Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (4)

IV

Две седмици по-късно Старк стоеше с Дейн Маккалъм и наблюдаваше оживената тълпа, събрана в дневната му. Заля го вълна на облекчение. Никой не изглеждаше отегчен или притеснен. Гостите му изглежда се забавляваха. Храната беше страхотна, обслужването — безупречно.

Това бе първият прием, който „Райт Тъч“ бе организирала, след подписването на договора.

Коктейлът тази вечер бе финалната част на целодневния семинар по въпроси на корпоративната сигурност, който „Старк Секюрити Системс“ организираше за своите потенциални клиенти. От гледна точка на Старк, семинарът бе най-лесното. Онова, от което се боеше, бе светската част, която неизбежно щеше да го последва. Винаги се бе ужасявал от подобни неща.

Но вече не. Дездемона се бе погрижила за всичко.

— Няма да ти е лесно да се отървеш от цялата тази тълпа — забеляза Дейн. — Те всички се забавляват.

— Казвам ти, Маккалъм, че идеята да наема професионален доставчик, бе най-добрата след разработването на основните принципи на „АРКЕЙН“.

— Е, да не преувеличаваме чак толкова.

— Защо не. — Старк бе почти замаян от успеха си. — Дездемона е организирала всичко като по ноти. Не забелязвам нито един пропуск. А от мен се искаше да подпиша само чека. Така трябва да се правят тези неща, Маккалъм. Просто не знам как не съм се сетил по-рано.

Дейн сви устни.

— Нещо като да имаш жена само привидно, искаш да кажеш?

Сравнението допадна на Старк.

— Точно така. Всички удобства и никакви неприятности.

— И никакво удоволствие.

— За това не знам. — Старк отпи глътка вино от чашата си. — Никога не успях да се оженя.

— И затова не знаеш какво пропускаш. — Дейн замислено погледна към Дездемона в другия край на стаята. — А може и нищо да не пропускаш, дявол да го вземе. Може и да получиш всичко, което трябва.

— Какво искаш да кажеш? — Дейн сви рамене.

— Ти си умен мъж. Всички го знаят. А в наши дни един умен мъж може да получи всичко, без да му се налага да плаща цялата цена.

Старк проследи погледа му до мястото, където Дездемона разговаряше с един корпоративен мениджър от Ийстсайд с твърде сериозен вид. Притеснен от недостатъчните си светски умения, Старк я бе помолил да поеме ролята на домакиня и да разговаря с гостите, когато е необходимо. Тя го правеше с изключителен такт и той успя да забележи, че никой от присъстващите не оставаше задълго сам.

Дездемона отведе мениджъра при една малка групичка бизнесмени и го представи. После се оттегли с лъчезарна усмивка и се приближи до друга група.

Усмивката й накара стомаха на Старк да се присвие от вълнение. И то не за първи път.

Дездемона бе облечена в семпла черна рокля, която подчертаваше тялото й на интересни места. Червените й коси бяха прибрани с черна кадифена панделка. Няколко палави къдрици се бяха измъкнали и танцуваха свободно около малките й, изящно оформени уши. Бижутата й се състояха единствено от чифт блестящи обеци. Тя успяваше да изглежда гореща и хладна едновременно. Близка и все пак недосегаема.

Старк разпозна острото, приковаващо усещане, обхванало слабините му. Беше чиста, неподправена възбуда. Заедно с него дойде и първичното чувство за притежание, поразило го в мига, когато се увери, че Дейн наблюдава Дездемона не по-малко съсредоточено от него. Неприкритият интерес на Дейн накара косъмчетата по врата му да настръхнат.

— Върви и си намери свой собствен доставчик — каза му.

Той многозначително се ухили.

— Значи такава била работата, а?

Старк не отговори. Този въпрос отекваше в него вече цели две седмици. И дори още преди това, ако трябваше да бъде искрен. Не бе успял да забрави Дездемона нито за миг, след нощта на провалената си сватба.

Разбрал бе, че нещата са сериозни, когато си даде сметка, че мислите за нея му пречат да се концентрира. При нормални обстоятелства нищо не бе в състояние да попречи на концентрацията му.

