нейният съпруг и Черния отмъстител са едно и също лице. Нямаше всъщност никакво основание да се гневи, но с жените знае ли човек? Ех, не беше изключено и да прояви достатъчно разум и да проумее, че е искал да помогне на страната си, но да опази и нея. Все пак, ако съди по положението на нещата, едва ли ще прояви разум. Много по-вероятно е да демонстрира, както винаги, неотстъпчивостта и ината си. Той се усмихна на лунната светлина. Е, все ще успее да я укроти. Ще почне да я гали и…

— Алекс, толкова странно се усмихваш. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш най-сетне каквото имаш да ми казваш, и да си тръгваме? Мократа трева ще ти съсипе новите обувки.

Той сложи букаи на конете, после прегърна Джес през рамо.

— Ела с мен до онова хълмче, да се насладим на гледката.

— Алекс — каза тя нетърпеливо, — цял живот съм се наслаждавала на гледката на нощния Уорбрук. Стотици пъти точно от това хълмче. Момент! Алекс, да не си купил нов кораб? Това ли имаше да ми казваш?

Той я обърна с гръб към градчето, за да го погледне в очите.

— Джесика, дойдох да ти съобщя нещо много по-важно от купуването на нов кораб.

— Има една гемия за продан, можем да я използваме за…

Той сложи пръст на устните й.

— Сега ме чуй, Джесика. Да седнем тук и да си поговорим с теб за мъже и жени, за доверие, дълг и чест…

— Добре, само че ако си простудиш краката или нещо друго…

— Случва се човек да върши тъкмо онова, което трябва да върши. Може другите хора да не смятат, че трябва нещо да се прави, но…

Мислите на Джесика бяха другаде, слушаше Алекс с едното ухо, загледана в панорамата на града под себе си. Както гледаше, зърна изведнъж факли, които се движеха. Сигурно някой разтоварва посред нощ кораба си, реши тя.

— … освен това ние се учим да си прощаваме и да се приемаме взаимно, въпреки недостатъците, които смятаме, че откриваме у другите, ние…

Джес наблюдаваше неподвижно сцената там долу. Факлите се движеха сега по-бързо, но се отдалечаваха от кея. Тя сви вежди и се взря по-внимателно в тях. Още факли се заспускаха надолу по улиците.

— … истината е, че ти предизвика всичко това, Джесика. Без теб много от онова, което последва, нямаше да се случи. Не ти се сърдя, но те моля да не го забравяш, когато ти казвам…

Сега Джесика различи на лунната светлина тъмна фигура. Отначало не можа да разбере какво е, но фигурата се приближаваше към хълма и с всяка изминала секунда я виждаше все по-добре.

Веднага скочи на крака.

— Той е! — изрече слисана.

Все още седнал на земята, Алекс я погледна.

— Кой?

— Черния отмъстител. Хората там долу преследват Черния отмъстител.

Алекс се надигна с всезнаеща усмивка на устните.

— Джес, можеш да ми повярваш, че човекът, когото са погнали там долу, не е Черния отмъстител. Може да е някой сляп пътник, пристигнал току-що с кораб, или някой…

— Ей там! — извика тя и посочи между дърветата. — Ей там, при сградата на съда. Казах ти, това е Черния отмъстител и, о боже, виж, виж, прерязали са му пътя за бягство. — Тя вдигна поли и хукна към конете. — Трябва да му се притека на помощ.

Никога не беше виждала Алекс да тича толкова бързо. И на сън не си бе представяла, че може да се движи толкова пъргаво. Настигна я, дръпна рязко черното наметало от раменете й, наметна го върху своите и продължи към конете. Освободи мълниеносно единия от букаите и се метна на гърба му, преди Джес да е направила две крачки.

— Прибирай се вкъщи! — успя да й викне Алекс, докато се отдалечаваше в галоп върху неоседлания кон и пришпорваше впрегатното добиче да препуска както никога през живота си.

Джесика стоеше като онемяла. Известно време изобщо не проумяваше какво се е случило. Допреди малко Алекс й разправяше надълго и широко нещо за любов и патриотизъм, а в следващия миг вече препускаше с нейното наметало на раменете върху впрегатния кон.

Джес се върна бавно като сомнамбул на хълма и се загледа в онова, което ставаше долу. Видя как Алекс слиза в неспирен галоп по склона, право към групата с факлите. Но не можа да проследи по-нататъшния й път в тъмното. Вече беше трудно да различи вдясно от нея и движенията на Черния отмъстител.

