Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Обществото на Аркейн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sizzle and Burn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 81 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Ан Кренц. Клада от страсти

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне

29.

Портланд, Орегон

Джон Стилуел Наш стоеше пред стъклената стена в ъгловия си офис и гледаше проливния дъжд, който се изсипваше над Портланд. Ако питаха него, можеше да продължава да вали, докато отнесе целия град в река Уиламет. В този град нищо не му харесваше. От прекалено спокойните, прекалено приятни, прекалено любезни, прекалено екологично настроени жители до ежегодния фестивал на розата, заради който му се искаше да запрати тежката мастилница от бюрото си право в стъклата пред себе си.

Но нищо отвъд прозорците не бе в състояние да го разяри толкова, колкото разговорът, който водеше по телефона.

— Какво се обърка? — попита той.

Беше бесен заради този провал. Но успя с някакво усилие да запази хладния, равен тон, с който разговаряше с всичките си подчинени. Беше изключително важно човек да умее да скрива емоциите си от своите служители. И най-малкият признак за яростта, която заплашваше да го погълне, можеше да се възприеме като доказателство, че губи контрол над ситуацията. В организацията загубата на контрол се възприемаше като слабост.

— Худини смята, че са му попречили да завърши операцията — каза Джанюари.

Гласът от другия край на линията беше не по-малко леден от неговия. В началото на операцията в Ориана Наш смяташе това за положително качество. Тъкмо затова даде на този свой агент кодовото име Джанюари. След изчерпателен анализ той беше заключил, че провалът в Стоун Кениън се дължи на използването на агенти, които се бяха поддали на емоционалната страна в характера си. Похот, завист и алчност бяха довели до катастрофалния резултат. Не можеше да си позволи повторен провал.

— С други думи, Худини се е провалил — каза той. — А неговият провал е и твой провал.

— Има и други възможности — каза невъзмутимо Джанюари, пренебрегвайки явната заплаха. — Междувременно измислих нов подход към проблема, подход, който е по… деликатен.

Наш стисна здраво челюсти. Намекът беше ясен: Джанюари му припомняше, че именно той беше дал идеята да използват Худини за премахването на агента на „Джоунс и Джоунс“. Наш обаче имаше предвид бърз, хирургически точен удар. Убийството трябваше да изглежда като обичаен обир на паркинг, при който нещата са излезли извън контрол. Без следи. Без свидетели. И мъртвият Джоунс.

Силната омраза към семейство Джоунс беше в кръвта му, беше я наследил от Джон Стилуел, своя прадядо от викторианската епоха. Стилуел бе унищожен от Гейбриъл Джоунс и жената, която след това бе станала съпруга на Джоунс.

Семейство Джоунс вероятно бяха забравили за първия Джон Стилуел. Това, което копелетата не подозираха, беше фактът, че в годините преди смъртта си Стилуел се бе погрижил да остави наследници. Тайният му дневник описваше подробно как бе съблазнил и омагьосал две свои избраници, жени с паранормални таланти, за да ги направи майки на децата си. Джон Стилуел бе очарован от откритията на Дарвин. Той бе изпитвал любопитство дали собствените му паранормални способности могат да се предадат и засилят у наследниците му, ако майките им бяха надарени със същите таланти.

Теориите на Дарвин се бяха оказали верни, макар Джон Стилуел да не бе доживял да види резултатите.

Притиснал леко телефона до ухото си, Наш започна да крачи из офиса. Вярно е, че той бе дал идеята да използват Худини за премахването на Закъри Джоунс. Проектът в Стоун Кениън бе провален от един Джоунс. Нямаше намерение да позволи на друг член на проклетата фамилия да се намеси. Но сега, след като нещата се бяха объркали, трябваше да направи така, че друг да поеме вината. Ако някой трябваше да си отиде, това щеше да е Джанюари. За щастие, той бе проявил достатъчно предвидливост да се дистанцира от евентуален провал, както бе постъпил и в случая със Стоун Кениън. Беше сигурен, че членовете на Вътрешния кръг не подозираха за ролята му в онази операция. Но прикриването на още един провал щеше да бъде изключително рисковано.

Хората от Вътрешния кръг не понасяха провалите. Не можеше да ги вини. Когато Наш заемеше полагащия му се по право ръководен пост, щеше да наложи политика на нулева толерантност. Прилагането на Дарвиновия подход в управлението щеше да гарантира оцеляването само на най-силните. Но междувременно той трябваше да съумее да се защити.

— Ти отговаряш за операцията — каза той. — Задължително трябва да открием това, което Куин не можа да ни осигури.

— За съжаление Худини получи заповед да ликвидира Лорънс Куин, преди данните от компютъра му да бъдат анализирани и да се установи, че са фалшифицирани — каза Джанюари. — Ако Куин бе жив, можехме да го подложим на разпит.

Наш потисна новия си пристъп на гняв. Когато всичко това приключеше, Джанюари със сигурност щеше да си отиде. В някой неприятен нещастен случай може би.

