Джуд Деверо
Черния отмъстител (15)

15

Сватбеният й ден се развиделяваше, навъсен, облачен и дъждовен. Светът изглеждаше не по-малко безутешен от чувствата на Джесика. Беше вирнала брадичка и се опитваше да не мисли за думите на Черния отмъстител. Но не беше готова да играе ролята на трагическа героиня, влюбена в един, омъжена за друг. От днес ще пропъди Черния отмъстител от мислите си. Още докато си го обещаваше, чу недоверчив смях откъм друго кътче на съзнанието си.

Елеонор й помогна да облече морскосинята копринена рокля, принадлежала някога на майката на Александър, после й заповяда да седи мирно, докато тя се погрижи за сватбената закуска.

Елеонор не се и помъчи да завърже разговор със сестра си за предстоящата сватба, пък и Джесика нямаше настроение да говори за това.

Когато се озова сама в стаята на Адам, изведнъж я обзе тревога и си помисли, че иска да си поприказва все пак преди сватбата с Александър. Надникна през прозореца, видя, че наблизо няма никой и си проправи през задния двор път през трънака към стаята му. Когато мина край прозореца на Сойер, надникна за миг и видя при него Нат, който помагаше на стария човек да се облече. Нат понечи да иде до прозореца, но Сойер задържа насила брат й за ръката и й кимна. Тя отвърна на поздрава му и продължи към стаята на Александър.

Учтиво, доколкото го позволяваха обстоятелствата, почука на прозореца. Не получи отговор, отвори прозореца и се прекачи в стаята.

— Алекс — извика тя, но и сега не получи отговор. Седна в едно кресло и зачака. Той влезе от съседната стая, издокаран в костюм от яркочервена коприна, целият на цветя и клонки в по-тъмно червено, до него роклята й изглеждаше направо мизерна.

Като я видя в креслото, лицето му неволно просия от радост, но миг по-късно стана объркано и ядосано.

— Не бива да седиш в стаята ми. Не си ли чувала, че ако годениците се видят пак преди сватбата, това носи нещастие?

— Исках да ти кажа, че тази нощ бях с Черния отмъстител.

Алекс се любуваше на костюма си пред огледалото.

— Мога да си представя колко трудна е била за тебе тази нощ. Изненадан съм да те сваря на сутринта у дома. Той не те ли вдигна на черния си кон, за да те отведе в златния си замък?

— Алекс, не съм дошла да се караме, а да поговорим. Исках да ти кажа, че ще спазвам свято брачната клетва. Аз няма… — Тя преглътна мъчително. — Няма никога повече да го видя.

Алекс стоя един миг неподвижно, загледан в нея. Тя не можеше да отгатне мислите му.

— Ела с мене, Джес — каза и я преведе през вратата между двете съседни стаи.

— Моята стая е била някога детска, но когато по-големите ми братя и сестри я напуснаха, задържах я за себе си. Майка ми спеше тук, когато някое от нас, децата, се разболееше. Наредих да я приготвят за теб. Имаш собствена спалня.

Джесика се огледа в малката стая, чудесно мебелирана с легло, гардероб, скрин и стол. За пръв път през живота си щеше да има стая само за себе си.

— Алекс, ти си много добър към мен. По-добър, отколкото заслужавам. Кълна се да ти бъда добра съпруга.

— Всеки ден прясна риба на масата? — попита той с усмихнат поглед.

Тя също му се усмихна.

— И по едно дете във всяка стая. Алекс, може ли да премеря този костюм? Червеният е любимият ми цвят.

Костюмът й беше, разбира се, много широк, но от него косата й заблестя, а бузите й придобиха топъл оттенък. Той застана зад нея и докато тя се гледаше в огледалото, сложи ръце на раменете й.

— Джес — каза нежно, — ще ти купя дрехи, от които не би се засрамила и принцеса. — Помълча малко и продължи: — Дрехи, достойни за моята жена. Ще ти бъда добър съпруг, колкото мога по-добър.

Виждаше само лицето му. Перуката му беше в сянка, а крещящият шарен костюм не загрозяваше хубостта на лицето му. Обърна се съвсем спонтанно към него, съвсем естествено реагира и Алекс, като доближи лицето си към нейното.

Устните му вече почти докосваха нейните, когато тихият смях на Николай им попречи.

Александър се дръпна от Джес, като да беше отровна. Ник се засмя покровителствено на младоженката в яркочервен костюм.

