Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (11)

XI

Картичката, прикрепена към подаръка за рождения ден, гласеше: „Честит рожден ден на Дездемона от Старк“.

Дездемона вдигна поглед от малкото, красиво опаковано пакетче. В банкетната зала на ресторанта се възцари мълчание. Пъстрите опаковки на половин дузина току-що отворени подаръци, включително и на огърлицата от сини и сребърни цветя, изпратена от родителите на Дездемона от Тъксън, покриваха плота на масата.

Всички впериха погледи в Дездемона, когато тя се зае с последния пакет. Тълпата Уейнрайт очакваше с изострено любопитство да разбере каква бе представата на Старк за подарък за рожден ден. Жулиета и Кирстен изглеждаха любопитни. Макбет и Хенри бяха заинтригувани. Тони бе присвил очи.

Лицето на самия Старк бе приело стоическо изражение. Той бе видимо готов подаръкът му да бъде заклеймен като неописуем провал. Дездемона се залита колко ли пъти в живота му се е налагало да прави подарък на някого. После пък се запита, колко ли подаръка е получил. Усмихна му се.

— Хайде де, отвори го, Дездемона — подкани я Джейсън. — Заедно го избрахме със Старк и наистина е много симпатичен.

Кайл нетърпеливо се ухили.

— Обзалагам се, че ще ти хареса.

— Сигурна съм в това. — Пръстите на Дездемона трепереха, докато внимателно развързваше сложната червена панделка.

„Първият ми подарък от Старк“ — помисли си тя с лека почуда. Каквото и да бе, щеше да го цени вечно.

— Е? Я да видим? — обади се Август от другия край на масата.

Дездемона погледна вуйчо си с ироничен упрек.

— Още не съм успяла да го развия.

— Не я притеснявай, скъпи — каза Бес.

— Другите ги отвори много бързо — възрази Август. — Както прави винаги, между впрочем. Защо толкова се бави с този?

— Почакай една секунда, чичо Август. — Дездемона внимателно сложи панделката на масата и свали хартията тъй, сякаш беше от коприна.

Когато свърши, в ръцете й се появи малка кутия. Картинката на капака изобразяваше някакъв плосък, метален уред, не по-дълъг от ръката й. На етикета под нея беше написано:

ЛДС X-1000

— Прекрасен е — въздъхна Дездемона. — Това е най-красивият „ЛДС X-1000“, който някога съм виждала. Благодаря ти, Старк.

Тя скочи на крака и заобиколи масата, за да му подари възторжена целувка. Стоическият израз изчезна от лицето му.

— Харесва ли ти? — запита той предпазливо.

— Великолепен е. — Дездемона отвори кутията и извади предмета отвътре. Докосна го с благоговение. — Точно какъвто винаги съм искала.

— Знаех, че ще й хареса — рече радостно Кайл. — Аз бях с него, когато го избираше.

— И аз също — каза Джейсън. — Това е един от най-новите модели, които действат на батерии.

Мнозинството от гостите на рождения ден размениха празни погледи.

Август изглеждаше искрено объркан.

— Какво е това, дявол да го вземе?

— Това е „ЛДС X-1000“ — каза Дездемона.

Тя с обич погали малкото нещо, прилично на антена от едната страна на странния уред.

— Какво е „ЛДС X-1000“? — настоя Бес.

— За какво служи? — запита Жулиета.

Дездемона се престори, че не чува въпросите, защото нямаше абсолютно никаква представа, какво е „ЛДС X-1000“, нито пък за какво служи.

Тони й се притече на помощ.

— „ЛДС“ е съкращение от „Личен дигитален секретар“ — той се приведе напред с неохотен интерес. — Много малък компютър, който Дездемона може да носи в джоба или в чантата си.

— Компютър ли? — намръщи се Хенри. — Но той няма никакви клавиши.

— Няма нужда от клавиши — обясни Тони, взе машинарийката от Дездемона и внимателно я разгледа. — Командите се пишат директно на екрана с този малък молив, който е прикрепен към него.

— Сам го програмира специално за Дездемона — рече гордо Джейсън. — И той ще прави най-различни неща само за нея.

Дездемона взе ЛДС от ръката на Тони и погледна Старк.

— Програмирал си го само за мен?

— Да — каза Старк.