Погледна замислено към Дездемона, питайки се, дали не е изтълкувал погрешно топлината в очите й. Знаеше, че не е много добър в тълкуването на разнообразните чувствени знаци, които жените използваха. Но въпреки всичко бе готов да се закълне, че тя е заинтригувана от него не по-малко, отколкото той от нея.

— Не че искам да сменя темата, — промърмори Дейн — но Памела още ли не ти се е обадила?

— Кой?

Три часа по-късно Дездемона изпращаше двамата си помощници на вратата на кухнята. Хенри вървеше напред, натоварен с кашони стъклени чаши.

Върнън Тейт, новият скулптор на ледени фигури и момче за всичко, спря на горното стъпало и плахо й се усмихна. Всичко, което Върнън правеше, бе някак плахо и скромно. По характер той беше пълна противоположност на Рафаел. За Дездемона това бе една приятна промяна.

— Мисля, че привършихме, госпожице Уейнрайт — каза Върнън. — Проверих още веднъж кухнята. Хенри се погрижи за дневната. Ще имате ли нужда от още нещо тази вечер?

— Не. Вие с Хенри върнете фургона в „Райт Тъч“ и разтоварете. Аз ще дойда с моята кола.

— Окей. — Върнън стисна още по-здраво кашона с чинии, който държеше. — Добре мина, не мислите ли? Искам да кажа, всички изглежда се забавляваха.

— Всичко беше чудесно. — Дездемона му се усмихна с благодарност. — Не знам какво щяхме да правим без теб, Върнън.

Това бе самата истина. Върнън сякаш й бе изпратен от провидението. Един ден миналата седмица той влезе в офиса й и плахо попита за работа. Когато погледна молбата му за постъпване и видя вълшебните думи „скулптор на ледени фигури“, нае го на часа.

Той се оказа и усърден работник, който с желание вършеше всичко, което се наложеше. И най-важното, не се правеше на примадона, щом станеше въпрос за изкуството му. Готов бе да изработва всякакви фигури по поръчка. Когато Дездемона поискаше лебеди, получаваше лебеди. Когато искаше делфини, получаваше делфини.

Върнън беше тих, ненатрапчив и трезвеник. Чертите му бяха правилни и все пак някак неподдаващи се на описание. Най-вероятно бе в края на тридесетте. И челото, и брадичката му бяха някак скосени. Не се усмихваше често, нито пък се мръщеше. Вървеше с леко приведени рамене.

Върнън сепнато кимна, явно смутен от щедрите й благодарности.

— Наистина имах нужда от тази работа. Радвам се, че рискувахте да ме назначите, госпожице Уейнрайт. Ще се видим по-късно, нали?

— Разбира се.

Той заслиза по стълбите, но след малко отново спря.

— Между другото, фигурите за утрешния обяд са готови. Делфини, точно каквито искахте.

— Ако са също като тези, които направи за приема на Самнър Бенч в неделя, няма начин да не ги харесам — увери го Дездемона.

— Не се безпокойте. Наистина се потрудих върху тях.

— Чудесно. Ще се видим по-късно, Върнън.

Дездемона махна на Хенри, който тъкмо палеше мотора на фургона. Хенри й махна в отговор и изчака Върнън да са качи отзад.

Старк се появи отнякъде и застана на прага зад нея.

— Не се обиждайте, но новият ви човек някак не пасва на останалата част от персонала ти. Изглежда прекалено нормален.

— Знам. Това е една приятна промяна.

Дездемона затвори вратата на кухнята и се извърна с лице към клиента си.

Първият й импулс беше да отстъпи назад, защото Старк бе прекалено близо. Тя все още го намираше за зашеметяващ от такова разстояние. Обаче нямаше накъде да отстъпва, защото вратата бе подпряла гърба й.

Вдигна поглед към него и остана без дъх. Зад очилата в златна рамка зелените му очи светеха с трудно овладян огън.

В този миг разбра със сигурност, че той я желае.

Чувственото напрежение, което отекваше в нея винаги, когато Старк бе наблизо, я правеше нервна. Това усещане се засилваше с всяка тяхна среща. Не бе сигурна как да се справи с него, защото изживяването бе нещо съвсем ново. Интуицията й на една Уейнрайт я подтикваше да остави всяка предпазливост, но все още се колебаеше.