— Сестра ви реши, че сте избягала — каза Ник на Джес.

Джес съблече костюма на Александър и понеже той не пожела да се приближи толкова близо до нея, че да го поеме, сгъна го внимателно и го сложи на леглото. Господи, току-що за малко не целунах Александър Монтгомъри, помисли си ужасена. Черния отмъстител й предрече, че ще й е невъзможно да живее като монахиня. Но Александър? Тя се усмихна на абсурдността на тази мисъл и излезе от стаята.

В коридора срещна Елеонор. Лицето й беше пребледняло от гняв.

— Помислих, че в последния миг пак си решила друго — каза тя.

— Имам ли избор? Предложи ми алтернатива и ще я грабна с две ръце.

— Хм! — изсумтя Елеонор. — Не можеш да намериш по-добър съпруг. Ама си твърдоглава, та не го проумяваш.

— Сигурно ще мога, докато спи, да изпробвам всичките му костюми.

Елеонор хвана сестра си за лакътя и я повлече към предния салон, където щеше да стане венчавката.

Церемонията не продължи дълго. Когато венчавката свърши, Джес вдигна към Алекс бузата си, за да я целуне. Той миришеше на канела. Още едно дете, за което ще трябва да се грижа, каза си тя.

Въпреки че беше брак по принуда, по нареждане на омразния генерал Уестморланд, беше все пак сватбата на един Монтгомъри и за гостите беше сложена пребогата трапеза. Е, тук-там си шушукаха, че е наистина ужасно млада и хубава жена като Джесика да бъде пожертвана на дебел, женствен и болнав мъж като Александър. Мъжете мърмореха нещо за властта на парите, а жените смятаха, че златото е лош партньор в леглото.

Неколцина мъже, които се опитваха да поразвеселят Джесика, й пошепнаха, че с удоволствие ще й дават онова, което Александър явно няма да може.

Адмирал Уестморланд дойде за малко да честити на младоженците, сякаш изобщо не бе станал причина за нежеланата венчавка. Джесика вече зина да му каже какво мисли, но Алекс я стисна здраво за ръката и благодари на адмирала.

— Пъзльо — изсъска Джесика на Александър, обърна се и се усмихна лъчезарно на двама хубавци.

— Джес — понечи да се оправдае Алекс, но тя се настани между двамата млади мъже и направо го заряза.

Като се стъмни, Елеонор откъсна насила Джесика от един русокос красавец и я поведе по коридора към спалнята на Александър.

— Ама тъкмо взе да става интересно — разсърди се Джес.

— Можеш да се развличаш със съпруга си.

— Като броя цветчетата по новия му костюм? Ох, Елеонор, причиняваш ми болка. Напоследък взе да ми писва от настроенията ти.

Елеонор мълча, докато стигнаха вратата на Александър.

— Това е подарък от Мариана — каза там и вдигна високо бяла памучна нощница с деколте, украсено с широка дантела.

— Необходимо е повече от една нощница, за да се пораздвижи кръвта на Александър — вдигна Джесика очи към тавана.

— Я престани! — изсъска Елеонор. — На Александър нищо не му липсва, пък и положението ще се оправи, ако го понасърчиш.

— Да го насърча за какво? — попита припряно Джес. — Виж какво, ние с Алекс сме се разбрали. Това е брак по разум. Нали го чу: трябвала му жена да поддържа къщата в ред. Нещо по-различно от този недодялан, шпиониращ руснак, който… Ох! Искам да сваля корсета, Елеонор, не да го стегна още.

— Ще оправиш значително положението, ако гледаш на Александър като на мъж. Сега той е твой съпруг и трябва да се държиш с него като с такъв. Вдигни ръце и облечи това, а сега се пъхни в леглото, за да ти наглася косата.

— Алекс е наредил да ми сложат легло в другата стая.

— Но тази нощ ще лежиш в това. Джесика, чуй ме сега добре. Алекс има нужда да бъде само малко насърчен. Налага се да приложиш към него някои женски трикове. — Тя изгледа заплашително сестра си. — И да не си посмяла да му повтаряш, че е дебел, че можеш да го разиграваш както си искаш и мразиш дрехите му. Бъди мила с него. Вече е твой съпруг.

— Добре де — изпъшка Джесика. — Ще спя тук. И без туй не обичам да спя сама.