— Колко мило. И какви специални неща може да прави?

— Можеш да изпращаш и получаваш електронна поща, например. Както спомена Джейсън, моделът работи на батерии. Не е нужно да търсиш къде да го включиш.

— Винаги съм искала да се включа в електронната поща — рече Дездемона.

Тони я изгледа недоволно.

— Отдавна съм инсталирал тази програма в компютъра на офиса ти. Но ти никога не си я използвала.

— Компютърът в офиса ми е твърде голям, за да го нося насам-натам със себе си — изтъкна Дездемона.

Тони кипеше от вътрешно негодувание. Но никой не му обръщаше внимание. Всички бяха ангажирани с демонстрацията на личния дигитален секретар, която Старк правеше в момента.

— Можеш да го използваш, за да си водиш бележки, когато работиш — обясняваше Старк. — Или да изчисляваш цените на офертите си. Има също и възможности за чертане, така че можеш да скицираш разположението на бюфета си.

— Чудесно — каза Дездемона.

— Той преобразува ръкописните букви от почерка ти в машинописни букви на екрана. — Старк й подаде молива. — Ето, опитай.

Дездемона внимателно пое мъничкия компютър и се постара максимално да се съсредоточи, за да се научи да работи с него. Джейсън, Кайл и всички Уейнрайт се събраха около нея.

— Мога ли и аз да опитам? — обади се Хенри. Макбет придърпа стола си по-близо до Дездемона.

— Дай и аз да направя едно кръгче.

— Никой, освен Дездемона, не може да го използва — заяви Старк, без да откъсва поглед от нея, докато тя се занимаваше с ЛДС. — Това е изключително личен компютър. Той ще научи нейния почерк и нейните навици за работа. Колкото по-дълго го използва, толкова по-ефективен ще става. След известно време изцяло ще се настрои към нея.

— Винаги съм искала да си имам нещо като домашно животинче — рече щастливо Дездемона.

Няколко дни по-късно Дездемона, нагиздена с бяла престилка и боне за косата, стоеше в средата на кухнята на Старк и издаваше заповеди, подобно на генерал, готвещ се за битка.

— Жулиета, да не забравиш студените аспарагусови пурички и лимоновия сок. Лельо Бес, готов ли е подносът със сиренето?

— Всичко е наред — каза Бес. — Козе, овче и краве сирене.

— Къде са Хенри и Върнън? — Дездемона хвърли поглед през прозореца към алеята, която завиваше зад градината. — Вече трябваше да са тук с фургона.

— Успокой се, скъпа — рече леля Бес. — Ще бъдат тук, когато дойде време за вдигане на завесата.

Жулиета извади подноса с аспарагусовите пурички от хладилника.

— Къде да сложа това, Дездемона?

Дездемона пък извади своя ЛДС от джоба на престилката си и провери скицата с разположението на блюдата, която бе нахвърляла.

— На масата зад канапето в дневната.

— Ясно. — Жулиета се насочи към вратата на кухнята. Старк се появи откъм коридора и застана точно на пътя й. Облечен беше в скъп тъмен костюм, ослепително бяла риза и копринена вратовръзка.

— Как вървят нещата тук?

— Всичко е чудесно — увери го Дездемона. — В график сме, така че не ставай нервен. Нямам време да се занимавам с премахване на сценична треска.

— Не съм нервен.

Той по-скоро изглеждаше отвратен.

— Радвам се да го чуя.

— Но ще се радвам, когато всичко свърши — промърмори Старк. — С много по-голямо удоволствие бих отишъл на оня научнофантастичен филм с Макбет, Джейсън и Кайл. Добре ли ми е връзката?

Дездемона хвърли поглед през рамо.

— Да, екстра е. Върви в дневната и си чети някое списание или нещо такова. Имаме още половин час, преди гостите да започнат да пристигат. — Старк се намръщи.

— Ще чакам горе в кабинета си.

— Както искаш. Само излез оттук. Остави нас, професионалистите, да си свършим работата.

— Сигурна ли си, че не мога да помогна с нещо?

— Сигурна съм.

След един последен, несигурен поглед към суетнята в кухнята, Старк неохотно се оттегли. — Бес се разсмя, когато той излезе.

— Човек би помислил, че се кани да дебютира на „Бродуей“.