— Моите двама мъже — каза тя и бързо си пое дъх.

Нейните двама мъже, преследвани от армия английски войници.

Зърна пак Алекс, когато факлите го осветиха за кратко. За миг там долу настъпи объркване, а после хората с факлите се обърнаха и хукнаха подир Алекс, а Черния отмъстител, преследван от втора група войници, видя пред себе си свободен път за бягство.

После факлите и конниците изчезнаха от полезрението й. Джес седна на земята и зарови лице в длани. Защо трябва Алекс да върши такава глупост? — се питаше. Защо рискува здравето си, за да помогне на мъж, когото смята за глупак?

Джес остана цял час на хълма. Видя как факлите се скриха в гората, после се появиха отново в края на града. Видя как факлите претърсват на двойки улици и улички и поемат най-сетне към кея.

— Загубили са следата им — прошепна Джес и тръгна към коня. Трябва да се прибере и да помогне на Алекс. Черния отмъстител може да препусне, накъдето си иска, дори към обятията на любима съпруга. Но Алекс ще има нужда от нея.

Не беше лесно да кара кабриолета само с един кон надолу по стръмния хълм, но Джес и не мислеше за трудностите, които ще й създаде кабриолетът. Беше погълната от една-единствена грижа: да си е у дома, когато Алекс се върне.

Беше наблюдавала преследването от хълма и знаеше къде войниците претърсват града, затова успя да заобиколи тези места. Не искаше да среща униформените и да е принудена да им обяснява къде е вторият й кон и какво е направил съпругът й с него.

Стигна до дома на Монтгомърови, без да срещне не само тълпата, но дори един-единствен английски войник. Предаде кабриолета и коня на коняря и вече се канеше да се оттегли в стаята си.

Сойер я извика през отворената врата и преди да разбере какво й е, тя вече плачеше на рамото на стареца и му разказваше какво се е случило.

— Обичаш го, нали? — каза Сойер и я загали по косата. — Обичаш сина ми повече от твоя хубавеляк, твоя дързък Черен отмъстител?

— Да — изхълца Джесика. — Алекс все се оплаква и хленчи, създава ми куп главоболия, но той е наистина много добър човек. Помага колкото може, особено като се има предвид състоянието му. Но това тази нощ беше прекалено. Не може да препуска като луд, без да навреди на здравето си.

Сойер я притисна още по-силно към себе си.

— Сега съм загрижен за твоето здраве. Мисля, че е време да се сложи край на тази игра на криеница. — Той я отдръпна от рамото си. — Иди си в стаята и чакай там Алекс. Искам утре в четири часа да дойдете двамата при мене на чай и се погрижи Алекс да не намери претекст да се измъкне. Доведи го за чая.

— Ако здравето му позволи — изхълца Джес. — Трябва непременно да му стопля вода, да си натопи измръзналите крака.

Сойер отметна къдриците от челото на снаха си.

— Да, почни да го глезиш още тази нощ, защото утре вечер навярно няма да имаш желание да го правиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Утре заран ще разбереш. А сега върви и се погрижи за съпруга си. Ще се видим утре на чая.

— Да, сър — Джес целуна свекъра си по бузата и излезе.

 

— Кой беше? — попита той Ник.

Алекс успя да се изплъзне в последния миг от войниците на краля и да се прибере у Монтгомърови, а там, в тъмния храсталак зад конюшнята се натъкна на Ник.

— Представа нямам — изпъшка Ник. — Доколкото зная, твоят адмирал е получил известие, че кораб с контрабандна стока трябва да акостира в пристанището. Решил да претърси кораба през нощта.

— Да, но човек преоблечен като Черния отмъстител, е помамил войниците надалеч от пристанището — каза ядосано Алекс. — Някой, който е решил да се представи за мен.

— Твоята Джесика къде беше по това време? Тя май…

— Беше с мен — изсумтя Александър. — Отидохме двамата с кабриолета до Облия хълм, исках да й открия там, че аз съм Черния отмъстител. Но тя тъкмо тогава погледна към града, където Черния отмъстител препускаше по улиците, заобиколен от английски войници с факли в ръце. Едва успях да стигна, преди онзи идиот да се види притиснат отвсякъде.

— Искаш да кажеш на Джесика, че ти си Черния отмъстител? — попита Ник и изгледа Алекс с крива усмивка. — Не забравяй, че това жребче ще изрази мнението си за теб.