Не че съвсем нямаше опит с мъжете. Все пак беше на двадесет и осем години. Наистина, семейството й винаги я беше покровителствало, особено завареният й брат, Тони, а братовчедка й и леля й, които изпълняваха ролята на сватовници, неведнъж я бяха изпращали на внимателно организирани срещи.

Но нейната интуиция на Уейнрайт никога не бе провокирана така силно, нито пък принуждавана да изрази някакво определено мнение в присъствието на тези грижливо подбрани мъжки екземпляри. И никой от мъжете, избрани от Жулиета и Бес, не бе карал вътрешностите й да се разтапят тъй, както правеше Старк.

А това беше плашещо. Вълнуващо, но определено плашещо.

Освен че трябваше да се справи със собствените си хаотични чувства и мощните импулси на интуицията си, Дездемона имаше и още един проблем. Напълно съзнаваше, че все още е прекалено рано да мисли за някаква сериозна връзка със Старк. Напомни си, че той е много чувствителна натура. И че ще му е нужно време, за да превъзмогне дълбоко травмиращото преживяване, да бъде изоставен пред олтара.

Пое си дъх и се усмихна ослепително, за да прикрие несигурността и скрития си копнеж.

— Всичко е почистено — махна с ръка към изрядно подредената кухня. — Мисля, че мина добре, какво ще кажете?

— Идеално. — Старк гледаше устните й с унесено изражение. — Всичко беше идеално. Вие сте най-добрата идея, която ми е хрумвала от много време.

— Радвам се, че сте доволен от услугите ни — рече тя припряно. — Според нашия график, следващото събитие е след десет дни.

— Имам едно парти в четвъртък вечер. Ще дойдете ли с мен?

Дездемона го погледна разтревожено.

— Четвъртък вечер? Няма го в моя график.

— Не аз давам партито, друг. Имам нужда от дама.

— От дама? — повтори Дездемона, останала без дъх. „Една истинска покана?“ Зави й се свят от вълнение.

Той я канеше на истинска среща. Решението зависеше от нея. Твърде скоро. Прекалено скоро. Но не вярваше, че ще успее да му откаже.

Черните вежди на Старк се събраха в солидна линия на челото му.

— Нещо такова. Не бих искал да ходя сам, но пък и не ми се търси някоя, която да си въобрази нещо. Просто ми трябва придружителка за вечерта.

— О!

Дездемона бе съкрушена. Той просто имаше нужда от фигурантка.

— Все още се чувствам малко неудобно — продължи Старк, явно без изобщо да забелязва реакцията й. — Всичките ми познати знаят какво стана между мен и Памела. А не искам цяла вечер само да отбивам въпроси и да слушам съчувствени съвети.

— Разбирам.

— По дяволите, изобщо не желая да ходя там, ако трябва да бъда искрен. Но Маккалъм и секретарката ми настояват на всяка цена да отида.

— О, нещо свързано с бизнеса, предполагам?

— Да. — Старк прокара голямата си ръка през косата си. — Ако бях женен, жена ми щеше да ме придружава.

— Естествено. — Устата на Дездемона изведнъж пресъхна.

— Но нямам жена.

— Знам.

— Единственото, което имам, сте вие. По договор. Старк неочаквано се извърна. Свали сакото си и го метна на един шкаф.

— Ще ви платя за изгубеното време, разбира се. Дездемона остана без дъх от удара. Само миг по-късно вече бе побесняла от ярост.

— „Райт Тъч“ не предлага услуги на компаньонки! Ние доставяме продукти.

Той я погледна през рамо, докато разхлабваше вратовръзката си. Очите му бяха неразгадаеми.

— Не ви ли харесва идеята да дойдете на партито заедно с мен?

— Идеята ви, да ми платите, е онова, което ме смущава! „Проклета да съм, ако му позволя да ме превърне в съпруга — заместител!“

Старк се усмихна мрачно.

— А какво бихте казала, да го направите безплатно?

— Моля?

— Елате с мен на партито. Няма да ви плащам и все пак бихте могла да оползотворите времето си там.

Тя го изгледа сърдито.

— Не разбирам.