— В много отношения този прием е също толкова важен за него. Това е голямо събитие. Някой от най-известните му клиенти ще бъдат тук.

Дездемона чу почукване на кухненската врата.

— Това трябва да са Хенри и Върнън. Слава Богу. Тя побърза да отвори.

— Вече се чудех какво ли се е случило с вас двамата — замълча, когато видя кой стои до Върнън. — Тони! Какво правиш тук? Не те бях включила в графика за тази вечер.

Дездемона разумно бе решила да избягва да ангажира Тони за приемите, които „Райт Тъч“ подготвяше за „Старк Секюрити Системс“. Повече от ясно бе, че двамата мъже изпитват необяснима антипатия един към друг. Въздухът се зареждаше с напрежение още в момента, когато се окажеха заедно в една стая. Вечерта на рождения й ден те не бяха си разменили нито дума.

— Съжалявам, детенце. — Тони се усмихна подигравателно над един кашон с винени чаши. — Хенри го задържаха на репетиция. Не се безпокой, няма да се мяркам пред очите на Старк. Не искам да разстройвам твоя „суперклиент“.

Дездемона потисна един стон.

— Наистина се опитай да не го правиш, моля те! Той и без това е достатъчно нервен тази вечер.

Нищо не можеше да промени факта, че Старк нямаше да е доволен да види Тони, но тя не знаеше как да го избегне.

— Къде да оставя тези чаши? — попита Тони.

— Сложи ги на плота и ги разопаковай. — Дездемона погледна Върнън. — Къде са ледените скулптури?

— Във фургона. Трябва да ми обясниш къде точно да ги сложа, преди да ги разтоварим.

Дездемона отново се консултира със своята компютърна скица и прибра ЛДС в джоба на престилката си.

— Ела с мен да ти покажа. Лельо Бес, взе ли клечките за зъби?

— Ето ги. — Бес вдигна една малка кутийка. — Тони може да ми помогне да ги поставим на хапките.

— Разбира се — отзова се Тони. Старк отново се появи на вратата.

— Дездемона, какво стана с газираната вода? Имаме ли достатъчно. — Той внезапно замълча, когато съзря Тони. Погледът му се втвърди. — Какво правиш тук?

— Работя за Дездемона, както и всички останали — изрече Тони с глас, натежал от предизвикателство. — Има ли някакъв проблем?

— Може би.

— Е, това наистина е адски кофти, нали? — Дездемона бързо се намеси, за да предотврати разправията.

— Старк, Хенри е бил задържан. Тони го замества. Не се безпокой за газираната вода. Имаме достатъчно, за да удавим всички гости.

Три часа по-късно Старк бе забравил напълно тревогата си за газираната вода. Дори бе успял да се абстрахира от присъствието на Тони в кухнята. Приемът вървеше като по ноти. Още веднъж Дездемона го бе превърнала в светска знаменитост.

Къщата му беше пълна с щастливи клиенти. Техните съпруги и придружителки изглежда се забавляваха чудесно. Приятният шум на разговорите се носеше на фона на моцартовата музика, идваща дискретно от тонколоните.

Гостите се възхитиха от храната. Ледените фигури в центъра на масата със студения бюфет проблясваха. Август, с аристократичен вид, в официален костюм в черно и бяло, вършеше отлична работа, като забавляваше всеки, който се приближеше до бара за вино или минерална вода. От откъслечните фрази, които чуваше, Старк разбра, че чичото на Дездемона развлича гостите с разкази за някогашни случки в театъра.

„Дездемона за пореден път спаси обществения ми имидж“ — помисли си Старк. Съзнанието за това му позволи да се движи с известна непринуденост между гостите. Спомни си съвета на Дездемона как да отговаря на въпросите. „Малко хора искат задълбочени, обстойни отговори“ — бе казала тя.

Номерът беше да звучиш компетентно, но не и да ставаш досаден.

— Повечето от идеите са развити на базата на теорията за информацията — каза Старк в отговор на един въпрос за природата на комплексността.

Спря, преди да се впусне в някакво по-подробно обяснение.