Елеонор целуна сестра си по бузата.

— Няма да съжаляваш — каза и излезе от стаята.

Само след миг Джес вече спеше, но се събуди, когато Александър влезе в стаята. Видя го как се разхожда напред-назад, а дебелият му корем хвърля на слабата светлина огромна сянка. Той запали свещ и като зърна Джесика, пое шумно въздух.

— Какво правиш тук? — попита смаян.

Тя усети как гневът се надига в нея.

— Оженихме се тази сутрин, ако случайно си забравил.

— Мислех, че вече спиш в собственото си легло — каза той малко ядосано.

Тя стисна длани и сладко му се усмихна. Никак не й хареса, че се държи с нея като с нежелан гост.

— Александър, това е първата ни брачна нощ.

— Да, зная — отвърна той хладно. — Но съм капнал, боли ме главата и искам да спя.

Наистина изглеждаше уморен. Очите му бяха зачервени, лицето му изпотено. Тя отметна юргана, стана и сложи ръце на раменете му.

— Мога да ти разтрия врата, за ти мине болката. Ела при мен в леглото и аз…

Млъкна, защото Алекс я притисна яко към дюшека.

— Върви си в стаята — кипна той. — Вече ти казах, че искам да спя. И то сам, разбра ли ме най-сетне?

— Добре — каза тя, безпомощна и объркана от гнева му. — Не исках да ти напомням за миналото, Алекс. Искам да кажа, за времето, когато още си бил… нали разбираш.

Александър й беше обърнал гръб.

— Тръгвай — каза дрезгаво, — моля те, върви си.

Джесика отиде сърдита в стаята си и се сгуши под юргана. Веднага заспа, но нещо пак я събуди. Седна в леглото.

— Алекс? — попита тя, чула съвсем наблизо някакъв шум.

— Аз съм — каза нечий дълбок и решителен глас, който тя познаваше твърде добре.

В следващия миг Черния отмъстител беше вече над нея, посегна да й свали нощницата, зарови пръсти в косата й, почна да я целува по врата и лицето. Беше като прегладняло животно. Той я желаеше, имаше нужда от нея.

В първия миг Джесика се вкопчи в него, защото го желаеше не по-малко.

Но когато вече почти й беше свалил нощницата, тя се опомни и си даде сметка коя е сега.

— Не, не, не! — възпротиви се тя и го отблъсна. — Аз съм омъжена жена. Върви си!

— Джеси — прошепна той страстно, — дойдох да ти подаря тази брачна нощ.

Тя го отблъсна с все сила.

— Ти не участваше във венчавката, затова сега не можеш да ме имаш. Казах ти го, но ти не пожела да ми повярваш. А сега изчезвай, преди Алекс да се е събудил.

— Хърка така яко, че изобщо нищо не чува. Джеси, моля те!

— Изчезвай от стаята ми! — заповяда тя енергично, но съзнаваше много добре, че още малко и ще му отстъпи. — Ако не се махнеш веднага, ще викам. Заловят ли те, ще те обесят.

— Джеси, не говориш сериозно. Този мухльо Монтгомъри няма никога да спи с теб. Или искаш да прекараш живота си сама в това легло?

— Щом трябва. Тъй или иначе за нищо на света няма да слагам в това легло рога на съпруга си. Ако до половин минута не се ометеш, ще викам.

Той се изправи в цял ръст пред нея, с черните дрехи и с маската на лицето беше сякаш само сянка в тъмната стая.

— Ще проверя дали и след седмица ще разсъждаваш по същия начин. Дали ще ми се опъваш и след като слабосилният ти съпруг почне да те пренебрегва нощ след нощ?

— Няма да ти се дам, дори ако ме пренебрегва години наред.

Той се разсмя, а Джесика осъзна колко неубедително е прозвучал гласът й. Той я целуна леко по бузата, прекачи се през прозореца и тутакси изчезна. На хоризонта вече се развиделяваше, когато тя престана да се върти в леглото и успя да задреме.

 

Силната ръка на Ник, разтърсваща Алекс за раменете, събуди новоизпечения съпруг.

— Баща ти ме викна преди малко. Иска да го занеса в гостната, а сестра ти ми довери, че имал намерение да те посети в спалнята. Желае да види младоженците заедно в леглото.

Алекс кимна сънено и се надигна, преди Ник да затвори зад себе си вратата. Изтегна се, докосна с пръсти юргана, измъкна от скрина дълга нощница, а от гардероба перуката с най-дългите къдрици.

