Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (25)

25.

Худини. Мразеше кодовото име, което му бяха дали. Той се казваше Шон Танър и до неотдавна беше в светлините на прожекторите. Вярно, че когато човекът от „Нощни сенки“ се свърза с него, той беше не особено известен магьосник в Лас Вегас, но бе на път да се прочуе. Беше роден да стане звезда в някое голямо казино. Никой друг не можеше да прави това, което правеше той. Неговите магии бяха истински.

Нощните сенки обаче му обещаха повече, много повече. И му го осигуриха.

Вече бе много повече от второстепенен изпълнител. Лекарството не само му даваше допълнителни способности на параловец, но засилваше и таланта му на илюзионист. Бяха му казали, че той е нещо ново и различно в света на паранормалните таланти: ловец илюзионист десета степен. Заслужаваше уважение, но не го получаваше от Джанюари.

— В „Нощни сенки“ никой не толерира провалите — заяви Джанюари.

Изпълниха го ярост и неудовлетвореност заради пропуснатата възможност. Едва се сдържа да не счупи врата на Джанюари. Щеше да го направи толкова лесно.

За нещастие Джанюари беше източникът му на лекарството. Докато откриеше как да се сдобие с формулата от някой друг в „Нощни сенки“ — тайнствения човек, пред когото отговаряше Джанюари например, — трябваше да изпълнява заповедите.

— Не съм се провалил — каза той. Втренчи се през предното стъкло на джипа към тъмната улица. — Видя какво стана. На паркинга се появи друга кола. Попаднах в светлините на фаровете. Нямах избор, трябваше да се махна. Ти сама каза, че не бива да привличаме вниманието на ченгетата.

— Наблюдавах те. Джоунс те принуди да се защитаваш. Очевидно илюзията със старицата не работи.

— Работи.

Но го беше забавила и не можеше да я контролира. Това много го тревожеше. Страхуваше се да каже на Джанюари, че в разгара на битката не успяваше да задържи илюзията. Тя се включваше и изключваше произволно като счупен прожектор.

— Ти се спъна и падна — настоя Джанюари.

Явно неслучайно Джанюари^[1] имаше това кодово име. Беше студена като буца лед.

— В боя стават такива неща. Това не би променило изхода. Джоунс не е толкова бърз като мен.

— Той има огледален талант. Предвиждаше всяко твое движение.

— Това не е вярно. Бях го притиснал. Ако не беше проклетата кола, щях да го довърша.

— Надявам се разбираш, че твоят провал ще се отрази зле и на мен. Джоунс остана жив тази вечер. Това означава, че ми предстои неприятен разговор с определен човек. Трябва ли да ти напомням, че и двамата зависим от този човек да ни доставя лекарството?

Наложи си да премълчи. Имаше едно сериозно преимущество. Джанюари можеше да бъде заменена, но не и той. Той беше уникален лабораторен експеримент. Бяха му обяснили, че талантът за илюзии е изключително рядко явление. А талант като неговия, който можеше при подходящо химично стимулиране да се разшири и обогати с талант на ловец десета степен, беше от сферата на митовете и легендите.

Той бе на път да стане жива легенда в организацията. „Нощни сенки“ се нуждаеха от него.

— Следващия път ще се справя с Джоунс — каза накрая.

— Аз ще реша дали ще имаш втори шанс с Джоунс.

Нямаше смисъл да спори. Вместо това започна да крои свои собствени планове.