— Можете да използвате вечерта за осъществяване на нови бизнес контакти, също както смятам да направя и аз. Кой знае. Може пък да намерите някакви клиенти. Нали така стават нещата. Светските връзки водят към връзки в бизнеса. И двамата ще можем да се погрижим за бизнеса си.

Дездемона се постара да се овладее поне външно. Тя бе жена с отличен самоконтрол. И нямаше да хване най-близкия тежък предмет и да го запрати към другата страна на стаята.

— Трябва да видя графика си за седмицата — произнесе навъсено.

— Направете го.

Раменете му се напрегнаха. Старк рязко се обърна, прекоси кухнята с няколко крачки и застана пред нея. С развързаната си вратовръзка и разкопчаната си яка изглеждаше доста по-малко цивилизован от преди.

— И се погрижете да го съгласувате с моя. Тя примигна и бързо отстъпи назад.

— Велики Боже. Не ми казвайте, че сте ядосан, само защото не съм сигурна, дали ще мога да ви придружа на някаква бизнес среща.

— Защо, по дяволите, да съм ядосан? — Той се приведе и подпря широките си длани на вратата зад нея, лишавайки я практически от всякаква възможност за бягство. — Нямам никакво право да се ядосвам, нали?

— Безспорно.

С ъгълчетата на очите си Дездемона не можеше да не забележи жилавите му китки. Старк без съмнение можеше да бъде опасен при известни обстоятелства. Но тя с изненада си даде сметка, че той не буди у нея истински страх, а само трептящо женско неспокойство.

— Ако някой има право да бъде раздразнен, това съм аз.

— Не виждам причина за това. Просто ви предлагам една добра възможност за бизнес контакти.

— Бизнесът ми върви добре напоследък.

— Благодарение на мен, нали?

— Никога не съм ви молила за никакви услуги — заяви рязко Дездемона.

— Ако в четвъртък дойдете заедно с мен, ще го считаме за взаимна услуга. Нека дори да го наречем сделка.

— Сделка?

— Да. Какво ще кажете? — устните му студено се присвиха. — Ако сте свободна, искам да кажа.

Дездемона се почувства уязвена до нетърпимост.

— Добре — вирна брадичка. — Ако съм свободна.

— Казвал ли ви е някой някога, че страхотно се пазарите, госпожице?

— Ако става въпрос за това…

Устните му се спуснаха към нейните и съприкосновението им бе като огнена лава. Дездемона притихна напълно в продължение на три радостни и забързани удара на сърцето си. Земята спря да се върти, докато сетивата й отчаяно се бореха да се справят със съкрушителното усещане от целувката на Старк.

Той я целуваше тъй, сякаш бе единствената останала жена на света. Преживяването наистина бе опустошително за сетивата й.

Докато рационалната страна от ума на Дездемона се мъчеше да формулира подобаващ отговор, интуицията на Уейнрайт взе връх. Сякаш бе задействано нещо дълбоко в нея. И системата й за женска защита блокира напълно.

Дездемона обви ръце около врата на Старк и отвърна на целувката му.

Той простена и здраво я притисна към гърдите си. На Дездемона й се стори, че я поглъщат жива.

Старк зарови пръсти в косите й и ги освободи от черната кадифена панделка. После дланта му обгърна шията й и я задържа неподвижно, докато задълбочаваше целувката.

Дездемона неистово се вкопчи в него. Светът наоколо се въртеше. Да целува Старк бе всичко, което бе предполагала, че ще бъде — изгарящо, умопомрачително, разтърсващо из основи преживяване.

В миг на просветление я порази мисълта, че това великолепно, неописуемо вълнение сигурно можеше да се сравни единствено с онова, което три поколения Уейнрайт са изпитвали, излизайки на сцената. Тъй като бе единствената в семейството, която не умееше да играе, никога не го бе изпитвала до този момент.

Ръцете на Старк се спуснаха надолу, за да обхванат хълбоците й. Той я притегли към себе си.

Дездемона едва можеше да диша. Старк беше твърд, силен, непоклатим. Възхитително мъжествен. Тя леко простена и вдъхна невероятното му ухание. Всичко женско в нея откликна на това ухание.