— Защо, мислиш, я заведох по-далеч от града, за да й го кажа? Не исках Питмън да чуе какво конско ще ми прочете. — Въпреки явното притеснение в гласа му, Алекс се усмихваше. — Откровено казано, радвам се, че ще го научи. Между нас вече няма да има тайни.

— Нито отделни спални.

— Хайде да се прибираме — каза Алекс и си намести перуката. — Утре ще изляза с Джес още веднъж и ще й кажа всичко. Дотогава искам да разбера кой си е присвоил ролята ми.

 

Джесика трябваше да чака няколко часа, преди Алекс да се върне и да се изкачи през прозореца. Изглеждаше ужасно. Дрехите му бяха мръсни и мокри, перуката извита накриво, лицето му издаваше крайно изтощение.

— Джес! — каза смаян. — Отдавна трябваше да си в леглото.

— Ти също — Тя му помогна да се изкачи през прозореца, заведе го до леглото, накара го да седне. Коленичи, изу му мокрите обувки и панталона, уви студените му крака с топъл пешкир.

— Джес! — възкликна весело Алекс. — Какво значи това? Какво правиш?

— Алекс — погледна го тя умоляващо, — биваше ли в твоето състояние да препускаш така лудо! Можеше да загинеш. Сърцето ти не е свикнало на такива изпитания.

Той я наблюдаваше напрегнато.

— Тревожила си се за мен?

— Разбира се. Хайде, свали мокрото бельо, добре де, няма да гледам, и си легни. Ето ти суха перука, ако мислиш, че ще припадна при вида на плешивата ти глава. Сварих ти супа. Щом легнеш, ще те нахраня.

Алекс смъкна за нула време бельото, навлече презглава суха нощница, намести перуката и се пъхна под юргана. Провеси рамене, дано заприлича на инвалид, и викна на Джес, че е готов.

Тя сложи чиния гореща супа до леглото му, върза под брадичката му салфетка и почна да го храни.

— Как ти скимна да хукнеш като луд надолу по хълма? — попита го с глас, в който укорът беше примесен със закачка.

Той я погледна над лъжицата.

— Не исках да заловят твоя Черен отмъстител. Нали значи толкова много за теб.

Очите на Джесика в миг се напълниха със сълзи.

— Алекс, рискувал си живота си за този мъж само защото го обичам?

Алекс сви рамене, за да каже, че не му е оставало нищо друго. Тя се усмихна, наведе се, целуна го по челото и продължи да го храни.

— Много благородно от твоя страна, но за мен здравето ти е по-важно от добруването на Черния отмъстител. Той може да се справя и сам с трудностите, няма нужда от твоята… Алекс, зле ли ти е?

Той я хвана за ръката и така я дръпна, че тя седна на леглото.

— Повтори какво каза току-що!

— Казах, че Черния отмъстител наистина много го бива да се излага на опасности, но умее, мисля, и да се измъква сам от тях. Не искам ти да си рискуваш живота, за да го…

— Не това, кажи колко си се тревожила за здравето ми.

Той държеше ръцете й в своите, а очите му заприличаха на ястребови.

Джес сведе поглед към ръцете си и се изчерви.

— Виж какво, Александър, аз може допреди време да съм казвала едно или друго за дрехите ти, за твоя мързел, знам ли за какво още. Но всъщност много те харесвам.

— Колко много?

Джес не вдигна глава.

— Толкова, че и да ме обичаш?

Джес се качи на леглото до него, обгърна тялото му с ръце и крака, сложи глава на рамото му.

— Алекс, Черния отмъстител не е истински. Той е само плът. Харесвам те повече от него, затова се притесних тази вечер толкова много за теб. Може и да не ти е писано дълго да живееш, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да продължа дните ти. Закълни ми се, че втори път няма да се втурнеш да спасяваш Черния отмъстител.

— Мисля, че такава клетва мога да дам — заяви Алекс и притисна Джес още по-силно към рамото си.

— Какво искаше да ми разкажеш тази вечер? — попита тя сънено.

— Сега не е най-подходящият момент да ти го казвам — отговори той, без да я пуска от прегръдката си. — Не бива да развалям мига. Утре ще разбереш.

— След чая при баща ти — измърмори Джес.

Седнал в леглото с Джес в прегръдката си, Алекс я галеше по косата. Не можа да заспи. Загледан как слънцето се подава бавно иззад хоризонта, все си повтаряше, че животът може да е толкова прекрасен. В този миг притежаваше онова, което най-много желаеше: любовта на Джесика. Знаеше, че тя ще го обича, каквото и да й се изпречи на пътя — болести, дълги до раменете перуки, някоя и друга малка лъжа относно формите на тялото му или вечерните му занимания. Малко съпрузи са имали такава чудесна възможност да се убедят в любовта на съпругите си.

