Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (32)

32.

Избра този път, по който би трябвало да е минал Куин, след като е седял на бара. Всичките му сетива, нормални и паранормални, бяха максимално изострени заради предстоящото търсене. Вълнението от лова го беше завладяло изцяло.

Зак знаеше, че Рейна бе усетила енергията, която гореше в него, и това беше стимулирало реакцията на нейните собствени паранормални сетива. Връзката помежду им ставаше все по-силна, независимо дали тя го осъзнаваше или не.

Той влезе в сумрачно осветения коридор и бутна вратата към мъжката тоалетна. Вътре имаше трима мъже — двама при писоарите и един в кабинка. Зак прекоси малкото помещение, облицовано с плочки, като се стараеше да не изглежда като перверзен тип, докато търсеше следи от извършено насилие.

Проблемът не беше липсата на остатъчна психична енергия. Това бе типична тоалетна и в нея се бяха случили доста драматични епизоди. Виденията, които получаваше, бяха смътни и нефокусирани. Долавяше притъпените отровни изпарения от трескави сексуални контакти, наркотици, насилие, болести и ярост.

Необузданата ярост привлече вниманието му. Гневът беше твърде горещ, може би събитията се бяха разиграли същата вечер. Излъчваше се от една от мивките. Зак изми ръцете си, докато се концентрираше върху следата за няколко секунди. Мъжът от видението му току-що бе научил, че жена му спи с друг мъж. Надяваше се бедният нещастник да е успял да се овладее, преди да се върне при масата си.

Както беше очаквал, дръжката на вратата бе обгърната от слоеве статично напрежение, които бе невъзможно да се отделят един от друг. Дръжките на вратите поемаха психичната енергия като гъби.

Когато приключи кратката проверка, двамата мъже при писоарите вече го гледаха с подозрение. Зак отново излезе в коридора.

Е, беше малко вероятно, напомни си той.

Продължи по коридора към аварийния изход. Това бе очевидният изход за човек, който се измъква от бара, без да плати.

На вратата нямаше аларма. Зак я докосна предпазливо с ръка, но долови само обичайните наслоения около дръжката.

Излезе на алеята отвън. Вратата се затвори тежко зад него. Остана неподвижен за момент, поглъщайки впечатленията от спектъра. Свежият нощен въздух разнасяше мирис на боклук от голям стоманен контейнер. Имаше втори контейнер само за стъкло. От него вонеше на изветряло вино и бира. Два плъха го погледнаха изпод контейнера за смет, после избягаха в тъмното.

Не беше доловил никакви следи в тоалетната или коридора, така че търсенето на улицата вероятно беше загуба на време. Въпреки това тръгна бавно по алеята.