— Но не бих искал да ви отегчавам с някаква дълга дискусия по въпроса тази вечер. Хората от екипа ми са подготвили някои брошури за приложението на новите концепции в компютърната сигурност. Ще поръчам да ги изпратят във вашия офис. Кодирането е едно от традиционните приложения на комплексността, но има и други. Някои от най-интересните ще бъдат в медицината и метеорологията.

Лека усмивка. Оттенък на интелектуален хумор.

— Знаете колко непредсказуемо е времето. Като говорим за комплексните структури…

За изненада на Старк, събеседникът му наистина се засмя.

— Терминът „информационна магистрала“ е само условна фраза, която описва свързването на основни компютърни мрежи — замислена пауза. — Разбира се, има някои сериозни приложения в бизнеса и правителствените сфери. Въпроси на сигурността и охраната, както знаете…

С ъгълчето на окото си Старк долови одобрителната усмивка на Дездемона. Извърна глава към нея, когато тя профуча наблизо, на път към кухнята.

— Как се справям? — запита той тихо.

— Страхотно. Съвсем естествен си. Би трябвало да се качиш на сцената. Да не ти е уроки.

Дездемона забърза нататък. Старк проследи с поглед как лъскавата й черна рокля очертава добре оформените й бедра. Тя, без съмнение, бе най-интересната жена тази вечер. „Не, — помисли си той, усетил приятен трепет в слабините си — тя е най-секси жената на вечерта!“

Хубаво бе, че Дездемона е тук. Не само защото тя така фантастично се справяше с всички светски неща, а и защото вече не се чувстваше толкова сам в тази тълпа.

„Сам“. Думата отекна в съзнанието му с изненадваща сила. Не беше дума, която използваше особено често, защото тя му напомняше за истинския хаос.

Често си бе казвал, че думата всъщност не се отнася за него. Старк беше самотник, а не самотен. Имаше разлика. Хора от неговия тип действаха най-добре, когато бяха сами.

Чу някакъв монотонен звук до себе си.

Съзна, че току-що съпругата на един от новите му клиенти му бе задала въпрос. Превъртя мислено последните няколко секунди от лентата на паметта си и схвана същността му.

Жената го питаше за мрежите отвъд океана.

— Да, съществуват огромни компютърни мрежи, които ни свързват и с другите страни — каза той учтиво. — Потребителите в Съединените щати могат да ги ползват също така лесно, както и мрежите тук, в нашата страна — той замълча и се опита да си придаде делови вид. — Когато става дума за компютри, границите изчезват. През следващите години обаче, ще бъде все по-трудно да се осигурява защитата на правителствената информация от секретно естество. Добрите компютърни технологии са ключът към това.

„С други думи, — добави той мислено — на мъжа ти ще му трябва «Старк Секюрити Системс»“.

Май започваше да му хваща цаката. Присъедини се към една друга група от гости. Общуването беше трудно, но не и невъзможно.

Няколко минути по-късно леките вибрации на приемника, прикрепен към колана му, го изтръгнаха от блажения унес. Той рязко замълча, насред дискусията за новите кодиращи техники.

— Извинете ме — каза на управителката на една софтуерна компания. — Трябва да проверя нещо. Ей сега се връщам.

Тя го погледна любопитно.

— Разбира се.

Старк си запробива път през тълпата. Зърна Дейн на другия край на помещението и за миг си помисли дали да му каже какво става.

Но нямаше време.

Дездемона му се усмихна озадачено, когато профуча край нея.

— Какво има? — запита тя тихо.

— Просто трябва да проверя нещо в кабинета си.

— О! А аз си помислих, че ти се е завило свят от успеха ти като домакин. Партито стана направо страхотно, не мислиш ли?

— Да. — Старк бързо продължи нататък.

Излезе от дневната в предверието. Там нямаше никой. Изкачи стълбата до второто ниво на къщата, като вземаше стъпалата по две наведнъж.

Стигна горната площадка и тръгна по коридора към затворената врата на кабинета си. С облекчение установи, че все още беше заключена. Може би приемникът бе задействан от някакъв пропуск в алармената система. Набра секретния код, с който се отваряше вратата.

Осветлението се включи, когато стъпи на прага. Кабинетът беше празен.

Няколко секунди Старк стоя на прага, като търсеше някакви следи от взлом. После прекоси стаята до мястото, където компютърът бе прикрепен към стоманената рамка на бюрото.