Едва си даде сметка, че стаята някак се залюля. Разбра, че Старк я бе вдигнал и я носеше нанякъде. Вероятно към канапето в дневната.

Или към спалнята си, тъмно и тайнствено място, което все още не беше виждала.

„Твърде скоро — мислеше си тя. — Твърде скоро. Той не е готов за това. Нужно му е време!“

Трябваше да направи нещо, преди и двамата да бъдат пометени от лумналата страст.

Старк внезапно спря. Дездемона усети тръпката, която ги разтърси едновременно. Съзна, че гърбът й се опира в дървения плот, разположен в средата на кухнята.

— По дяволите — промърмори Старк. Прекъсването дойде навреме, макар и да не бе особено желано. Дездемона въздъхна и неохотно вдигна клепачи. Чувстваше се замаяна и объркана.

— Може би така е по-добре — прошепна тя.

— Права си. И това ще свърши работа.

— Какво, за Бога?

Преди да разбере какво възнамерява да прави, Старк я повдигна и я сложи на плота.

Разтвори бедрата й и се настани между тях. С бързи, ловки движения разкопча ципа на роклята й. Горната част се смъкна до кръста й. След миг ръката му покри нежно тръпнещите й гърди. Дездемона бе дълбоко шокирана от пронизалото я желание.

— Старк! — Тя се вкопчи в него, докато той целуваше шията й. — Нямах това предвид.

— Всичко е наред. Чисто е. Видях един от твоите хора да го забърсва.

— Да, знам, но…

Дездемона замълча, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Кожата й гореше под тънкия плат на роклята.

— О, Боже!

Старк безкрайно внимателно захапа ухото й. Тя потръпна. После дланта му вече бе под роклята й и си проправяше път по-нагоре. Той я притисна за няколко секунди. Бедрата й се стегнаха около него. Неговите бяха твърди като камък.

— Харесва ми — прошепна й, заравяйки лице в косата й. — И това също ми харесва. Ухаеш хубаво.

Суровата чувственост в гласа му причиняваше странни и опасни неща на Дездемона. Нещо издрънча на пода. Едната й обувка беше паднала.

Старк я побутна назад, докато Дездемона легна върху плота с отпуснати над ръба крака. Той се наведе над нея и я прикова на дървената повърхност. Устните му отново потърсиха извивката на шията й. Силно възбуденото му тяло се притискаше към нейното. Тя с възторг усети твърдата му, упорита мъжественост. Старк прокара длан по бикините й.

— Та ти си цялата мокра! — възкликна замаян от почуда.

Дездемона съкрушено съзна, че е прав. Кой знае защо, доказателството за собствената й възбуда донякъде я върна в реалността.

— Старк, моля те. Това наистина е вече прекалено… Той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.

— Какво?

— Това е… — Дездемона се надигна на лакът и отметна косата от челото си. — Всичко стана прекалено бързо.

— Съжалявам — произнесе Старк дрезгаво. — Ще намаля малко темпото, ако това е, което искаш. Имаме цяла нощ.

— Чакай — тя подпря ръка на масивното му рамо. — Искам да кажа, че нещата между нас станаха прекалено бързо. За Бога, Старк, та само преди месец ти едва не се ожени за друга жена!

В съсредоточения му поглед проблесна смущение.

— Но аз не се ожених за нея. И няма нищо, което да пречи, да те любя тази вечер.

— Да, знам, но не точно това исках да кажа. Нека се опитаме да видим причините за този… ммм… инцидент.

— Инцидент?

— Трябва да разберем какво наистина става тук. И тъй, ти неотдавна беше силно травмиран от отказа на годеницата си.

— Бившата ми годеница — поправи я Старк мрачно.

— Както и да е. Предполагам, че това също те е разгневило. Което е съвсем естествено.

— Така ли мислиш? — Гласът му стана неестествено мек.

— Разбира се.

Дездемона се мъчеше да седне, но Старк изобщо не се отместваше от разтворените й бедра.

— Подобни неща са голям удар върху егото.

— Да не би да имаш намерение да превърнеш това в психоаналитичен сеанс? — запита смаяно той.

— Казах ти, че би трябвало да изясним мотивите ти.