Понечи да я сложи, но си спомни мъчителните преживявания от вчерашния ден. Първо, за малко да целуне Джеси и така да се издаде. За щастие Ник го предотврати навреме. След венчавката можеше да мисли само за това, че сега Джесика е негова до края на дните му. Изпитваше за пръв път това гордо собственическо чувство: толкова искаше да я изведе от къщи, да покрие лицето й с воал и да я има само за себе си. Не искаше да допусне друг мъж да я види или да говори с нея.

Боеше се, че е способен просто да я отвлече, ако се приближи твърде много към нея. Значи трябва да стои по-надалеч. Разстояние, на което може да долавя аромата на косата й, е вече опасно за него.

Въпреки това му се наложи да стои и да гледа как един след друг мъжете я канят да танцуват. Беше негова съпруга, но и не беше. Не можеше да я държи здраво в обятията си, дори да я докосва, трябваше да се преструва на уморен и равнодушен, въпреки че толкова искаше да й докаже, че всъщност гори от желание да действа.

Въздъхна с облекчение, когато Елеонор я отведе, но като си представи какво правят двете сега, отново изпита жестока мъка — знаеше, че приготвят Джесика за неговото легло.

След като отведоха Джесика, той остана още часове в гостната. Всички си бяха вече легнали, Алекс беше сам в стаята. Въздържа се да пийне дори от бирата, защото се боеше, че алкохолът може да отслаби волята му. Беше си внушил, че онова, което върши, е от полза за неговата страна, а личните му терзания са жертвата, която Америка заслужава.

Но когато се прибра най-сетне в спалнята и намери там Джесика да лежи с нежни и сънени очи в неговото легло, за малко не предаде отечеството. Разбра, че трябва да я прогони час по-скоро от стаята си, преди да е изгубил самообладание.

Искаше да възнагради Джеси за грубостта си, като се появи пред нея преоблечен като Черния отмъстител. Но това котенце имаше дяволски инат. Изхвърли го, без това да й струва кой знае какви усилия.

Стоеше сега тук, принуден да се подложи на нови мъчения. Баща му пожела да посети младоженците в общата им спалня. Очакваше естествено да види двамата в общото легло. Алекс изруга тихичко, докато си нагласеше перуката. Баща му иска да знае дали калпавият му син е изпълнил съпружеските си задължения. Алекс провря свити юмруци през ръкавите на нощницата. Сойер никога не би посетил Адам или Кит, за да разбере как са прекарали нощта с избраниците си. Не и любимите си синове.

Отвори бесен вратата към стаята на Джесика. Като видя главата и, която едва се подаваше над юргана, забрави и Америка, и баща си.

Джес се обърна и вдигна очи към него.

— Алекс, какво… какво търсиш тук?

Страхът в гласа й охлади значително устрема му. Той отпусна ниско рамене, изпелтечи плачливо:

— Ник току-що ми каза, че татко е пожелал да посети новобрачните в спалнята им. Баща ми копнее за внучета и не искам да помисли, че е невъзможно. Та би ли дошла оттатък в моето легло? — Той се обърна рязко и се върна в стаята си.

Джесика го стрелна с поглед в гърба. За миг беше помислила, че е разбрал за нощното посещение на Черния отмъстител в стаята й. Изпита облекчение, че нищо не знае.

Лежеше тихо и си мислеше как Алекс бе стоял до леглото й. Изглеждаше винаги много по-добре, когато не носеше някой от смехотворните си костюми. Докато прекосяваше в дългата нощница стаята й, не се виждаха нито дебелият му корем, нито тлъстите бедра. Странно, че досега не е забелязала колко е широкоплещест. Скочи от леглото, тръгна към вратата между двете стаи и, покорна на някакъв инстинкт, се погледна в огледалото. Взе гребен и понечи да си среши косата, но после промени решението си. Косата й остана чорлава, но очите й заблестяха очакващо.

Влезе в стаята на Александър.

Той лежеше под юргана, издут над дебелия му корем, и не поглеждаше към нея. Колко гъсти и дълги са миглите му! Странно, че досега не й е направило впечатление.

— Няма ли да ме поканиш в леглото си? — попита съвсем тихо и му се усмихна.