В първия момент не забеляза нищо необичайно. Но когато насочи светлината на настолната лампа право към задната част на компютърната кутия, видя драскотини около ключалката.

Някой бе използвал метален инструмент, за да влезе в кутията на компютъра!

— По дяволите!

Който и да бе, той бе разбрал, че е задействал алармата.

И бе избягал, затваряйки вратата зад себе си, преди Старк да стигне до края на стълбището.

Старк не беше срещнал никого на стълбите, което означаваше, че крадецът би могъл все още да се намира някъде на втория етаж.

Той излезе от кабинета и методично провери спалнята си и стаята на Джейсън и Кайл.

Празно. Баните и гардеробите — също.

Вратата, която водеше към покрива, беше затворена. Старк я отвори и предпазливо излезе в уханната нощ. Наоколо нямаше никой.

Единственото обяснение бе, че крадецът е изчакал в полумрака на коридора или пък в някоя от спалните, докато Старк влезе в кабинета си. После или се е спуснал незабелязано обратно по стълбите, или е излязъл на покрива. От покрива той би могъл да слезе по задната стълба и да влезе отново в къщата през кухненската врата.

Алармите по вратите и прозорците бяха изключени за вечерта, поради присъствието на толкова много хора в къщата.

Старк се върна в кабинета и отново се вгледа в компютърната кутия. Блестящите малки драскотини предаваха посланието си прекалено ясно. Някой се бе опитал да отвори кутията и да открадне хард диска, който съдържаше „АРКЕЙН“.

Старк съзна, че има цяла къща, пълна със заподозрени. — Мамка му!

Още веднъж огледа много внимателно кабинета.

Тъкмо се канеше да тръгва, когато забеляза връхчето на една клечка за зъби, подаваща се изпод бюрото.

Подпря се на коляно и откри още половин дузина клечки за зъби, пръснати по килима. Крадецът явно ги бе изпуснал, докато панически е напускал сцената.

Старк усети как го обзема леден хлад, когато се изправи. Погледна клечките за зъби в дланта си.

Списъкът на заподозрените изведнъж се бе скъсил.

Два часа по-късно Дездемона с тревога видя как Старк хвърли една шепа клечки за зъби върху бюрото си. Малките пръчици подскочиха и се пръснаха по стъклената повърхност.

— Трябва да е бил някой от твоите хора, Дездемона. Никой друг тук тази вечер не би имал причини да разнася куп клечки за зъби в джоба си.

Дездемона гледаше втренчено клечиците.

— Не разбирам. — Тя беше смаяна, не само от клечките, но и от промяната, настъпила у Старк.

Последните гости се бяха сбогували само преди няколко минути. Щом светлините на колите им изчезнаха зад завоя, той я бе помолил да го последва на горния етаж. Леденият студ, който се излъчваше от него, прониза тревожно цялото й същество.

Тя си даде сметка, че само един път досега го бе виждала в мрачно и опасно настроение. И това беше, когато Тони го посрещна на вратата на апартамента й, облечен в чудесиите на „Екзотика Еротика“.

Нещо ужасно се беше объркало. Дездемона избърса влажните си длани в престилката. Стомахът й се сви.

— Какво не разбираш? — Старк я гледаше с мрачно търпение, плашещо със своята многозначителност.

— Нека се разберем — тя си пое дъх. — Смяташ, че някой се е опитал да ти открадне компютъра тази вечер?

— Не компютъра. Той едва ли може да се продаде за повече от няколко хиляди долара на черно, а и не би могъл да се изнесе от къщата незабелязано.

— Тогава какво?

— Крадецът е търсил хард диска вътре. Там е ценното нещо. Всеки идиот го знае.

Дездемона преглътна.

— Искаш да кажеш, че той е търсил новата ти програма? Онази, която наричаш „АРКЕЙН“?

— Да, Дездемона. Точно това искам да кажа. Който и да е бил, той е знаел, че няма друг начин да я получи, освен да открадне целия хард диск. Държа този компютър напълно изолиран. Никакъв модем никога не е използван с него. Не е свързан с никаква компютърна мрежа. А това означава, че никой не може да проникне в него чрез друг компютър.

— Но защо някой би искал да открадне твоята специална програма? Нали ми каза, че е закодирана.