— Остави. В мотивите ми няма нищо сложно.

— Боя се, че онова, което наистина те накара да ме целунеш тази вечер, бе необходимостта да докажеш, че все още можеш да заставиш една жена да те желае.

Старк я погледна някак отсъстващо.

— Но ти ме желаеш, нали? Поне това не съм разбрал погрешно?

— То няма нищо общо с въпроса — увери го Дездемона.

— Грешката е моя — рече той грубо. — Мислех си, че фактът, че гащичките ти са мокри, има нещо общо с този инцидент.

Дездемона усети, как бузите й пламнаха.

— За Бога, Старк!

— Смяташ, че те любя тук, на плота в кухнята, защото се опитвам да докажа на себе си, че не съм напълно свършен като мъж?

— Никога не съм намеквала, че си свършен, нито пък, че трябва да доказваш каквото и да било. Просто не съм сигурна, че го правиш поради причините, поради които бих искала.

— Не го вярвам. Ти ме желаеш и аз те желая. Ние сме зрели хора, които действат по взаимно съгласие. Никой от нас не е обвързан с друг човек. Какви по-добри причини би трябвало да има?

Дездемона вече бе изчерпала търпението си.

— Няма значение. След като ти не си в състояние да си отговориш сам, не смятам да си губя времето, да ти го обяснявам. Ще бъдеш ли така добър да ме пуснеш от този проклет плот?

— По дяволите, наистина мразя това! — изръмжа Старк.

— Кое по-точно?

— Мразя, когато една жена избягва директния отговор на един прям, откровен въпрос, а после се вбесява на въпроса.

— Страхотно. Ако не ти харесва начинът, по който отговарям на въпросите ти, можеш да престанеш да ги задаваш. Отмести се. Трудно ми е да водя разумен разговор с мъж, застанал между краката ми.

— И какво разумно има в тоя разговор?

— Нищо. Казах ти, отмести се.

Старк сведе поглед към разтворените й бедра и бавно, неохотно направи крачка назад. Дездемона елегантно събра краката си и скочи на пода.

Но в същия миг загуби равновесие, защото босото й стъпало я подведе.

Коленете й, все още неустойчиви след чувствената атака на Старк, се подгънаха. Тя се олюля и се вкопчи в плота.

Старк я подхвана с лекота и й помогна да се изправи.

— Добре ли си?

На Дездемона й идеше да закрещи. Успя да се овладее с огромно усилие на волята.

— Разбира се, че съм добре. Просто залитнах за момент.

Той я пусна изведнъж, сякаш допирът с нея го бе опарил.

Дездемона припряно се зае с роклята си. Старк се облегна на плота и скръсти ръце, като я наблюдаваше съсредоточено.

Когато приключи, Дездемона вдигна очи и срещна погледа му.

— Съжалявам.

— Аз също.

 

— Просто не смятам, че все още си готов за нова връзка.

— Благодаря, че сподели възгледите си по въпроса с мен — изрече той с опасно спокойствие. — Ако някога все пак решиш, че съм готов за друга връзка, ще бъдеш ли така добра да я имаш с мен?

Копнежът се надигна в нея.

— Ако помислим логично, ние двамата не си подхождаме кой знае колко.

— Знам — подхвърли Старк малко прекалено небрежно. — Вече мислих по въпроса.

Тя примигна.

— Така ли?

— Разбира се. Ти си от театрална фамилия. А това означава, че си темпераментна и емоционална. Дори непостоянна. Случилото се току-що само го доказва.

— Да. Личност като мен, без съмнение, би внесла елемент на хаос в живота ти. А ти със сигурност не би искал това, нали? Теорията на хаоса не е нещо лошо, когато я разработваш на компютъра си, но кой би искал подобно нещо в действителност?

— Работата ми е свързана с комплексните структури, а не с хаоса — погледът му се изостри. — Обикновено не се замесвам с жени като теб. Те са много трудни.

— Така ли? Позволи ми тогава да ти кажа нещо. Аз пък по принцип не се замесвам със студени, цинични и свръхрационални мъже като теб. Те са твърде отегчителни.

— Фактът, че бикините ти са все още мокри, не промени ли мнението ти по въпроса?