Той се усмихна и я привлече още по-силно към себе си. Утре вечер ще й каже всичко и тя ще го разбере. Щом е проявила достатъчно женственост и го е заобичала въпреки непривлекателната му външност, сигурно ще е достатъчно жена и за да го разбере.

Ех, няма да е излишно, каза си с усмивка, да махна за всеки случай от стаята всичко чупливо. Възможно е Джес да не разбере веднага. Но той ще я укроти. О, не ще и дума.

 

— Изглеждаш чудесно, Джесика — каза Сойер Монтгомъри. — Това ли е червената рокля, която ти ушиха по нареждане на графинята? Алекс, не мислиш ли, че е направо великолепна?

Алекс мълчеше.

— Мисля, че роклята му харесва — засмя се Джес.

Софи местеше поглед от нея към него.

— Днес изглеждате особено щастливи. Какво се е случило?

Джес сложи чашата на масата.

— Радвам се, че снощи не успяха да хванат Черния отмъстител. Ти да си научила нещо ново?

— Само че се е изплъзнал на англичаните, а хората са успели да разтоварят контрабандната стока.

Джес доля чашата на Александър, който по-скоро лежеше, отколкото седеше в креслото. Знаеше, че обича да ядосва баща си.

— Чудя се само как е могъл Черния отмъстител да разбере, че тъкмо на този кораб има контрабандна стока?

— И аз с удоволствие бих разбрал. Допускам — от документа, получен от адмирала, но аз не съм го давала на Черния отмъстител. Аз самата не успях да го прочета, преди да ми го откраднат.

— Допускаш ли Черния отмъстител да го е откраднал от стаята ти? — попита Сойер.

— Посред бял ден? Знам ли…

— Какво? — възкликна Александър, изведнъж събуден от унеса си. — Ти си откраднала писмо от бюрото на адмирала? Затова ли те сварих в стаята му?

— Алекс, моля те, успокой се.

Алекс скочи така рязко, че креслото му се прекатури, за малко и масата за чай.

— Софи знаеше ли? Помогна ли ти? Ще ви извия вратлетата и на двете. Ти и проклетата ти червена рокля. Да не беше тя, веднага щях да разбера какво си наумила. Хайде, Джесика, помогни ми…

— Седни! — изрева Сойер и сложи рязко край на тирадата на Александър. — Не позволявам в мое присъствие да разговаряш така с една дама.

Алекс се отпусна пак намръщен в креслото. Очите му казваха на Джес, че по-късно ще се върне на темата.

— Искам да целунеш жена си и да й се извиниш. Тоя избухлив нрав си го наследил от майка си. Не е бивало един Монтгомъри да крещи на жена. — Алекс остана да седи, стиснал зъби.

— Предложението ми харесва — заяви Джес. — Избухването на Александър изобщо не й направи впечатление. Боеше се само гневът да не претовари сърцето му.

Сойер не откъсна гневен поглед от сина си, докато той не хвана ръката на Джесика, не я докосна с целувка и не смотолеви нещо неясно.

— О-о! — проточи, явно разочарована, Джес.

— По дяволите! — изрева повторно Сойер, без да й обръща внимание. — Не, не, не съм възпитал син като теб. Нали те видях как целуваше своя миниатюрен италиански флирт, въпреки че не притежава и половината от женствеността на Джес. Толкова малко ли си мъж, та не те бива даже да целунеш съпругата си?

Алекс размени ядосани погледи с баща си, после награби Джес и я привлече в обятията си, въпреки чайната масичка помежду им, тъй че чаши и парчета торта се затъркаляха по пода. Целуна Джесика с цялата страст, насъбрана в него през последните седмици.

— Сега доволен ли си? — сопна се Алекс на баща си и натисна Джесика да седне в креслото. — На вас никога няма да угодя, но да целуна жена си все още ме бива — отсече той и излезе от стаята.

Сойер наблюдаваше Джесика, която продължаваше да седи като замаяна.

— Хайде, иди при него — каза той меко.

Джесика се надигна бавно и тръгна към вратата. Докато вървеше по коридора, всичко й се мержелееше. Чу гласове и спря.

Елеонор и Софи седяха в стаята на Софи.