— Стига да има достатъчно време, един добър хакер^[1] може да разчете всеки код. Дори и един от моите.

Тя се намръщи.

— Но какво би могъл да направи с „АРКЕЙН“, след като разбере какъв е кодът?

— Да я продаде.

— На кого?

— На всяка една от чуждестранните корпорации или правителства. Нарича се индустриален шпионаж, Дездемона. Не се прави, че не си чувала за него.

— Е, разбира се, че съм чувала, но не е било сред ежедневните ми грижи — отвърна тя. — Ако някой реши да открадне моята рецепта за палачинки, може да заповяда.

— Ти може и да не се тревожиш за този вид шпионаж, но аз се тревожа.

Дездемона трепна.

— Да, предполагам, че е така. Кариерата ти зависи от това, нали?

— Кражбата на техническа информация е хит в наши дни. Тя замени в голяма степен старомодния политически шпионаж. Участват доста от старите играчи.

— Какво искаш да кажеш?

— Много от професионалите, които някога са крали и продавали тайните на националната сигурност, сега са претърпели професионална трансформация — каза безстрастно Старк. — Работят в две нови области — въоръженията и международния пазар на засекретени технически достижения. Знаеш ли какво означава това?

— Ох, не съвсем.

— Това означава — каза Старк — че играта на индустриален шпионаж е много по-опасна от някога, защото играчите не са аматьори.

— Старк, ако искаше да ме изплашиш, вече успя. Моля те, кажи ми за какво е всичко това?

— Някой от твоите хора участва в играта.

— Не вярвам.

— По-добре е да повярваш. Крадецът те е използвал като прикритие, за да се добере до моя компютър.

— Това е лудост — прошепна Дездемона. — Единствените ти доказателства са няколко драскотини по компютърната кутия и една шепа клечки за зъби. Дори и да си прав, че някой се е опитал да ти открадне хард диска, защо трябва да подозираш хората от моя персонал?

— Защото някой от твоя персонал е имал и възможност, и мотив.

— Я спри за момент, моля те! Тази вечер тук имаше цяла тълпа специални гости. И се обзалагам, че повечето от тях знаят далеч повече за компютрите от моите служители.

— Трябва да е бил някой, който е познавал разположението на къщата — каза Старк. — Повечето от гостите ми тази вечер никога преди не са били тук. Те няма откъде да знаят мястото на кабинета ми, да не говорим за охранителните мерки.

— Чакай малко, ами какво ще кажеш за господин и госпожа Фергюсън? Знам, че бяха и на предишното парти. Както и семейство Блант.

— Фергюсън и Блант са хора от старата школа. Никой от тях не знае достатъчно за компютрите, за да му мине изобщо през ума да краде хард диск.

— Ами твоят приятел, Дейн Маккалъм?

— Какво той? Той е човек на маркетинга и финансите, а не на компютрите. Освен това, го видях долу, когато получих сигнала. Не би могъл да бъде тук горе, защото няма как да е на две места едновременно.

— Ами оня тип с късата брадичка? — Дездемона се хващаше за сламки и го знаеше.

— Джесик?

— Който и да е. Той също е идвал тук преди. Ти спомена нещо, че бил софтуерен гений.

— Видях го долу почти по същото време, когато видях Маккалъм. Има ли още някой заподозрян, когото да споменеш, преди да се вгледаме малко по-внимателно в твоя персонал?

Дездемона отчаяно се мъчеше да измисли нещо друго.

— Никой от моите хора не разбира нищо от компютри. Та те са театрали, за Бога. С изключение на Върнън Тейт.

А той е скулптор на ледени фигури и сервитьор. А не хакер.

— Пропускаш някого.

— Кого? — запита тя побесняла.

— Заварения си брат.

Дездемона притихна. Взря се в Старк с разширени очи.

— Не — прошепна тя. — Не и Тони.

— Защо не и Тони?

— Той не би направил подобно нещо — каза Дездемона. — Той не би го направил!

— Той знае това-онова за компютрите. Сама ми каза, че те е учил да работиш с твоя. Чух, че е инсталирал и софтуера на Кирстен.

— Да, но това не го прави хакер и крадец.

— Така ли? — очите на Старк проблеснаха в сянката над халогенната лампа. — Той има и история, нали Дездемона?