— Очаквам да ми съобщиш добри новини следващия път — каза той. — В противен случай ще бъда принуден да те заменя.

— Още нещо — каза Джанюари, пропускайки отново заплахата покрай ушите си. — Худини иска по-голяма доза. Той твърди, че е пропуснал мишената си, защото е получил твърде малко от лекарството.

Наш спря насред крачка, парализиран от страх.

— Твоето мнение какво е? — попита той.

— Ако съдя по това, което видях снощи, той наистина губи контрол. Не може да задържи илюзията. Усилието го забавя. Експериментът се оказа неуспешен и трябва да бъде прекратен.

Страхът го прониза като ледено острие. Худини не беше единственият експеримент на организацията. По дяволите, всички бяха обект на експерименти в една или друга степен.

— Ти отговаряш за проекта в Ориана — напомни той. — Ти вземаш решенията. Но бих искал да ти напомня, че Худини е инструмент, и то много скъп инструмент. Специалната версия на формулата, която бе подготвена за него, изискваше значителна финансова инвестиция. Би било жалко, меко казано, ако такава инвестиция отиде на вятъра. Но ако проектът се окаже успешен, загубата на Худини може да бъде оправдана.

Той приключи разговора, преди Джанюари да успее да реагира. Осъзна, че пулсът му е ускорен и диша учестено. Усети пристъп на паника. Трябваше му доста време, за да се овладее.

След като си възвърна самообладанието, Наш излезе от кабинета. Привлекателната му секретарка вдигна глава.

— Да, господин Наш?

— Отивам в лабораторията — съобщи той.

— Да, сър. Да отменя ли срещата с хората от интернет компанията за хранителни добавки?

— Не. — По дяволите! Програмата му за деня бе твърде натоварена. Той спря на вратата, прикривайки раздразнението си. — В колко часа се очаква да пристигнат?

Секретарката погледна часовника.

— След четирийсет и пет минути.

— Дотогава ще се върна.

Излезе в коридора и се отправи към стълбището. Офисът му бе на третия етаж на старата триетажна тухлена сграда, но той рядко използваше асансьора. Смяташе, че трябва да служи за пример на персонала с добрата си физическа форма.

Мина покрай нов плакат, който съобщаваше, че фирмата за хранителни добавки „Каскейдия Доун Начъръл Фуд“ е постигнала рекордни печалби за шесто поредно тримесечие.

Маркетинг директорът се появи от един офис и кимна почтително. Две жени от рекламния отдел го видяха и го поздравиха. Той им кимна и бутна вратата към стълбището.

Най-горният етаж на сградата бе изцяло запазен за офиси. На средния етаж бяха разположени търговските отдели за продажби по каталог и в интернет. Първият етаж служеше като склад за широка гама от хранителни добавки, които се продаваха с етикета на „Каскейдия Доун Начъръл Фуд“.

Компанията имаше успех, макар и да не бе голяма. Плановете на Наш не предвиждаха разрастване на фирмата, която трябваше да си остане играч на регионално ниво в бизнеса с хранителни добавки. Тя бе идеалното прикритие за лабораторията му за незаконни медикаменти.

„Каскейдия Доун“ не пакетираше своите продукти. За това беше наела външна фирма. Но притежаваше високотехнологична изследователска и развойна лаборатория, където се създаваха новите формули за хранителни добавки и където се осъвременяваха по-старите продукти. Лабораторията заемаше голяма част от мазето на сградата. То беше разделено на две части.

Наш слезе по стълбището, отвори тежката стоманена противопожарна врата и влезе в един малък офис.

На бюрото седеше служител, облечен в бял работен комбинезон. Той бързо се изправи.

— Добро утро, господин Наш. Искате ли да влезете в лабораторията?

— Да, Милър, ако обичаш.

— Ще ви дам костюм.

Милър отвори един шкаф и извади запечатан плик, в който имаше лабораторна престилка, шапка с ластик, ръкавици, маска и калцуни за еднократна употреба.

Наш влезе в малката камера и облече чистия костюм. Когато се приготви, Милър натисна един бутон, който отваряше друга врата.

Наш влезе в стерилното пространство отвъд вратата. Работните плотове от неръждаема стомана и оборудването блестяха под яркото индустриално осветление. Лаборанти и техници, облечени в бяло от главата до петите, кимаха и тихо поздравяваха, когато минаваше край тях.

Хората тук бяха заети в производството на хранителни добавки, които се продаваха в магазините за здравословни и фитнес продукти. Наш знаеше, че някои фирми от този бранш бяха фалирали през годините, макар че той самият не можеше да си представи как е възможно някой да загуби пари в бизнеса с хранителни добавки. Единствено тоталната некомпетентност би могла да доведе някого до банкрут. Не бе за вярване колко много пари бяха готови да хвърлят на вятъра потребителите за всеки продукт, който им обещаваше да отслабнат, да подобрят ерекцията си, да намалят стреса или да стимулират имунната си система. И всички тези добавки се предлагаха съвсем законно, без каквато и да е информация за тяхната ефикасност и безопасност, доказани в клинични условия.