Джес влезе, затвори зад себе си вратата, облегна се на нея и след още миг успя криво-ляво да се овладее.

— Александър е Черния отмъстител — успя да изрече с огромно усилие.

— Да, миличка, той е.

Джес седна. Толкова много мисли нахлуха едновременно в главата й. Тя е омъжена за Черния отмъстител.

— Аз ли съм последната, която го научава?

— Положително не си ти последната — отвърна й Софи.

Джес си пое дълбоко дъх.

— Кой още знае?

Елеонор вдигна очи от ръкоделието.

— Чакай да помисля, — ами Николай, Натаниел, Сойер навярно, Сам и…

— Сам? Но той е на две годинки! Защо трябваше аз последна да разбера?

— Изглежда Алекс се е боял, че ако разбереш, ще се изложиш на опасност, а може и да загинеш.

Джесика помълча, опитваше се да смели новината. Как е могъл да запази толкова добре тайната си? А тя защо не отгатна истината?

— Ти как разбра?

Елеонор се усмихна.

— От жената, която се грижи за дрехите ти, нищо не можеш скри. Мъжете са уверени, че малки зелени джуджета им перат дрехите и ги подреждат в шкафа. На Алекс и до днес не му е минало през ума, че на два пъти съм му прала и съм му крила черното трико. Трябваше да го окачвам под нощницата си да съхне.

Джес изгледа през трепкащи клепачи сестра си, после се обърна към Софи.

— А вие?

— Познавам го от Италия. Знаех, че никога не е боледувал от треска.

— А Нат? — обърна се Джес към Елеонор.

— Доколкото мога да си обясня, Сойер е пращал Нат да разбере кой се крие зад маската на Черния отмъстител. Нат е вървял тайничко по петите на Алекс… Нали го знаеш как никне, където не си го сял.

— Значи затова Нат и Сам бяха в непрекъснат възторг от Алекс — проумя най-сетне Джес. През живота си не се беше чувствала толкова глупава. — Но Сойер се изказва винаги толкова саркастично за Алекс — каза с надеждата, че не е единствената, която не е знаела.

— Алекс не допуска, че баща му знае тайната, а господин Монтгомъри предпочете да не разсейва заблудата на сина си, че баща му нищо не подозира. Мисля, че според Сойер, щом Алекс няма доверие в него, и той не бива да проявява доверие към своя син. В семейство Монтгомъри мъжете умеят да пазят тайна един от друг, дори от съпругите си — засмя се Елеонор.

Доверие, помисли си Джес. Това обяснява всичко — доверието.

Разумът й се бе върнал. Замисли се за последните няколко седмици.

В брачната им нощ Алекс я изпъди от стаята си, а малко по-късно Черния отмъстител се изкачи през прозореца. Друг път Алекс се опита да й внуши, че Черния отмъстител е неспособен да предвижда последиците от постъпките си, а когато тя повтори на Черния отмъстител думите на мъжа си, той кипна. Когато сандъците с барут полетяха във въздуха, уплаши се, защото кръвта на Черния отмъстител лепнеше по ръцете й. Но беше спасила всъщност от англичаните Алекс. Алекс, който изживя с нея страха, но я остави да страда, вместо да й разкрие истината. Пак Алекс направи необходимото Итън да се ожени за Абигейл.

— Как е почнало всичко? — запита се Джес. Как можеше Алекс да я подлага на такива душевни терзания? Черния отмъстител й казваше, че я обича, но тези двама мъже, не, този мъж я прекара през ада.

Софи и Елеонор й разказаха всичко, което знаеха за Алекс: как се е превърнал в Черния отмъстител и как е успял да запази тайната си от града.

— Черния отмъстител не пожела да се ожени за мен — прошепна Джес. — Умолявах го, но той отказа. Твърдеше, че Алекс не можел да спи с мен.

— Как, какво? — попита Елеонор. — Не разбрах какво каза.

— Добре де, но снощи, докато седяхме с Алекс горе на хълма, кой е бил Черния отмъстител? — Божичко, как не й направи впечатление с каква сила се метна Алекс на гърба на впрегатния кон? Тревожеше се само за здравето му. — Ще види той, тепърва ще му съсипя аз здравенцето — измърмори Джес.

— Никой не разбра кой беше — каза Софи. — Мисля, че този въпрос занимава в момента твърде много и Алекс.

Джес стана.

— Александър ще трябва дълго да си блъска главата над въпроса. Ще се погрижа за това — каза тя и излезе от стаята.