За миг Дездемона спря да диша.

— За какво говориш?

— Говоря за факта, че веднъж вече е бил под подозрение за злоупотреба.

— Откъде знаеш това? Старк сви рамене.

— Направих бърза проверка на досието му в деня, след като той се появи в апартамента ти.

— Направил си какво?

— Чу ме много добре. — Тя бе смаяна.

— Не си имал право да го вършиш.

— Аз съм експерт по сигурността, забрави ли?

— Експерт по компютърна сигурност. А не частен детектив. Добре, добре. Вярно е, че преди няколко години Тони имаше неприятности, но всичко се изясни.

— Искаш да кажеш, че не са успели да докажат нищо, и обвинението в злоупотреба е било свалено?

— Изобщо не бе повдигнато обвинение — изсъска Дездемона. — И всъщност никой не го е обвинявал в злоупотреба.

— Мисля, че фразата беше „присвояване на средства“.

— Той беше млад. — Дездемона махна с ръка. — Рискува, за да подпомогне финансово една нова театрална продукция, но всичко пропадна. Бе случай на лоша преценка, а не криминално деяние.

— Зависи от гледната точка — рече грубо Старк. — В моя бизнес изчезването на няколко хиляди долара изглежда като злоупотреба.

— Е, сигурно е така, нали? И затова подозираш всичко и всекиго. Не се доверяваш дори на собствените си годеници. И ги караш да подписват брачни договори. Боже мой!

— Остави бившите ми годеници на мира. Те нямат нищо общо.

— Нека да разсъдим логично. — Дездемона пренебрегна подигравателно вдигнатите вежди на Старк. — Кажи ми, откъде Тони би могъл да знае, че в компютъра ти има нещо ценно.

— Сериозно ли говориш? Не е никакъв проблем, човек да се досети, че правя предварителната си проучвателна работа на изолиран компютър вкъщи. По дяволите, даже Джейсън и Кайл го знаят. Те дори са чували нещо за „АРКЕЙН“. Биха могли да споменат на Макбет и той, на свой ред, да спомене на Тони.

— Велики Боже, сега вече замесваш моя братовчед и твоите полубратя. На никого ли не вярваш?

— Не приписвам на никого от тях криминални намерения — каза равно Старк. — Просто очертавам предполагаемия път, по който Тони е научил за „АРКЕЙН“. Има и други. Доста от твоите хора влизаха и излизаха от къщата напоследък. Познават разположението на стаите. Тони би могъл да го научи от всекиго от персонала ти.

— Но защо Тони би искал да открадне глупавия ти проект? — вбеси се Дездемона.

— По две причини — каза студено Старк. — Първата е, че някои хора биха му дали доста пари за него, а Кайл спомена, че тъкмо сега по една случайност твоят заварен брат се нуждае от средства, за да финансира новата си пиеса.

— Всеки драматург, който напише пиеса, търси пари, за да я постави. Но това не значи, че краде, за да я види на сцената. Каква е втората причина?

— Отмъщение — каза просто Старк. Дездемона го зяпна смаяно.

— Отмъщение? На кого?

— На мен.

— Но защо?

— Защото той те иска, а аз те имам. Дездемона изгуби дар слово.

— От всички…

Старк се наведе напред и сложи големите си ръце върху бюрото.

— Чуй ме, Дездемона. Тъй като Тони ти е заварен брат, и тъй като нямам никакво реално доказателство, че той е направил опит да открадне „АРКЕЙН“, предлагам да приключим с това тази вечер.

Искрица надежда просветна у Дездемона.

— Наистина ли?

— Да. Но няма да има втори път. Кажи това на Тони, Дездемона. Кажи му, че ако още веднъж заподозра, че се опитва да ме краде, ще го закова на стената.

— Старк, чуй ме…

— Мога да го направя, Дездемона.

Тя му вярваше. Имаше нещо много студено, сурово и безжалостно в лицето му. Това не беше мъжът, когото си мислеше, че познава. Не беше мъжът, в когото се бе влюбила.

Дездемона отстъпи назад.

— Отивам да намеря Тони. Искам да чуя какво ще каже той.

Тя се обърна и хукна към вратата. Спусна се тичешком по стълбите и едва не се сблъска с Върнън в предверието. Той я подхвана, за да не падне.