Алекс сякаш се поколеба, преди да отметне леко юргана, за да легне до него. Дръпна се, колкото беше възможно, сякаш не биваше да се допира до нея.

Тя се понамести в леглото.

— Алекс — каза, — мисля, че дюшекът ти е много по-добър от моя. — Погледна го, но той лежеше почти залепен за стената, вдървен като корабна мачта и вперил поглед в тавана.

— Мисля, че трябва да се държим като влюбена двойка. — Приближи тяло към неговото, но последицата беше, че той сякаш още повече се скова. — Алекс, съвсем не изглеждаш толкова зле. — Докосна с пръст бузата му. — Нали помниш деня, когато насочи пистолетите към Питмън и спаси къщата ни от опожаряване — онази нощ ти се държа като много храбър мъж.

Александър притисна ръце към хълбоците си и изобщо не я погледна.

Тя се приближи още повече и притисна тяло към неговото.

— Алекс — каза меко, прокарвайки пръст по брадичката му, — беше толкова добър с мен и семейството ми. Странно, но на тази светлина изглеждаш почти толкова хубав като братята си. — Той я погледна косо. — Знаех, че ще реагираш на тези думи — засмя се тя и се ослуша, защото чу гласове пред вратата.

Алекс не помръдна.

— Хайде — възкликна тя, — прегърни ме с едната ръка! Престори се поне, че сме наистина брачна двойка.

Алекс я послуша с вкаменено лице. Джес се притисна към него и вдигна коляно над корема му. Притисна се към него и си помисли, че тялото му създава всъщност впечатление на много яко — колко широки са раменете му, колко корави бедрата и колко мек коремът. Въздъхна доволна.

Когато се почука на вратата, тя не чу. Когато Алекс извика да влязат, гласът му прозвуча необичайно звънко.

Ник влезе с измършавялото тяло на Сойер на ръце. След нещастието бащата на Александър се беше състарил за кратко време с години.

— Татко — каза Александър, вече по-тихо. Опита се да седне, но Джесика се беше залепила за него като мида за скала.

Тя отвори само за малко очи, за да се усмихне на Сойер.

— Джес! — изсъска й Александър.

— Остави я да спи — махна с ръка Сойер. — Не исках да ви преча. Представа нямах, че сте още в леглото — излъга той. — Николай, занесе ме на масата за закуска.

Ник изнесе стареца от стаята. Хвърли поглед през рамо и смигна, преди да затвори вратата.

Алекс се понадигна, но Джесика продължаваше да го прегръща през кръста. По челото му изби пот.

— Алекс — прошепна тя и вдигна към него лице, издаващо очакване. Тя настояваше за целувка.

Той се дръпна веднага от устните й.

— Джесика — каза й, — струва ми се, че ти… си склонна май към съвкупление. Мисля, че е възможно. Ако ми шепнеш цинични думи в ухото, хайде, разказвай ми двусмислени истории и танцувай гола пред мен. Колкото по-сладострастно, толкова по-добре. След час ще бъда, може би, в състояние… Ех, ще трябва, разбира се, ти да лежиш върху мен и да свършиш много, ама много бързо. Не бих казал, че проявявам особен вкус към детеродния акт, за мен той е по-скоро скучен и мръсен. Но ако си решила да използваш тялото ми, позволявам ти да го сториш.

Мина време, докато Джесика се пооправи след думите му, после тя се разсмя.

— О, Алекс, колко развинтена фантазия имаш! — Дръпна се от него и стана. — Някой ден ще трябва да ти разкажа нещо за истинските мъже. Горката Сали Хендерсън. — Обърна се, чула как нещо цопна зад нея. Изглежда Алекс беше паднал от леглото, навярно беше посегнал към нещо, но не го беше хванал.

Понечи да се обърне и да му помогне да стане, но той я изгледа гневно и изсъска:

— Ако посмееш да ме докоснеш, ще съжаляваш.

Тя се дръпна.

— Алекс, ти май изпадаш в лошо настроение по-често и от жена! — сопна му се и отиде в стаята си.

 

— Сега пък каква си я свършила с Александър? — изсъска й Елеонор час по-късно.

— Абсолютно нищо. Остана си недокоснат, какъвто го сварих — отговори Джес, с уста пълна с каша.

— Ако не го познавах по-добре, щях да реша, че е плакал.

— Ако е вярно, не съм била аз причината, Елеонор. Къде са счетоводните книги? Искам да ги прегледам.