— Ще престанеш ли най-сетне да се занимаваш с бельото ми? — изсъска Дездемона. — Просташко е.

— Съжалявам. Това е единственото, в което мога да се вкопча в момента, така да се каже.

— Ясно. Стига ми толкова. — Тя рязко се завъртя и тръгна към вратата, която водеше към дневната. — Напускам. Търси си друг доставчик.

— Не можеш да напуснеш. — Старк я последва. — Имаме договор. И двамата го подписахме.

— И какво от това? Ти може и да залагаш много на договорите, Старк, но от мен трябва да научиш, че те се сключват, за да бъдат нарушавани.

— Но ти със сигурност не беше на същото мнение преди един месец, когато настояваше да ти платя за отменения сватбен прием.

Прониза я чувство за вина.

— Това няма нищо общо със случая.

— Договорът си е договор — той я настигна до външната врата. — По дяволите, кълна се, че никога вече няма да спомена пликчетата ти.

Дездемона го изгледа вбесено.

— Ти със сигурност си най-недодяланият мъж, когото изобщо съм виждала някога.

— Но също така съм и един от най-умните мъже, които си срещала някога. А това означава, че мога да се науча. Дай ми шанс, Дездемона. Тя простена безпомощно.

— Това е лудост.

— Виж, признавам, че не съм много добър във връзките си — каза Старк. — Всяка от тях завършваше, като се озовавах сам пред олтара. Явно е, че някъде съм бъркал. Мислих доста по въпроса и смятам, че открих в какво.

— Не съм сигурна, че искам да слушам това — рече Дездемона.

Той не й обърна внимание.

— Бях прекалено ориентиран към резултата. Което е съвсем естествено за мен.

— Какво, за Бога, трябва да означава това? Очите му замислено се присвиха.

— Вярно е, че моята специалност е намирането на практически приложения на теориите, изведени от науката за комплексността. Работя в тази област, защото нещо в мен настоява да открива закономерности. Обичам да достигам до полезни резултати. Разбираш ли?

— Мисля, че да. Опитваш се да въведеш ред в хаоса.

— Предполагам, и така може да се каже. Въпросът е, че съм склонен да прилагам този подход към всичко. Обичам да откривам закономерности. Да си поставям цели. Да постигам резултати.

Дездемона го погледна неспокойно.

— И този ли подход си използвал при предишните си връзки?

Той сви рамене.

— Вероятно.

— Но явно, не е проработил.

— Не — призна Старк. — Но с теб бих искал да опитам нещо друго.

— Какво значи това? Че ще бъда някакъв вид експеримент?

Той изглеждаше доволен, че го е разбрала.

— Донякъде. С теб просто ще се оставя на течението. И за пръв път в живота си ще се впусна в една връзка, без да се опитвам да подхождам логично към нея.

— Успокой се, мое разтуптяно сърце.

— Ей, май не го казах както трябва. Знаех си, че не бива да започвам да говоря. Не умея да го правя.

— Забелязал си го?

— Имаш право да бъдеш ядосана. Наистина не умея да го кажа, както трябва.

— Иха!

Старк опря ръка на стената и се взря в лицето й с израз на свирепа съсредоточеност.

— Виж, аз се извиних. И ако се закълна, че няма да пришпорвам нещата между нас, и че ще ти дам пълна свобода и няма да те притеснявам, ще дойдеш ли на онова парти в четвъртък с мен?

Дездемона се колебаеше. Да се съгласи, сигурно щеше да означава, да извърши едно от най-глупавите неща в живота си. От друга страна, бикините й бяха все още влажни. Никога не бе срещала мъж, който да има такова убийствено въздействие върху сетивата й. А зовът на сирените на интуицията на Уейнрайт пееше в кръвта й.

— Добре — каза тя.

В очите на Старк припламна облекчение.

— Наистина ли?

— Да. Но само ако удържиш обещанието си.

— Ще го удържа. И все още си моят официален доставчик?

— Бизнесът си е бизнес.

Дездемона му подари закачлива усмивка, като се надяваше така да скрие разклатените си нерви.

— Разбира се — върху лицето на Старк се изписа огромно удовлетворение. — Бизнесът си е бизнес.