— Оу! По-полека, госпожице Уейнрайт. — Върнън разтревожено се взря в лицето й. — Добре ли сте?

— Не. Къде е Тони?

— В кухнята.

— Извини ме, Върнън. — Дездемона се втурна към кухнята.

При влизането й Тони вдигна поглед от кашона със стъклени чаши, които опаковаше. Намръщи се, когато видя изражението й.

— Какво има?

Тя спря пред него.

— Тони, кажи ми истината! Бил ли си в кабинета на Старк тази вечер?

— Не, по дяволите. Какво да търся там? Той и без това е заключен, нали?

— Откъде знаеш?

— Макбет каза, че един от братята на Старк споменал, че вратата е със специален секретен код.

Бес, Август и Жулиета спряха работата си и разтревожено се скупчиха около Тони и Дездемона. Върнън влезе в кухнята и застана встрани с безпомощно изражение.

— Какво става? — запита Бес.

— Старк твърди, че някой се е опитал да открадне хард диска на компютъра му тази вечер — каза Дездемона, без да отмества поглед от Тони. — Той мисли, че Тони го е направил.

— Кучи син — процеди Тони. — И ти му вярваш?

— Не, мисля, че той греши — рече яростно Дездемона.

— И искам ти да го потвърдиш. Кажи ми, че не си се опитал да откраднеш проклетия хард диск тази вечер, Тони!

— Не съм се опитвал да открадна нищо от това копеле.

Тони гледаше покрай нея с изопнато лице.

— Кълна ти се, детенце. Но не мога да го докажа.

— Не, не можеш — рече Старк откъм кухненската врата. — Както и аз не мога да докажа, че си се опитал да го откраднеш. Но това няма да ме спре, ако пак опиташ нещо подобно, Уейнрайт. Ще намеря начин да се справя с теб. Повярвай ми.

Тони се вцепени.

— На кого вярваш, Дездемона? На брат си или на тоя кучи син?

— Мисля, че Старк греши — рече отчаяно Дездемона.

— Греши? — усмихна се горчиво Тони. — Аз мисля, че той лъже. Мисля, че е измислил цялата тази история, за да те настрои срещу мен.

— Не — прошепна Дездемона. — Това не е вярно. Защо би направил подобно нещо?

— За да ме премахне от пътя си. — Тони не отместваше поглед от Старк. — Не разбираш ли? Той знае, че нашите отношения са по-особени, и просто не може да го понесе. Иска да има всичко само за себе си.

— Това не е вярно — промълви Дездемона.

— Разбира се, че е — настоя тихо Тони. — Иска те само за себе си. За известно време. Когато приключи с теб, просто ще те изхвърли, но междувременно не желае никаква конкуренция. Не е ли това истината, Старк?

— Дездемона е права — каза Старк. — Това не е нещо лично. Това е бизнес. Много голям и много опасен бизнес. Ще ти дам един съвет, Уейнрайт. Ако се опитваш да играеш в международния технически шпионаж, ти просто не си в амплоато си.

— Не играя никакви игри. — Тони отмести поглед към Дездемона. — Ще успее ли, Дездемона?

— Какво да успее?

— Ще успее ли той да те обърне срещу мен?

— Никой не може да направи това, Тони. Ти си мой брат.

— Твой заварен брат — поправи я той тихо, вдигна ръка и докосна бузата й. — Има разлика, мъничката ми. И Старк я знае.

Тони се извърна и излезе от кухнята. Дездемона почувства, че сълзи изпълниха очите й.

Бес, Август и Жулиета проследиха шокирани излизането на Тони. Върнън стоеше насред кухнята, стиснал полуразтопените си ледени фигури в ръце с ръкавици. Местеше нервно поглед от лице на лице, видимо нещастен от факта, че е станал свидетел на семейна сцена.

— Тони без съмнение има усет към финалните реплики — заяви лаконично Старк. — Признавам му го.

Остротата в гласа на Старк сепна Дездемона от моментното й вцепенение. Тя се завъртя и се изправи пред него.

— Това е семеен талант. Ако ни извиниш, ще почистим кухнята и всички заедно ще се махнем оттук. „Райт Тъч“ винаги оставя дома на клиента в състоянието, в което е бил при пристигането ни.