Изумително. И доходно.

Кимна на неколцина техници и се отправи към другия край на помещението. Там спря пред друга сводеста врата от неръждаема стомана с електронна брава. Само още един човек, освен него в цялата сграда знаеше кода, който можеше да отвори тази врата. Повечето от служителите смятаха, че секретната вътрешна лаборатория гарантира сигурността на разработките срещу индустриален шпионаж или кражба. Формулите на хранителните добавки на „Каскейдия Доун“ бяха високо оценени търговски тайни.

Само шепа хора знаеха истинската стойност на уникалните медикаменти, синтезирани във вътрешната лаборатория.

Тайната лаборатория на „Каскейдия Доун“ не беше единствената лаборатория, финансирана от организацията. Съществуваха още няколко, с не по-малко надеждно прикритие, пръснати из различни краища на страната. Но Наш възнамеряваше да постигне резултат, който щеше да прикове вниманието на Вътрешния кръг към тази лаборатория. Тя щеше да бъде неговият билет към върховната власт и ръководния пост в организацията. Като наследник на Джон Стилуел този пост трябваше да е вече негов. Той имаше много повече законни основания да го заема от сегашния директор на организацията. Но Наш умееше да чака. Той притежаваше вроден талант на ловец седма степен. Благодарение на лекарството беше достигнал десета степен. Освен това новата версия на формулата, създадена специално за него, разширяваше гамата на способностите му. Вроденият му бизнес нюх бе развит до талант на стратег от средно ниво. Към това се добавяха и хипнотизаторски способности.

Сега обаче, след като разбра какво е станало с Худини, реши, че ще е по-разумно да се откаже от опитите да добавя нови умения към паранормалните си способности.

Стоманената врата се отвори. Наш влезе в стаята и изчака вратата да се затвори автоматично зад гърба му.

Край лабораторните плотове работеха трима души. Всички вдигнаха глави, когато той влезе. Един от тях — доктор Хъмфри Хълси, впери в него безизразния си поглед. Хълси беше висок, тънък като скелет, с дълги ръце и крака. С предпазните си очила приличаше на Наш на огромно насекомо.

— Е? — настоя Хълси. — Агентът ви осигури ли информацията, която ми е нужна? Не мога да продължа с експериментите, докато не видя данните на Талънтайър. Според записките на Куин, те могат да имат изключително значение за стабилизирането на формулата.

Наш устоя на импулса да вдигне един микроскоп и да разбие с него черепа на Хълси. Хълси беше единственият човек в сградата, който дръзваше да говори с него така, сякаш Наш му беше колега, а не шеф на компанията. Разминаваше му се, защото беше гениален химик. Към това се добавяха и паранормални способности осма степен в областта на анализа на модели — модели, които се откриват на молекулярно ниво.

Хълси бе и единственият високопоставен член на организацията сред персонала. Комбинацията от паранормални и интелектуални способности го правеше незаменим. За огромно съжаление на Наш, той прекалено добре осъзнаваше колко е важен за членовете на Вътрешния кръг.

— Не — отвърна Наш. — Дошъл съм да говорим за последната версия на Х9, която приготви за мен.

Най-големият принос на Хълси в изследванията на формулата на основателя беше пробивът, който направи възможни генетичните модификации на формулата в зависимост от специфичния психологически профил.

— Правих промени на вашата версия преди няколко седмици — изтъкна Хълси възмутен. — Сега пък какво не е наред?

Наш се приближи към него и понижи глас. Асистентите на Хълси също имаха достъп до най-строго секретните проучвания, но политиката на Наш бе да не се доверява на никого, ако не е абсолютно наложително.

— Пристъпите не спряха — каза той. — Дори зачестиха.

Хълси изсумтя.

— Не винете лекарството за проблемите си с овладяване на гнева. Ако имате проблем със самоконтрола, може би трябва да огледате собствения си психологически профил. Знаете старата поговорка, че човек не може да избяга от кръвта си.

Той се обърна отново към микроскопа си. Наш едва потуши вълната от гняв, която заплашваше да го помете.

— Ще приготвиш нова версия — каза той. — Без подсилване на допълнителните способности. Искам да се върна към оригиналната версия, която подсилва само способностите ми на ловец. Разбрахте ли, доктор Хълси?

Хълси не вдигна глава от микроскопа.

— Естествено, че разбрах. Не сте в състояние да контролирате другите таланти.

Наш се принуди да напусне лабораторията, потискайки с огромно усилие желанието си да пререже гърлото на Хълси.

За момента Хълси му трябваше, но след известно време това щеше да се промени. Никой не бе незаменим, дори и доктор Хъмфри Хълси.